Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Прави добро на благочестив, и ще получиш отплата - ако не от него, то от Всевишния.

3. Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло и който не дава милостиня.

4. Давай на благочестив и не помагай на грешник.

5. Прави добро на смирен и не давай на нечестив: затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее;

6. защото ти би получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил; защото и Всевишният мрази грешниците, а на нечестивци въздава отмъщение.

7. Давай на добър и не помагай на грешник.

8. Приятел се не познава в доброчестина, и враг се не скрива в злочестина.

9. Кога човек е честит, враговете му са в тъга, а кога е злочест, и приятелят му ще се отдели от него.

10. На врага си не вярвай вовеки, защото, както медта ръждясва, тъй - и неговата злоба:

11. ако и да се е смирил и да ходи наведен, бъди внимателен с душата си и пази се от него, - и ще бъдеш пред него като чисто огледало и ще узнаеш, че той не се е очистил докрай от ръждата;

12. не го туряй при себе си, да не би, като те събори, да заеме твоето място; не го туряй от дясната си страна, да не би някога да се домогва до твоето седалище, и ти най-напокон ще разбереш думите ми и със скръб ще си спомниш поуките ми.

13. Кой ще пожали ухапания обайник на змии и всички, които се приближават до диви зверове? Също и - оногова, който се сближава с грешник и става съучастник в неговите грехове:

14. за малко време той ще остане с тебе, но, ако се поколебаеш, не ще устои.

15. С уста си врагът ще те услади, но в сърце си крои да те хвърли в яма; с очи си врагът ще плаче, а кога намери случай, не ще се на кръв насити.

16. Нещастие ли те срещне, ти ще намериш врага там преди тебе,

17. и той, уж че желае да помогне, ще ти подложи крак;

18. ще кимва с глава и ще чупи ръце, много нещо ще шепне и ще измени лице.

2. Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.

3. Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.

4. Богаташът обидил, - и пак той заплашва; сиромахът обиден, - и пак той моли.

5. Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.

6. Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.

7. Станеш ли му потребен, - ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?

8. С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.

9. След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.

10. Внимавай да не бъдеш измамен

11. и да не бъдеш унижен в радостта си.

12. Кога те силен кани, - отбягвай, и той още повече ще те кани.

13. Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.

14. Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.

15. Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обида и окови.

16. Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.

17. Чуеш ли това в съня си, не заспивай.

18. През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.

19. Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек - ближния си.

20. Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.

21. Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.

22. Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир - между богат и сиромах?

23. Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати.

24. Смирението е отвратително за горделивия, - тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.

25. Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.

26. Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, - и го оправдаха.

27. Изпадне ли сиромах в злочестина, - ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, - не го и слушат.

28. Заговори богат, - и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;

29. заговори сиромах, - и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.

30. Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.

31. Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.

32. Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.

2. Блажен е, комуто душата го не осъжда и който не си е надеждата изгубил.

3. За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен?

4. Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат.

5. Който е лош за себе си, - за кого ще бъде добър? Такъв не ще има радост от имота си.

6. Няма по-лош от човек, който е към себе си недоброжелателен; и това е отплата за неговата злоба.

7. И да прави добро, прави го в забрава, а отпосле проявява злото си.

8. Лош е, който има завистливи очи, който отвръща лице и презира души.

9. Очите на сребролюбеца не се насищат с каква-годе част, и неправдата на лошия душа изсушава.

10. Лошо око дори и хляба завижда, и на трапезата си търпи оскъдия.

11. Синко, според състоянието си прави добро на себе си и приносите Господу достойно принасяй.

12. Помни, че смъртта не се бави, и заветът на ада не ти е открит:

13. преди да умреш, прави добро на приятел, и според силата си простирай си ръката и му давай.

14. Не се лишавай от добър ден, и част от доброто желание да те не отмине.

15. Нали на другите ще оставиш имотите си и плодовете от твоите усилия за дележ по жребие?

16. Давай и взимай, и утешавай душата си,

17. защото в ада не може се намери утеха.

18. Всяка плът като дреха овехтява; защото отвека е определено: бездруго ще умреш.

19. Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда.

20. Всяка вещ, която е изложена на гниене, изчезва, и който я е направил, умира с нея.

21. Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща.

22. Който размисля в сърцето си за нейните пътища, той получава разбиране и на нейните тайни.

23. Излизай подир нея като ловец и туряй засада на нейните пътища.

24. Който се накланя към прозорците й, ще послуша и при вратата й.

25. Който се навърта близо до къщата й, ще забие гвоздей и в стените й, ще постави шатрата си край нея и ще обитава в жилището на благата.

26. Той ще тури децата си под покрива й и ще има нощувката си под сянката й.

27. Ще се покрие с нея от пека и ще живее в славата й.
ГЛАВА 15.
1. Който се бои от Господа, ще постъпя тъй, и твърдият в закона ще придобие мъдростта.

2. И тя ще го срещне като майка, и ще го приеме при себе си като целомъдра съпруга;

3. ще го нахрани с хляба на разума, и ще го напои с водата на мъдростта.

4. Той ще се опре о нея, и не ще се поколебае; ще се прилепи към нея, и не ще се посрами.

5. И тя ще го въздигне над ближните му, и сред събранието ще отвори устата му.

6. Той ще наследи веселие и венец на радостта и вечно име.

7. Неразумни люде не ще я постигнат, и грешници не ще я видят.

8. Тя е далеч от гордостта, и лъжливи люде не ще помислят за нея.

9. Неприятна е похвалата в устата на грешник, понеже не е пратена от Господа.

10. Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага.

11. Не казвай: "заради Господа отстъпих", защото, което Той мрази, това не бива да правиш.

12. Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.

13. Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.

14. Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му.

15. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.

16. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.

17. Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.

18. Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.

19. Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.

20. Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши.

2. Не се надявай на техния живот, нито се осланяй на тяхното множество.

3. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници,

4. и по-добре да умреш бездетен, нежели да имаш деца нечестиви;

5. защото от един разумен ще се насели град, а племето на беззаконните ще опустее.

6. Много такива работи е видяло окото ми, и още повече е слушало ухото ми.

7. В сборище на грешници ще се разгори огън, както и у непокорен народ се е разгорявал гняв.

8. Бог се не умилостиви над древните исполини, които, надявайки се на силата си, станаха отстъпници;

9. не пощади и ония, които живееха в едно място с Лота, и от които се беше погнусил поради гордостта им;

10. не помилува погибелния народ, който се надигаше с греховете си,

11. също както и шестстотинте хиляди човеци, които се бяха съединили в своето жестокосърдие. И да беше само един непокорен, щеше да бъде за чудене, ако останеше ненаказан;

12. защото и милост и гняв са в Негова власт: Той е силен да помилува и да излее гняв.

13. Както е голяма милостта Му, тъй голямо е и изобличението Му. Той съди човека според делата му.

14. Не ще отбегне от Него грешник с грабеж, и търпението на благочестивия не ще остане напразно.

15. На всяка милостиня Той ще даде място, всякой ще получи по делата си.

16. Не казвай: "ще се скрия от Господа; нима от високото ще си спомни някой за мене?

17. В множеството народ няма да ме забележат; защото, какво е моята душа в неизмеримото творение?

18. Ето, небето и небето на небесата е Божие, бездната и земята се клатят от Неговото посещение.

19. Еднакво се раздрусват от страх планините и основите земни, кога Той поглежда.

20. И това не може сърцето да разбере;

21. а пътищата Му кой ще постигне? Както вятърът, който човек не може да види, тъй и повечето Му дела са скрити.

22. Кой ще възвести за делата на Неговото правосъдие? или кой ще ги очаква? защото далеч е това определение."

23. Тъй мисли скудоумният; тъй глупаво размишлява и човек неразумен и който се заблуждава.

24. Слушай ме, синко, и се учи на знание, и със сърце си внимавай на думите ми.

25. Аз ти показвам обмислено учение и ти предавам точно знание.

26. По определение от Господа Неговите дела са отначало, и от сътворението им Той е разделил частите им.

27. Той е устроил делата Си навеки, и най-добрите блестят от рода в род. Те не гладуват, не се уморяват и не прекъсват действията си.

28. Ни едно не стеснява близкото до него,

29. и довеки те не ще се възпротивят на словото Му.

30. И след това Господ погледна на земята и я напълни със Своите блага.

31. Душата на всичко живо покри лицето й, и в нея всичко ще се възвърне.
ГЛАВА 17.
1. Господ създаде човека от пръст, и пак го връща в нея.

2. Той даде на човеците определено число дни и време, и даде им власт над всичко, що е на нея.

3. Според природата им, облече ги в сила и ги сътвори по Свой образ,

4. и вложи във всяка плът страх към тях, за да владеят над зверове и птици.

5. Той им даде разум, език и очи, уши и сърца за разсъждаване,

6. изпълни ги с проницателност на разума и им показа доброто и злото.

7. Той тури окото Си на сърцата им, за да им покаже величието на Своите дела,

8. та да прославят светото Му име и да разгласят величието на Неговите дела.

9. Той им прибави знание и даде им в наследство закон на живота;

10. постави вечен завет с тях и им показа Своите съдби.

11. Очите им видяха величието на славата, и ухото им чу славата на Неговия глас.

12. И каза им Той: пазете се от всяка неправда; и заповяда всекиму от тях, как да се отнася към ближния си.

13. Пътищата им са винаги пред Него, не ще се скрият от очите Му.

14. На всеки народ вожд постави,

15. а Израил е дял на Господа.

16. Всичките им дела са като слънце пред Него, и очите Му са винаги към техните пътища.

17. Не се укриха от Него техните неправди, и всичките им грехове са пред Господа.

18. Милостинята на човека е като печат у Него, и благодеянието на човека Той ще запази като зеница на око.

19. После Той ще стане и ще им въздаде, и дължимото тям ще възвърне върху главата им.

20. Но на ония, които се каят, Той е давал да се обърнат, и ония, които са отслабвали в търпението, е ободрявал.

21. Обърни се към Господа и остави греховете;

22. моли се пред Него и намали твоите препъвания.

23. Върни се при Всевишния, и се отвърни от неправдата и силно намрази гнусотата.

24. Кой ще възхваля Всевишния в ада, вместо ония, които живеят и Го прославят?

25. От мъртъв, като от несъществуващ, няма прослава:

26. живият и здравият ще възхвали Господа.

27. Колко голямо е милосърдието на Господа и примирението с ония, които се обръщат към Него!

28. Не може да бъде всичко у човека,

29. защото синът човешки не е безсмъртен.

30. Кое е по-светло от слънцето? Но и то се затъмнява. Също и плът и кръв за лошо ще помисли.

31. Силите на високите небеса Той Сам наблюдава, а всички люде са земя и пепел.
ГЛАВА 18.
1. Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; - един Господ е праведен.

2. Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.

3. И кой може да изследва великите Му дела?

4. Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?

5. Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.

6. Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане - дохожда в изумение.

7. Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво - неговото зло?

8. Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.

9. Затова Господ е дълготърпелив към людете и излива върху тях Своята милост.

10. Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,

11. и затова умножава Своите милости.

12. Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.

13. Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.

14. Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.

15. Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.

16. Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.

17. Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.

18. Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.

19. Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се поболиш, грижи се за себе си.

20. Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.

21. Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.

22. Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.

23. Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.

24. Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.

25. Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство - за сиромашия и нужда.

26. От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.

27. Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.

28. Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.

29. Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.

30. Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.

31. Ако доставяш на душата си това що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.

32. Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.

33. Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.
ГЛАВА 19.
1. Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.

2. Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;

3. гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.

4. Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.

5. Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки, ще увенчае живота си.

6. Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.

7. Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.

8. Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;

9. защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.

10. Чул ли си дума? - нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.

11. Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка - от младенеца.

12. Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.

13. Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.

14. Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.

15. Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.

16. Не вярвай на всяка дума.

17. Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?

18. Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.

19. Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.

20. Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.

21. По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.

22. Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.

23. Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, - но отвътре е пълен с коварство.

24. Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.

25. И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.

26. По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.

27. Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.

28. Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи - и той е благоразумен.

2. Колко е хубаво за изобличен да покаже разкаяние!

3. защото той ще избегне волен грях.

4. Каквото е скопец с пожелание да разтлее девица, такова е и оня, който произвежда съд с насилие.

5. Някой мълчи, - и се оказва мъдър; а някого мразят за много бъбрене.

6. Някой мълчи, защото няма що да отговаря; а някой мълчи, защото му знае времето.

7. Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака.

8. Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го.

9. Бива успех човеку за зло, а придобивка - при загуба.

10. Има даяние, което не ще ти бъде за полза, и има даяние, за което бива двойна отплата.

11. Има унижение за слава, а някой от унижение подига глава.

12. Някой с малко купува много и ще заплати за него седморно повече.

13. Мъдрият на дума става любезен, а любезностите на глупавите ще останат напразно.

14. Даяние от безумен не ще ти бъде за полза; защото у него, вместо едно, има много очи за вземане.

15. Много не ще даде, а много ще натяква, и ще разтвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска назад: такъв човек е омразен на Господа и на людете.

16. Глупавият казва: "нямам приятел, и няма благодарност за моите добрини. Които ми ядат хляба, лъстиви са на език."

17. Колко често и колцина ще му се присмиват!

18. Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език. И тъй скоро ще дойде падението на лошите.

19. Неприятен човек е басня не навреме: тя всякога ще бъде в устата на невежите.

20. Притча от устата на глупав е отвратителна, защото той не ще я каже навреме.

21. Някой се удържа от грях поради немотия, и в това въздържане той не се съкрушава.

22. Някой губи душата си поради страхливост, и я губи от лицеприятие към безумен.

23. Някой от срам дава обещание на приятел, и без причина спечелва си в него враг.

24. Лош порок у човека е лъжата; тя е винаги в устата на невежия.

25. По-добре крадец, нежели който постоянно говори лъжа; но те и двамата ще наследят погибел.

26. Поведението на лъжлив човек е безчестно, и позорът му е винаги с него.

27. Който мъдро говори, ще се издигне, и разумен човек ще се понрави на велможите.

28. Който обработва земята, ще увеличи купните си, и който угажда на велможи, ще бъде помилуван в случай на неправда.

29. Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и, както юзда в уста, спират изобличенията.

30. Скрита мъдрост и потаено съкровище - каква полза от двете.

31. По-добре човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.
ГЛАВА 21.
1. Синко, ако си съгрешил, не притуряй повече грехове и за предишните се моли.

2. Бягай от грях като от змия; защото, ако се до него приближиш, ще те ухапе.

3. Зъбите му са лъвски зъби, които умъртвяват душите на людете.

4. Всяко беззаконие е като двуостър меч: за рана от него няма изцеление.

5. Заплахи и насилия опустошават богатството: тъй опустява и домът на горделивия.

6. Молба от устата на сиромах е само до ушите му; но съдът до него бързо се приближава.

7. Който мрази изобличение, върви по дирите на грешника, а който се бои от Господа, ще се обърне със сърце.

8. Силният на език отдалеч се познава; но разумният вижда, де се той препъва.

9. Който си прави къща с чужди пари, то е като оня, който събира камъни за гроба си.

10. Сборището на беззаконници е куп кълчищна дреб, и техният край е огнен пламък.

11. Пътят на грешниците е с камъни постлан, но на края му е адова пропаст.

12. Който пази закона, владее своите мисли,

13. и постъпване по страх Господен е мъдрост.

14. Който е неспособен, не ще се научи,

15. но има способност, която увеличава горчивината.

16. Знанието на мъдрия се увеличава като наводнение, и съветът му е като животен извор.

17. Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.

18. Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.

19. Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.

20. Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.

21. Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния - безсмислени думи.

22. Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.

23. Кога глупав се смее, издига гласа си, а благоразумен мъж едвам тихо се усмихва.

24. Поука за разумен е като златен накит и като драгоценно украшение на дясна ръка.

25. Ногата на глупав бърза за в чужда къща, но многоопитен човек ще се засрами от людете;

26. неразумен човек назърта през вратата вкъщи, а благовъзпитан ще се спре отвън;

27. невъзпитаност за един човек е да подслушва при вратата, а благоразумен ще се огорчи от такова безсрамие.

28. Устата на бъбрици разказват чужди работи, а думите на благоразумни се теглят на къпони.

29. Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.

30. Кога нечестивец проклина сатана, той проклина душата си.

31. Клюкарът осквернява душата си и ще бъде мразен навред, дето и да живее.