Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.

3. И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?

4. Като чу това, Моисей падна ничком

5. и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;

6. ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците

7. и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!

8. И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!

9. Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?

10. Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.

11. И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?

12. И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!

13. малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?

14. Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!

15. Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.

16. И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;

17. па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница - двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.

18. И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.

19. И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.

20. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

21. отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.

22. А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?

23. И рече Господ на Моисея, думайки:

24. кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.

25. И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.

26. И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.

27. И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.

28. Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):

29. ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;

30. но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа.

31. Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях;

32. и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,

33. и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.

34. И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.

35. И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво.

36. И рече Господ на Моисея, думайки:

37. кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха

38. кадилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.

39. Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,

40. за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.

41. На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.

42. И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.

43. И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.

44. И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:

45. отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.

46. И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.

47. И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:

48. застана между мъртвите и живите, и морът престана.

49. И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.

50. Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.

2. кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;

3. Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;

4. и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;

5. и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.

6. И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

7. Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.

8. На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.

9. И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си.

10. И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.

11. Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи.

12. И рекоха синовете Израилеви на Моисея: ето, ние мрем, гинем, всички загинваме!

13. Всеки, който се приближи до скинията Господня, умира: дали не ще измрем всички?
ГЛАВА 18.
1. И рече Господ на Аарона: ти и синовете ти и бащиният ти дом заедно с тебе ще понесете върху си греха за немарливост в светилището; и ти и синовете ти заедно с тебе ще понесете върху себе си греха за нередност в свещенството си.

2. Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението;

3. нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да се не доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те.

4. Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас.

5. Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви;

6. защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието;

7. и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.

8. И рече Господ на Аарона: ето, Аз ти поръчвам да надзираваш за възношенията, правени на Мене; от всичко, що посвещават Израилевите синове, дал съм на тебе и на синовете ти заради вашето свещенство чрез вечна наредба;

9. от великите светини, от онова, що се изгаря, ето какво принадлежи на тебе: всеки техен хлебен принос, и всяка тяхна жертва за грях, и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.

10. Това да ядете на най-светото място; всички от мъжки пол могат да ядат (ти и синовете ти); това да ти бъде светиня.

11. И ето що е за тебе от възношенията на даровете им: всички възношения от синовете Израилеви чрез вечно узаконение Аз дадох на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; всеки чист в къщата ти може да яде това.

12. Всичко най-добро от дървеното масло и всичко най-добро от виното и от пшеницата, - начатъците им, които те дават Господу, да бъдат за тебе;

13. всички първи произведения на земята им, които те принасят Господу, да бъдат твои; всеки чист в къщата ти може да яде това.

14. Всичко заклето в земята Израилева да бъде твое.

15. Всичко, що отваря утроба у всяка плът, принасяно Господу, от човеци и добитък, да бъде твое; само първородният от човеците да бъде откупен, и първородното от нечист добитък да бъде откупено;

16. а откупването им е: като наченеш от един месец нагоре, според оценката ти, вземай откуп пет сикли сребърни, според свещената сикла, която има двайсет гери;

17. но за първородно от волове и за първородно от овци и за първородно от кози не вземай откуп: те са светиня; с кръвта им ръси жертвеника и тлъстината им изгаряй в жертва за приятно Господу благоухание;

18. месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.

19. Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; това е завет со'лен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.

20. И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял вред синовете Израилеви.

21. А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.

22. А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.

23. Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;

24. понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, -

27. и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;

28. така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;

29. от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.

30. И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;

31. можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;

32. и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете.

2. ето наредбата на закона, който Господ заповяда, като каза: обади на синовете Израилеви, да ти доведат рижа телица без повреда, без недостатък, (и) която не е била впрягана:

3. дайте я на свещеник Елеазара, и той да я изведе вън от стана (на чисто място), и да я заколят пред него.

4. И нека свещеник Елеазар вземе с пръста си от кръвта й и поръси с тая кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието.

5. И да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата й, месото й и кръвта й заедно с нечистотиите й.

6. И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.

7. И свещеникът да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, а след това да влезе в стана, и да бъде свещеникът нечист до вечерта.

8. И оня, който я е изгорил, да изпере дрехите си с вода, и да измие тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.

9. И някой чист да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място, и тя да се спазва за обществото Израилеви синове, за приготвяне очистителната вода: това е жертва за грях;

10. а който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечно узаконение за синовете Израилеви и за пришълците, които живеят между тях.

11. Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена:

12. той трябва да се очисти с тая (вода) на третия ден и на седмия ден, и ще бъде чист; ако пък се не очисти на третия и седмия ден, няма да бъде чист.

13. Всеки, който се е допрял до мъртвото тяло на кой да е умрял човек и не се е очистил, ще оскверни жилището Господне: тоя човек да се изтреби изсред Израиля, защото не е поръсен с очистителна вода, той е нечист, нечистотата му е още върху него.

14. Ето законът: ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена;

15. всеки открит съд, незавързан и непокрит, е нечист.

16. Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17. За нечистия да вземат пепел от оная изгорена жертва за грях и я полеят с жива вода в съд;

18. и нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб;

19. и чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден и на седмия ден да го очисти; и да изпере дрехите си, и да измие (тялото си) с вода, и привечер ще бъде чист.

20. Ако ли някой стане нечист и не се очисти, тоя човек да се изтреби изсред народа, защото той е осквернил светилището Господне: той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.

21. Това да бъде за тях вечна наредба. И оня, който е ръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а оня, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.

22. И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и човекът, който се е допрял, нечист ще бъде до вечерта.

2. За народа нямаше вода, и те се събраха против Моисея и Аарона;

3. народът заропта против Моисея и думаше: о, да бяхме умрели и ние тогава, когато умряха нашите братя пред Господа!

4. Защо доведохте народа Господен в тая пустиня, та да измрем тука ние и добитъкът ни?

5. И защо ни изведохте из Египет, та ни доведохте на това лошо място, дето не може да се сее, дето няма ни смоковници, ни лозя, ни нарове, ни дори вода за пиене?

6. Тогава Моисей и Аарон се оттеглиха от народа към входа на скинията на събранието, и паднаха ничком, и славата Господня им се яви.

7. И рече Господ на Моисея, думайки:

8. вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им кажете на скалата, и тя ще даде от себе си вода: и тъй, ти ще им изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.

9. Взе Моисей жезъла отпред Господа, както Той му заповяда.

10. И събраха Моисей и Аарон народа при скалата, и той им каза: чуйте, непокорници, нима можем от тая скала да ви изкараме вода?

11. И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му.

12. И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.

13. Това е водата на Мерива, при която синовете Израилеви влязоха в разпра с Господа, и Той им яви светостта Си.

14. И проводи Моисей от Кадес пратеници до едомския цар (да му кажат): тъй говори брат ти Израил: ти знаеш всички мъчнотии, които ни постигнаха;

15. отците ни бяха се преселили в Египет, и ние живяхме в Египет дълго време, и египтяни зле постъпваха с нас и с отците ни;

16. и викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел, и ни изведе из Египет; и ето, ние сме в Кадес, град до самите ти предели;

17. позволи ни да преминем през твоята земя: няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели.

18. Но Едом му отговори: не минавай през мене, инак, с меч ще изляза срещу тебе.

19. И рекоха му синовете Израилеви: ще вървим из големия път, и ако пием от водата ти, аз и добитъкът ми, ще плащам за нея; само с нозете си ще мина, което нищо не струва.

20. Но той рече: не минавай (през мене). И Едом излезе срещу него с многоброен народ и със силна ръка.

21. И тъй, Едом се не съгласи да позволи на Израиля да мине през неговите предели, и Израил се отби настрани от него.

22. И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.

23. И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:

24. нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.

25. И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);

26. и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.

27. И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,

28. и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29. И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.
ГЛАВА 21.
1. Един от ханаанските царе, - царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.

2. Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.

3. Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма *.

4. От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;

5. и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.

6. И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.

7. И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.

8. И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.

9. И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.

10. И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;

11. и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.

12. Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;

13. оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.

14. Затова е и казано в книгата за войните Господни:

15. Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.

16. Оттука (тръгнаха) към Беер *; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.

17. Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!

18. Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,

19. от Матана - за Нахалиил, от Нахалиил - за Вамот,

20. от Вамот - за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.

21. И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:

22. позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.

23. Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.

24. И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.

25. И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;

26. защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.

27. Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;

28. защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.

29. Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.

30. Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.

31. И живееше Израил в Аморейската земя.

32. И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.

33. Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.

34. И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.

35. И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

* Клетва.

* Кладенец.