Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения

до на първа октава до ре на следващата октава като най-малък.

В лемурийската епоха имаме едно музикално преживяване, което не може да съществува за слушателя в рамките на една октава. Този интервал надхвърля рамките на една октава, достига първия тон на следващата октава, а след това достига следващия тон на по­следващата октава. Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата-това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната октава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и подтиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване « на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем

да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.

Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно, как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби.

Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид, когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната * на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено. Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.

Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност. Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие Ф пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.

Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир -"Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев" - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят. И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете. Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха.

Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на човечеството тежеше на по-дълбоките гръцки души.

За по-новия човек трябва да дойде нещо друго. При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено. Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното. А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос, поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа.

Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото.

Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете. И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Записки от Матилде Шол от 1905 (1906?) г.

Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски ученички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки. Това са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том. Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер.

22.01.1905 г.

Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и Време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго.

Рисуването е изкуството наастралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желанията, страстите и инстинктите.

Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време.

Във физическия свят център е слънцето, праната.

В астралния свят център е земята, кама.

В мисловния свят няма център, защото там център и периферия съвпадат. Там няма нито времеви, нито пространствени разлики. Там всичко звучи съвместно в един тон.

Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго.

В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове.

Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон.

Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт.

Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата.

Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек, формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него. Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечното.

23.01.1905 г.

Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея. Тогава творението се издига в тонове от душата. С един тон в душата може да се изрази цялото творение. Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план.

Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика.

Всичко, което е било изговорено от началото досега, което е живяло в тонове в света, е това слово в неговата най-истинска същност. Всяка мисъл в света е произлязла от това мирово слово. Няма тон на този свят, който да не звучи от това слово. Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото. То трябва да възникне в неговата душа, следователно в собствената му душа трябва да бъде роден Христос. Това е словото, за което говори Йоан: "В началото бе Словото и Словото бе при Бог и Бог бе Словото." Когато човек се е научил да преодолява фалшивото слово, онова, което наранява (преобръщането, сянката на истинното, божествено, изпълнено с любов слово), той се научава да говори истинното. Тогава Христос оживява в него. Тогава той може да говори пред хората. От неговия глас тогава звучи вечното слово, което го довежда до най-вътрешна хармония с хората.

БЕЛЕЖКИ

(Указанията към определени издания се отнасят до томовете от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)

към настоящето издание

Настоящият том съдържа лекции, отговори на въпроси и изказвания, в които Рудолф Щайнер е говорил главно върху проблемите на музиката. Във връзка с тях е бил планиран курс за певци през 1924 г. в Дорнах и е била направена подготовка за него. Но поради заболяването на Рудолф Щайнер той не се състои.

В събраните съчинения на Рудолф Щайнер обаче се намират разпръснати многобройни изказвания за музиката. С цел да бъдат улеснени изследванията на читателя, който се интересува по-дълбоко от антропософското схващане за музикалното, в края на бележките е даден списък на съответните места.

Лекцията от 16 март 1923 г. е вече публикувана в том 222 от Събраните съчинения ("Импулсиране на случки от световната история чрез духовните сили"). Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на човечеството.

Лекцията в Дорнах от 2 декември 1922 г. "Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството").

Лекциите и изказванията са подредени най-общо в хронологическа последователност. Единствено в рамките на четирите лекции от 1906 г., които са запазени с много пропуски и не дума по дума, се наложи разместване. Тази от 3 декември е с относително най-добри и пълни записки и затова бе изнесена отпред, а тази от 10 ноември бе поставена накрая като най-непълна.

Прегледът на стенограмата за третото издание от 1981 г. показа, че вторият и третият отговор на въпроси от предишните издания образуват един единствен отговор на въпроси, при което текстът на предишния втори отговор на въпроси трябва да бъде добавен непосредствено след тогавашния трети. Бе предприето съответното разместване.

За четвъртото издание от 1989 г. текстът бе прегледан още веднъж, данните по съдържанието бяха отчасти разширени и бяха добавени кратките записки на Матилде Шол от 1905 (1906?) г. Списъкът на цитатите във връзка с музиката бе актуализиран, а местонахождението им в пълното издание - по­точно обозначено.

Текстови документи: Дорнахските лекции са записани от професионалната стенографка Хелене Финкх, а записалите останалите лекции не са известни.

Заглавието на тома бе избрано от издателя, а заглавията на предишни издания - от предишната издателка Мари Щайнер.

За рисунките върху дъска: Оригиналните рисунки и надписи върху стенна дъска от Рудолф Щайнер за лекцията в Дорнах, 2 декември 1922 г. са запазени, тъй като навремето дъските са били облечени с черна хартия. Те ще бъдат възпроизведени в умален вид като допълнение към лекциите в отделен том от поредицата "Рудолф Щайнер, Рисунки на дъска и лекционен труд". Вмъкнатите в текста в предишните издания чертежни преноси са запазени също и в това издание.

Единични издания

Дорнах, 2 декември 1922 г.: "Изразяване на човека чрез тон и слово",

Дорнах 1928 г.

Щутгарт, 7 и 8 март 1923 г.: "Тоновото изживяване в човека. Основа за култивирането на занятията по музика", Дорнах 1928 г., 1954 г., 1966 г.,

1980 г.

Дорнах, 16 март 1923 г.: "Светът на йерархиите и светът на тоновете", Дорнах 1928 г. По-късно съдържаща се в "Импулсиране на случки от световната история чрез духовни сили", 6.А 222.

Публикации в списания:

Берлин, 12 ноември 1906 г., в Тьотеанум" 1945 г., год. 24, Бр. 28-29 Берлин, 26 ноември 1906 г., в Тьотеанум" 1945 г., год. 24, Бр. 30 Дорнах, 29 септември 1920 г., в "Листове за антропософия" 1952 г., год. 4, Бр. 7/8

Дорнах, 20 декември 1920 г., във "Новинарски вестник" 1945 г., год.

22, Бр. 30

Бележки към текста

Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GА) ще бъдат давани в бележките с библиографски номера. Вж. също прегледа на края на тома.

към стр.

11 Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд "Светът като воля и представа" 3-та книга, за музиката особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).

Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в "А. Шопенхауер, представен от лично общуване", Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: "Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея."

14 Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493 -1541. Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твърдение се намира в "Четвъртата защита" (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145).

21 В природата са по-важни намеренията: Гьоте, "Мъдрости в проза", Раздел: "Достигане до познанието". Дословно: "В творенията на хората, както и в тези на природата, достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията." Срв. също "Разговори с Гьоте" на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г.

Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, "Мъдрости в проза", Раздел: "Изкуството". Дословно: "Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас."

Природата намира в него своя завършек Гьоте в книгата за Винкелман, в глава "Антики", дословно: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
23 Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски. Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сравнение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г.

24 Чарлз Уебстьр Ледбийтър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество. Става въпрос за двата труда "Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени" (1903 г.) и "Нивото Девакан. Неговата характеристика и обитателите му", изд. Т. Грийбен (Л. фернау), Лайпциг.

26 Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки.

в края на Атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. Записките обаче са с толкова пропуски, така че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата "Теософия", глава "Природата на човека". Бе обърнато особено внимание върху разделението на Астралното тяло на Тяло на усещането и Душа на усещането.

30 Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.

33 думите в Библията: Мойсей, Книга I, Глава 2, стих 7

37 Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография "Моят живот" как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. "Оттогава нататък през годините книгата никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката." Срв. също писмото на Рихард Вагнер до Франц Лист от 16 декември 1854 г.

38 Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог." "Пътуване в Италия", Рим, 6 септември 1787 г.

в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата "Красотата": "Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.

Друг път той казва. вж. бележката към 21 стр.

Хермес Трисмегист. гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата "Всичко горе е така, както е и долу" формира началото на една мъдрост, която като "Табула смарагдина" е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска "Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература", Хайделберг, 1926 г. Срв. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в "Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието", СА 60.

Шелинг и Шлегел, а също и други: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е "вцепенена" или "замръзнала" музика в извънредната част на неговата "Философия на изкуството" §106-118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен, 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане -при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
40 По древен начин слънцето звучи": фауст I, Пролог в небесата (Рафаел). Тръбите, които Йоан споменава в Откровението: в Гл. 8.11. В бъдеще движението на кръвта: вж. изложеното от Рудолф Щайнер в "Хрониките на Акаша" (1904-1908) в главата "Четиричленният земен човек", .GА 11.
41 това Хегел вече веднъж го е отбелязал: За сърцето като орган се изказва Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) в съчинението му "Система на философията", Втора част "Натурфилософията", в добавка към §354 (Юбилейно издание, Щутгарт, 1929 г., Том 9, стр. 600-606).
42 Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има пропуск. Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразяването на Етерното тяло чрез силите на Аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в "Познание за душата и духа", (ЗА 56. Вагнер в неговите писания за музиката: "Изкуството и революцията" (1849 г.), "Творбата на изкуството в бъдещето" (1850 г), "Опера и драма" (1851 г.), "Музика на бъдещето" (1860 г.), "Бетовен" (1870 г.) и др. В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му "Светът като воля и представа".
47 Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьотеанума. Вж. "В памет на Ян Щутен" и др. със списък на композициите, Дорнах, 1949 г.

Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва "Песни за Валдорфското училище", по време на "Първи антропософски висш курс в Гьотеанума", 26 септември -16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема "Музикално и евритмично възпитателно изкуство", вж. "Енигматичното в изкуството и науката", Щутгарт, 1922 г., стр. 331.

48 навлизането му в отделния тон или пък в отделните звукове: променено от издателя. В стенограмата стои "в отделната поредица".

Д-р Фридрих Хуземан, 1887-1959, лекар. Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към фрайбург. По време на "Първи антропософски висш курс в Гьотеанума", 26 септември -16 октомври 1920 г., изнася три лекции от 27 до 29 септември на тема "Психиатрични въпроси от гледна точка на антропософията", отпечатани в "Енигматичното в изкуството и ауката", Щутгарт, 1922 г., стр. 231- 330.

52 КлодДебюси, 1862-1918, френски композитор.
56 Вече говорихме за това. отнася се най-вероятно за изложението на г-н Бауман, което не е било записано.
57 Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, чемисълта за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
63 това, което съм написал, в статията "Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт", излязло в списание "Социално бъдеще", Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
65 зад тази завеса: вероятно се имат предвид картините в малкия купел на първия Гьотеанум.
66 Д-р Лудвиг Щауденмайер, род. 1865 г. Пише "Магията като експериметална наука за природата", второ изд., Лайпциг, 1922 г.
68 в първия час по рецитация: Изложението на Рудолф Щайнер на 29 септември, отпечатано като първа лекция в "Изкуството на рецитацията и декламацията", СА 281.
69 Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор, учител и режисьор във Виенския градски театър.
70 Арно Холц, 1863-1929, поет и писател. Противник на традиционното стихотворно изкуство.

71 Клара Циглер, 1844-1909, актриса в Дворцовия театър в Мюнхен.

72 преди евритмично представление: "Евритмията като импулс за занимания с изкуство и разглеждане на изкуството", Дорнах, 1953 г. На разположение са повече от няколкостотин записки на изказвания преди евритмични представления, по-голямата част от които са публикувани в "Евритмия. Откровението на говорещата душа", СА277.
73 пътувах от Виена за Херманщат: за същата случка Рудолф Щайнер пише в "Моя живот" в XIII глава. Лекцията е била изнесена на 29 декември 1889 г. и е била със заглавие "Жената в светлината на гьотеанистичния мироглед".
77 връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. "Допълнение към естественонаучните съчинения", стр. 596-600 в "Естественонаучните съчинения на Гьоте", издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, СА 1 а-е, Том IV, 2.

Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор. Книгата "Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832" е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин, 1833-34 г.

78 Пандора, драма (1807 г.) в "Драми - фрагменти с античен характер", изд. от К. Й. Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.

80. 
    Мисли Какво, но повече мисли Как. цитат от "фауст" II, Второ действие:Лаборатория (Хомункул).
    

80. 
    Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише "Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството", 2 тома, Трето изд., Лайпциг, 1885 г.
    
81. 
    Гьоте казва за учението си за цветовете: "Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината." Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, ОА 1а-е, Том III, стр. 77.
    
82. 
    Хегеловата енциклопедия: "Енциклопедия на философските науки в съкратен курс", Част III "философия надуха"; последната глава "философията", §§572-577.
    

85 Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин.

веднъж в Берлин казах: публична лекция от 16 февруари 1913 г., отпечатана в "Резултати от духовното изследване", СА 62. Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие "Приказките в светлината на духовното изследване", Дорнах, 1979 г.

В тълкуването сте...: Гьоте в "Питомни ксении II", Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: "В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно!".
90 Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката "Томастик". Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.

в една от последните лекции: лекцията от 17 декември 1920 г., отпечатана в "Мостове между мировата духовност и физическото в човека" (16 лекции, Дорнах, Берн, Базел 1920 г.), ОА 202

92 колоните в нашето строителство: на първия Гьотеанум, който е бил разрушен в Новогодишната нощ на 1922/23 г. чрез пожар. Вж. Рудолф Щайнер "Пътища към един нов строителен стил" (5 лекции, Дорнах, 1914 г.), (ЗА 286.
97 Леополд ван дер Палс, 1884-1966, композитор в Гьотеанума, пише музиката за Коледните игри и многобройни музикални творби за евритмия.

в китайската легенда: легенда със заглавието "Лунната цигулка" не можа да бъде открита. Затова пък в сборника "Китайски новели" (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.

100 Фридрих Ницше, 1844-1900, "Раждането на трагедията от духа на музиката", излязла от печат през 1872 г.
101 дискусиите, които проведохме В последно време: вж. Рудолф Щайнер "Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят- духовното причастие на човечеството", СА 219.
102 космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици: срв. с предната бележка.

в нашия Гьотеанум едно отлично музикално, певческо постижение: Има се предвид концерта на сестрите Свердщрьом.

116 на нашите почитаеми певици срв. с предната бележка.
119 Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са държани след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учащите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище. Така Гьоте можа да каже: "Мъдрости в проза", Раздел "Изкуството";дословно: "Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява." Към това и забележката на Рудолф Щайнер в "Естественонаучните съчинения на Гьоте", Том IV,

Раздел 2, стр. 501: "Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира материя). Музикантът създава форма и съдържание от себе си. Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят. Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.

120 Едуард фонХанслик, 1825-1904. Музикален критик и писател във Виена. Трудът му "За музикално красивото", излиза за първи път през 1854 г. в сравнение с усещането: мястото бе леко променено. В стенограмата и в предишни издания то беше: "...разликата, която съществува между сравняването на тоновете до септимата."
123 през атлантската епоха: срв. изложението на Рудолф Щайнер във "Въведение в Тайната наука" (1910 г.) ЗА 13, в лавата "Световното развитие и човекът" и в "Хрониките на Акаша" (1904 - 1908), СА 11, в главата "Нашите Атлантски предци".
139 житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: "Общото човекознание като основа на педагогиката", СА 293 и "Възпитателно изкуство. Методично-дидактично", СА 294.
141 Когато писах моята "Теософия": Книгата излиза за първи път през 1904 г. (СА 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата "Природата на човека".
143 при поставяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г. Изложението се намира на стр. 47 на настоящия том.

147. 
     Антон Брукнер, (1824-1896), австрийски композитор.
     

147. 
     ще имаме скоро възможност да продължим темата, до продължаване на лекциите не се стига.
     

161. 
     какво е имал Гьоте предвид: вж. бележката към стр. 21
     
162. 
     "Музо, възпей ми": Първи стих на "Илиада". вече съм го казвал при един въпрос, вж. бележката към стр. 143.
     

РЕГИСТЪР НА ИМЕНАТА

(Б = бележка, * = без споменаване на имената)

СПИСЪК НА ЦИТАТИТЕ ЗА МУЗИКАТА (статут до 1989 г.)