Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения

Човекът обаче има тук долу на физическия план индивидуална душа, докато животното има групова душа. Много животни заедно имат една групова душа. Така че ако искаме да разгледаме душата на животните, трябва да се издигнем на астрален план. При човека обаче душата се намира тук долу на физическия план. При човека Тялото на усещането е само част от Астралното тяло. Четвъртата част на човека е Азът, който работи отвътре навън.

Сега да се върнем малко по-назад във времето, в Лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, бяха много по-различни от днешния човек. Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те бяха устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имаха само Физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането. И тогава Азът започва да се свързва постепенно с тези същества. Той се спусна надолу от по-висшия свят. Животинската природа нарастна към човешката душа, душата се отправи отгоре надолу. Отдолу нагоре се разви животинската същност, отгоре надолу се спусна душата.

Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързваха животинското тяло и човешката душа. Тялото на усещането на живеещото долу на земята животно, на онзи потомък на човека, е имало такова голямо развитие, че да може да приеме Аза.

Този Аз се състоеше от Душа на усещането (Еmpfindiungsseele) , Душа на разбирането (\/еrstandesseele), и Душа на съзнанието (Веwuвtseinsseele). Към тях се спусна невъзприемаемото за външните сетива Азово тяло (Ich-Leib). Към него се развиха нагоре физическото тяло, Етерното тяло и Тялото на усещането.

Ако един милион години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе Азове. Но те би трябвало да кажат, че е невъзможна връзка с тях, защото тези носещи се горе Души на усещането са още толкова фини и духовни, че не могат да се свържат с грубото тяло. Сега обаче душата горе е загрубяла. А Тялото на усещането долу е станало по-фино. По този начин между двете вече е налице сродяване. Както сабята се вмъква в ножницата, така Душата на усещането се вмъква в Тялото на усещането. В този смисъл се разбират думите в Библията: "Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа."

Но ако човек иска да разбере напълно тези думи, трябва да е наясно с различните видове състояния на материята, които съществуват на земята. Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта. На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.

След това окултистьт отива нагоре към по-висшите и фини тела; над Въздуха той се издига към по-фини състояния. Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода. Когато започне Да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух. Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло. Ако Въздухът се разшири още повече, той става все

по-фин и тогава настъпва едно ново състояние. Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние. Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата. По-финото състояние от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер. Още по-нагоре отиваме към това, което в окултизма се нарича Химически етер. Силата, която действа така, че например кислородът и водородът да могат да се свържат, е Химическият етер. По-фин от Химическия етер е Жизненият етер.

Така в окултизма имаме седем различни състояния. Това, че в една субстанция нещо е живот, се обяснява с Жизнения етер. Това, което живее във физическото тяло, на окултен език се състои от Земя, Вода и Въздух. Това, което живее в Етерното тяло, се състои от Огън, Светлинен етер, Химически етер и Жизнен етер. Така виждаме Физическото тяло и Етерното тяло едновременно обединени и разделени. Астралът може да слезе до Огъня, но не до Водата, Земята и Въздуха, физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира Етерното тяло. В Лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, съществуваха същества, които бяха долу и които още не носеха физическото тяло нагоре към Огъня. Те не бяха още в състояние да развият топла кръв. А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Бедната щом онези същества стигнаха толкова надалеч, че да се развият до Огнения етер, Азовата Душа (Ich - Seele) беше в състояние да се свърже с физическото тяло. Всички онези животни, които бяха изостанали в развитието си, Амфибиите, имаха кръв с променлива температура.

Трябва да запомним този момент от Лемурийската епоха. От най-голяма важност беше фактът, че съществото, което се състоеше от физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането, посредством топлата кръв можеше да бъде оплодено с човешката душа. По-нататъшното развитие преминава от Лемурийската епоха към Атлантската епоха. През Лемурийската епоха съществуваше само елементът на топлината, в който душата и тялото само се докосваха. В началото на Атлантската епоха навлезе нещо ново. Душевният елемент проникна по-дълбоко във физическото тяло, той слезе надолу почти до Въздуха. В Лемурийската епоха той беше дошъл до Огъня; сега той можа да напредне до Въздуха. Това беше особено важно за човешкото развитие, защото представляваше начало на способността да се живее в елемента на Въздуха. Също както съществуваха дотогава в Лемурийската епоха първо само студенокръвни, така имаше само неми, безгласни създания. Те трябваше да завладеят въздуха, преди да могат да зазвучат. Сега са налице първите елементарни наченки на пеене.

Следващото стъпало се състои в това, че душата слиза до Течното. Тогава тя може например да води съзнателно кръвта в артериите. Това стъпало на развитие ни предстои в далечно бъдеще.

Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи. Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън. Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи. Става въпрос за звуковия израз на душата.

В току-що описаната епоха човекът беше в състояние да излее душата си звуково навън. Той можеше вече да изпраща отвътре навън това, което идваше в него отвън навътре. Човек приемаше звука отвън чрез ухото и го връщаше като такъв във външната среда. Ухото като такова е един от най-старите органи, а ларинксът е един от най-младите. Ухо и ларинкс се отнасят помежду си много по-различно от всички други органи. Ухото само трепти, то представлява нещо като пиано. В него има известен брой влакънца, всяко от които отговаря на един определен тон. То променя незначително или изобщо не променя това, което става навън, което влиза в него. Всички останали

сетивни органи, например очите, променят впечатленията от околната среда. И всички останали сетива трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.

Ухото се намира във връзка с едно сетиво, което е още по-старо. Това е сетивото за пространствена ориентация, това е способността да се усещат трите посоки в пространството. Човек вече не притежава съзнанието, че това сетиво се намира в него. То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канала, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото сетиво. По-рано човекът възприемаше пространството толкова вярно, колкото днес възприема звука. Сега пространственото сетиво в него е напълно закърняло и несъзнателно. Пространственото сетиво възприемаше пространството вярно, ухото възприема звука вярно. Това означава, че пространството преминава във времето.

Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музикалното и математическото сетиво. Последното е свързано с тези полудъги. Музикалната фамилия има като белег музикалното ухо, математическата фамилия - едно особено развитие на трите полудъги в ухото, с които е свързан пространственият талант. Те са били особено развити при фамилия Бернули и са се наследявали от всеки член на семейството, както музикалното ухо се е наследявало във фамилия Бах. И слизащите към прераждане индивидуалности трябваше да търсят семейство, в което е налице въпросната наследственост, за да могат да развият своите заложби.

Това са интимните взаимовръзки между физическата наследственост и душата, които взаимно се търсят цели столетия и така виждаме как по този начин външното на човека влиза във връзка с вътрешното у него.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Лайпциг, 10 ноември 1906 г.

За музиката може да се говори в различни насоки, така встъпваме в една обширна област. Днес искам да се огранича с това да кажа каква роля играе музиката в човешкото развитие от духовна гледна точка, какво място заема тя в света и къде се намира нейният праизвор.

За музиката съществуват различни възгледи. Някои от тях имат много определено значение. Така Шопенхауер вижда в изкуството нещо, чрез което човекът е воден от преходното към вечното. Според неговия възглед в изкуствата се осъществяват първообрази, но музиката казва на човека нещо напълно особено. Шопенхауер вижда в света две неща: Представа и Воля. Волята той означава като "нещото само по себе си", Представата - като отражение на волята. Човекът не може да възприеме Волята, а само образа зад нея. Ала образите не са равностойни. Някои казват много, други малко. Той ги означава като идеи, от които творецът твори. Когато разглеждаме хората, можем да ги намерим грозни, красиви, отблъскващи, привличащи. Един гений не изобразява някой отделен човек. Гениалният художник улавя множество черти и създава от тях един образ, един идеал. Художникът прониква до идеите и създава от тях своите образи, които са особено характерни. Това важи за всяко изкуство, но не и за музиката. В него Шопенхауер не вижда идеи, а "нещото само по себе си" да ни говори. Тонът, образуваният тон не е за него Представа, а израз на "нещото само по себе си". Директното говорене е музикалното говорене. То е най-висшето, според Шопенхауер, което говори на душата му.

Рихард Вагнер чувстваше същото. Той искаше да проникне до праизвора на нещата. Намерението трябваше да пристъпи на сцената и затова той се нуждаеше от един друг език за тези свръхчовешки образи. Затова той прибегна към музиката, за да изрази това.

Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер? За да схванем какво живееше в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шопенхауер беше само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист: Всичко горе е така, както е и долу. Един такъв голям посветен разпознаваше физическия израз на духовните същества. Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес виждаше в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу. Природата е само физическия израз на духа. Той виждаше в музиката сътворения чрез изкуство тон.

Пластичното изкуство се преценява според приликата с образеца, живописта също. Героите, които се явяват на сцената, имат своите образци. За музиката не може да се каже такова нещо. Шумът на водопада, чуруликането на птиците не могат да се възпроизведат естествено.

Шелинг и Шлегел, както и други като тях, имаха следния възглед: Архитектурата, строителното изкуство са втвърдена музика. Ако притежаващите форма неща биха могли да станат течни, те щяха да могат да въздействат подобно на музиката. Те не биха имали прилика с образеца. Всяко изкуство стои над нещата. Обаче съществува една разлика: Музиката говори по много пряк и непосредствен начин на човека. Тя затрогва човека и го понася със себе си, въпреки това дали той иска или не. При другите изкуства вниманието може да се отклони, при музиката това не е тъй лесно.

Какви са обаче образците на музиката в духовния свят? Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.

Под ръководството на Учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.

Сега има нещо още по-висше. Нещо особено настъпва в това цветно творение. От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в Девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една Велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява Мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.

Художникът рисува астрални цветове. При музиканта обаче звучи светът на Девакана вътре в нашето земно. Музиката е израз на тоновете на Девакана. В хармонията на сферите пристъпва в действие един дух от Девакана. Тук не е налице само сетивен тон, тук присъства и първообразът. В Етерното тяло на човека се намира първообразът на Деваканическия тон. Това Етерно тяло, което човек е образувал в себе си, е проникнато с трептенията на Деваканическия свят.

Да си представим, че това преобразено Етерно тяло на човека е вмъкнато в низшето тяло и това ново Етерно тяло трепти. Тогава възниква чувството за победа на по-висшето над по-низшето Етерно тяло. Когато възниква това чувство за победа на по-висшето Етерно тяло над по-низшето, прозвучава мажорна тоналност. Когато висшето Етерно тяло не може да стане господар над непречистеното тяло, се предизвиква чувството, при което отвътре прозвучава минорна тоналност. Човек осъзнава своето чувство на господство чрез мажорната тоналност. Ако усеща, че не може да се наложи висшето трептене, тогава той чувства минорна тоналност. Ако този музикален елемент иска да се включи в космическия свят, тогава е налице мигът, в който Будхи елементът се възбужда и едва тогава човек може да оформи тоновете в хармонии. В музиката е налице начало на ново развитие. За другите изкуства не е напълно достижимо това, което е достижимо за музиката. В музиката се съдържа нещо пророческо за бъдещото развитие. Новото Етерно тяло започва да трепти чрез музиката и тогава и външното Етерно тяло започва да трепти.

В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото Етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на "Лоенгрин", щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху Етерното тяло. Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в Етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката. Окултистът казва: Когато човек преживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.

За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В Девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва. И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.

Отговор на въпрос (поставеният въпрос не е запазен)

Чрез изкуството се създава леглото за астрапното и деваканическото влияние. Характерното при Вагнер е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху Етерното тяло. Това го чувстват дори немузикални хора. Музиката въздейства по заобиколен път през Етерното тяло върху Астралното тяло. Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер. Големият музикант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение. Човек е така многообразен. Той трябва дабъде преценяван по това, _коетре, а не по това^ коетоне^. Правило ми е особено впечатление прнГмоите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удоволствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има. Запитвали са ме стотици пъти за връзката ми с госпожа фон Щайн. Можех само да казвам: От връзката произлезе толкова много за мен. За мен това е така, както когато някой търси скъпоценни камъни сред речни камъни. Той посяга само към скъпоценните камъни, на другите не обръща внимание.