Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.

3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:

6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.

7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.

8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.

9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.

10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.

11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.

12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;

13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.

14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?

15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.

16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!

17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!

18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.

19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.

20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.

2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.

3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.

4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.

5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.

6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.

7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.

8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!

9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.

10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.

2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;

3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;

4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;

5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;

6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.

7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!

9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва', изучва' и състави много притчи.

10. Еклисиаст гледа' да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.

11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.

12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.

13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;

14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.

КНИГА ПЕСЕН на ПЕСНИТЕ, от СОЛОМОНА

ГЛАВА 1.
1. Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.

2. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.

3. Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.

5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.

6. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

7. Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.

8. Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!

9. Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;

10. ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.

11. Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.

12. Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.

13. Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.

14. Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.

15. Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.

16. Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.

2. Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.

3. Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.

4. Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.

5. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.

6. Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.

7. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

8. Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.

9. Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.

10. Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез!

11. Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;

12. цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;

13. смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!

14. Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.

15. Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали."

16. Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове.

17. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
ГЛАВА 3.
1. Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.

2. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.

3. Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги оногова, когото обича душата ми?

4. Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.

5. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

6. Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?

7. Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.

8. Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.

9. Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;

10. стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.

11. Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
ГЛАВА 4.
1. Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;

2. зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;

3. устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;

4. шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;

5. двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.

6. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.

7. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!

8. Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!

9. Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.

10. О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.

11. Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!

12. Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;

13. твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди,

14. нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;

15. ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.

16. Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.

2. Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.

3. Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?

4. Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.

5. Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.

6. Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.

7. Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.

8. Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.

9. Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?

10. Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;

11. главата му - чисто злато; къдрите му - вълнисти, черни като врана;

12. очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;

13. бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;

14. ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;

15. нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;

16. устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

2. Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.

3. Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.

4. Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.

5. Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.

6. Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;

7. твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.

8. Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,

9. но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:

10. "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"

11. Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?

12. Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.

2. Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;

3. коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове;

4. двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета;

5. шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск;

6. главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.

7. Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!

8. Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове.

9. Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка;

10. устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.

11. Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.

12. Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;

13. утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.

14. Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!

2. Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.

3. Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.

4. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

5. Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.

6. Положи' ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.

7. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.

8. Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?

9. Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

10. Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.

11. Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.

12. Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.

13. Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.

14. Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!

КНИГА ПРЕМЪДРОСТ СОЛОМОНОВА *

* Тая книга е преведена от гръцки.

ГЛАВА 1.
1. Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете,

2. защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него.

3. Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.

4. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха;

5. защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда.

6. Човеколюбивият дух е премъдрост и няма да остави ненаказан оногова, който богохулствува с уста, защото Бог е свидетел на вътрешните му чувства, истинен зрител на сърцето му и слушател на езика му.

7. Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума.

8. Затова, никой, който говори неправда, не ще се укрие, и не ще го отмине изобличителният съд.

9. Защото по'мислите на нечестивеца ще бъдат изпитвани, и думите му ще възлязат при Господа да изобличат беззаконията му,

10. понеже ухото на ревността чува всичко, и ропотът няма да се скрие.

11. Затова пазете се от безполезен ропот и вардете се от злодумство на езика, защото дори тайна дума не ще мине току-тъй, а клеветни уста убиват душата.

12. Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.

13. Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,

14. защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.

15. Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;

16. нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял.
ГЛАВА 2.
1. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада.

2. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата - искра в движението на сърцето ни.

3. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух;

4. и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му.

5. Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща.

6. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта:

7. да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине;

8. да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали;

9. никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий.

10. Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец.

11. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.

12. Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание;

13. обявява се за такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа,

14. пред нас той е изобличение на нашите помисли.

15. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите.

16. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.

17. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му;

18. защото, ако тоя праведник е син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.

19. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му;

20. да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него.

21. Тъй умуваха те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила,

22. и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души.

23. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие;

24. ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.

2. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,

3. и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.

4. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.

5. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.

6. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.

7. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.

8. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.

9. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

10. А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа.

11. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни.

12. Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им.

13. Блажена е оная бездеткиня, която не се е осквернила, която не е познала беззаконна постеля: тя ще получи плод, кога се награждават светите души.

14. Блажен е и скопецът, който не е сторил беззаконие с ръка и не е помислил лошо против Господа, защото нему ще се даде особена благодат на вярата и най-приятен дял в Господния храм.

15. Плодът на добрите трудове е славен, и коренът на мъдростта - неподвижен.

16. Децата на прелюбодейците ще бъдат несъвършени, и семето от беззаконна постеля ще изчезне.

17. Макар и да бъдат дълговечни, няма да ги смятат за нищо, и късната им старост ще бъде без почит.

18. Ако пък умрат скоро, не ще имат надежда и утеха на съдния ден;

19. защото ужасен е краят на неправедния род.