Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. дай заповед на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в Ханаанската земя, то ето земята, която ще ви се падне за дял, земята Ханаанска с нейните граници:

3. откъм юг ще имате пустиня Син, край Едом, и южната ви граница да почва от края на Солено море откъм изток,

4. и да се извие границата на юг към Акравимските височини, да минава през Син, и да се вдава на юг до Кадес-Варни, отдето да се продължи към Хацар-Адар и да мине през Ацмон;

5. от Ацмон границата да завие към Египетския поток, и издатките й да бъдат към морето.

6. А западна граница да ви бъде голямото море: това да ви бъде граница откъм запад.

7. Откъм север пък да имате граница: от голямото море да я прекарате към планина Ор;

8. от планина Ор да я продължите към Емат, и издатките на границата да бъдат към Цедад;

9. оттам границата да се продължи към Цифрон, и да се издава към Хацар-Енан: това да ви бъде северна граница.

10. Източна граница си прекарайте от Хацар-Енан към Шефам,

11. от Шефам границата да се продължи към Рибла, източно от Аин, сетне границата да следва и да се допира до бреговете на морето Кинерет откъм изток;

12. и да се продължи границата към Иордан и издатките й да бъдат към Солено море. Това да ви бъде земята според границите й околовръст.

13. И даде Моисей заповед на синовете Израилеви и рече: ето земята, която ще поделите на дялове с жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте колена и на половината коляно (Манасиево),

14. защото коляното на Рувимовите синове според челядите им, и коляното на Гадовите синове според челядите им, и половината Манасиево коляно, получиха своя дял:

15. двете и половина колена получиха своя дял отсам Иордан, срещу Иерихон на изток.

16. И рече Господ на Моисея, думайки:

17. ето имената на мъжете, които ще поделят тая земя помежду ви: свещеник Елеазар и Иисус, Навинов син;

18. и за дележа на земята вземете по един княз от коляно.

19. И ето имената на тия мъже: за Иудиното коляно - Халев, Иефониев син;

20. за коляното на Симеоновите синове - Самуил, Амиудов син;

21. за Вениаминовото коляно - Елидад, Кислонов син;

22. за коляното на Дановите синове - княз Букий, Иоглиев син;

23. за Иосифовите синове, за коляното на Манасиевите синове - княз Ханиил, Ефодов син;

24. за коляното на Ефремовите синове - княз Кемуил, Шифтанов син;

25. за коляното на Завулоновите синове - княз Елицафан, Фарнаков син;

26. за коляното на Исахаровите синове - княз Фалтиил, Азанов син;

27. за коляното на Асировите синове - княз Ахиуд, Шеломиев син;

28. за коляното на Нефталимовите синове - княз Педаил, Амиудов син.

29. Това са ония, за които Господ заповяда да поделят дяловете между синовете Израилеви в Ханаанската земя.
ГЛАВА 35.
1. И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:

3. в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.

4. Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.

5. И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.

6. Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;

7. всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.

8. И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото - повече, от по-малкото - по-малко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.

9. И рече Господ на Моисея, думайки:

10. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,

11. изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;

12. и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.

13. А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:

14. три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;

15. тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.

16. Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

17. и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

18. или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

19. отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;

20. ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,

21. или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.

22. Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,

23. или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,

24. то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;

25. и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;

26. ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,

27. и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,

28. защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.

29. Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

30. Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.

31. И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.

32. И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.

33. Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.

34. Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.

2. и рекоха: Господ заповяда на господаря ни да даде земя за дял на синовете Израилеви по жребие, и на господаря ни е заповядано от Господа, дела на Салпаада, наш брат, да даде на дъщерите му;

3. ако пък те се омъжат за синове от друго някое коляно на синовете Израилеви, то техният дял да се отнеме от дела на бащите ни и да се прибави към дела на онова коляно, в което те бъдат (омъжени), и да се отнеме от дела, който ни се е паднал по жребие;

4. и дори когато у синовете Израилеви има юбилей, делът им да се прибави към дела на онова коляно, в което те бъдат (омъжени), и делът им да се отнеме от дела на бащиното ни коляно.

5. Тогава Моисей даде заповед на синовете Израилеви, според словото Господне, и каза: право говори коляното на Иосифовите синове;

6. ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: те могат да бъдат жени на ония, които се понравят на очите им, само че трябва да се омъжат в племето на бащиното си коляно,

7. за да не минава делът на синовете Израилеви от едно коляно в друго; защото всеки от синовете Израилеви трябва да бъде привързан към дела на бащиното си коляно;

8. и всяка дъщеря, която наследява дял в колената на синовете Израилеви, трябва да стане жена някому от племето на бащиното си коляно, та синовете Израилеви да наследват всеки бащиния си дял,

9. и да не минава делът от едно коляно в друго; защото всяко от колената на синовете Израилеви трябва да бъде привързано към своя дял.

10. Както заповяда Господ на Моисея, тъй и направиха Салпаадовите дъщери.

11. И Салпаадовите дъщери Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа се омъжиха за стриковите си синове;

12. те се омъжиха в племето на синовете на Манасия, Иосифов син, и техният дял остана в коляното на бащиното им племе.

13. Тия са заповедите и наредбите, които Господ даде на синовете Израилеви чрез Моисея в Моавските равнини, при Иордан, срещу Иерихон.

ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА

ГЛАВА 1.
1. Това са думите, що говори Моисей на всички израилтяни отсам Иордан в пустинята, на равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел, Лаван, Асирот и Дизагав;

2. а от Хорив, по пътя от планина Сеир, до Кадес-Варни има само единайсет дена път.

3. На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.

4. След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея,

5. отсам Иордан, в земята Моавска, Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:

6. Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;

7. обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат;

8. ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

9. И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;

10. Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;

11. Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!

12. Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?

13. Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.

14. Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.

15. И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.

16. И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;

17. в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18. И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.

19. И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни.

20. Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;

21. ето, Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай.

22. Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем.

23. Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно.

24. Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха;

25. па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

26. Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,

27. и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби;

28. къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е по-голям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.

29. Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях;

30. Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви,

31. и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място.

32. Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог,

33. Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете - нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак.

34. И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:

35. никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви;

36. само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.

37. Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там;

38. Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее;

39. децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят;

40. а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море.

41. Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината.

42. Но Господ ми рече: кажи им: не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви.

43. И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината.

44. Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма.

45. Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.

46. И прекарахте в Кадес много време, - колкото време вие бяхте там.
ГЛАВА 2.
1. Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.

2. И Господ ми рече, думайки:

3. доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.

4. Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се

5. да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.

6. Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;

7. защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, закриляше те, докле пътуваше ти по тая велика (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.

8. И минахме покрай нашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.

9. И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.

10. По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,

11. и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;

12. а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, - тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.

13. И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.

14. Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);

15. пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.

16. А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,

17. Господ ми каза, думайки:

18. ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,

19. и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;

20. тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;

21. те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,

22. както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;

23. и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.

24. Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;

25. от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.

26. И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:

27. позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;

28. храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина -

29. тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

30. Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.

31. И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.

32. И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;

33. и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;

34. тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;

35. само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.

36. От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).

37. Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
ГЛАВА 3.
1. И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан, и излезе на бой срещу нас васанският цар Ог с целия си народ, при Едрея.

2. И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.

3. И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански, и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.

4. Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов, царството на Ога васански.

5. Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.

6. И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски, като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;

7. а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.

8. И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон до планина Ермон, -

9. сидонци казват на Ермон Си'рион, а аморейци го наричат Сенир, -

10. всички градове на равнината, цял Галаад и цял Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ога васански;

11. защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.

12. Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир, който е при поток Арнон; а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;

13. остатъкът пък от Галаад и цял Васан, царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов, с цял Васан. (Тя се нарича земя на рефаими.)

14. Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов до пределите Гесурски и Маахски, и нарече Васан, по своето име, Иаирови селища, както и доднес;

15. на Махира дадох Галаад;

16. а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и предела, до поток Иавок, предела на Амоновите синове,

17. тъй също равнината и Иордан, който е и предел, от Кинерет до морето на равнината, Солено море, при полите на планина Фасга към изток.

18. Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;

19. само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,

20. докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Иордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.

21. А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;

22. не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.

23. И молих се Господу в онова време, думайки:

24. Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?

25. Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.

26. Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;

27. възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Иордан;

28. и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще погледнеш.

29. И спряхме се в долината срещу Бет-Фегор.