Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. заповядай на синовете Израилеви и им кажи: внимавайте, щото Моите приноси, Моят хляб в жертва за Мене, за приятно Мене благоухание, да Ми се принася своевременно.

3. И кажи им: ето жертвата, която трябва да принасяте Господу: две шилета на ден, без недостатък, за постоянно всесъжение;

4. едното шиле принасяй заран, а другото шиле принасяй вечер;

5. и за хлебен принос (принасяй) една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей;

6. това е постоянно всесъжение, каквото бе извършено при Синай планина, за приятно благоухание, в жертва Господу;

7. и към нея да има възлияние четвърт ин за едното шиле; на свето място извършвай с вино възлияние Господу.

8. Другото шиле принасяй вечер, с такъв хлебен принос, както заран, и с такова също възлияние към него го принасяй в жертва, за приятно благоухание Господу.

9. А в събота (принасяйте) две шилета без недостатък, и хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, и към него възлияние:

10. това е съботно всесъжение за всяка събота, освен постоянното всесъжение и възлиянието му.

11. И в новомесечията си принасяйте Господу всесъжение: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета без недостатък,

12. и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на телец, и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на овен,

13. и по една десета ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на всяко агне; това е всесъжение, приятно благоухание, жертва Господу;

14. и възлиянието им трябва да бъде половин ин вино на телец, една трета ин на овен и една четвърт ин на агне; това е всесъжение за всяко новомесечие през всички месеци на годината.

15. Принасяйте Господу и един козел в жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му, освен постоянното всесъжение.

16. В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, е Пасха Господня.

17. А на петнайсетия ден от тоя месец е празник; седем дни трябва да се ядат безквасни хлябове.

18. На първия ден (да имате) свещено събрание; никаква работа не вършете;

19. и принасяйте жертва, всесъжение Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета; те да ви бъдат без недостатък;

20. а за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец и две десети от ефа на овен,

21. и по една десета ефа принасяйте на всяко едно от седемте агнета,

22. и един козел в жертва за грях за ваше очистяне;

23. принасяйте това, освен утринното всесъжение, което е постоянно всесъжение.

24. Така принасяйте и във всеки един от седемте дни; това е хляб, жертва, приятно благоухание Господу; това трябва да се принася вън от постоянното всесъжение и възлиянието му.

25. А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете.

26. И в деня на първите плодове, кога принасяте Господу нов хлебен принос във вашите седмици, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете;

27. и принасяйте всесъжение за приятно благоухание Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета (без недостатък);

28. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец, две десети от ефа на овен,

29. и по една десета ефа на всяко от седемте агнета,

30. и един козел (в жертва за грях), за ваше очистяне.

31. Принасяйте (Ми тия неща) с възлиянието им, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос; те трябва да ви бъдат без недостатък.
ГЛАВА 29.
1. В седмия месец, на първия (ден) от месеца, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете; това да ви бъде ден за тръбен звук;

2. и принасяйте всесъжение за приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък;

3. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа на овен,

4. една десета ефа на всяко от седемте агнета

5. и един козел в жертва за грях за ваше очистяне,

6. освен новомесечното всесъжение и хлебния му принос, и освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянията им, според наредбите за приятно Господу благоухание.

7. И на десетия (ден) от тоя седми месец трябва да имате свещено събрание: смирявайте душите си и никаква работа не вършете;

8. и принасяйте всесъжение Господу за приятно благоухание: един телец, един овен, седем шилета; те трябва да ви бъдат без недостатък;

9. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа на овен,

10. по една десета ефа на всяко от седемте агнета

11. и един козел в жертва за грях (за ваше очистяне), освен жертвата за грях, що се принася в деня Очищение, и освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието им (що се принасят според наредбите в жертва Господу за приятно благоухание).

12. И на петнайсетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание: никаква работа не вършете и празнувайте празника Господен седем дена;

13. и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: тринайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета; те трябва да бъдат без недостатък;

14. към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки от тринайсетте телеца, две десети от ефа на всеки овен,

15. по една десета ефа за всяко едно от четиринайсетте агнета

16. и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието му.

17. И на втория ден принасяйте: дванайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

18. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

19. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието им.

20. И на третия ден принасяйте: единайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

21. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

22. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

23. И на четвъртия ден принасяйте: десет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

24. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

25. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

26. И на петия ден принасяйте: девет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

27. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

28. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

29. И на шестия ден принасяйте: осем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

30. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

31. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

32. И на седмия ден принасяйте: седем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

33. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

34. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

35. В осмия ден да имате отдание на празника: никаква работа не вършете;

36. и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък,

37. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телеца, овена и агнетата, според числото им, по наредбите,

38. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

39. Принасяйте това Господу във вашите празници, освен всесъженията ви и хлебните ви приноси, и възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте по оброк или от усърдие.
ГЛАВА 30.
1. И разказа Моисей на синовете Израилеви всичко, що Господ му бе заповядал.

2. И говори Моисей към началниците над колената на синовете Израилеви, думайки: ето що заповяда Господ:

3. ако някой даде оброк Господу, или се закълне с клетва, като наложи зарек на душата си, той не бива да престъпва думата си, а трябва да извърши всичко, що е излязло из устата му.

4. Ако жена даде оброк Господу и си наложи зарек в бащината си къща, в младините си,

5. и баща й чуе оброка и зарека й, що е наложила на душата си, и премълчи баща й за това, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки неин зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

6. ако ли баща й, като чуе, й забрани, то всичките й оброци и зареци, които е наложила на душата си, да се не изпълняват, и Господ ще й прости, защото баща й е забранил.

7. Ако се омъжи, а пък е обвързана с оброк, или с дума, излязла из устата й, с която тя се е обвързала,

8. и чуе мъжът й, и като чуе премълчи, то оброците й да се изпълнят, и зареците, които е наложила на душата си, също да се изпълнят;

9. ако ли мъж й, като чуе, й забрани и отхвърли оброка й, който е дала, и думата, излязла из устата й, с която тя се е обвързала, (те да се не изпълняват, защото мъж й е забранил) и Господ ще й прости.

10. А оброкът на вдовица и разведена, какъвто зарек и да е наложила на душата си, да се изпълни.

11. Ако жена е дала оброк в къщата на мъжа си, или с клетва е наложила на душата си зарек,

12. и мъж й е чул, а е премълчал и не й е забранил, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

13. ако ли мъж й, след като е чул, ги е отхвърлил, то всички нейни, излезли из устата й, оброци и зареци на душата й, да се не изпълняват; мъж й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

14. Всеки неин оброк и всеки клетвен зарек да смири душата си, мъж й може да утвърди, и мъж й може да отхвърли;

15. ако ли мъж й е мълчал от ден до ден, той с това е утвърдил всичките й оброци и всичките й зареци, с които се е обвързала, утвърдил ги е, защото, като е чул, мълчал е за това;

16. ако ли (мъжът) ги е отхвърлил, след като е чул, той е поел върху си греха й.

17. Това са наредбите, които Господ заповяда на Моисея за отношението между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младините й, в бащината й къща.
ГЛАВА 31.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. отмъсти на мадиамци заради синовете Израилеви, и след това ще се прибереш при народа си.

3. И рече Моисей на народа, думайки: въоръжете измежду вас люде за война, за да отидат против мадиамци, да извършат отмъщение Господне над тях;

4. пратете на война по хиляда от коляно, от всички колена (на синовете) Израилеви.

5. И от хилядите Израилеви бидоха отделени, по хиляда от коляно, дванайсет хиляди въоръжени за война.

6. И прати ги Моисей на война, по хиляда от коляно, тях и Финееса, син на свещеник Елеазара (Ааронов син), със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.

7. И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Моисея, и избиха всички от мъжки пол;

8. и заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Цура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров син (заедно с техните убити).

9. Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха;

10. всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха.

11. И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.

12. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазара и пред обществото на синовете Израилеви, при стана, в равнините Моавски, при Иордан, срещу Иерихон.

13. Тогава Моисей и свещеник Елеазар и всички князе на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.

14. И се разгневи Моисей на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война,

15. па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?

16. ето те, по съвета на Валаама, бяха станали причина синовете Израилеви да отстъпят от Господа, за да угодят на Фегора, затова и дойде оная поразия върху народа Господен.

17. И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло;

18. а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

19. И останете вън от стана седем дни; всички, които сте убили човек и които сте се допрели до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници;

20. очистете и всички дрехи, всички кожени вещи, всичко направено от козина, и всички дървени съдове.

21. И рече свещеник Елеазар на войниците, които бяха ходили на война: ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Моисея:

22. злато, сребро, мед, желязо, калай и олово,

23. и всичко, що минава през огън, прекарайте през огън, за да се очисти, а освен това, то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, що не минава през огън, прекарайте през вода;

24. и дрехите си изперете на седмия ден, и очистете се, и след това влизайте в стана.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. преброй заграбената плячка, от човек до добитък, ти и свещеник Елеазар и началниците над племената на обществото;

27. и раздели плячката по наполовина между ония, които воюваха, които ходиха на бой, и между цялото общество.

28. А от войниците, които ходиха на война, вземи данък за Господа, по една душа на петстотин, от людете и от едрия добитък, и от ослите и от дребния добитък;

29. вземи това от тяхната половина и дай на свещеник Елеазара за възношение Господу.

30. И от половината, определена за синовете Израилеви, вземи по едно на петдесет, от людете, от едрия добитък, от ослите и от дребния добитък, и дай това на левитите, които прислужват при скинията Господня.

31. И направи Моисей и свещеник Елеазар, както заповяда Господ на Моисея.

32. И плячката, останала от грабежа, що заграбиха ония, които бяха ходили на война, беше: дребен добитък шестстотин седемдесет и пет хиляди,

33. едър добитък седемдесет и две хиляди,

34. осли шестдесет и една хиляди,

35. люде - жени, които не знаеха мъжко легло, всички бяха трийсет и две хиляди души.

36. Половината, дялът на ония, които бяха ходили на война, според преброението, беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

37. и данък за Господа от дребния добитък шестстотин седемдесет и пет;

38. едър добитък трийсет и шест хиляди, и от него данък за Господа седемдесет и две;

39. осли трийсет хиляди и петстотин, и данък от тях за Господа шейсет и един;

40. люде шестнайсет хиляди, и данък от тях за Господа трийсет и двама души.

41. И даде Моисей данъка, възношението Господне, на свещеник Елеазара, както заповяда Господ на Моисея.

42. И от половината, определена за синовете Израилеви, която Моисей отдели от ония, които бяха ходили на война, -

43. а половината като дял на обществото беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

44. едър добитък трийсет и шест хиляди,

45. осли трийсет и пет хиляди и петстотин,

46. люде шестнайсет хиляди, -

47. от тая половина, определена за синовете Израилеви, Моисей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужват при скинията Господня, както заповяда Господ на Моисея.

48. И дойдоха при Моисея началниците на хилядите от войската, хилядниците и стотниците,

49. и казаха на Моисея: твоите раби преброиха войниците, които ни са поверени, и ни един от тях не е липсал.

50. Ето, донесохме принос Господу, кой каквото е намерил, златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.

51. И взе от тях Моисей и свещеник Елеазар златото от всички тия изделия.

52. И всичкото злато, донесено от хилядниците и стотниците за възношение Господу, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53. Войниците бяха грабили всеки за себе си.

54. И взе Моисей и свещеник Елеазар златото от хилядниците и стотниците и го внесоха в скинията на събранието за спомен на синовете Израилеви пред Господа.

2. И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:

3. Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, -

4. земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.

5. И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.

6. И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?

7. Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?

8. Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;

9. те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;

10. и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:

11. тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,

12. освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;

13. и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.

14. И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.

15. Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.

16. И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;

17. а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;

18. няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;

19. защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.

20. Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,

21. и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,

22. и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;

23. но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;

24. сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.

25. И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;

26. децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,

27. а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.

28. И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,

29. и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;

30. ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.

31. Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;

32. ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.

33. И даде Моисей на тях - на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, - царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете й и околностите им, - градовете на земята околовръст.

34. И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,

35. Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,

36. Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.

37. А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,

38. Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.

39. И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.

40. И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.

41. Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села.

42. А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.

2. По заповед Господня Моисей описа тяхното пътуване по становете им, и ето становете на тяхното пътуване:

3. из Раамсес те потеглиха в първия месец, на петнайсетия ден от първия месец, - на сутринта след Пасха излязоха синовете Израилеви под висока ръка пред очите на цял Египет;

4. а в това време египтяни погребваха всички първородни, които Господ порази между тях, и над боговете им Господ бе извършил съд.

5. Тъй потеглиха синовете Израилеви от Раамсес и разположиха се на стан в Сокхот.

6. И тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, който е накрай пустинята.

7. И тръгнаха от Етам, и се обърнаха към Пи-Хахирот, който е пред Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Миг-дол.

8. Като тръгнаха от Хахирот, минаха през морето в пустинята, и пътуваха три дни по пустиня Етам, и се разположиха на стан в Мера.

9. И тръгнаха от Мера и дойдоха в Елим; а в Елим (имаше) дванайсет водни извора и седемдесет финикови дървета, и там се разположиха на стан.

10. И тръгнаха от Елим и се разположиха на стан край Червено море.

11. И тръгнаха от Червено море и се разположиха на стан в пустиня Син.

12. Тръгнаха от пустиня Син и се разположиха на стан в Дофка.

13. Тръгнаха от Дофка и се разположиха на стан в Алуш.

14. Тръгнаха от Алуш и се разположиха на стан в Рефидим, и там нямаше вода да пие народът.

15. Тръгнаха от Рефидим и се разположиха на стан в Синайската пустиня.

16. Тръгнаха от Синайската пустиня и се разположиха на стан в Киброт-Хатаава.

17. Тръгнаха от Киброт-Хатаава и се разположиха на стан в Асирот.

18. Тръгнаха от Асирот и се разположиха на стан в Ритма.

19. Тръгнаха от Ритма и се разположиха на стан в Римнон-Фарец.

20. Тръгнаха от Римнон-Фарец и се разположиха на стан в Ливна.

21. Тръгнаха от Ливна и се разположиха на стан в Риса.

22. Тръгнаха от Риса и се разположиха на стан в Кехелата.

23. Тръгнаха от Кехелата и се разположиха на стан на планина Шафер.

24. Тръгнаха от планина Шафер и се разположиха на стан в Харада.

25. Тръгнаха от Харада и се разположиха на стан в Макелот.

26. Тръгнаха от Макелот и се разположиха на стан в Тахат.

27. Тръгнаха от Тахат и се разположиха на стан в Тарах.

28. Тръгнаха от Тарах и се разположиха на стан в Митка.

29. Тръгнаха от Митка и се разположиха на стан в Хашмона.

30. Тръгнаха от Хашмона и се разположиха на стан в Мосерот.

31. Тръгнаха от Мосерот и се разположиха на стан в Бене-Яакан.

32. Тръгнаха от Бене-Яакан и се разположиха на стан в Хор-Агидгад.

33. Тръгнаха от Хор-Агидгад и се разположиха на стан в Иотвата.

34. Тръгнаха от Иотвата и се разположиха на стан в Аврон.

35. Тръгнаха от Аврон и се разположиха на стан в Ецион-Гавер.

36. Тръгнаха от Ецион-Гавер и се разположиха на стан в пустиня Син, (като тръгнаха от пустиня Син, разположиха се на стан в пустиня Фаран,) тя е и Кадес.

37. Тръгнаха от Кадес и се разположиха на стан на планина Ор, до пределите на Едомската земя.

38. Тогава по заповед Господня свещеник Аарон се възкачи на планина Ор и умря там на четирийсетата година след излизането на синовете Израилеви от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца;

39. Аарон беше на сто двайсет и три години, когато умря на планина Ор.

40. Тогава царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг в Ханаанската земя, чу, че идат синовете Израилеви.

41. И тръгнаха те от планина Ор и се разположиха на стан в Салмон.

42. Тръгнаха от Салмон и се разположиха на стан в Пунон.

43. Тръгнаха от Пунон и се разположиха на стан в Овот.

44. Тръгнаха от Овот и се разположиха на стан в Ийм-Аварим, до Моавските предели.

45. Тръгнаха от Ийм и се разположиха на стан в Дивон-Гад.

46. Тръгнаха от Дивон-Гад и се разположиха на стан в Алмон-Дивлатаим.

47. Тръгнаха от Алмон-Дивлатаим и се разположиха на стан в Аваримските планини пред Нево.

48. Тръгнаха от Аваримските планини и се разположиха на стан на Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;

49. те се разположиха на стан при Иордан от Бет-Иешимот до Аве-Ситим на Моавските равнини.

50. Тогава рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

51. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога преминете отвъд Иордан в Ханаанската земя,

52. прогонете отпред себе си всички жители на оная земя и изтребете всичките им изображения, и всичките леяни идоли изтребете и всичките им оброчища разорете;

53. и завладейте земята и заселете се в нея, защото Аз ви давам тая земя да я владеете;

54. и поделете земята с жребие на дялове между вашите племена: на многобройните дайте по-голям дял, а на малобройните дайте по-малък дял; къде комуто излезе жребието, там да бъде и делът; вземете си дялове според колената на отците си.

55. Ако ли не прогоните отпред себе си жителите на земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодили в хълбоците ви и ще ви притесняват в земята, дето ще живеете,

56. и тогава, каквото мислех да сторя тям, ще го сторя вам.