Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. а почитали за богове, управляващи света, - или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или бурната вода, или небесните светила.

3. Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал.

4. Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил;

5. защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие.

6. Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят;

7. защото, като се обръщат към делата Му, те изследват и се убеждават с око, че всичко видимо е прекрасно.

8. Ала и те не са за извинение:

9. ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?

10. Но по-окаяни са и надеждите си възлагат на бездушни твари ония, които наричат богове изделията на човешки ръце - злато и сребро, художнишки изделия, образи на животни, или непотребен камък, изделие на отдавнашна ръка.

11. Или пък някой дърводелец отсече сгодно дърво, обели изкусно кората му и, като издяла хубаво, направи от него съдина, полезна за употреба в живота,

12. а обрезките от работата употреби за приготвяне храна и се нахрани;

13. но една обрезка, за нищо негодна, дърво криво и чепесто, вземе и грижливо закръгли в свободно време, издяла го с веща опитност, и го оприличи на човешки образ,

14. или го направи да прилича на какво годе долно животно, намаже го с киновар, обагри го с боя, заглади му всеки недостатък

15. и, като приготви достойно за него място, окачи го на стената, след като го закрепи с желязо.

16. И тъй, за да не падне изделието му, той се погрижва отнапред, като знае, че то само на себе си не може да помогне, защото е кумир и има нужда от помощ.

17. А молейки се пред него за своя имот, женитба и деца, той се не срамува да говори на бездушно

18. и да се обръща за здраве към немощно, да проси живот от мъртво и за помощ да моли досущ неспособно, за пътуване - което не може да стъпи,

19. за печалба, за работа и за успех на ръцете - което съвсем не може да работи с ръце, да моли за сила най-безсилното.
ГЛАВА 14.
1. Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи;

2. защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил,

3. обаче кораба управя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните,

4. показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност.

5. Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните.

6. Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род.

7. Благословено е дървото, чрез което правда се върши!

8. А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, - задето го е направил; и това тленно е наречено бог.

9. Защото еднакво са омразни Богу - и нечестивецът, и нечестието му;

10. и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано.

11. Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните.

12. Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им - разтление на живота.

13. Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека.

14. Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край.

15. Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек, почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения.

16. После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците изваяното било почитано за божество.

17. Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като присъствуващ.

18. А за усилване почитта и от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на художника,

19. понеже той, от желание, може би, да угоди на властника, потрудил се чрез изкуството да направи подобието по-хубаво;

20. а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова, който малко преди това е бил почитан като човек.

21. И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочестие, било на тиранство, придавали на камъни и дървета несъобщимото Име.

22. Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба, наричат това голямо зло - мир.

23. Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни гощавки,

24. те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство оскърбяват.

25. А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти,

26. забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност.

27. Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло,

28. понеже служещите им или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават клетва.

29. Надявайки се на бездушни идоли, те не мислят, че ще бъдат наказани, задето несправедливо се кълнат.

30. Но за едното и за другото ще дойде върху им осъда - и задето са мислили нечестиво за Бога, обръщайки се към идолите, и задето са се лъжовно клели, коварно презирайки светото.

31. Защото не силата на ония, в които се кълнат, а съдът над съгрешилите следва винаги подир престъплението на неправедните.
ГЛАВА 15.
1. Но Ти, Боже наш, си благ и истинен, дълготърпелив и всичко управляваш милостиво.

2. Ако и да грешим, ние сме Твои и признаваме властта Ти; но ние няма да грешим, като знаем, че сме признати за Твои.

3. Да Те познава някой е пълна праведност, да признава властта Ти - корен на безсмъртие.

4. Нас не примамва лукавата човешка измислия, нито безплодния художнишки труд - образи, изпъстрени с различни багри,

5. погледът върху който възбужда у безумните пощявка и пожелание към бездушния вид на мъртвия образ.

6. И които ги правят, и които ги желаят, и които ги почитат, са любители на злото, достойни за такива надежди.

7. Грънчарят гнете меката глина и грижливо изработва всякакви съдини за наша потреба; от една и съща глина изработва съдове и за чиста и за нечиста потреба - все еднакво; а за какво се употребява всеки от тях, - съди същият грънчар.

8. И суетният труженик работи от същата глина суетен бог, когато неотдавна и той сам се е родил от земя и скоро ще иде пак там, отдето е взет, и ще се дири от него дългът на душата му.

9. Но той се не грижи за това, че е длъжен много да се труди, нито за това, че животът му е кратък; той се надпреваря с художници на златни и сребърни изделия и подражава на медничари и смята за слава, че върши гнусотии.

10. Сърцето му е пепел, надеждата му е по-нищожна от пръст, и животът му е по-презрян от кал;

11. защото той не е познал Оногова, Който го е сътворил, Който му е духнал деятелна душа и Който му е вдъхнал дух за живот.

12. Те смятат нашия живот за забавка и живеенето ни за печалбена търговия, защото казват, че трябва отдето и да е да се извлече печалба, та ако ще би и от злото.

13. Впрочем, такъв знае по-добре от всички, че греши, правейки от пръстено вещество кални съдини и образи.

14. Ала най-неразумни от всички и победни по ум и от самите кърмачета са враговете на Твоя народ, които го угнетяват,

15. защото те смятат за богове всички езически идоли, които не употребяват нито очи за гледане, нито ноздри за вдишване въздух, ни уши за слушане, ни пръсти на ръцете за пипане, и чиито нозе са негодни за ходене.

16. Макар човек и да ги е направил, и да ги е образувал такъв, който е заел своя дух, ала ни един човек не може да направи бог, подобен на себе си.

17. Бидейки смъртен, той с нечестиви ръце мъртво прави, затова той стои по-горе от своите божества, защото той е живял, а те - никога.

18. Освен това, те почитат най-гнуснави животни, които по безсмислие са сравнително най-лоши от всички.

19. Те дори не са хубави наглед като други животни, за да могат да привлекат към себе си, но са лишени и от одобрението Божие, и от Неговата благословия.
ГЛАВА 16.
1. Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища.

2. Вместо такова наказание, Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките, Ти им приготви за ядене необикновена храна - пъдпъдъци,

3. та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна.

4. Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им.

5. И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай.

6. Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон,

7. защото, който се обръщаше, биваше изцеряван не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички.

8. И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си, Който избавяш от всяко зло:

9. защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях.

10. А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери.

11. Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние.

12. Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи!

13. Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш.

14. Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа.

15. А от Твоята ръка не може да се избегне,

16. защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън.

17. Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните.

18. Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий.

19. А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя.

20. Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса.

21. Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго.

22. А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове.

23. Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си.

24. Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе.

25. Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат - по желание на нуждаещите се,

26. та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе.

27. Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,

28. за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.

29. Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.
ГЛАВА 17.
1. Велики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда.

2. Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл.

3. Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци,

4. защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица.

5. И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ.

6. Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото - от призрака, си представяха видимото още по-грозно.

7. Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех,

8. защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост.

9. И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга,

10. защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси.

11. Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.

12. Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката.

13. И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън,

14. ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх.

15. И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница.

16. Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба,

17. защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък,

18. скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, - всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше.

19. Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите;

20. а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.

2. А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.

3. Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване - безвредно слънце.

4. Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.

5. Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.

6. Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.

7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,

8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.

9. Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.

10. От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.

11. С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:

12. всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.

13. И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,

14. защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,

15. слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.

16. Тя носеше остър меч - Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.

17. Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;

18. и бидейки поразявани - един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,

19. защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, - за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.

20. Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,

21. защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.

22. Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.

23. Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.

24. На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие - върху диадемата на главата му.

25. Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.
ГЛАВА 19.
1. А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела,

2. че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат;

3. защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили.

4. А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки,

5. и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт.

6. Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими.

7. Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море - безпрепятствен път, и от бурната бездна - зелена долина.

8. Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса.

9. Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител;

10. защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби.

11. А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна;

12. защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си,

13. понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци.

14. Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците,

15. а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия.

16. Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му.

17. Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото.

18. Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша.

19. Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси;

20. пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна.

21. Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.

КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ *

* Тая книга е преведена от гръцки.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Моят дядо Иисус се отдавал твърде много в четене Закона, Пророците и други отечески книги. След като добил достатъчно опитност чрез тях, решил и сам да напише нещо за това, което се отнася до образованието и мъдростта, та ученолюбивите, усвоили тия неща, да могат все повече да напредват в живота според закона.

Моля ви да ги четете благосклонно и внимателно, а също и да бъдете снизходителни, ако някъде би изглеждало, че не сме могли да се справим при превода на изразите, трудолюбиво съставени от други. Защото казаното на еврейски няма съвсем същата сила, когато е преведено на друг език. И не само тази книга, но и самият Закон, Пророците и останалите свещени книги имат немалко различие при четенето им в първообраза.

В тридесет и осмата година от царуването на Птоломей Евергет пристигнах в Египет и дълго време останах там. Намерих голямо различие в образованието. Сметнах, че е твърде необходимо и сам да прибавя известно старание и трудолюбие, за да преведа споменатата по-горе книга. Приложих голямо бодърствуване и умение в продължение на дълго време, за да доведа докрай издаването на книгата за онези преселници, които желаят да бъдат ученолюбиви и да си подготвят нравите тъй, че да живеят в съгласие със закона. *

* Това предисловие е към гръцкия превод на 70-те. Съдържа се и в Славянската библия.
ГЛАВА 1.
1. Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.

2. Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?

3. Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?

4. От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.

5. Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.

6. Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?

7. Един е премъдър, твърде страшен - седещият на Своя престол Господ.

8. Той я произведе и видя, измери я

9. и я изля върху всичките Си дела,

10. и върху всяка плът наспоред Своя дар, и най-вече надари с нея ония, които Го обичат.

11. Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта.

12. Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие.

13. Ономува, който се бои от Господа, добре ще бъде най-накрай, и в деня на смъртта си ще получи благословение. Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта.

14. Любовта към Господа е славна премъдрост, и към които Той благоволи, разделя я по Свое усмотрение.

15. Начало на премъдростта е да се боиш от Бога, и с верните тя се образува заедно в утробата. Между човеците тя си е утвърдила вечно основание и на тяхното семе ще се довери.

16. Пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа; тя напоява човеците с плодовете си:

17. цялата им къща ще напълни с всичко, що желаят, и клетовете им - със своите произведения.

18. Венец на премъдростта е страхът Господен, който произвежда мир и невредимо здраве; но едното и другото са дарове от Бога, Който разпространява славата на ония, що Го обичат.

19. Той я видя и измери, проля като дъжд разбиране и разумно знание и възвиси славата на ония, които я притежават.

20. Корен на премъдростта е да се боиш от Господа, а нейните клони са дългоденствие.

21. Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.

22. Несправедлив гняв не може да бъде оправдан, защото самото движение на гнева е падение за човека.

23. Търпеливият до време ще се удържи и после се възнаграждава с веселие.

24. До време той ще скрие думите си и устата на верните ще разкажат за неговото благоразумие.

25. В съкровищницата на премъдростта са притчите на разума, а на грешника страхът Господен е омразен.

26. Ако желаеш премъдростта, пази заповедите, и Господ ще ти я даде,

27. защото премъдрост и знание е страхът пред Господа, и благоугода Нему е вярата и кротостта.

28. Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.

19. Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста.

30. Не се надигай, за да не паднеш и да не навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи сред събранието, задето не си пристъпил искрено към страха Господен, и задето сърцето ти е пълно с лукавство.