Като пред светостта като пред майката

32
ват се да не ги стъпкаме в невежеството си. Те са много фини. Много.
Ние, тук на Земята, сме в трето ниво от развитието. На най-високо 
ниво в Слънчевата ни система, са съществата от така наречената Черна 
планета. Платоновата планета, сине. Десетата планета, открита от Платон. 
Мъдреца Платон. Посветеният. Те са в седмото ниво на развитието. Седмо 
ниво. Нема да ти казвам другите вселени, къде, къде, са стигнали чак. В 
безпредела са. В безпредела, да знаеш. Чу.
От двайсе и шесто ниво, се дава право, за прек контакт със Създате-
ля. Със Силата, Пеше. А от трийсе и третото ниво, вече може, ако искаш да 
се слееш с Него. Да станеш Него. Да си Богадуша. Така, Създателят, кол-
кото по-старее, толкова по-млад става, Пеше, леля. Най-млад. Всемлад. 
Вечен...
- Ти, кое ниво си, кера Вангелио - изпиуках некак си напосоки аз.
- Яз ли... Почти двайсет и шесто ниво съм. Ного съм се прераждала, 
бре Пеше. Повече, отколкото е нужно, леля. Ного, ного повече, синче. 
На моите всички тия години и ти ке си там некъде, ако ти стиска. И ти си 
стара, тъмновиолетова душа, да знаеш. Чу. Чу.
Мъдростта сияе, но не те ослепява, синче. И да знаеш, прераждаме 
се най-малко сто и пейсет живота задължително. След това, кой колкото си 
пожелае. По собствено желание. Хармонията не ти пречи. Не те насилва.
Младите души са оранжеви. По-старите - лилави. А най-старите 
- виолетови. Те са тъмно виолетови, Пеше. Тъмно виолетови, синче.
Има бели и църни души. Църната, никога не става бела. Никога. 
Дори не избледнева. Наказанието е жестоко и завинаги. Иначе, всички 
си имаме по двама духовни учители, докато сме на Земята. Те са невиди-
ми в нашето измерение и немат право да се намесват в Кармата ни. Не 
докосват съдбата. Само ни подтикват, некак мноогооо деликатно. Съвсем 
деликатно. Друго не им е позволено, Пеше. Но, задължително ни предпаз-
ват от пълното ни изкривяване на съдбата.
Нема ад, нема рай. Има само обучение в разните нива. Обучение, 
нищо друго. Смъртта е поправка. Поправителен... Пази Боже, да попаднеш 
между нивата. Нема излизане, до пълното пречистване. Там са разните 
властелини, убийци, самоубийци, разбойници и целата лошотия.
Изпълниш ли си мисията на Земята, преминаваш в по-високо ниво 
или оставаш на същото, ако не си се справил, както требва. Всеки път, 
преди да се преродиме, ни изтриват паметта. Взимат ни паметта, докато 
тече поредната ни съдба от общата Карма. Сами, по желание си избираме 
родителите си. Сами, още преди да се родиме. И, никога не сме в едно и

33
също ниво с тех. Никога. Така и ние с децата ни... И така, до най-високото 
ниво. Да знаеш, отиваме и на други планети и там се учиме да създаваме 
живот. Създаваме. Било тревичка или животинка, или нещо друго, различно 
от понятието ни. Що дойде, това. Никой не ни помага. Длъжни сме, требва 
всеки сам да се усъвършенства. Почва се от най-низшото, та докато стигнем 
до Душата. До Душата на Душата. Чу. Докато се слеем с Познанието. Със 
Създателя. Със Силата, Пеше. Чу.
И, как седна, така заспа. Страхотна умора. Друг на Нейно место, не 
може да издържи. Пустата, кера Вангелия. Акъло ми е взела, да знаеш. 
Разума... А казват, че била проста, неука, невежа и, какво ли не, и какво ли 
не. А в действителност, беше академик на академиците. Член-корес-
пондент на Космичния Разум. Чу. На Разума, ей.
Като те запатка, с едни ми ти думи и понятия, дето ни си ги чул, ни си 
ги видел, нито си ги сънувал, дето се вика, и те побърква. Получаваш 
шашкане от малоценност. Смаляваш се, защото това, което ти съобщава, е 
извън тебе. Проста, а. Ненаучна, а. А, Я разпраха, като умре, за да Я 
изследват...
Е, като сте толко много учени, какво видехте. Какво предсказахте или 
открихте. Какво познахте, дами и господа.
А, Тя, тези неща ми ги е казала ехеей... Преди четиресет, ако не и 
преди петдесе години. Представяш ли си, в какъв космос, в кой хаос е била 
още тогава. Ехееей...
Има да Я догонвате, но нема да Я стигнете, не можете. Не-мо-же-те. 
Много, много далеко е, нали.

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: