ПЪРВАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

2
ПЪРВАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

Когато обясняват магьосничеството, магьосниците мо­гат да избират между два варианта. Единият е да си служат с метафори и да говорят за свят, чиито измерения се прос­тират в областта на вълшебното. Другият е да описват за­ниманията си със свойствени за тях абстрактни понятия. Винаги съм предпочитал втория вариант, макар че никой от двата не би могъл да задоволи рационалния ум на един човек от западната цивилизация.

По думите на дон Хуан, метафоричното описание на развитието на второто внимание означава, че то, понеже е вторичен резултат от преместването на събирателната точка, не се явява от само себе си, а трябва да се постигне чрез стремеж, затова в началото ние се стремим към него като към идея, а накрая — като към устойчиво и контроли­рано съзнание за преместването на събирателната точка.

— Ще те науча как да направиш първата стъпка към си­лата — каза дон Хуан, когато започна да ме посвещава в из­куството на сънуването. — Ще те науча как да „нагласиш" сънуването.

— Какво означава това?

— Означава да имаш точен и действителен контрол над общата ситуация в някой сън. Сънуваш например, че се намираш в класната си стая. Да „нагласиш" сънуването ще рече да не оставиш съня да премине в нещо друго; да не се озовеш изведнъж от това място в планините, да ре­чем. С други думи, гледката на класната ти стая е в твоя власт и ти не й позволяваш да отмине, докато сам не поис­каш.

— Но нима е възможно да се постигне това?

— Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-различен от онзи, който упражняваме над която и да е си­туация в ежедневието. Магьосниците свикват с него и го прилагат винаги, когато изпитват желание или пък необхо­димост. За да можеш и ти да привикнеш, ще трябва да за­почнеш с нещо съвсем простичко. Ще трябва тази нощ да погледнеш насън ръцете си.

Кажи-речи това беше целият разговор, който прове­дохме на нивото на обичайното съзнание. Когато си при­помних обаче преживяванията си във второто внимание, установих, че сме говорили по-нашироко. Аз например заявих, че задачата ми се струва направо абсурдна, а дон Хуан ме посъветва да гледам на нея като на нещо забавно, а не мрачно и сериозно.

— Спокойно можеш да си придаваш тежест, докато само приказваме за сънуването — рече той. — Обяснения­та винаги изискват задълбочено мислене. Но когато дейст­вително го правиш, бъди лек като перце. Сънуването трябва да се извършва с пълна отдаденост и сериозност, но и със смеха и безгрижието на човек, който си няма тре­воги на този свят. Едва при тези условия нашите сънища могат наистина да се превърнат в „сънуване".

Дон Хуан ме увери, че съвсем произволно е посочил ръцете ми като нещо, което да търся в сънищата си, и че със същото основание бих могъл да търся какво ли не. Целта на упражнението бе не да намеря определен обект, а да успея да привлека сънното си внимание.

Последното ми бе представено като контрола, който човек добива над сънищата си, фиксирайки събирателна­та си точка в някое ново положение, до което тя е била преместена по време на тези сънища. По-общо казано, с понятието „сънно внимание" дон Хуан обозначаваше ня­каква неразбираема страна на съзнанието, която същест­вува самостоятелно, в очакване на мига, когато ще я прив­лечем, мига, когато ще й поставим цел; това е една скрита способност, която всеки от нас потенциално притежава, но в ежедневието никога не му се удава случай да я изпол­зва.

Първите ми опити да си потърся ръцете в сънищата си претърпяха пълен провал. След като в продължение на ме­сеци се мъчих без всякакъв успех, накрая реших да се от­кажа и отново се оплаках на дон Хуан относно нелепостта на неговата задача.

— Има седем врати — каза той вместо отговор, — които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след дру­га. Ти си се сблъскал с първата, която трябва да отвориш, ако искаш да успееш в сънуването.

— Защо по-рано не ми го каза?

— Би било безполезно да ти говоря за вратите на съну­ването, преди да си чукнал главата си в първата от тях. Сега вече знаеш, че такова препятствие съществува и че ти трябва да го преодолееш.

Той ми обясни, че в енергийния поток на вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там входовете са седем и те пораждат усещането за препятствия, които магьосниците наричат „седемте врати на сънуването".

— За да прекрачим прага на първата врата, трябва да почувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко — рече дон Хуан. — То на­помня приятна отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние достигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че заспиваме, натежали и отпуснати в мрака.

— Как да осъзная, че заспивам? Има ли някакви методи, които бих могъл да следвам?

— Не. Никакви методи няма. Човек просто възнамеря­ва да осъзнае, че заспива.

— Но как да възнамеря такова нещо?

— Много е трудно да се говори за намерението. Който и да се опита да ти го обясни, включително и аз самият, все ще звучи като пълна глупост. Имай предвид това, кога­то чуеш следното: магьосниците възнамеряват всичко, ко­ето може да им хрумне, просто като го възнамеряват.

— Това не означава нищо, дон Хуан.

— Слушай внимателно. Ще дойде време и ти да обяс­няваш на някого. Думите ми ти се струват безсмислени, защото не ги поставяш в подходящ контекст. Като всеки рационален човек, и ти също смяташ, че разбирането принадлежи изцяло към областта на нашия интелект, на разума ни.

— А понеже твърдението, което изказах, се отнася до намерението и възнамеряването, трябва да добавя, че за магьосниците неговото разбиране спада към областта на енергията. Те вярват, че ако човек се стреми да предаде тези думи на енергийното тяло, то ще ги разбере по на­чин, съвсем различен от методите, с които си служи разу­мът. Цялата тънкост е в това — да се добереш до енергий­ното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия.

— По какъв начин би разбрало то твърдението ти, дон Хуан?

— Ще го почувства като физическо усещане, което трудно може да се опише. Трябва да го изпиташ сам, за да знаеш какво е.

Поисках по-конкретно обяснение, но дон Хуан ме туп­на по гърба и ме накара да вляза във второто внимание. По онова време тези действия все още бяха пълна загадка за мен. Бях готов да се закълна, че ме е хипнотизирал с до­косването си. Сметнах, че мигновено ме е приспал и че просто сънувам как вървя заедно с него из някакъв непоз­нат град по широк булевард с дървета от двете страни. Съ­нят бе толкова ярък и аз така добре съзнавах всичко, че веднага се постарах да разбера къде се намирам, ориен­тирайки се по хората и надписите. Това бе някакъв запа­ден град, макар че с положителност не беше англо- или испаноезичен. Хората като че ли бяха от северната част на Европа — може би литовци. Бях изцяло Погълнат от опи­тите си да прочета уличните табелки и афиши.

Дон Хуан леко ме побутна.

— Не се мъчи с това — каза той. — Мястото, където сме, не може да бъде определено. Току-що ти предоставих моята енергия, за да достигнеш енергийното си тяло, и сега си преминал с него в друг свят. Това няма да трае дъл­го, тъй че използвай мъдро времето си. Гледай всичко, но без да се набиваш на очи. Не допускай някой да те забе­лежи.

Вървяхме мълчаливо. Тази разходка, при която изми­нахме разстоянието между две пресечки, оказа удивител­но въздействие върху мен. Изпитвах дълбоко безпокойст­во, което нарастваше с всяка крачка. Умът ми бе заинтри­гуван, но тялото ми се тревожеше. Разбирах пределно ясно, че не съм на този свят. Когато стигнахме до някаква пресечка и се спряхме, видях, че дърветата по улицата са грижливо подкастрени. Те бяха ниски, с твърди наглед, извити листа. Около всеки ствол беше оставено квадратно пространство за напояване. В тези квадрати нямаше ни­какви бурени или боклуци, каквито обикновено могат да се видят около дърветата в градовете, а само рохкава пръст, черна като въглен.

В мига, когато спрях погледа си на ръба на тротоара, преди да пресека улицата, забелязах, че нямаше никакви коли. Загледах се отчаяно в хората, които преминаваха край нас, за да открия у тях някакво обяснение за моята тревога. Но щом се взрях в тях, те веднага ми отвърнаха със същото. Около мен и дон Хуан моментално се образу­ва кръг от сурови сини и кафяви очи.

Един непоклатим факт ме порази като гръм: това изоб­що не беше сън; намирахме се в реалност, надхвърляща всичко, което познавах дотогава. Обърнах се към дон Хуан. Тъкмо бях започнал да проумявам по какво се раз­личаваха от нас тези хора, когато някакъв странен сух вя­тър, проникващ чак до синусите ми, ме блъсна в лицето, замъгли погледа ми и аз забравих онова, което се канех да кажа на дон Хуан. В следващия миг се оказах пак там, от­където се бях отправил — в неговия дом. Лежах върху сла­мена рогозка, свит на една страна.

— Дадох ти моята енергия назаем и ти достигна енер­гийното си тяло — рече той, сякаш ставаше дума за нещо обикновено.

Чух го, но не можех да помръдна от вцепенение. По­ради някакъв особен сърбеж в областта на слънчевия ми сплит дишах неравномерно и с мъка. Знаех, че за малко не съм разбрал нещо трансцедентално, свързано със съ­нуването и с онези хора, но не бях в състояние да си изяс­ня какво именно знаех.

— Къде бяхме с тебе, дон Хуан? — попитах аз. — Сън ли беше всичко това? Или може би хипноза?

— Не беше сън — отвърна той. — Беше сънуване. По­могнах ти да достигнеш второто внимание, за да осъз­наеш, че стремежът е тема, предназначена за твоето енергийно тяло, а не за разума ти. На този етап все още не можеш да разбереш смисъла на всичко това, не само за­щото нямаш достатъчно енергия, но и защото не се стре­миш към нищо. В противен случай енергийното ти тяло веднага би разбрало, че единственият начин да се стре­миш, е да съсредоточиш стремежа си върху онова, което си избрал за целта. Този път аз го съсредоточих вместо теб, достигайки енергийното ти тяло.

— Да не би целта на сънуването да е намерението към това тяло? — попитах аз, внезапно обхванат от някакво странно прозрение.

— Със сигурност може и така да се каже — отвърна той. — Специално в този случай, понеже говорим за първата врата на сънуването, неговата цел е намерението твоето енергийно тяло да осъзнае, че заспиваш. Не се мъчи са­мият ти да осъзнаеш това състояние. Нека енергийното ти тяло да се справи с него. Да възнамеряваш означава да желаеш без желание, да правиш без правене.

— Приеми това предизвикателство — продължи дон Хуан. — Опитай с мълчалива решителност и без нито една мисъл сам да се убедиш, че си достигнал енергийното си тяло, и че си сънувач. Ако направиш това, веднага ще бъ­деш в състояние да осъзнаеш момента на заспиването.

— Как да се убеждавам, че съм сънувач, след като не съм?

— Щом чуеш, че трябва да направиш нещо, незабавно ставаш още по-рационален от обикновено. Питаш как можеш да се убедиш, че си сънувач, когато знаеш, че не си? Намерението обхваща и двете: и действието на убеждението, че наистина си такъв, макар по-рано никога да не си сънувал, и състоянието на убеденост.

— Значи трябва да си кажа, че съм сънувач, и да се пос­тарая с всички сили да го повярвам, така ли? За това ли ста­ва дума?

— Не. Намерението е нещо много по-просто и същевременно несравнимо по-сложно от това. То изисква въоб­ражение, дисциплина и воля. В дадения случай то означа­ва да добиеш неоспорима физическа увереност, че си съ­нувач. Да чувстваш, че си сънувач с всяка клетка на своето тяло.

Дон Хуан добави шеговито, че енергията му не би била достатъчна, за да ми я даде пак за намерението, и че най-добре би било да достигна енергийното си тяло без чужда помощ. Увери ме, че намерението към първата врата на сънуването спадало към откритите от древните магьосници средства за достигане на второто внимание и на енергийното тяло.

След тези думи той почти ме изхвърли от къщата си, като ми нареди да не се връщам, преди да съм се справил с първата врата.

Прибрах се у дома и месеци наред всяка нощ се стре­мях с вее сила да осъзная мига на заспиването и да видя насън ръцете си. Останалата част от задачата — да се убе­дя, че съм сънувач и че съм достигнал енергийното си тяло — ми се струваше съвсем неизпълнима.

И ето че по време на една следобедна дрямка наисти­на видях ръцете си. Шокът от това бе достатъчен, за да ме събуди. Сънят обаче не се повтори. Изминаха цели сед­мици, но аз не успявах да осъзная кога заспивам, нито пък да намеря ръцете си. За сметка на това започнах да изпит­вам насън смътното чувство, че трябва да правя нещо, ала не мога да се сетя какво точно. Постепенно това усещане така се засили, че взе да ме буди по всяко време на нощ­та.

Когато разправих на дон Хуан за безплодните си опити да мина през първата врата, той ми даде някои насоки.

— Да накараш един сънувач да намери определено нещо насън е само претекст — каза той. — Истинската цел е да осъзнаеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се постига като си заповядваш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш в съня си.

После ми обясни, че сънувачите съзнателно хвърлят бързи погледи на всичко, което присъства в съня. Ако със­редоточат сънното си внимание върху конкретен обект, той им служи само като отправна точка. От нея тръгват те, за да гледат други елементи от съдържанието на съня, и се връщат към нея колкото се може по-често.

След като положих големи усилия, започнах действи­телно да откривам ръце в сънищата си, но те никога не бяха моите. Това бяха ръце, крито само привидно ми принадлежаха, ръце, които променяха формата си и по­някога ставаха направо кошмарни. Обаче останалата част от съдържанието на сънищата ми винаги се отличаваше с някаква приятна устойчивост. Почти ми се удаваше да за­държа гледката на всяко нещо, върху което съсредоточа­вах вниманието си.

Това продължи с месеци, докато един ден способност­та ми да сънувам се промени сякаш от само себе си. Не бях направил нещо особено за целта, като изключим пос­тоянната ми твърда решимост да осъзная, че заспивам, и да намеря ръцете си.

Сънувах, че съм в родния си град. Градът, който видях в съня, изобщо не приличаше на моя роден, но някак си бях убеден, че е тъкмо той. Отначало всичко беше като в обикновен, но много ярък сън. После светлината се изме­ни. Образите се откроиха по-ясно. Улицата, по която вър­вях, съвсем осезаемо стана по-реална, отколкото беше миг преди това. Почнаха да ме болят краката. Усетих, че предметите са абсурдно материални. Когато се блъснах в една врата например, не само почувствах истинска болка в коляното, което ударих, но и направо се вбесих, че съм толкова тромав.

Тази тъй реалистична разходка из града продължи, до­като се изтощих напълно. Видях всичко, което бих могъл да видя, ако бях някой вървящ из улиците турист. Нямаше абсолютно никаква разлика между тази и всяка друга раз­ходка, която действително съм правил при първото си по­сещение на някой град.

— Мисля, че доста си се увлякъл — рече дон Хуан, когато му разказах всичко. — От теб се искаше само да осъзнаеш момента на заспиването. А ти все едно че си съборил цяла стена, за да убиеш някой кацнал на нея комар.

— Значи съм объркал конците?

— Не. Но явно се опитваш да повториш нещо, което си правил по-рано. Когато преместих събирателната ти точка и двамата с теб се озовахме в онзи загадъчен град, ти не беше заспал. Ти сънуваше, но не спеше, което означава, че събирателната ти точка не бе променила позицията си благодарение на нормален сън. Аз я бях накарал да се премести.

Ти несъмнено можеш да достигнеш същата позиция чрез сънуване, но засега не те съветвам да го правиш.

— Опасно ли е?

— И още как! Сънуването изисква голяма умереност. При него всяка погрешна стъпка е недопустима. То е на­чин да се пробудиш, да придобиеш контрол. Сънното внимание трябва да се упражнява системно, защото то е вратата към второто внимание.

-А каква е разликата между едното и другото?

— Второто внимание е като океан, а сънното — като река, която се влива в него. Второто внимание е състоя­ние, при което осъзнаваме други светове, цялостни и аб­солютни като нашия, докато при сънното внимание осъз­наваме елементите на нашите сънища.

Дон Хуан изрично подчерта, че последното състояние е ключът към всяко действие в света на магьосниците. Каза, че сред множеството елементи, изграждащи съни­щата ни, има неща, които представляват истински енер­гийни вмешателства, проникнали отвън, чрез някаква чужда сила. Магьосничеството всъщност е способността да откриеш тези неща и да ги последваш.

Той така наблегна на тези твърдения, че нямаше как да не го помоля да ги обясни. За миг се поколеба, преди да ми отговори.

— Сънищата са, ако не врата, то поне пролука към дру­ги светове — започна той. — Ето защо те са нещо като дву­посочна улица. Нашето съзнание минава през пролуката и попада в други сфери, които пък от своя страна изпра­щат скаути^ в сънищата ни.

— Какво представляват тези скаути?

— Енергийни заряди, които се смесват с елементите на нормалните ни сънища. Това са струи чужда енергия, кои­то тълкуваме като познати или непознати за нас елементи.

— Извинявай, дон Хуан, но нищо не мога да схвана от това обяснение.

— Не можеш, защото упорстваш да мислиш за съни­щата така, както си знаеш: като за нещо, което ни се случ­ва, докато спим. Аз пък упорствам с едно по-различно оп­ределение: че те са пролука към други сфери на възприя­тие. През тази пролука нахлуват потоци непозната енер­гия. Тогава съзнанието, или мозъкът, или каквото и да е там, ги поема и ги превръща в част от нашите сънища.

Той замълча за малко, очевидно за да ми даде възмож­ност да проумея казаното дотук.

— Магьосниците са наясно с тези потоци от чужда енергия — продължи той. — Те ги долавят и се стараят да ги изолират от обикновените елементи на своите сънища.

— Защо ги изолират, дон Хуан?

— Защото това са неща, дошли до нас от други сфери. Ако ги проследим до източника им, те ще ни отведат в та­кива тайнствени зони, че само споменаването на тази въз­можност е достатъчно, за да накара магьосниците да изт­ръпнат.

— А как успяват да ги отделят от обикновените елемен­ти?"

— Чрез упражняване и овладяване на сънното внима­ние. В даден момент то съумява да ги открие сред остана­лото съдържание на съня и се съсредоточава върху тях; то­гава целият сън се разпада и остава само чуждата енергия.

Дон Хуан не пожела да говори повече по тази тема. Той отново се върна към преживяното, което му бях опи­сал, и каза, че, общо взето, го приема като първия ми ис­тински опит за сънуване — а това означаваше, че съм успял да стигна до първата врата.

При един друг случай, когато обсъждахме по-различни въпроси, той ненадейно подхвана същата тема. Тогава каза следното:

— Ще ти повторя какво трябва да правиш в сънищата си, за да преминеш през първата врата на сънуването. Най-напред трябва да съсредоточиш погледа си върху нещо, което си си избрал като отправна точка. След това се прехвърляш на други елементи, но без да се взираш дълго в тях. Постарай се да съсредоточиш погледа си вър­ху колкото е възможно повече неща. Запомни, че ако пог­леждаш бегло, образите няма да се променят. После се връщаш пак към началния елемент.

— Какво означава да преминеш през първата врата на сънуването?

— Ние стигаме до нея като осъзнаем мига на заспива­нето или пък чрез някой невероятно реален сън, такъв, ка­къвто ти си имал. И щом я достигнем, трябва да минем през нея, а това става, когато сме в състояние да задър­жим гледката на всяко нещо, което изгражда нашите съ­нища.

— Аз почти успявам да фиксирам тези неща, но те се разсейват прекалено бързо.

— Тъкмо за това ти говоря. За да се справят с мимолет­ността на сънищата, магьосниците са започнали да използват отправна точка. Всеки път, когато отделиш такъв еле­мент и го погледнеш, получаваш прилив на енергия, зато­ва отначало не бива да гледаш твърде много неща в съни­щата си. Четири ще са достатъчни. По-нататък можеш да увеличиш броя, докато обхванеш всичко, което поже­лаеш, но щом образите започнат да се променят и усе­тиш, че губиш контрол, трябва да се върнеш към отправ­ната точка и да захванеш цялата работа от самото начало.

— Вярваш ли, че наистина съм достигнал първата врата, дон Хуан?

— Достигнал си я, и това хич не е малко. Ще видиш колко лесно ще ти се удава сънуването отсега нататък.

Помислих си, че преувеличава или пък се опитва да ме насърчи. Той обаче ме увери, че говори чистата истина.

— Най-поразителното при сънувачите — каза той — е това, че щом достигнат първата врата, те постигат и енер­гийното тяло.

— Какво именно представлява то?

— То е двойник на физическото тяло. Безплътно образу­вание, състоящо се от чиста енергия.

— Но не е ли изградено от енергия и физическото тяло?

— Да, разбира се. Разликата между тях е, че енергийно­то притежава само форма, но не и маса. Тъй като е чиста енергия, то е в състояние да извърши неща, които надх­върлят възможностите на физическото.

— Например?

— Например да се пренесе за миг до най-отдалечените кътове на вселената. А сънуването всъщност е изкуството да овладеем енергийното тяло, да го направим гъвкаво и единно чрез постоянно упражняване.

— Чрез сънуването ние укрепваме това тяло, докато се превърне в елемент, способен да получава сетивни възп­риятия. Те обаче, макар и да се влияят от нормалния, из­ползван в ежедневието начин на възприемане, са незави­сими от него. Имат си своя собствена сфера.

— Коя е тя, дон Хуан?

— Енергията. Енергийното тяло борави с нея по специ­фични начини. Съществуват три начина, по които то може да борави с нея при сънуването: да я възприема в нейния поток, да се изтласква с нейна помощ като ракета в нео­чаквани пространства, или да възприема така, както обик­новено възприемаме света.

— Какво означава да възприемаш енергията в нейния поток?

— Означава да виждаш. Това ще рече, че енергийното тяло вижда енергията директно — като светлина, като ня­какво трептящо течение или вълнообразни струи. Или пък я чувства непосредствено като нещо, което причинява разтърсване или други усещания, включително и болка.

— А какво ще кажеш за другия начин, дон Хуан? За изт­ласкването.

— Тъй като неговата област е енергията, това тяло спо­койно може да използва някои от съществуващите във вселената енергийни потоци, за да се придвижва. За целта е нужно само да ги изолира и да се понесе с тях.

Той замълча и доби нерешителен вид, сякаш искаше да добави още нещо, но се колебаеше дали да го стори. После ми се усмихна и тъкмо преди да му задам някакъв въпрос, продължи обяснението си.

— По-рано съм ти споменавал, че в сънищата си ма­гьосниците изолират скаути от други сфери — каза той. — Всъщност енергийните им тела правят това. Те разпозна­ват енергията и се впускат след нея. Но за сънувачите не е желателно да се увличат в търсене на скаути. Не ми се щеше да ти говоря за това занимание, защото то твърде лесно може да завладее човек изцяло.

Дон Хуан бързо смени темата. Описа ми изчерпателно цяла група от различни практики. По онова време нами­рах обясненията му за съвсем непонятни на едно опреде­лено ниво, докато на друго бяха напълно логични и разбираеми. Той повтори, че достигането на първата врата на сънуването чрез съзнателни и контролирани действия е начин да се достигне и до енергийното тяло. Запазването на тази придобивка обаче е изцяло въпрос на енергия. Магьосниците я получават, като преразпределят по-ра­зумно енергията, с която разполагат и си служат при възп­риемането на ежедневния свят.

Когато накарах дон Хуан да ми разтълкува това, той до­бави, че всички ние притежаваме едно определено коли­чество основна енергия. То представлява цялата енергия, която имаме, и ние го употребяваме докрай за възприяти­ята и отношенията ни с нашия всепоглъщащ свят. Дон Хуан неколкократно повтори, за да го подчертае по-доб­ре, че това е единственото, с което разполагаме, и тъй като цялото налично количество е вече ангажирано, не ни остава нищичко за разни необикновени възприятия, като например сънуването.

— Какво да правим в такъв случай ? — попитах аз.

— Нямаме друг избор, освен да си открадваме енер­гия, където я открием — отвърна той.

Дон Хуан ми обясни, че магьосниците си имат способ за това. Те преразпределят разумно енергията см, като из­ключват от живота см всичко, което сметнат за излишно. Наричат това магьоснически начин на живот. По своята същност той, както се изрази дон Хуан, представлява ве­рига от варианти на поведение спрямо света, далеч по-ра­зумни от онези, на които са ни научили предшественици­те ни. Вариантите на магьосниците са предназначени да поправят живота ни, като променят нашите основни реак­ции спрямо факта, че си жив.

— За какви реакции говориш? — попитах аз.

— Има два начина, по които можем да се отнасяме към факта, че сме живи — каза той. — Единият е да се предадем пред него, като или се примиряваме с изискванията му, или пък водим борба с тези изисквания. Другият е да моделираме личните си житейски обстоятелства така, че да пасват на нашия натюрел.

— Възможно ли е наистина това, дон Хуан?

— Казвам ти, че личните житейски обстоятелства могат да се моделират в съответствие със специфичните особе­ности на човека — настоя той. — Сънувачите го правят. На­лудничаво ли ти изглежда това твърдение? Няма да ти се струва такова, ако размислиш колко малко знаем за себе си.

Той допълни, че неговият интерес като учител е да ме накара да навляза дълбоко в темата за живота и факта, че си жив, тоест да разбера разликата между първото, което е резултат от действието на биологични сили, и второто, което е познавателен процес.

— Когато говорят за моделиране на собствените жи­тейски обстоятелства — обясни дон Хуан, — магьосниците имат предвид моделиране на съзнанието, че живеем. По този начин можем да получим достатъчно енергия, за да достигнем и задържим енергийното тяло, а с негова по­мощ несъмнено ще бъдем в състояние да променяме ця­лостната насока и последиците от живота си.

Дон Хуан приключи разговора ни за сънуването, като ме посъветва не само да размишлявам над идеите му, а да ги превърна в пълноценен начин на живот чрез многократ­ни повторения. Той заяви, че всяко ново нещо в живота ни, като например магьосническите идеи, в които ме пос­вещаваше, трябва да ни се повтаря до пълно изтощение, преди да стане част от нас. Посочи, че тъкмо този метод са използвали и нашите предшественици, за да ни приобщят към ежедневния свят и неговите основни функции.

След като продължих да се упражнявам в сънуването, добих способността напълно да осъзнавам мига на заспи­ване, както и да се спирам в съня, за да изследвам на воля всеки момент от съдържанието му. За мен тези преживя­вания бяха истинско чудо.

Според дон Хуан, като засилваме контрола над съни­щата си, ние засилваме и умението да владеем сънното си внимание. Той беше прав да твърди, че сънното внима­ние се проявява, когато е призовано, когато му е поставе­на цел. Неговото проявяване не наподобява развитието на процес в смисъла, който обикновено влагаме в поняти­ето „процес": непрекъсната система от операции или се­рия от действия или функции, които водят до някакъв кра­ен резултат. То е по-скоро пробуждане. Нещо, което е дремело до момента, внезапно влиза в действие.