Б) Турчеещи се българи и цигани от турски произход: Ахмед Демир Доган

Горния безспорно интересен списък, доказващ наличието на престъпна международна клика работеща срещу интересите на България, може да бъде допълнен с още имена. На първо място това са съветниците на комунистическия диктатор и тиранин Тодор Живков:

Първият и основен камък на сградата е бил издигнат първо нависоко, а след това спуснат до земята, както е според ритуала. На церемонията са присъствали членове на масонската организация от Велико Търново и цялата страна.

Директорът на Националния църковен историко-археологически музей Никола Хаджиев  коментира , че е шокиран от новината за предстоящото изграждане във Велико Търново на масонски храм. „Шокиран съм! На българска свята земя, наречена малката Света Гора, в древната престолнина Велико Търново да се полагат основите и да се издига храм на масонството, е знак на много процеси, провокирани от незнайни политици, държавници и авторитетни институции“, каза Никола Хаджиев. Той добави, че „това е  предизвикателство срещу българската духовност и национална стабилност.

Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX в. Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа "Овидий". След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа - "Балканска звезда", със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението, Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава. Родното масонство навлиза в нов етап от своето съществуване през 1992 г. Тогава, през май, група български граждани са приети в немската ложа "Лесинг" (Мюнхен) и стават основоположници на новото регулярно българско франкмасонство. След завръщането си в България те основават през 1994 г. ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика", със седалище в София. През 1996 г., също в столицата е инсталирана и ложата "Заря", както и "Черноморски приятели" във Варна. Всички тези ложи се легитимират с патент на Обединените Велики ложи на Германия.

Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. "Андерсенова конституция". Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан. Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. "посветителска традиция". В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм. На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят. Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател - франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски - "свободен зидар"). През Средновековието с думата "франк" се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо.

В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на "свободните зидари": "Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните". Според масонските идеолози това може да се постигне "само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1912 г. четем: "Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие." А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че "масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция". Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917 г.)

Заедно с баща си, Джоузеф Смит се занимава с оклултната практика, наречена "изкопаване на пари". Тя се състои от церемонии и ритуали, които би трябвало да помогнат за откриването на заритите скъпоценности. За целта Джоузеф има специален "магически камък". Той слага камъка в шапката си и покрива с нея лицето си, за да започне да вижда свръхестествено. Самият той признава че се е занимавал с това в своята книга "История на църквата" (History of the Church, V. 3, p. 29), но казва, че не бил изкарал много пари по този начин. По това време в САЩ има закон, който забранява заниманията с гадателство и хиромантия, поради което на 20 март 1826 г. Джоузеф Смит е изправен пред съда и обявен за виновен, но не му е наложено наказание (Inventing Mormonism, Marquardt and Walters, SLC: Signature Books, 1994, pp. 74-75).

Окултизмът на Джоузеф Смит силно повлиява и на ритуалите, които той въвежда в храмовете на мормоните. Характерен за окултизма е начина на "посвещение" на мормоните: подчертава се достойнството на посвещаваните, дава се клетва за пазене на строга тайна, казва им се, че стават богове.

По-подробно разказва за това мормонският апостол Джон Уидзо:

От масонството Смит научава множество масонски митове, които използва, за да напише своите книги. Историкът Джон Брук отбелязва:

За преливането на масонството в ритуалите на мормоните разказва мормонският историк доктор Рийд Дърам, който дълги години е президент на Мормонската асоциация по история:

Абрахам (Авраам) - израелския баща на човечеството и Хирам - свободен зидар са едно и също и историите на двамата се базират на боготворенето на Индийската Нага/змия. Внушително твърдение, но не е само мое. Флавиус Джозефус казва в историята си за евреите:

“Тези евреи произлизат от индийските философи. Индийците ги наричат Калани.”

Мегастен, изпратен в Индия от Селеукус Никатор също казва, че евреите ги наричат Калани и че са индийско племе.  

“Евреите произхождат от индийските философи. Философите на Индия се наричат Каланийци, а в Сирия – евреи. Името на тяхната столица е много трудно да се произнесе. Нарича се Йерусалим.”

И така Абрахам/Брахма е научил занаята си между калдейците, които са жреческа каста свързана с Индийския суб-континент и са били „блестящи” жреци или просветени души. В този смисъл тогава "Абрахам" е просто титла давана на жрец или господар от Брахминската секта. Но ако, както в древния Египет, той е трябвало да имитира живота на боговете, то той е трябвало да има жена/сестра. Факта, че Сарайсвати е и двете - жена и сестра на Брахма - също свързва библейските записки за Абрахам.

“Но наистина тя е моя сестра. Тя е дъщеря на баща ми, но не на майка ми и тя ми стана жена.” (Битие 20:12)

Същата матрица на скрито познание ще стане по-късно част от мита за Мария и Исус. Сложните изкривявания и интрига, които модерни писатели като Дан Браун в „Кода на Да Винчи” траябва да създадат, за да обяснят странната връзка на Исус с майката Мария и Мария Магдалена са наистина изключителни. Факта е прост. Както Сара е Сарайсвати, тя е също Изида, най-великата Египетска богиня. Мария е дубликат на Изида. Изида е била също сподвижница на Озирис а от там - и жена. Така че тя е майка на Хор - Спасителя - така че - майка на Бога. Но Хор е бил прероден Озирис, така че Изида е била негова сестра. Майката Мария и Мария Магдалена всъщност са превъплъщения на много по-стари гностични традиции, така че в тях няма никакъв дословен елемент. Трите Марии са превъплъщения на троичния женски принцип! Разбира се че можем да имаме проблеми тук, защото никъде не се казва, че Мария от Бетани е била сестра на Исус, но пък се казва, че е била сестра на Лазар, който Исус възкресява от мъртвите - или по-точно е бил Исус възкресен от мъртвите.

Древната египетска титла на Озирис е била Асар или Азар. Когато Египтяните са говорили за своите богове, те са членували името. Също като гърците „The-os” или „Theos”. Една от еврейските представки за господар е била „ел” и е била слагана пред много богове като „Ел-шадай” или „Ел-хоим”. И така - когато еврейските писатели са включили Озирис в техния пантеон, те са го записали като "Ел-Азар". На латински това е преминало в „Ел-Азар-ус”. (...) По този начин в Библията са влезли много по-стари митове и легенди.

И така Хор е възкресил „Ел-Азар” или ”Ел-Озирис” също както Исус е възкресил Лазар. Това доказва, че Мария от Бетани, и сестра на Лазар е също сестра на Исус. И така откриваме, че Исус и Мария са базирани на много по-стари египетски митове, които от своя страна са произлезли от Шумер и виждаме, че Абрахам и Сара са не по различни. В Корана (6:75) откриваме, че бащата на Абрахам се е казвал Азар (Озирис) така че Абрахам е Хор точно както и Исус е Хор. Вижте каква изненада! Ние откриваме също в Лука (16:22-25), че Лазар самият е почивал във възродяващите ръце на Абрахам точно както Озирис е почивал в ръцете на Хор. Казано е, че точно този Абрахам, Брахма или Озирис, от който са произлезли децата на Израел. Нека да погледнем синовете на Абрахам и да видим дали можем да открием скритото змийско наследство или змийски тайни, които откриваме в другите истории за змийския Граал.

Измаил - сина на Абрахам също е имал деца, които са живели в Индия или Хавила (земята на змиите) както е в Стария завет. Имената и на двамата му сина Исак и Измаил са свързани с името на змийската Хинду богиня Шива.

Измаил е Из-Маал на еврейски, а на снскрит Иш-махам значи Велика Шива. Исак е Ишаак на еврейски, а на санскрит значи Приятел на Шива. Най-плашещото от всичко е самото име на Абрахам – Цар Нага - Ab Ram – което всъщност значи „благородна змия”.

Хирам - благородния зидар и библейския строител на храмове е Ahi-Ram (А-хирам) и е време да разгледаме тази личност.

Хирам и храма

Хирам от Тир - син на еврейка и финикиец е построил храма на Соломон. За него е казано „син на вдовица от племето нафтали... Той е изградил два бронзови стълба.” (Царете 7:13-15).

Знамето на племето Нафтали според еврейската традиция е змия или влечуго и е възможно това да е дошло от временното пребиваване на евреите в Египет, тъй като еврейските традиции казват, че Нафтали е брат на Йосиф избран да представя семейството пред фараона. Казано е също, че Хирам е син на племето на Дан (Данайците) (11 хроники) и че племето на Дан има като емблема змия и кон. Барбара Уолкър от женската енциклопедия на митове и тайни посочва следното:

“Писателите от Стария завет не са обичали данайците и са ги наричали влечуги (Битие 49:17). Независимо от това те са възприели Дани-ел или Даниел - финикойския бог на гадаенето и са го првърнали в еврейски пророк. Неговите магически способности са били като на данайците, произхождащи от богинята Диана и нейните тайни змии... Диана не е било лично име, а титла, както при келтите.”

Тук имаме доказателство, че Даниел от Библията е свързан с келтската богиня Дану или Дана и че тази богиня е свързана с култа към змията. Имаме също доказателство, че евреите са направили тяхната религиозна колекция от вярванията на околните племена. Дотук ние открихме, че те са използвали индийската религия, египетската, а сега и финикийската. Според книгата на хрониките, сина на Дан - Хирам е бил лукав човек, надарен с умения в областта на златото, среброто, бронза, камъка и дървото. На него се приписват специфични инструменти, които могат да се врежат в камъка. Според книгата на Царете, храма е бил направен от камък преди да е пренесен до мястото му - нещо като полу-готова сграда. Казано е, че нито чук, нито брадва, нито какъвто и инструмент от желязо не е използван за направата на сградата. Тогава как е бил направен храма? Поне символично?