LACAN-X_l_angois. 202 Силициева долина

LACAN-X_l_angois.

202 Силициева долина – така популярно наричат залива Сан Франциско в Северна Калифорния, САЩ, в който са съсредоточени много от известните компании, произвеждащи компютри, софтуер, електроника и използващи високи технологии и съответно, хим.елемент силиций.

203 Този цитат и всички по-нататъшни цитати от Мори са от споменатия по-горе труд „The Uncanny Valley”.

204 Цитат от статията на кибернетиците Карл МакДорман и Ишигуро „ Opening Pandora’s uncanny box”, публикувана в Interaction Studies, 7(3), 361–368.

205 Цитат от Роудз и Зебровиц (2002). „Привлекателното лице: еволюционни, когтитивни и социални перспективи. " (Facial Attractiveness: Evolutionary, Cognitive, and Social Perspectives, Ablex Publishing.)

206 Парадокси, които възникват поради неясни предикати и които се приписват на Евбулид от Милет.

207 Цитат от публикация на Кристъфър Рейми в Journal of Philosophical Psychology, 2005.

208 Ървин Йалом, професор в Станфордския университет, носител на наградата Oscar Pfister за 2000 год. за изключителен принос в областта на психиатрията и религията.

209 Op.cit. стр. 161; Винаягамурти, Стийд и Слейтър.

210 Проучване на Гьоц, Кислер и Пауърс: “Matching robot appearance and behavior to tasks to improve human-robot cooperation.” , публикувано и наградено в рамките на 12-та конференция по роботика и интерактивна комуникация “ в Калифорния през 2003г.

211 Ibid.

212 Цитатът е от книгата „Илюзия за живот”, написана от двама от „големите” аниматори на Дисни, Франк Томас и Оли Джонстън. ( “Illusion of Life”, 1981, Ebbeville Press, New York).

213 Ghasanfar, Asif and Stecklefinger, Shawn (2009). October Oct. 12 edition of the Proceedings of the National Academy of Sciences.

214 Aronson, Emily, News release. (Oct. 13, 2009), Princeton University.

215 Plunkette, Luke,July 21, 2011 The Uncanny Valley is Now Scientific Fact, www.kotaku.com.

216 Касио е писател, консултант на редица филми, сценарист и дизайнер на видео-игри, в които се разиграват възможни сценарии за развитието на човечеството, основател на наградения уебсайт Worldchanging.com, в който се „предлагат модели, средства и идеи за построяването на светло и зелено бъдеще”.

217 Филмът „Тенекиена играчка” (Пиксар Енимейшън Студиоc, реж. Джон Ласетър) получава „Оскар” в категорията късометражен анимационен филм и се пази в Националния филмов архив в Библиотеката на конгреса на САЩ като „културно, исторически и естетически” значим.

218 Цитатът е от книгата “The Art of PIXAR Short Films”, автор: Амид Амиди, Chronicle Books, San Fransisco.

219 Ротоскопия – анимационна технология, използвана и патентована за първи път от Макс Флайшер в поредицата му „ От мастилницата”. Аниматорът копира кадър по кадър предварително заснета натура, като филмът се прожектира върху пясъчно стъкло. Освен за анимация ротоскопът е използван за маскиране на части от заснетата натура с цел комбинирането на натура и анимация и различни визуални ефекти. В съветското кино ротоскопията е позната като „еклер” (от фр. - осветяване). Както и други функции в киното, функцията на ротоскопа сега е дигитализирана.

220 Дик, Филип Киндред (1928 –1982) е американски писател, който пише най-вече в жанра научна фантастика и антиутопия. В романа си„Мътно изображение”, Дик се занимава с наркоманията и параноичните преживявания, свързани с нея. това е първият му роман, написан след дългото му лечение от наркотична зависимост.

221 La Franco, Robert, Trouble in Toontown, Wired, Issue 14.03. 2006

222 В независимото анимационно кино това се е правило много по-смело и много преди филма „Шрек”, но анимационната киноиндустрия винаги е била по-консервативна в това отношение, особено когато става въпрос за пълнометражни филми.

223 Ричард Уилямс – канадски илюстратор и аниматор, носител на три награди „Оскар”, наградата „Еми” и наградата на Британската филмова академия; режисьор на анимационните части в „Кой натопи заека Роджър?” и „Щурмът на леката артилерия”; автор на „Коледна песен”, „Парцалените Ан и Анди: Музикално приключение”, „Подаръкът на Зиги”, пълнометражният филм „Крадецът и обущарят”, аниматор на последните епизоди на „Розовата пантера”, както и на учебника за анимация „Наръчник за оцеляване на аниматора”, Faber and Faber, 2000.

224 Термин в анимационния жаргон, означаващ колко близко са една до друга във времето и пространството отделните анимационни рисунки, които създават анимационното движение.

225 Halas, John and Whitaker, Harold (1981), Timing for Animation, Focal Press.

226 “Squash and stretch” на английски език.

227 Престън Блеър (1910–1995) започва кариерата си като акварелист и илюстратор, след като е завършил два колежа по изкуствата. В студиото на Уолт Дисни е художник на персонажи и аниматор на няколко емблематични епизода: танцът на хипопотамите, Мики в „Чиракът на магьосника” от „Фантазия”, бухала в „Бамби” и доста епизоди от „Пинокио”. В „Метро-Голдуин-Майер” режисира поредицата „Мечока Барни”. Художник и аниматор в „Червената шапчица” на Текс Ейвъри. Последно работи по интерактивна телевизионна игра, предназначена за малки деца, които се учат да четат.

228 Blair, Preston (1994) Cartoon Animation, Joshua Morris Publishing, Inc.

229 Милев, Неделчо (2006 г.) „Специална теория на киното”, ИК „Колибри”.

230 Густав Тангрен, Йон Бауер, Кай Нилсен и др.

231 Стефани Лей, завършила когнитивна психология в университета в Съсекс, Великобритания, има експериментален сайт за „странната долина”: http://uncanny-valley.open.ac.uk.

232 Уинзър МакКей (1869–1934 г.) е един от пионерите на американския комикс и анимацията. Вероятно канадец по произход, той израства в Мичигън. Рисува непрекъснато и напуска бизнес колежа на който баща му е държал. Започва да се издържа сам още съвсем млад, като част от парите си влага в художественото си образование. Работи като карикатурист в няколко вестника, включително и с известния магнат Уилям Рандълф Хърст. Най-голяма слава имат комиксите му „Малкият Немо”; „Малкият Немо в страната на сънищата”; „Малкият Сами кихавицата” и анимационните му филми „Как действа комарът?”, „Динозавърката Гърти” и „Кентаври”.

233 Джон Рандълф Брей (1879–1978 г.) основава анимационното си студио през 1914 г. Прави втория цветен анимационен филм „Дебютът на котарака Томас” (1920 г.). Компанията му „Брей Продакшънс” произвежда около 500 късометражни филма в периода от 1914 до 1937 г., когато се закрива. Знае се, че Брей патентова много от изобретенията на МакКей и дори го съди за нарушение на авторското право. МакКей обаче печели делото и до края на живота си получава авторски възнаграждения.

234 Ладислав( Владислав)Старевич((1882–1965 г. ) Роден в Москва, в семейството на полски аристократи. Учи в Литва и Естония. През 1910г. е назначен за директор на Природонаучния музей в Ковно, Литва. Оттам започва и кариерата му като филмов режисьор, първоначално на научно-популярни филми, а после анимационни. Царят го награждава за филма „Скакалеца и мравката”. По време на Първата световна война Старевич снима около 60 документални филма, някои от които доста успешни. По време на Октомврийската революция емигрира във Франция, където основава собствено студио в бившото студио на Жорж Мелиес. Старевич е автор на първия пълнометражен анимационен филм „Приказка за лисицата” и на над 60 куклени анимационни филма.

235 Бендаци, Джаналберто (1994). Cartoons: One Hundred Years of Cinema Animation, London.

236 Садуль, Жорж (1957 г.) „История кино-искусства”, Издательство иностранной литературы.

237 Гинзбург, С. С. (1957 г.) „Рисованный и кукольный фильм”, Москва.

238 Герчева, Красимира (1979 г.) „ Естетиката на анимационния филм”, изд. „Наука и изкуство”.

239 Ibid.

240 Noake, Roger (1988). Animation: A Guide to Animated Techniques. MacDonald Orbis.

241 Джордж Стийвънс (1904–1975 г.), режисьор на „Дневникът на Ане Франк”, „Шейн”, „Място под слънцето”, и пр., намира нещо подобно на „странната долина” в широкоекранното кино – според него бил подходящ само да разказваш истории за „погребения и змии”.

242По повод смъртоносния инсулт на 42-годишен тайванец по време на прожекция на „Аватар”, Агенция Франс Прес и „Дейли Телеграф” публикуват данни за триизмерните прожекции на филми: значителен брой зрители се оплакват от гадене, световъртеж, главоболие и замъглено зрение.

243 За мене това беше най-интересното във филма: природа, по-жива и одухотворена от съществата, които я населяват. Но точно тази природа е подразнила Ватикана, тъй като имало опасност

„ преклонението към природата да измести религията.”

244 Найденова, Вера ( 2010 г.) „Съвременният киносвят”, ИК „ Проф. Петко Венедиков”

245 Алфред Хичкок ползва такива предмети във филмите си, както споделя в разговор с Фр. Трюфо. Наричал ги „ МакГафин” заради един стар шотландски виц за двама спътници във влака. Единият питал другия какво има в неговата кутия, а другият отговорил – МакГафин. Първият любопитствал упорито и другият му отговорил, че това е капан за лъвове, обитаващи шотландските планини. Когато любопитният господин възразил, че в Шотландия няма лъвове и другият му отговорил: „ Добре тогава, МакГафин не е в кутията. Няма такова нещо като МакГафин.”

246 Анадром от „Дисней”.

247 „Фантазия” (реж. Уолт Дисни, 1940 г.) Уолт Дисни Продакшънс

248 „Земята преди началото на времето” (реж. Дон Блат, 1988) Амблин ентъртейнмънт, Лукасфилм, Съливан Блат Студио

249 „Фантазия 2000” (реж. Рой Дисни и Доналд Ърнст) Уолт Дисни фийчър Филмз, Ричард Пърдъм Продакшънз

250 „Билбо Бегинс” (реж. Джулс Бас, Алан Паркър син, 1977) Ен Би Си

251 „Пинокио” (реж. Уолт Дисни, 1940) Уолт Дисни Продакшънс

252 „В търсене на Немо” (реж. Андрю Стантън, 2003) Уолт Дисни Пикчърс

253 „Таласъми ООД” (реж. Пийт Доктър, 2001) Уолт Дисни Пикчърс

254 „Малката русалка” (реж. Рон Клеменс и Джон Маскър, 1988) Уолт Дисни Пикчърс, Буена Виста дистрибюшън

255 „ Парцалените Ан и Анди (реж. Ричард Уилямс, 1977) Бобс-Мерил кампъни

256 „Кощмари преди Коледа” (реж. Хенри Селик, 1993) Скелингтън продакшънс

257 „Булката на мъртвеца” (реж. Тим Бъртън и Майк Джонсън, 2005 г.) Уорнър Брадърз

258 „Къщата–чудовище” (реж. Джил Кенън, Робърт Земекис, 2006 г.), Релативити мидиа, Имидж муувърз, Амблин ентъртейнмънт

259 „Херкулес” ( реж. Рон Клеменс и Джон Маскър, 1997 г.) Уолт Дисни Пикчърс, Буена Виста дистрибюшън

260 „Принцеса Мононоке” ( реж. Хайао Миязаки, 1997 г.), Студио Гибли

261 Означава на японски „странен звяр” и се използва за една поредица от филмови чудовища през 70-те и 80 –те години на ХХ век.

262 Дарвин, Чарлз (1967 г.) Пътешествие около света с кораба Бийгъл, Наука и изкуство

263 Дел, Кристофър, (2010 г.) Чудовища, Жанет 45, превод: Владимир Молев

264 „Сънят на разума” - така Франциско Гоя е озаглавил един офорт от прочутите си „Los Caprichios¨.

265 Борхес, Хорхе Луис;в сътрудничество с Гереро, Маргарита (оригинално издание 1976 /2008 г.), „Книга за въображаемите същества”, ФАМА. Превод: Теодора Цанкова

266 Бенямин, Валтер(1936г.), Немски есета и студии от XX век, eлектронно издателство, LiterNet,2009 г.
Превод от немски: © Венцеслав Константинов.

267 Манов, Божидар (2008), „Кино и други изкушения”, Аскони-издат.

268 Ibid. стр.180

269 Ibid.

270 Ibid.

271 Барт, Ролан „Смъртта на автора”, в-к „Литературен фронт”, бр. 20,17.05.1990 г.

272 Jones, Chuck(, (1978). The Animation Book, Crown Publishers, Inc. New York.

273 Laybourne, Kit, (1978). The Animation Book, Crown Publishers, Inc. New York.

274 Manovich, Lev(2001), The Language of the New Media, The MIT Press

275 Strinati, Dominic (1995), An Introduction to Popular Culture, Routledge

276 Ellis, John(1982/1992) Visible Fiction, Routledge

277 Taylor, Lisa and Willis, Andrew (1999) Media Studies: Texts, Institutions and Audiences, Routledge.

278 Op.cit, стр. 139, Маринчевска, Надежда.

279 Op.cit.,стр. 189, Найденова, Вера.

280 Zizek, Slavoj(1999), Cyberspace and the Real, World Association of Psychoanalysis.

281 Baudrillard, Jean (1981), Simulacra and Simulations, University of Michigan Press.

282 Маханайм, Хаасим (18 август 2009), Attack of the Uncanny Valley, The Escapist.

283 Archer, Michael(1997), Art since 1960.Thames and Hudson.

284 Eisenstein, Sergei, (2004) Problems of Film Directing, Stereoscopic Films, p.77 . The Minerva Group, Inc.

285 Вендерс, Вим (2009) „Усещане за място”, ИК „Колибри”. Превод: Жанина Драгостинова.

286 Op.cit, стр 139, Маринчевска, Надежда

287 Op. cit, стр. 174, Найденова, Вера