Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Ще се опитаме да поговорим ясно и точно за човешката шлака, или отпадъчните продукти на тялото.

Необходимостта от подобно обяснение е очевидна поради факта, че поне три четвърти от хората в по-голяма или по-малка степен страдат от запека и неговите пагубни последствия. Всичко това противоречи на природата, а причината е толкова лесно отстранима, че ни е трудно да си представим защо се допуска подобно състояние, да продължава. Ако можем да улесним отстраняването на този бич за обществото и да допринесем за възстановяването на нормалните условия на живот чрез връщане на хората към природата, ще оставим без внимание отвращението, което ще прочетем върху лицето на някои читатели, нуждаещи се всъщност в най-голяма степен от този съвет.

Тези, които са прочели главата от тази книга, посветена на храносмилането, ще си спомнят, че стигнахме до момента, в който храната се намираше в тънките черва и предстоеше да се абсорбира и асимилира от организма. Сега ще обсъдим остатъчните продукти от същата храна, от която организмът вече е усвоил всички питателни съставки, с една дума - отпадъчния материал.

Тук е уместно да отбележим, че тези, които следват метода на йогите при храненето и спазват посочените вече съвети, ще имат много по-малко отпадъчни продукти от обикновения човек, който допуска до стомаха му да достигне недобре подготвената за смилане и асимилиране храна. Тези хора прахосват поне половината от онова, което изяждат, в сравнение с онези, които следват практиката на йогите.

За да разберем по-добре обсъждания предмет, ще бъде полезно да хвърлим поглед върху органите на нашето тяло, които имат отношение към храносмилането и отделянето. Дебелото черво е онази част от тялото, на която в случая трябва да обърнем внимание. То е голям канал с приблизителна дължина около 1,5 метра, който прекосява долната дясна страна на коремната кухина, минава през горната част на лявата страна, след което се връща надолу още веднъж през лявата долна страна, където се усуква или извива, ставайки все по-тясно и завършва в ректума или изхода за отпадъчните продукти на организма.

Съдържимото на тънкото черво преминава в дебелото посредством една малка клапа, разположена в долната дясна част на корема. Тази клапа е изграден по такъв начин, че допуска излизането на материала и в същото време не позволява неговото връщане. Този червеобразен израстък или апендикс, който често се възпалява (апандисит), се намира точно под тази клапа. Дебелото черво се издига по права линия от дясната страна на корема, след това прави завой и минава през горната част на лявата страна, където се намира едно стеснение или особена 5-образна извивка, наречена сигмовидно ободно черво, след която се намира правото черво, което завършва с ануса, или заднопроходното отвърстие на тялото, през което се излъчват отпадъчните продукти.

Дебелото черво е широк сточен канал, през който отходните нечистотии би трябвало да минават безпрепятствено. Природата изисква те да бъдат изхвърлени бързо и при нормално състояние човек, подобно на животните, не отлага за дълго време това необходимо отделяне. Но постепенно, ставайки все по-цивилизован, той започва да изчаква някакъв подходящ момент и пренебрегва зова на природата, докато тя се умори да привлича вниманието му към този въпрос, изостави го и започне да се занимава с някое друго от своите многобройни задължения.

Човекът допринася за това неестествено състояние на нещата със своето нехайство по отношение на поемането на достатъчно количество вода, и не само отказва на дебелото черво необходимите течности, които да овлажнят, размекнат и разхлабят баластната материя както трябва и да й помогнат да излезе от тялото, но стига дотам, че оставя собственото си тяло дотолкова лишено от вода, че Природата, в отчаянието си, извлича през стените на дебелото черво част от водата, която му е предоставена за собствени нужди. Лишено от чиста вода, човешкото тяло е принудено да използва замърсената с резултат, който много лесно можем да си представим.

Пренебрегването на тези природни изисквания не позволява свободното излизане на материята, отделена от дебелото черво, което води до запек - причина за безброй болести, чийто истински произход обикновено дори не се подозира. Много хора, които всекидневно освобождават червата си, не знаят, че в действителност и те са запечени. Стените на дебелото им черво са покрити с кора от отпадъчна и втвърдена материя, част от която е останала там от много дни, така че остава само малък отвор в центъра, през който преминава само онова, което абсолютно задължително трябва да се излъчи навън. Запекът не е нищо друго, освен състоянието, при което дебелото черво е замърсено и съдържа втвърдена фекална материя.

Едно дебело черво, изцяло или почти изпълнено със стара фекална втвърдена материя, е извор на отрови за цялото тяло. Неговите стени са така устроени, че позволяват просмукване на съдържимото. Медицинската практика показва, че впръсната в дебелото черво храна се абсорбира бързо и достига до кръвта. Тези съставки се отправят по същия начин към другите части на тялото, и както преди малко казахме, течната част от фекалната материя се абсорбира от организма, като при липса на по-чисти течности Природата използва за своите действия нечиста вода. Почти невероятно е колко много време едно запечено дебело черво е в състояние да задържа в себе си фекална материя. Известни са случаи, при които, изчиствайки дебелото черво, сред втвърдените изпражнения се намират костилки от череши или други неща, погълнати много месеци преди това.

Очистителните не прогонват тази стара фекална материя, а само откъсват онова, което се намира в стомаха и в тънките черва, карайки го да мине през малкия отвор на втвърдената фекална маса, с която са покрити стените на силно запеченото дебело черво. При някои хора дебелото черво е толкова задръстено от втвърдени изпражнения, почти толкова твърди, колкото меки въглища, а техните кореми са издути и твърди. Тези стари остатъчни продукти понякога са толкова мръсни, че стават среда за развъждане на глисти и дори на личинки, с чиито яйца е пълно дебелото черво.

Баластните продукти или изпражненията, които преминават от тънкото в дебелото черво, са от меко, тестообразно вещество; и ако червата са чисти и тяхното движение - естествено, би трябвало те да излязат от тялото малко по-твърди и със светъл цвят. Колкото по-дълго време фекалната материя се задържи в дебелото черво, толкова по-твърда, изсъхнала и с тъмен цвят става тя. Когато не се пият достатъчно течности и изискванията на природата първо се пренебрегват, а после съвсем се забравят, започва веднага периодът на изсушаване и втвърдяване. Когато след това започне ритмичното движение на червата, само една част от фекалната материя се изхвърля, а другата остава прилепнала към стените на дебелото черво. През следващите дни количеството на не-изхвърлената фекална материя се увеличава все повече и повече, и така може да се достигне до частично или почти пълно задръстване на дебелото черво. Така се стига до хроничната констипация и като връх на злините, които я съпровождат - до диспепсия, болести на жлъчката, черния дроб и бъбреците, с една дума всички болести са насърчени или директно причинени от това отвратително състояние на дебелото черво. Половината от случаите на женски неразположения са причинени или утежнени от това състояние на нещата.

Абсорбирането посредством кръвта на фекалната материя в организма става по два начина: първият - чрез течностите, безусловно необходими за функциите на тялото, а вторият - поради отчаяния опит на Природата да изхвърли отпадъчните вещества чрез кожата, бъбреците и белите дробове. Обилното изпотяване и лошият дъх често са предизвикани от безнадеждния опит на Природата да се освободи от това, което би трябвало да бъде изхвърлено през дебелото черво. Тя знае какъв източник на опасности представлява остатъчният материал, пребиваващ в тялото толкова дълго време, и затова прибягва към отчайващо средство за изхвърлянето му по друг начин, дори и с риск да отрови кръвта и организма.

Най-доброто доказателство за многото болести, предизвикани от това противоестествено състояние на дебелото черво, е фактът, че когато то започне да действа нормално, хората започват да се освобождават от множество заболявания, които привидно не са свързани с него. Извън вече изложените вреди, едно дебело черво, пренебрегнато и в анормално състояние, е отлично поле за култивиране на микроби и бактерии и излага много по-лесно организма на заболяване от инфекциозни болести като паратиф (лек коремен тиф) и т. н. Действително, който поддържа своето дебело черво чисто и здраво, рискува много по-малко да заболее от инфекциозни болести. Представете си какви могат да бъдат резултатите от въвеждането на една клоака вътре във вашето тяло. Може би не трябва да се изненадвате, че болестите, предизвикани от външна нечистота, се развиват по същия начин, както и тези, предизвикани от вътрешна нечистота. Размислете малко, приятели.

Сега, след като казахме достатъчно, за да насочим вашето внимание към опасностите, които може да предизвика едно анормално дебело черво (и бихме могли да изпълним стотици страници с все по-убедителни аргументи по този въпрос), очакваме от вас въпроса: „Добре, вярвам, че всичко онова, което прочетох, е вярно и обяснява причините за болестите, от които страдам, но какво трябва да направя, за да се освободя от тях, и да си възвърна нормалното здраве?" Ето отговорът: „Първо се освободете от ненормалните натрупвания на нечистотии и след това се поддържайте чисти, „спретнати" и здрави, като следвате законите на природата. Ние ще се погрижим да ви посочим как да постигнете и едното, и другото."

Ако дебелото черво е само леко запушено от втвърдени фекални материи, можете да се освободите от тях чрез увеличаване приема на течности, стимулиране на перисталтиката и въздействане върху интелигентността на клетките на стомаха (това ще бъде обяснено по-нататък). Но тъй като поне половината от хората, които мислено задават поставения по-горе въпрос, имат дебело черво, малко или повече пълно със стара втвърдена, сбита фекална материя със зеленикав цвят, престояла кой знае от колко месеца, трябва да посочим по-радикално средство.

Понеже ние сами сме си навлекли това мъчение, изоставяйки естествения начин на живот, трябва (пак ние самите) да помогнем по някакъв начин на Природата да си възвърне изгубеното естествено състояние, за да имаме впоследствие едно чисто дебело черво, което да изпълнява нормално своята функция.

Ще потърсим пример в царството на животните. Преди много векове жителите на Индия забелязали, че една птица от семейството на ибиса (птица с дълга човка) се връщала от своите странствания в окаяно състояние, дължащо се на изяждането на някое твърде несмилаемо зърно, или на пребиваването на място, където е липсвала вода за пиене, или и на двете неща едновременно. Тази птица достигала реката в състояние на почти пълно изтощение - толкова отпаднала, че едва движела крилата си. Тя си напълвала човката с вода от реката и след това вкарвала човката в ректума си, впръсквала водата, вкарвайки я непосредствено в правото черво, и се е облекчавала само след няколко мига. Птицата повтаряла това действие много пъти, докато червото останело съвсем празно, след което стояла бездейно и си почивала няколко минути, докато си възвърне жизнеността. Тогава отново пиела от реката и вече можела да се издигне в полет - силна и енергична както преди.

Вождовете и жреците на племената, наблюдавайки случката и изненадващия резултат, постигнат от птицата, започнали да се замислят върху въпроса и накрая някой подсказал идеята, че този метод може да бъде изпробван върху някои старци, които, поради малка активност и заседнал живот, изоставяйки естествените си навици, страдали от запек. Постарали се да измайсторят един примитивен инструмент от тръстика, подобен на шприц, и с него впръсквали топла вода от извора в червото на тези старци. Резултатите били изненадващи: старците станали отново жизнеспособни, взели си млади жени и се върнали в групата на активно работещите от племето, като дори си възвърнали положението на вождове за удивление на по-младите мъже, които вече ги смятали за ветерани извън играта. Старците от други племена, като чули за случката, започнали да ходят при извора, носени върху раменете на по-младите - казват, че след това се връщали сами, без чужда помощ. От стигналата до нас информация правим извода, че тези примитивни впръсквания би трябвало да са имали много героичен характер, защото там е споменато, че са използвали много литри вода и че очистването е приключвало едва когато дебелото черво на старците е било напълно чисто, без повече да трови организма. Ние не сме привърженици на чак толкова героичен начин на лечение - все пак да помним, че не сме първобитни хора.

Едно подобно анормално състояние изисква да се помогне временно на Природата, за да изхвърли от дебелото черво тази натрупана мръсотия. Най-добрият начин за освобождаване веднъж завинаги от нея е този да се последват примерите на ибиса и на старците, като обаче се използват усъвършенстваните апарати на двайсетия век. Всичко необходимо за това е обикновен евтин гумен шприц, а още по-добре - иригатор.

Вземете половин литър приятно топла вода - поносима за ръката. Впръскайте водата в дебелото черво с шприца или иригатора, задръжте я няколко минути и след това я оставете да излезе. Най-подходящите часове за тази процедура са през нощта. Следващата нощ използвайте по същия начин вече един литър топла вода. Пропуснете една нощ, а през следващата използвайте един литър и половина. После пропуснете две нощи, а през третата използвайте два литра. Постепенно ще придобиете навика да запазвате в дебелото си черво това количество течност. По-големите количества добре почистват натрупаната стара материя, а по-малките впръскания измиват разхлабените частици. Изобщо водата откъртва и раздробява втвърдената маса. Не се страхувайте, че тези два литра вода са много. Вашето дебело черво може да побира доста повече и някои хора използват впръсквания от четири литра, но на нас подобно количество ни се струва прекалено. Преди и след всяко впръскване правете масаж на корема и когато сте приключили, приложете пълното йогистко дишане, за да стимулирате и регулирате кръвообращението. Резултатът от тези промивки няма да задоволи нашите естетически вкусове, но въпросът е да се освободим веднъж завинаги от нечистотиите. Съдържимото на дебелото черво, изхвърлено при първоначалните впръсквания, има най-неприятен и отблъскващ вид. Оттук разбираме колко е било необходимо да се изхвърли от тялото тази нечистотия, представляваща особено голяма опасност за здравето. Известни ни са случаи, в които при очистването излизат големи буци фекална маса, твърди и зелени като корозирала мед, и зловонието, което се носи от тях, е толкова силно, че само по себе си е най-убедителното доказателство за вредата, която биха причинили на организма, ако се задържат в него. Това четиво не е приятно, но е необходимо, за да ви накара да разберете колко важно е това вътрешно очистване. През седмицата, в която почиствате дебелото си черво, ще забележите цялостно или частично отсъствие на естествените движения на червата. Не се плашете от това - то не е нищо друго, освен последица от използването на пречистващата вода - само няколко дни след завършване на лечението ще усетите възстановяване на естествените им движения.

Бихме искали да подчертаем факта, че не ви съветваме да употребявате продължително време иригатора: ние го смятаме за неестествен навик и не препоръчваме неговата постоянна употреба. Убедени сме, че, следвайки естествените навици, може да се възстановят нормалните движения на червата без използването на никаква външна помощ. Предлагаме клизмата само като предварително средство за изчистване на старите натрупвания от фекалии. Не виждаме обаче и нищо неуместно, ако някой я използва веднъж месечно, за да предотврати натрупването на нови наслоявания. Ние не сме съгласни с някои школи в Америка, които препоръчват ежедневното правене на клизми, защото сме привърженици на простото връщане към естествените навици и вярваме, че Природата съвсем не изисква подобни привички. Йогите смятат, че изобилното снабдяване на организма с прясна и чиста вода, навикът за редовно изпразване на червата и малко „разговор" с тях (за който ще стане дума по-нататък) ще ни освободят от констипацията.

След седмицата на очистване с иригатора (а дори и преди това) започнете с нормалното пиене на вода, както го разяснихме в главата, посветена на този въпрос. Пийте ежедневно двата литра и ще забележите бързо подобрение. След това си създайте навика всеки ден, по едно и също време, дори когато нямате позиви, да изпразвате червата си. Постепенно ще изградите навика, тъй като и Природата е склонна да добива навици. Не пренебрегвайте тези неща - макар и прости, те са ефективни.

Смятаме също така, че ще бъде полезно малко самовнушение, докато пиете своята пълна чаша с вода. Кажете си: „Пия тази вода, за да доставя на организма течностите, от които се нуждае. Тя ще накара моите черва да се движат по-свободно и редовно, съобразно намеренията на природата." Запазете в съзнанието си мисълта за онова, което искате да постигнете, и ще получите по-бързо желания ефект.

Сега ще ви изложим една идея, която може да ви се стори абсурдна, ако не проумеете философията, която я определя.

Ще ви обясним също така как да я осъществите, като си запазваме правото да се занимаем с тази философия в друга глава. Става дума за „разговора" с червата. Потупайте леко с ръка няколко пъти корема (по линията на дебелото черво), и му кажете (да, говорете му): „О, дебело черво, аз ти направих една хубава промивка, изчистих те и те освежих, доставих ти течностите, от които се нуждаеш, за да извършиш своята дейност както трябва; създавам си редовен навик, за да ти дам възможност да свършиш своята работа - и сега дойде моментът да действаш." Потупайте областта на дебелото черво няколко пъти с думите: „А сега на работа!" и ще се убедите, че дебелото черво ще се подчини.

Вероятно всичко това ще ви се стори детска игра, но скритият смисъл ще разберете след като прочетете главата за контрола върху неволевите функции. Казаното дотук не е нищо друго, освен начин да се потвърди един научен факт, средство за привеждане в действие на една мощна сила.

Сега вече, приятели мои, независимо от това дали сте имали или не запек, ще откриете колко ценен е даденият ви съвет. С негова помощ бузите ви отново ще станат розови, а кожата - гладка; ще изчезнат бледността, „обложеният" език, зловонният дъх, тормозът от черния дроб и целият комплекс симптоми, предизвикани от едно задръстено дебело черво, от натрупаната нечистотия, която е тровела организма ви. Експериментирайте този метод и ще започнете да се радвате на живота, ще станете естествени, чисти и здрави. А сега, за да завършим, напълнете чашата си с искряща, бистра и хладка вода и вдигнете тост с нас: „Нека от ден на ден бъдем все по-здрави!". А докато пиете бавно, кажете си: „Тази вода ми дава здраве и сили, тя е истинското укрепващо и ободряващо питие на природата!"

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Да дишаш значи да живееш и няма живот без дишане. Не само животът и здравето на висшите животни се основава на дишането, но и нисшите животни и дори растенията дължат своето съществувание на въздуха.

Новороденото дете прави едно дълго и дълбоко вдишване, задържа за миг поетия въздух, като извлича от него животворните му свойства и го изпуска с продължителен плач - така започва неговият живот на земята. Старецът изпуска слаба въздишка, престава да диша и така неговият живот достига своя край. От първото неуверено вдишване на детето до последния дъх на умиращия съществува дълга серия от непрестанни дишания. Самият живот е серия от дишания.

Дишането може да се смята за най-важната функция на организма, защото от нея безспорно зависят всички останали. Човекът може да живее известно време без ядене, по-малко време без вода, но без дишане неговото съществуване може да продължи само няколко минути.

Животът на човека зависи не само от дишането, но до голяма степен и от правилните навици на дишане, които трябва да му осигурят съвършена жизненост и имунитет срещу болестите. Един интелигентен контрол върху акта на дишане ще удължи нашия живот, възнаграждавайки ни с по-голяма издръжливост, докато едно занемарено дишане води до скъсяване на живота, намаляване на жизнеспособността и открива пътя на многобройни болести.

В своето нормално състояние човекът няма нужда от инструкции как да диша. Той, както детето и животното, диша естествено и правилно, според повелите на природата. Но и в това отношение той е претърпял промяна вследствие влиянието на цивилизацията. Придобитите вредни навици при ходенето, стоенето изправен и седенето са му отнели рожденото право на правилно и естествено дишане. Платил е скъпа цена на цивилизацията. Днес само дивакът, който не е заразен от навиците на цивилизования човек, диша естествено.

Процентът на цивилизованите хора, които дишат правилно, е много нисък - вижда се по свитите гърди, смъкнатите рамене и застрашителното увеличаване на болестите на дихателните органи, включително и от появата на това ужасно чудовище - туберкулозата. Видни авторитети твърдят, че ако само едно поколение се научи да диша правилно, човешката раса би се възродила- болестите биха станали толкова редки, че появата на някоя от тях би се възприела с любопитство, така както гледаме някаква рядка и странна вещ. Ако проучим въпроса, ще стане ясно, че връзката между естественото дишане и здравето е очевидна и обяснима и от двете гледни точки - източната и западната.

Западните учени доказват, че физическото здраве зависи главно от правилното дишане. Източните учени не само признават, че техните западни братя имат право, но и поддържат тезата, че, в допълнение към физическата полза от правилните навици на дишане, чрез задълбоченото разбиране и практикуване на „науката на дишането" могат да се увеличат и умствената сила на човека, и неговото щастие, и самоконтрола, и проницателността, и моралът, и дори духовното развитие. Много школи на източната философия са основани върху тази наука, а когато това знание бъде усвоено от западните раси и приложено на практика, те ще постигнат големи резултати. Теорията на Изтока, обединена с практичния дух на Запада, ще даде чудесни резултати. Науката за Дишането на йогите включва не само онова, което е известно на западния хигиенист и физиолог, но и окултния аспект. Тя не само посочва пътя към физическото здраве с така нареченото от западните учени „дълбоко дишане", но се и задълбочава в по-малко познатите фази на този процес.

Йогинът извършва серия от упражнения, чрез които придобива власт над тялото си и става способен да изпрати към който и да е орган или част от тялото по-голяма струя жизнена сила, или прана, като по този начин го укрепва и засилва. Той е добре запознат с всичко онова, което неговият брат (западният учен) познава относно физиологичните ефекти от правилното дишане, но знае и това, че във въздуха има нещо повече от кислород, водород и азот, и че простото окисляване на кръвта не е единственият феномен, произтичащ от дишането. Знае нещо за праната, което неговите западни братя не знаят, и познава природата и начина за работа с този велик първоизточник на енергия. Той е прекрасно запознат и с неговите ефекти върху тялото и човешкия мозък. Знае, че чрез ритмичното дишане може да влезе в хармонична вибрация с природата и да подпомогне развитието на своите окултни способности, както и че чрез контрол на дишането си може не само да принесе полза на самия себе си и на другите, но и да отстрани страха, безпокойството и емоции от този род.

При разглеждане на дишането трябва да започнем от механичния апарат, чрез който се осъществяват дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез, първо, еластичните движения на белите дробове и, второ, дейността на стените и дъното на гръдната кухина, в която те се намират. Гръдният кош е тази част от човешкото тяло, която се намира между шията и корема, и чиято кухина (наречена гръдна кухина) е заета главно от сърцето и белите дробове. Ограничена е от гръбначния стълб, ребрата с техните хрущяли и гръдната кост, а надолу - от диафрагмата. Обикновено я наричат гърди и я сравняват със затворена херметическа кутия с форма на конус, чийто по-тесен край е обърнат нагоре; задната част е очертана от гръбначния стълб, предната - от гръдната кост, а страничната - от ребрата.

Ребрата са двадесет и четири, по дванадесет от всяка страна на гръбначния стълб, към чиито прешлени са свързани. Седемте горни са познати като „истински ребра", защото са прикрепени направо към гръдната кост, докато следващите ги три (наречени лъжливи) - към хрущяла на съответното по-горно ребро, а последните две завършват свободно, поради което се наричат плаващи ребра.

В процеса на дишане ребрата се движат посредством две повърхностни мускулни обвивки, наречени междуребрени мускули; диафрагмата (за която вече споменахме) разделя гръдната кухина от коремната.

При вдишване мускулите разширяват белите дробове и по този начин създават празно пространство, в което въздухът се втурва в съответствие с добре познатия физически закон. Целият процес на дишането зависи от споменатите мускули, които с право могат да се нарекат дихателни мускули. Без тяхната помощ белите дробове не могат да се разширяват и науката на дишането се основава до голяма степен на правилното им използване и контролиране. Контролът върху тези мускули ще даде възможността да се постигне максимално белодробно разширяване и да се осигури най-голямото количество животворни свойства от въздуха.

Йогите разграничават четири основни начина на дишане:

1) Горно дишане

2) Средно дишане

3) Долно дишане

4) Пълно йогистко дишане.

Ще дадем една обща представа за първите три начина на дишане, а по-подробно ще се спрем на четвъртия, върху който главно се основава йогистката наука за дишането.
1) ГОРНО ДИШАНЕ

Тази форма е известна на Запад като клавикуларно, или ключично дишане. Този, който диша по този начин, повдига ребрата, ключиците и раменете, като същевременно свива корема и изтласква неговото съдържимо към диафрагмата, която от своя страна се повдига.

При този начин на дишане се използва горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, следователно само минимално количество въздух прониква в тях. Нещо повече, когато диафрагмата се повдигне, тя не може да се разшири в тази посока. Анатомичното изучаване на гърдите ще убеди всеки, че по този начин се прилага най-голямо усилие, а се постига най-малък ефект. Горното дишане е вероятно най-лошата известна форма на дишане и изисква най-голямо разхищение на енергия, за да се получи най-малката полза. Такова прахосване на енергия за получаване на толкова скромни резултати е много разпространено на Запад, особено сред жените. Дори певци и свещеници, адвокати и други, които би трябвало да го знаят по-добре, го прилагат поради невежество.

Източникът на много болести на гласните и дихателните органи може да бъде проследен до този варварски начин на дишане, а напрягането на тези толкова деликатни органи, вследствие на този метод, често води до дрезгавите и неприятни гласове, които чуваме от всички страни. Много от хората, които дишат по този начин, стигат дотам, че възприемате отблъскващия навик да дишат през устата (описан подробно в глава XVII на тази книга).

На читателя, който има някакви съмнения в казаното за тази форма на дишане, предлагаме следния експеримент: да издиша целия въздух, който се съдържа в белите дробове и, застанал прав, с ръце върху хълбоците, да вдигне раменете и ключиците и да вдиша въздух. Ще забележи, че поетият въздух е в много по-малко количество от нормалното. След като свали раменете и ключиците нека вдиша отново, така ще получи един урок по дишане - по-лесен за запомняне, отколкото множество написани или изговорени думи.