ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ Въведение

1
ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ
Въведение

Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със сънуването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необходимият ключ, за да се разясни и проумее сънува­нето, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.

По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и са­мото сънуване, човек трябва да разбере усилията на съв­ременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.

— Какво имаш предвид под конкретно, дон Хуан? — по­питах аз.

— Практическата страна на магьосничеството — отвър­на той. — Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказ­ване на влияние върху други хора. Всичко това било при­също на света на магьосниците от миналото.

— А кое е абстрактното в такъв случай?

— Това е стремежът към свобода, свободата да възпри­емаш без вманиаченост всичко, което е в човешките въз­можности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят аб­страктното, понеже те търсят свобода; конкретните обла­ги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и со­циални функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ро­лята на обществени ясновидци или магьосници на служба

— Значи миналото няма стойност за съвременните ма­гьосници?

— Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и болезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на мисълта. Все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, за­щото те първи са открили и направили всичко, което зна­ем и вършим днес.

Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било сетивното възприемане на енергийната същност на неща­та. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. В наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците действително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата — способност, която наричат виждане.

— Какво би означавало за мен да възприемам енергий­ната същност на нещата? — попитах дон Хуан веднъж.

— Би означавало да възприемаш енергията директно -отвърна той. — Като изолираш социалната страна на възп­риятието, ще виждаш същността на всяко нещо. Всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.

— А защо да я отделям?

— Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо друго освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социална­та основа на възприятията си.

— Какво представлява тази социална основа, дон Хуан?

— Това всъщност е безспорният факт, че светът се със­тои от конкретни обекти. Наричам го социална основа, понеже всички хора полагат неимоверни усилия, за да ни накарат да възприемаме света по този начин.

— В такъв случай как трябва да го възприемаме?

— Всичко е енергия. Цялата вселена е енергия. Социал­на основа на нашето възприятие трябва да бъде безспор­ният факт, че нищо друго не съществува. И е нужно да се положат огромни усилия, за да започнем да възприемаме енергията като такава. Тогава ще имаме и двете възмож­ности на свое разположение.

— А може ли човек да бъде обучен по този начин? — по­питах аз.

Дон Хуан отвърна, че това не само е изпълнимо, но и че заниманията му с мен и с останалите му чираци се свеждали тъкмо до тази задача. Той ни обучаваше на нов начин на възприемане, първо, като ни караше да осъзна­ем, че възприемателната ни способност е нагодена към определен калъп, и второ, като рязко ни тласваше в състо­яния, при които възприемахме енергията директно. Както ме увери, въпросният метод много наподобяваше онзи, чрез който се научаваме да възприемаме света на нашето ежедневие.

Според дон Хуан принудата да се нагаждаме към со­циалния калъп се обезсилва веднага щом осъзнаем, че сме получили този калъп като наследство от предшестве­ниците си, без да сме се потрудили да го изследваме.

— Възприемането на един свят от солидни обекти с по­ложителни или отрицателни свойства трябва да е било жизненоважно за оцеляването на нашите прадеди — отбе­лязва той. — И след като този начин на възприемане е гос­подствал векове наред, сега ние сме принудени да вярва­ме, че светът се състои от обекти.

— Не мога да си представя света другояче, дон Хуан -протестирах аз. — Той несъмнено е изграден от обекти. За доказателство е достатъчно да се блъснем в някой от тях.

— Разбира се, че е изграден от обекти. По този въпрос няма спор.

— За какво говориш тогава?

— Казвам ти, че светът се състои, на първо място, от енергия и чак след това от обекти. Ако не тръгнем от усло­вието, че светът е енергиен, никога не ще можем да възп­риемаме енергията директно. Винаги сме били възпирани от безспорния факт, който ти току-що изтъкна — твърдост­та на обектите.

Доводите му напълно ме смаяха. По онова време разу­мът ми просто отхвърляше всеки друг начин за осъзнава­не на света, който се различаваше от вече познатия ми. Но твърденията на дон Хуан и идеите, които се опитваше да изложи пред мен, бяха толкова необичайни, че макар и да не ги приемах, не можех и да ги отхвърля.

— Ние възприемаме света така, както правят хищници­те — каза ми той веднъж. — Много ефикасен метод да пре­цениш и определиш кое служи за храна и кое представля­ва опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възприемане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: директното възприемане на същността на всяко нещо, на самата енергия. Това ще ни даде възмож­ност да разберем, определим и опишем света със съвър­шено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.

Такова бе твърдението на дон Хуан. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от него­вите предшественици; тези средства отговарят на маги­чески истини, които са лишени от рационална основа и нямат никаква връзка с ежедневната реалност, но предс­тавляват неоспорими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.

За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види същността на вселената. Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, успели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподо­бява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки; сияйни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за човешкия ум.

След като видели вселенската същност, древните ма­гьосници пристъпили към енергийната същност на хората. Дон Хуан заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца".

— Когато магьосниците видят някой човек — каза той, -те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно, правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш е снабдено с корен, който влачи със себе си.

Дон Хуан бе останал с впечатлението, че нашата енер­гийна форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат по-скоро като кълба или даже надгробни камъни, отколкото като яйца. Но поняко­га, по неизвестни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чиято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.

По време на обучението ми дон Хуан неведнъж ми обясняваше онова, което според него бе най-съдбонос­ното откритие на древните магьосници. Наричаше го „ос­новен признак на хората като сияйни кълба": кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис, което се намира постоянно на повърхността на кълбото, на разсто­яние около шейсет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.

Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното къл­бо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височината на лопатките, на една ръка разстояние от гър­ба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събирателна точка", след като видели какви свойст­ва има то.

— А какви свойства има? — запитах аз.

— Чрез него получаваме възприятия — отвърна той. -Магьосниците от миналото видели, че при хората тази точ­ка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създа­ния притежават подобно блестящо петно, древните ма­гьосници предположили, че възприятията изобщо се осъ­ществяват чрез това място, независимо по какъв начин.

— Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? -поинтересувах се аз.

Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милионите лъчисти енергийни нишки на вселената, които пронизват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.

Сетне видели, че тя винаги е съпроводена от едно до­пълнително сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, което силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.

Накрая видели още две неща. Първо, че събирателни­те точки на хората могат да променят обичайното си мяс­то; и второ, че когато точката е в обичайното си положе­ние, възприятията и нивото на съзнание вероятно са нор­мални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си пози­ция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнанието им е станало различно, че те възприемат света по непознат дотогава начин.

От всичко това древните магьосници заключили, че колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а оче­видно и в съзнанието и възприятията.

— Обърни внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има вид на" или „изглежда като" — предупреди ме дон Хуан. — Всичко, ко­ето човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение с нещо вече познато.

Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за съ­бирателната точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно, понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си. Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката предс­тавлява светло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи Дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо животно.

След като разбрали каква е вероятната роля на събира­телната точка и нейния ореол, древните магьосници дос­тигнали до следното обяснение: те предположили, че като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на вселената, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки в ус­тойчива картина на света.

— Как точно става това? — попитах аз.

— Никой не би могъл да знае — отвърна дон Хуан натър­тено. — Магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.

По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат събирателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния блясък. Виждайки пък, че това сияние е изключи­телно слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при труповете напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.

— Ами събирателната точка? И тя ли отсъства при тру­повете? — запитах аз.

Той отговори, че у едно мъртво същество няма и следа от нея, защото събирателната точка и ореолът й са приз­нак за наличието на живот и съзнание. Неминуемото зак­лючение на древните магьосници било, че съзнанието и възприятията вървят ръка за ръка и са свързани с тази точ­ка и обкръжаващото я сияние.

— Има ли вероятност тези магьосници да са сбъркали в своето виждане) — поисках да зная аз.

— Не съм в състояние да ти обясня защо е така, но един магьосник не може да сбърка по отношение на виждане­то си — заяви дон Хуан с тон, който не търпеше възражение. — Е, изводите, до които е достигнал благодарение на него, биха могли да са погрешни, поради наивност или изостаналост. За да избегне тази беда, той трябва да усъ­вършенства своя ум по всякакъв начин.

После добави по-меко, че за магьосниците, естестве­но, би било най-безопасно да не отиват по-далече от опи­сание на видяното, ала изкушението да правят изводи и разяснения, макар и само за себе си, е прекалено голямо, за да устоят.

Друго енергийно положение, което древните магьос­ници успели да видят и проучат, бил резултатът от пре­местването на събирателната точка. Дон Хуан каза, че щом тя заема друга позиция, нов сноп от милиони сияйни енергийни нишки се събира на даденото място. Магьос­ниците видели това и решили, че след като ореолът на съз­нанието винаги е налице, където и да се намира точката, то значи възприятията автоматично се осъществяват там. Поради различното й местонахождение обаче възприе­маният свят не би могъл да съвпада със света на нашето ежедневие.

Дон Хуан обясни, че древните магьосници разгранича­вали два вида измествания. При единия точката заема ня­какво ново положение на повърхността или във вътреш­ността на сияйното кълбо; те нарекли този тип изместване „преместване на събирателната точка". При другия тип тя застава в дадена позиция извън кълбото; той бил наречен „придвижване". Установило се, че разликата между двата вида се състои в естеството на възприятията, които всеки от тях позволява.

Тъй като промените на събирателната точка представ­ляват размествания в областта на сияйното кълбо, свето­вете, породени от тях, колкото и да са странни, причудли­ви или даже невероятни, все пак са в пределите на човеш­кия обхват. Този обхват се определя от енергийните ниш­ки, които минават през цялото сияйно кълбо. За разлика от това придвижванията, при които се заемат позиции извън кълбото, включват енергийни нишки, надхвърлящи чо­вешкия обсег. Тяхното възприемане поражда съвършено непонятни, невъобразими светове, които нямат нищо общо с човешките представи.

По онова време се вълнувах най-вече от проблема за истинността.

— Извинявай, дон Хуан — казах му аз веднъж, — но тази работа със събирателната точка е толкова неправдопо­добна, толкова недопустима, че просто не зная какво да мисля за нея.

— Имаш само една възможност — рязко отвърна той. -Виж събирателната точка! Да виждаш не е голяма мъчно­тия. Най-трудното е да съборим стената в умовете си, коя­то ни държи затворени на едно място. За да я разрушим, ни е нужно само да притежаваме енергия. Имаме ли енергия, виждането става от само себе си. Цялата работа е в това да напуснем крепостта на нашето самодоволство и лъжлива увереност.

— За мен е несъмнено, дон Хуан, че за да виждаш, се изискват много знания. Не е достатъчно единствено да имаш енергия.

— Достатъчно е, повярвай ми. Сложното е сам да се убедиш, че това е нещо постижимо. Тук вече се налага да се довериш на нагуала. Чудото на магьосничеството е, че всеки, който се занимава с него, трябва да провери всич­ко от собствен опит. Аз ти предавам принципите на ма­гьосничеството не с надеждата да ги научиш наизуст, а за да можеш сам да ги прилагаш.

Дон Хуан беше напълно прав относно нуждата от до­верие. В началните етапи на моето тринайсетгодишно обучение най-голямата ми трудност бе да се приобщя към света и личността на дон Хуан. Това означаваше да свикна да му се доверявам безрезервно и да го приемам като нагуал съвсем непредубедено.

Цялата му роля в света на магьосниците се изразяваше чрез званието, дадено му от равните на него; те го нарича­ха Нагуала. Обясниха ми, че с това понятие се обозначава всеки, бил той мъж или жена, чиято енергия притежава специфична форма и който за ясновидците изглежда като удвоено сияйно кълбо. Виждащите вярват, че когато такъв човек навлезе в магьосническия свят, този допълнителен енергиен заряд се превръща в мерило за сила и водачес­ки способности. Така нагуалът по естествен начин застава начело на дадена група от магьосници.

Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се дове­рявам толкова на дон Хуан — да не кажа, направо против­но. Когато споделих това с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.

— На времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега — рече той. — Отвърна ми, че без доверие в нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от всички отломки, които му пречат да бъде свободен.

Дон Хуан все повтаряше колко прав е бил неговият учител. А аз все изказвах дълбокото си несъгласие. Разпра­вях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително влияние върху мен и че тези твърдения, както и собственото му примирение спрямо учителя му, ми напомнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе втълпявана в детските години.

— Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш ре­лигиозно убеждение — казах аз веднъж.

— Мисли си каквото щеш — спокойно отвърна той. -Фактът си е факт — нищо не става без нагуала. Знам го и ти го заявявам. Така са постъпвали и всички нагуали преди мене. Но нито аз, нито те са го казвали от чувство за собствена значимост. Твърдението, че няма истинска пътека без нагуал, е свързано изцяло с обстоятелството, че даден човек е нагуал, понеже може да отразява абстрактното, духа, по-добре от останалите. Но това е всичко. Ние имаме връзка най-вече със самия дух и съвсем между другото с човека, който ни носи посланието му.

С времето все пак се научих да вярвам безрезервно в дон Хуан като в нагуал и това, както ме бе убеждавал, наи­стина ми донесе огромно облекчение и подобри способ­ността ми да възприемам уроците, които опитваше да ми предаде.

В тях той особено наблягаше на обясненията за съби­рателната точка. Веднъж го попитах дали тя има нещо общо с физическото тяло.

— Няма нищо общо с онова, което нормално възприе­маме като тяло — рече той. — Тя е част от сияйното яйце, а то е нашата енергийна същност.

— Как се извършват преместванията на точката?

— Чрез енергийни потоци. Чрез разтърсвания вътре в енергийната ни форма или извън нея. Обикновено става дума за непредсказуеми потоци, чийто ход е произволен, но при магьосниците те са напълно предсказуеми и се подчиняват на техния стремеж.

— Ти самият усещаш ли тези потоци?

— Всеки магьосник ги усеща. Впрочем и всеки човек въобще, но обикновените хора се твърде заети със своите работи, за да обръщат внимание на подобни неща.

— Какви чувства пораждат потоците?

— Неща като леко безпокойство и смътна тъга, послед­вани незабавно от бурна радост. И понеже нито тъгата, нито радостта имат видима причина, винаги ги взимаме за необясними, необосновани настроения, а не за същинс­ки атаки на неизвестното.

— Какво става, когато събирателната точка излезе извън енергийната форма? Отвън ли виси, или е свързана със си­яйното кълбо?

— Тя разтегля очертанията на формата, без да напуска пределите й.

Дон Хуан ми обясни, че придвижването на събирател­ната точка води до пълна промяна в енергийната форма на човека. Вместо да напомня кълбо или яйце, той се превръща в нещо подобно на лула. В този случай точката представлява мундщука, а другата част на сияйното кълбо — главата на лулата. Ако точката продължи да се придвиж­ва, в даден момент цялото кълбо става на тънка лента от енергия.

Дон Хуан добави, че древните магьосници били един­ствените, които успели да постигнат такава изключителна трансформация. Попитах го дали и в новата си енергийна форма те все още били хора.

— Разбира се — отвърна той. — Но ти май искаш да знаеш дали все още били разумни, заслужаващи доверие хора. Е, не съвсем.

— По какво са се променили?

— По отношение на грижите си. Човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Дори вън­шният им вид станал по-различен.

— Значи вече не изглеждали като хора?

— Що се отнася до тези магьосници, много е трудно да се каже кое как е било. Несъмнено изглеждали като хора — как иначе? Просто не били съвсем такива, каквито ти или аз бихме очаквали. И все пак, ако настояваш да ти от­говоря по какво именно се различавали от нас, ще се справя не по-добре от куче, което се мъчи да улови опаш­ката си.

— Случвало ли ти се е да срещнеш някой от тези хора, дон Хуан?

— Да, срещал съм един такъв.

— Как изглеждаше той?

— На външен вид си беше съвсем нормален. Виж, дър­жанието му вече бе направо необикновено.

— В какъв смисъл беше необикновено?

— Мога само да ти кажа, че човешкото въображение е твърде бедно, за да си представиш как се държеше онзи магьосник. Но това не е единствено въпрос на поведение. То е нещо, което трябва да видиш с очите си, за да го пре­цениш.

— Всички магьосници ли са били такива като него?

— Разбира се, че не. Не зная нищо за другите, освен достигналото до нас чрез магьосническите предания, кои­то се разказват от поколение на поколение. Според тях онези хора действително са били доста странни.

— Искаш да кажеш, че са били някакви чудовища?

— Съвсем не. Преданията ги описват като много прият­ни, но всяващи голям страх хора. Били по-скоро като съ­щества от неизвестен вид. Човечеството е еднородно бла­годарение на факта, че всички ние представляваме сияй­ни кълба. А онези магьосници вече не били кълба, а ленти от енергия, стремящи се да се извият в спирали, което обаче не им се удало напълно.

— Какво станало с тях в крайна сметка, дон Хуан? Умре­ли ли са?

— Според преданията, понеже успели да удължат фор­мите си, те могли да удължат и срока на своето съзнание. Затова са запазили живота и съзнанието си и до днес. Съ­ществуват предания за периодичното им появяване на зе­мята.

— Какво мислиш ти самият за всичко това, дон Хуан?

— Прекалено е чудато за мен. Аз искам свобода. Сво­бодата да запазя съзнанието си и същевременно да се из­губя в безкрая. За мен тези древни магьосници са стран­ни, налудничави, своенравни хора, попаднали в капана на собствените си изобретения.

— Но ти не се влияй от личните ми чувства. Постижени­ята на древните магьосници са несравними. Ако не друго, те са ни доказали, че човешките възможности не са за подценяване.

Друга тема, която засегна дон Хуан, беше необходи­мостта от притежаване на енергийна еднородност и ком­пактност за целите на възприятието. Той твърдеше, че чо­вечеството възприема познатия ни свят по познатия ни на­чин само защото всички хора имат един и същ тип енер­гийна еднородност и компактност. Казваше още, че ние автоматично придобиваме тези две енергийни състояния в процеса на нашето отглеждане и те ни се струват толко­ва естествени, че не осъзнаваме огромното им значение, докато не се сблъскаме с възможността да възприемаме други светове освен вече известния ни. В такива моменти става ясно, че се нуждаем от съответна нова енергийна еднородност и компактност, за да можем да получим ця­лостно и вътрешно съгласувано възприятие.

Попитах го какво означават тези понятия и той ми обясни, че човешката енергийна форма притежава едно­родност, понеже всеки човек изглежда като кълбо или яйце. А обстоятелството, че неговата енергия поддържа все такава форма, доказва нейната компактност. Добави, че пример за нова еднородност и компактност е превръ­щането на енергийната форма от кълбо в лента у древните магьосници: всеки от тях еднородно се сдобил с линейна форма и я запазил благодарение на компактността. Едно­родността и компактността на линейно ниво им дали въз­можност да възприемат един хомогенен нов свят.

— Как се придобиват тези две неща? — попитах аз.

— Ключът към всичко това е положението на събирател­ната точка, или по-скоро нейното фиксиране — отвърна дон Хуан.

За момента той не искаше да уточнява повече, затова се поинтересувах дали древните магьосници можели да си възвърнат яйцевидната форма. Отговори ми, че до един определен етап можели, но не го направили. А после линейната компактност се утвърдила и обратният път вече бил изключен. Според дон Хуан, истинската причина, поради която тази компактност се утвърдила и предотврати­ла връщането им в първоначалния им вид, била въпрос на собствен избор и ненаситност. Обсегът на онова, което били в състояние да възприемат и извършат в линейната си форма, далеч надхвърлял възможностите на обикнове­ния човек или даже на обикновения магьосник.

Дон Хуан поясни, че когато човек представлява енер­гийно кълбо, неговият обхват включва всички енергийни нишки, които преминават през пространството, оградено от очертанията на кълбото. Нормално ние възприемаме не всичко, което е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него. Според дон Хуан, когато взе­мем под внимание този факт, мащабността на онова, кое­то древните магьосници съумели да постигнат, веднага става очевидна; разтягайки се в лента, дълга хиляди пъти повече от размера на човека като енергийно кълбо, те мо­жели да възприемат всички енергийни нишки, които пре­сичат тази лента.

По негово настояване аз положих огромни усилия да проумея новия вид енергийно устройство, който ми опис­ваше. Най-накрая с много мъки успях да си представя енергийните нишки, намиращи се вътре в кълбото и извън него. Но ако си помислех за множество от сияйни кълба, представата ми веднага се разпадаше. В едно такова мно­жество, разсъждавах аз, нишките, които са извън някое кълбо, сигурно ще минават през съседното. Тъй че в голя­ма група от кълба вероятно не би могло да има енергийни нишки, които да не попадат в нито едно от тях.

— Да разбереш тези неща не е работа за твоя разум -отвърна дон Хуан, след като внимателно изслуша доводи­те ми. — Няма как да ти обясня какво имат предвид ма­гьосниците, когато говорят за нишки, които са вътре в чо­вешката форма и вън от нея. Щом някой ясновидец види човешката енергийна форма, тя му се явява като едно-единствено кълбо от енергия. Ако до него стои друго, то също бива видяно като единствено. Мисълта за множество от сияйни кълба ти е хрумнала от представата, която имаш за човешките тълпи. В енергийната вселена обаче същест­вуват единствено отделни личности — сами, заобиколени от безкрая.

Това е нещо, което трябва да видиш сам за себе си!

Започнах да споря, че е безсмислено да ме уговаря да видя сам, след като много добре знае, че не мога. Тогава той ми предложи да заема неговата енергия и да я използ­вам, за да видя.

— Как може да стане това?

— Много лесно. Ще накарам събирателната ти точка да заеме друго положение, по-подходящо за директно възп­риемане на енергията.

Това, доколкото си спомням, беше първият път, когато дон Хуан обмислено заговори за нещо, което правеше през цялото време: вкарваше ме в някакво неразбираемо състояние на съзнанието, изцяло противоречащо на пред­ставите ми за света и за мен самия, състояние, което нари­чаше „второто внимание". В този случай, за да накара съ­бирателната ми точка да се премести в позиция, по-под­ходяща за директно възприемане на енергията, той ме тупна по гърба, между плешките, с такава сила, че чак дъ­хът ми спря. Помислих си, че съм припаднал или може би заспал от удара. Внезапно видях, или засънувах, че виж­дам — нещо направо неописуемо. Ярки светлинни нишки струяха отвсякъде, отправяха се навсякъде — нанизи от светлина, различни от всичко, което някога ми бе минава­ло през ума.

Щом отново си поех дъх, или щом се събудих, дон Хуан нетърпеливо ме попита:

— Какво видя?

А когато му казах самата истина: „От твоя удар видях звезди по пладне", той се преви от смях.

После отбеляза, че още не съм подготвен да разбера нито едно от необикновените възприятия, които бих мо­гъл да получа.

— Преместих събирателната ти точка — продължи той -и ти за миг успя да „сънуваш" нишките на вселената. Но все още не притежаваш нужната дисциплина или енер­гия, за да пренастроиш своята еднородност и компакт­ност. Древните магьосници били ненадминати майстори на това пренастройване. Ето защо са видели всичко, което може да бъде видяно от човек.

— Какво означава да пренастроиш еднородността и компактността си?

— Означава да влезеш във второто внимание, като за­държиш събирателната си точка в новото й положение и не й позволиш да се върне на първоначалното си място.

Тогава дон Хуан ми даде традиционното определение за второто внимание. Той каза, че древните магьосници нарекли резултата от закрепването на събирателната точка в нови позиции „второ внимание", което за тях представ­лявало поле за най-широк кръг от дейности, също като вниманието, характерно за ежедневния ни свят. Подчер­та и това, че магьосниците действително разполагали с две цялостни сфери на действие: една малка, назована „пър­вото внимание" или нивото на съзнание, типично за ежед­невния ни свят, или още фиксирането на събирателната точка на обичайното й място; и друга, далеч по-голяма сфера, определена като второто внимание или нивото на съзнание, свойствено за други светове, или фиксирането на събирателната точка във всяка от съществуващите мно­гобройни позиции.

С помощта на дон Хуан преживях необясними неща в областта на второто внимание, благодарение на онова, което той наричаше „магьосническа маневра": потупване или силен удар по гърба на височината на плешките. По неговите думи, тези удари премествали събирателната ми точка. От гледище на моите усещания тези премествания означаваха, че съзнанието ми изпадаше в твърде обезпо­коително състояние на неимоверна яснота, на свръхсъз­нание, което траеше кратко и по време на което можех да проумея всичко почти светкавично. Това състояние не бе особено приятно. Най-често то напомняше странен сън — толкова ярък, че нормалното ми съзнание бледнее­ше в сравнение с него.

Дон Хуан оправдаваше необходимостта от маневрата, като твърдеше, че един магьосник посвещава учениците си в основните понятия и практики тогава, когато са в нор­мално съзнание, а когато се намират във второто внима­ние, им дава абстрактни и изчерпателни обяснения.

Обикновено те изобщо не си спомнят обясненията, които обаче се съхраняват по някакъв начин в паметта им, напълно непокътнати. Магьосниците са започнали да из­ползват тази особеност на паметта, като са превърнали припомнянето на всичко, което им се е случило във вто­рото внимание, в една от своите най-сложни традицион­ни задачи.

Те тълкуват тази особеност, както и задачата за при­помнянето, по следния начин: при всяко влизане във вто­рото внимание събирателната точка попада на различно място. В такъв случай да си спомниш означава да върнеш точката в съвсем същото положение, в което е била при съответното влизане. Дон Хуан ме уверяваше, че така ма­гьосниците не само получават пълна картина на дадено събитие, но и могат да изпитат отново всяко преживяване, което са имали във второто внимание, като възстановят всяка от тези специфични позиции на събирателната точ­ка. Твърдеше също така, че магьосниците посвещават цял живот на задачата да си спомнят.

Докато се намирах във второто внимание, дон Хуан ми даваше най-подробни обяснения за магьосничеството, знаейки, че тези сведения ще се запазят непокътнати в па­метта ми, без да изгубят своята точност и достоверност до края на живота ми.

Относно достоверността той казваше: — Наученото по време на второто внимание е като нау­ченото в детските години. Това, което сме узнали като деца, ни е за цял живот. „Станало ми е втора природа", казваме ние, когато се отнася за нещо, усвоено в много ранна възраст.

Сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че дон Хуан ме пращаше безброй пъти във второто внимание, за да ме накара да поддържам за дълго време събирателната си точ­ка в нови положения и да получавам ясни и свързани възп­риятия чрез тях, или, с други думи, целта му бе да ме при­нуди да пренастроя своята еднородност и компактност.

Успях много пъти да получа възприятия, не по-малко ясни от ежедневните ми. Проблем обаче ми създаваше неспособността да направя връзка между моите действия във второто внимание и обичайното ми ниво на съзнание. Нужни бяха много време и усилия, за да разбера какво представлява второто внимание. И то не толкова поради сложността и заплетеността на този въпрос, които наисти­на са изключително големи, колкото поради факта, че щом се завърнех в нормалното ниво на съзнание, беше невъзможно да си спомня не само че съм бил във второто внимание, но и че изобщо съществува такова състояние. Друго от паметните постижения, приписвани на древ­ните магьосници, което дон Хуан старателно ми разясни, било откритието, че събирателната точка става много неу­стойчива по време на сън. Въпросното откритие веднага породило още едно: че сънищата са изцяло свързани с това обстоятелство. Древните магьосници видели, че кол­кото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необикновен сън предизвиква то, или обратното: колкото по-необикновен е сънят, толкова по-голямо е премества­нето. Дон Хуан каза, че това наблюдение ги навело на ми­сълта да създадат своеобразни методи за преместване на събирателната точка, които включвали: поглъщане на рас­тения, способни да причиняват различни промени на съз­нанието; подлагане на стресови състояния, глад и умора; и най-вече „контролиране на сънищата". По този начин, и вероятно без въобще да знаят, те създали „сънуването".

Веднъж, докато се разхождахме по площада на град Оаксака, дон Хуан ми даде най-ясното определение за сънуването от гледна точка на един магьосник.

— За магьосниците сънуването е извънредно сложно из­куство — каза той, — изкуството по своя воля да премест­ваш събирателната си точка от обичайното й положение, за да разшириш и обогатиш обхвата на своите възприятия.

Той посочи, че древните магьосници използвали за ос­нова на това изкуство пет условия, свързани с човешкия енергиен поток, които те установили с помощта на вижда­нето.

Първо, те видели, че само онези енергийни нишки, ко­ито минават тъкмо през събирателната точка, могат да бъ­дат събрани в ясно възприятие.

Второ, видели, че ако тя заеме друга позиция, колкото и незначително да е преместването й, различни и необичайни енергийни нишки започват да минават през нея, като прив­личат съзнанието и предизвикват събирането на тези необи­чайни енергийни полета в ясно и устойчиво възприятие.

Трето, видели, че по време на обикновените сънища събирателната точка лесно може да се премести от само себе си до друга позиция, намираща се на повърхността на сияйното яйце или във вътрешността му.

Четвърто, видели, че точката може да бъде придвижена до позиции, намиращи се вън от сияйното яйце, в неогра­ничените енергийни нишки на вселената.

Пето, видели, че при определено обучение е възможно да се подготви и осъществи, по време на спане и обикно­вени сънища, системно преместване на събирателната точка.