Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:

3. на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.

4. И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.

5. И направиха Пасха в първия месец, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.

6. Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,

7. и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?

8. И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.

9. И рече Господ на Моисея, думайки:

10. кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.

11. Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;

12. и да не оставят от нея за утрешния ден и костите й да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.

13. А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, - да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.

14. Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас - и за пришълеца, и за туземеца.

15. В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.

16. Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън - нощем.

17. И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.

18. По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;

19. и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.

20. Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.

21. Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;

22. или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.

23. По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
ГЛАВА 10.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.

3. Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.

4. Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.

5. Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.

6. Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.

7. Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.

8. С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.

9. И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, - и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.

10. И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, - и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.

11. На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.

12. Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.

13. И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

14. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;

15. над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;

16. над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.

17. И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.

18. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;

19. и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;

20. и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.

21. Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.

22. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;

23. и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;

24. и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.

25. Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;

26. и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;

27. и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.

28. Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.

29. И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.

30. Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.

31. А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;

32. ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.

33. И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.

34. И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.

35. Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!

36. А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!

2. И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.

3. И нарекоха това място: Тавера *, защото между тях бе пламнал огън Господен.

4. Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?

5. помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

6. а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.

7. А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.

8. Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.

9. И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.

10. Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.

11. И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?

12. Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?

13. Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.

14. Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.

15. Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.

16. И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.

17. Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.

18. А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, - то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):

19. ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,

20. но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?

21. И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!

22. нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?

23. И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.

24. Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.

25. И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.

26. Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия - Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.

27. Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.

28. В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.

29. Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!

30. Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.

31. И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.

32. Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.

33. Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.

34. И нарекоха това място: Киброт-Хатаава *, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.

35. От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

* Пожар.

2. и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.

3. А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.

4. И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.

5. И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.

6. И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;

7. не е тъй обаче с Моя раб Моисея, - той е верен в целия Ми дом:

8. Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?

9. И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.

10. Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.

11. И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;

12. недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.

13. И викна Моисей към Господа, думайки: Боже, изцери я!

14. И рече Господ на Моисея: ако баща й я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.

15. И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам.
ГЛАВА 13.
1. След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.

2. И рече Господ на Моисея, думайки:

3. прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.

4. Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.

5. Ето имената им: от Рувимово коляно - Самуа, Закхуров син,

6. от Симеоново коляно - Сафат, Хориев син,

7. от Иудино коляно - Халев, Иефониев син,

8. от Исахарово коляно - Игал, Иосифов син,

9. от Ефремово коляно - Осия, Навинов син,

10. от Вениаминово коляно - Фалтий, Рафуев син,

11. от Завулоново коляно - Гадиил, Содиев син,

12. от Иосифово коляно от Манасия - Гадий, Сусиев син,

13. от Даново коляно - Амиил, Гемалиев син,

14. от Асирово коляно - Сетур, Михаилев син,

15. от Нефталимово коляно - Нахбий, Вофсиев син,

16. от Гадово коляно - Геуил, Махиев син.

17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.

18. Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,

19. и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?

20. Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?

21. Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

22. Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат;

23. и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;

24. и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;

25. те нарекоха това място долина Есхол *, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

26. И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.

27. И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;

28. и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й;

29. но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;

30. Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

31. Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.

32. А ония, които бяха ходили заедно с него, рекоха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.

33. И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;

34. там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.

* Грозд.
ГЛАВА 14.
1. Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;

2. и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!

3. И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли по-добре да се върнем в Египет?

4. И рекоха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.

5. Тогава Моисей и Аарон паднаха ничком пред цялото събрание на Израилевите синове.

6. И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си

7. и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.

8. Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде - тая земя, дето тече мед и мляко;

9. само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.

10. И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.

11. И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?

12. Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.

13. Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,

14. и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;

15. и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:

16. Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.

17. И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:

18. Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.

19. Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.

20. И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;

21. но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:

22. всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,

23. няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;

24. но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;

25. амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.

26. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

27. докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.

28. Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;

29. в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,

30. няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;

31. децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;

32. а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;

33. синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;

34. според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.

35. Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.

36. И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,

37. ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;

38. само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.

39. Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.

40. И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.

41. Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;

42. не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;

43. защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.

44. Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.

45. Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).
ГЛАВА 15.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ще живеете и която ви давам,

3. и наченете да принасяте жертва Господу, всесъжение, или жертва клана, от волове и овци, за да изпълните оброк, или от усърдие, или през празниците си, за да извършите приятно Господу благоухание, -

4. тогава оня, който принася жертвата си Господу, трябва да принесе за хлебния принос една десета (от ефа) пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;

5. и вино за възлияние принасяй по четвърт ин при всесъжение, или при клана жертва, за всяко агне (за приятно Господу благоухание).

6. А кога принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;

7. и вино за възлияние принасяй една трета ин за приятно Господу благоухание.

8. Ако юнец принасяш за всесъжение, или клана жертва, за да изпълниш оброк или за мирна жертва Господу,

9. то заедно с юнеца принеси хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половина ин елей,

10. и вино за възлияние принасяй половина ин в жертва, за приятно Господу благоухание.

11. Тъй прави при всеки принос от юнец и овен, от агне и яре;

12. според броя на жертвите, които принасяте, тъй правете при всяка от тях, според броя им.

13. Всеки туземец тъй трябва да прави, кога принася жертва за приятно Господу благоухание;

14. и ако между вас живее пришълец, или кой и да бил между вас в родовете ви, и принесе жертва за приятно Господу благоухание, и той трябва да прави тъй, както правите вие;

15. за вас, народ (Господен), и за пришълеца, който живее (между вас), наредбата да е една, наредба вечна в поколенията ви: каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа;

16. един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас.

17. Каза още Господ на Моисея, думайки:

18. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ви водя,

19. и почнете да ядете хляб от оная земя, възнасяйте Господу възношение;

20. от начатъците на тестото си за възношение възнасяйте питка; възнасяйте я като възношение от гумното;

21. от начатъците на тестото си давайте за възношение Господу в поколенията си.

22. Ако ли по незнание престъпите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ изрече на Моисея,

23. всичко, що ви е Господ (Бог) заповядал чрез Моисея, от деня, когато Господ ви е заповядал, и занапред в поколенията ви, -

24. ако грешката е направена по несъгледване от страна на народа, то нека цялото общество принесе един юнец (без недостатък) за всесъжение, за приятно Господу благоухание, заедно с хлебния му принос и възлиянието, според наредбите, и един козел в жертва за грях.

25. И свещеникът да очисти цялото общество синове Израилеви, и ще им се прости, защото това е било погрешка, и те са принесли своя принос за жертва Господу, и жертвата си за грях пред Господа за погрешката си;

26. и ще се прости на цялото общество синове Израилеви и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е направил това по погрешка.

27. Ако ли някой сам съгреши по незнание, нека принесе едногодишна коза в жертва за грях.

28. И свещеникът да очисти тая душа, която неволно е сторила пред Господа грях, и тя ще се очисти и ще й се прости.

29. Един закон да бъде за вас, както за природния жител от синовете Израилеви, тъй и за пришълеца, който живее между вас, когато някой стори нещо по погрешка.

30. Ако ли някой от туземците или пришълците извърши нещо с дръзка ръка, той хули Господа: да се изтреби тая душа из народа си,

31. защото той е презрял словото на Господа и е нарушил заповедта Му; да бъде изтребена тая душа; грехът й да бъде върху нея.

32. Когато синовете Израилеви бяха в пустинята, намериха едного, че береше дърва в съботен ден;

33. и ония, които го намериха, че бере дърва (в съботен ден), доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество (синове Израилеви);

34. и туриха го под стража, защото не беше още определено, какво да се прави с него.

35. И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

36. Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.

37. И рече Господ на Моисея, думайки:

38. обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;

39. и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,

40. за да помните и изпълнявате всички Мои заповеди и да бъдете свети пред вашия Бог.

41. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.