Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята



бет95/171
Дата21.06.2016
өлшемі9.1 Mb.
#152879
1   ...   91   92   93   94   95   96   97   98   ...   171
ГЛАВА 49.
1. Споменът за Иосия е като тамянов състав, приготвен с изкуство на мироварец;

2. във всяка уста той ще бъде сладък като мед и като музика при гощавка с вино.

3. Той действуваше успешно в обращението на народа и изтреби гнусотиите на беззаконието;

4. той насочи към Господа сърцето си и в дните на беззаконните утвърди благочестие.

5. Освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха,

6. защото оставиха закона на Всевишния; иудейските царе се прекратиха;

7. защото предадоха рога си на други и славата си - на чужд народ.

8. Избраният град на светинята беше изгорен, и улиците му опустошени, както бе предсказал Иеремия,

9. когото те оскърбяваха, макар че той още в утробата беше осветен за пророк, за да изкоренява, поразява и погубва, също както и да гради и насажда.

10. Иезекиил видя явлението на славата, която Бог му показа в херувимска колесница;

11. той напомняше за враговете под образ на дъжд и възвестяваше добро на ония, които изправяха пътищата си.

12. И дванайсетте пророци - да процъфтят костите им от своето място! - утешаваха Иакова и спасяваха тяхната вярна надежда.

13. Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;

14. също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.

15. Велик е споменът и за Неемия, който ни въздигна падналите стени, тури врата и заворки и поднови разрушените ни къщи.

16. Не е имало на земята никого от сътворените, подобен на Еноха, - защото той биде дигнат от земята, -

17. и не се е родил такъв мъж като Иосифа, глава на братята, опора на народа, - и неговите кости бяха почетени.

18. Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.


ГЛАВА 50.
1. Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:

2. от него бе турена основа за двойно възвишение - издигане висока ограда на храма;

3. в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;

4. за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.

5. Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!

6. Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;

7. като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;

8. като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;

9. като огън със смирна в кадилница,

10. като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;

11. като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.

12. Кога вземеше великолепната одежда и се облечеш в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.

13. Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, -

14. наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,

15. и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.

16. За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,

17. той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.

18. Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.

19. Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;

20. а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,

21. и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, - и тъй завършваха те Нему службата.

22. Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;

23. народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.

24. И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:

25. да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;

26. да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!

27. От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:

28. това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.

29. Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.

30. Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, - и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;

31. ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.
ГЛАВА 51. Молитва на Иисуса, син Сирахов.
1. "Тебе ще прославя, Господи Царю, и Тебе ще възхваля, моя Бог Спасител; Твоето име ще прославя,

2. защото Ти ми беше покровител и помощник

3. и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа; беше ми помощник и против ония, които въстанаха против мене,

4. и ме избави, по голямата Си милост и заради името Си - от скръцнали зъби, готови да ме изядат,

5. от ръцете на ония, които дирят душата ми, от много скърби, които съм имал,

6. от огъня, който удушва от всяка страна, и отсред пламъка, в който не бях изгорял,

7. из дълбинето на отровата адова, от нечист език и лъжлива дума, от клевета на неправеден език пред царя.

8. Душата ми беше близо до смърт,

9. и животът ми беше близо до ада преизподни:

10. от всички страни ме окръжаваха, и нямаше кой да помогне, дирих с очи подкрепа от людете, ала нямаше.

11. И си спомних за Твоята, Господи, милост и за делата Ти отвека,

12. че Ти избавяш ония, които се Тебе надяват, и ги спасяваш от вражи ръце.

13. И възнесох от земята молбата си и се молих за избава от смърт:

14. викнах към Господа, Отца на моя Господ, за да ме не остави в скръбни дни, когато нямаше помощ от горделиви човеци.

15. Ще хваля името Ти непрестанно и ще възпявам в славословие, защото молитвата ми биде чута:

16. Ти ме спаси от гибел и ме избави от зло време.

17. Затова ще Те прославям и хваля и ще благославям името на Господа."

18. Бидейки още момче, преди да бях тръгнал да странствувам, открито търсех мъдрост в молитвата си:

19. пред храма съм се молил за нея и докрай ще я търся; като от вида на зреещо грозде

20. сърцето ми се радва от нея; ногата ми тръгна по прав път, аз вървях след нея от младини.

21. По малко навеждах ухо и я приемах - и намирах в нея много поуки за себе си:

22. аз напреднах в нея.

23. Ще въздам слава Ономува, Който ми дава мъдрост.

24. Аз се реших да я следвам, ревнувах за доброто - и няма да се посрамя.

25. Душата ми се подвизава заради нея, и в делата си бях точен;

26. простирах ръце към висинето и съзнавах моето невежество.

27. Насочих към нея душата си и от самото начало предадох й сърцето си -

28. и чрез чистота я достигнах; затова няма да бъда оставен от нея.

29. И подигна се моята вътрешност, за да я търси; затова спечелих добра печалба.

30. За награда Господ ми даде език, и с него ще Го хваля.

31. Приближете се до мене вие, ненаучени, и въдворете се в дома на учението,

32. защото вие се нуждаете от това, и душите ви силно жадуват.

33. Аз отварям уста и казвам: придобивайте я без сребро;

34. подвийте врат под нейния хомот, и нека душата ви приема учение: него може наблизо да намерите.

35. Виждате с очите си: аз малко се потрудих - и си намерих голямо успокоение.

36. Придобивайте учение и за голямо количество сребро, - и вие ще придобиете много злато.

37. Да се радва душата ви за Неговата милост, и не се срамувайте да Го хвалите;

38. вършете работата си овреме, и Той овреме ще ви даде награда.


КНИГА НА ПРОРОК ИСАИЯ

ГЛАВА 1.
1. Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.

2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.

3. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.

4. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.

5. Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.

6. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.

7. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.

8. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.

9. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.

10. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!

11. За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.

12. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?

13. Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!

14. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.

15. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.

16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;

17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.

18. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.

19. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;

20. ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци.

22. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;

23. твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.

24. Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!

25. и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;

26. и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.

27. Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда;

28. а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.

29. Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;

30. защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.

31. И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.
ГЛАВА 2.
1. Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим.

2. И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.

3. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.

4. И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.

5. О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина.

6. Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци.

7. И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат.

8. Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили.

9. И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш.

10. Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие.

11. Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

12. Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, -

13. против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански,

14. против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове,

15. против всяка висока кула и против всяка крепка стена,

16. против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения.

17. И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден,

18. и идолите съвсем ще изчезнат.

19. И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

20. В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя,

21. за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

22. Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае той?


ГЛАВА 3.
1. Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,

2. храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,

3. петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.

4. И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.

5. И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа.

6. Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.

7. А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.

8. Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.

9. Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.

10. Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;

11. а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.

12. Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.

13. Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите.

14. Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;

15. защо притеснявате народа Ми и угнетявате сиромасите? казва Господ, Господ Саваот.

16. И каза Господ: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, -

17. Господ ще оголи темето на дъщерите сионски, и ще открие Господ срамотата им;

18. в оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки на нозете, всякакви звездички и лунички,

19. обеци, огърлици и ветрила, превези, гривни и пояси, съдовце с миризми и магийски висулки,

20. пръстени и брънки за нос,

21. горна дреха и долна, кърпици и кесийки,

22. светли тънки наметала, превръзки и покривала.

23. И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси - плешивина, и вместо широко наметало - тясно вретище, вместо хубост - жигосване.

24. Мъжете ти ще паднат от меч, и юнаците ти - в битка.

25. И портите на столицата ще въздишат и плачат, и тя ще седи опустошена на земята.
ГЛАВА 4.
1. И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: свой хляб ще ядем и своя дреха ще носим, стига само да се наричаме с твое име, - снеми от нас позора.

2. В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви.

3. Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети,

4. кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали.

5. И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.

6. И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.


ГЛАВА 5.
1. Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;

2. Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.

3. И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.

4. Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?

5. И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;

6. и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.

7. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.

8. Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.

9. В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители;

10. десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа.

11. Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино;

12. на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.

13. Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда.

14. Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели.

15. И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу;

16. а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.

17. И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите.

18. Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци;

19. които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!

20. Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!

21. Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!

22. Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,

23. които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!

24. Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.

25. Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.

26. И ще дигне знаме за далечни народи и ще даде знак на живеещия накрай земя, - и ето, той лесно и скоро ще дойде;

27. у него не ще има ни уморен, ни отмалял; ни един не ще задреме и не ще заспи; не ще се свали пояс от кръста му, и не ще се скъса ремък на обущата му;

28. стрелите му са изострени, и всичките му лъкове - изопнати; копитата на конете му са като кремъци, и колелата му - като вихър;

29. ревът му е като рев на лъвица; той рика като лъвче, и ще зареве, ще сграбчи плячката и отнесе, и никой не ще я отнеме.

30. И в оня ден ще зареве против него сякаш ревът на разярено море; и ще погледне той на земята, и ето - тъма и скръб, и светлината потъмняла в облаците.


ГЛАВА 6.
1. В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.

2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.

3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!

4. И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.

5. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.

6. Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,

7. докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.

8. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.

9. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.

10. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.

11. И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.

12. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

13. И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.
ГЛАВА 7.
1. В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.

2. И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.

3. И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,

4. и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.

5. Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:

6. да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.

7. Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;

8. защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;

9. и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.

10. И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:

11. искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.

12. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.

13. Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?

14. Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

15. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.

16. Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.

17. Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда - ще напрати асирийския цар.

18. И ето, в него ден Господ ще даде знак на мухата, която е при устието на Египетската река, и на пчелата, която е в Асирийската земя, -

19. и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета.

20. В него ден Господ ще обръсне с бръснач, нает от отвъд реката - чрез асирийския цар, главата и космите на нозете, ще снеме дори и брадата.

21. И в него ден, който храни крава и две овци,

22. поради изобилие на мляко, което те ще дадат, ще яде масло; с масло и мед ще се хранят всички, които са останали в тая земя.

23. И в него ден на всяко място, дето са расли хиляди лози за хиляди сребърници, ще бъде глог и трънак.

24. Със стрели и лъкове ще се ходи там, защото всичката земя ще бъде глог и трънаци.

25. И ни на една от планините, които са били разчиствани с търнокоп, не ще идеш, поради страх от глог и трънак: там ще изкарват говеда, и дребен добитък ще тъпче.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   91   92   93   94   95   96   97   98   ...   171




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет