Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.

3. От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,

4. от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, -

5. всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.

6. Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:

7. бъдейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.

8. Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.

9. Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари -

10. всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.

11. Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.

12. Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.

13. Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.

14. Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците - най-накрай ще загинат.

15. Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;

16. остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.

17. Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.

18. Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.

19. Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.

20. Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.

21. Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.

22. Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.

23. Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си - всякога.

24. Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.

25. Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.

26. Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:

27. в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;

28. страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.

29. Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.

30. Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;

31. но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.

32. В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.

2. човек, който с нищо не е огрижен и във всичко е честит и е още в сила да приема храна.

3. О, смърт! утешителна е твоята присъда за човек, който се нуждае и изнемогва,

4. за престарял и за отрупан с грижи за всичко, за оня, който няма надежда и е изгубил търпение.

5. Не бой се от смъртна присъда: спомни си за твоите прадеди и потомци. Това е присъда от Господа над всяка плът.

6. И тъй, защо се отвръщаш от онова, що е благоугодно на Всевишния? десет ли, сто ли или хиляда години, -

7. в ада няма издирване за времето на живота.

8. Децата на грешници биват отвратителни деца и общуват с нечестивци.

9. Наследието на децата на грешници ще загине, и заедно с племето им ще се разнася позор.

10. Нечестив баща ще бъде укоряван от децата, защото зарад него те търпят позор.

11. Горко ви, люде нечестиви, които сте оставили закона на Бога Всевишни!

12. Кога се раждате, раждате се за проклятие; и кога умирате, получавате за свой дял проклятие.

13. Всичко, що е от земя, ще се върне в земята: тъй нечестивците от проклятие ще отидат в погибел.

14. Плачът на людете бива за техните тела, но на грешниците и недоброто име ще се изглади.

15. Грижи се за името, защото то ще пребъде с тебе по-дълго, нежели много хиляди злато;

16. за дните на добрия живот има брой, но доброто име пребъдва довека.

17. Деца, пазете поуката в мир; а скрита мъдрост и невидимо съкровище - каква полза от тях?

18. По-добре е човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.

19. И тъй, срамувайте се от това, за което ще кажа:

20. защото не е добре да се пази всеки срам, и не всичко от всички се одобрява според истината.

21. Срамувайте се от блудство пред баща и майка, от лъжа - пред началник и господар;

22. от престъпление - пред съдия и княз, от беззаконие - пред събрание и народ;

23. от неправда - пред другар и приятел, от кражба - пред съседи:

24. срамувайте се от всичко това и пред истината на Бога и на Неговия завет. Срамувай се и от облягане на трапеза, от измама при заем и изплащане;

25. срамувай се да мълчиш пред ония, които поздравяват, да гледаш на разпътна жена, да отвръщаш лице от сродник,

26. да отнемаш дял и подарък, да помисляш за омъжена жена, да сподирваш слугинята си,

27. и не отивай при постелката й;

28. пред приятели се срамувай от хулни думи, - и, след като си дал, не натяквай, -

29. срамувай се да повтаряш слухове и да разнасяш тайни думи. И ще бъдещ наистина срамежлив и ще придобиеш благоразположението на всеки човек.
ГЛАВА 42.
1. Не се срамувай ето от какво и за лицеприятие не греши:

2. не се срамувай да изпълняваш точно закона на Всевишния и завета и съда, за да дадеш правосъдие на нечестивец,

3. да се препираш с другар и с чужденец и да даваш наследство на приятели;

4. не се срамувай от точност в теглилки и мерки, - много ли, малко ли печелиш,

5. от безпристрастие в купуване и продажба, от строго възпитание на децата и разкървяване реброто на лош слуга.

6. При лоша жена добре е да имаш печат, и дето има много ръце, там заключвай.

7. Ако нещо даваш, давай по сметка и с теглилка и върши всяко даване и вземане по запис.

8. Не се срамувай да вразумяваш неразумен и глупав и престарял, който се надваря с млади, - и ще бъдеш наистина благовъзпитан и ще заслужиш одобрение от всеки човек.

9. Дъщеря за бащата е постоянна тайна грижа; грижата за нея отпъжда съня: в младините й - да не би да прецъфти, а след омъжването й - да не би да омръзне;

10. в моминството й - да не би да се оскверни и стане бременна в бащината си къща; след омъжване - да не би да наруши съпружеската вярност, и в съжителство с мъжа си - да не остане безплодна.

11. Над безсрамна дъщеря усили надзора, за да те не направи гавра на враговете, притча в града и укор в народа и да те не посрами пред обществото.

12. Не гледай на човешка хубост и не седи между жени:

13. защото, както из дрехите излиза молец, тъй и от жената - женско лукавство.

14. По-добре лош мъж, нежели ласкава жена, - жена, която посрамя до позор.

15. Ще спомена сега за делата на Господа и ще разкажа за това, което съм видял. По словото на Господа са се явили делата Му:

16. светлото слънце гледа на всичко, и цялото му действие е пълно със слава Господня.

17. И на светиите не е предоставил Господ да разгласят за всичките Му чудеса, които Господ Вседържител е утвърдил, за да стои вселената твърдо в Неговата слава.

18. Той прониква в бездната и сърцето и вижда всичките им гънки; защото Господ разбира всяко знание и вниква в личбите на века,

19. като възвестява минало и бъдеще и като открива дирите на скритото;

20. не Го отминува никой помисъл, и не ще се укрие от Него ни една дума.

21. Той е извършил великите дела на Своята премъдрост и пребъдва преди века и довека:

22. Той не се е уголемил, нито намалил, и не е искал никакъв съветник.

23. Колко са желани всичките Му дела, ако и да можем да ги видим само като искри!

24. Те всички живеят и пребъдват вовеки за всякакви потребности, и всички се покоряват Нему.

25. Те всички са двойни, едно спроти друго, и нищо не е сътворил Той несъвършено:

26. едно поддържа благото на друго, - и кой ще се насити да гледа славата Му?

2. Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!

3. На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?

4. Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.

5. Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.

6. И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:

7. по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;

8. месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;

9. тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;

10. тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!

11. Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.

12. Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!

13. С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.

14. По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.

15. Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.

16. Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;

17. от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.

18. Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.

19. Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;

20. на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.

21. И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.

22. Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.

23. А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.

24. Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.

25. С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.

26. Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:

27. защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.

28. Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.

29. Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.

30. Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.

31. Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!

32. Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;

33. и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.

34. Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?

35. Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.

36. Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.

2. много славни дела Господ е явявал чрез тях със Своето величие отвека.

3. Това са били първенци в своите царства и прочути по сила мъже; те са давали разумни съвети, възвестявали са чрез пророчества;

4. те са били ръководители на народа в съвещания и книжно обучение.

5. Мъдри думи имало в тяхното учение; те изнамерили музикални напеви и чрез писмо са предали песните.

6. Люде богати, надарени със сила, те мирно живеели в своите жилища.

7. Те всички били уважавани между племената си и в своите дни са били за слава.

8. Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала; има и такива, за които не е останал спомен, които са изчезнали, като да не са съществували, и станали като да не са били, а след тях и децата им.

9. Но те са били мъже на милостта, чиито праведни дела се не забравят.

10. В тяхното семе пребъдва добро наследство; техните потомци са в заветите;

11. семето им ще устои, и децата им - поради тях;

12. семето им ще пребъде довека, и славата им не ще се изтреби;

13. телата им са погребани в мир, и имената им живеят в родовете;

14. народите ще разказват за тяхната мъдрост, а църквата ще разглася тяхната хвала.

15. Енох угоди Господу и биде взет на небето, като стана образ на покаяние за всички родове.

16. Ной биде намерен съвършен, праведен; във време на гнева той биде умилостивение;

17. затова той стана остатък на земята, когато беше потоп;

18. с него биде заключен вечен завет, че никоя плът не ще се изтреби вече чрез потоп.

19. Авраам е великият отец на много народи, и не е имало нему подобен по слава;

20. той запази закона на Всевишния и в завет беше с Него,

21. и върху своята плът утвърди завета и в изпитанието се показа верен;

22. затова Господ с клетва му обеща, че в неговото семе ще се благословят всички народи;

23. обеща да го умножи като праха на земята, и да възвиси семето му като звездите, и да им даде наследство от море до море и от реката до края на земята.

24. И на Исаака, заради баща му Авраама, Той тъй също потвърди благословението на всички люде и завета;

25. и то се спря върху главата на Иакова:

26. Той го щедро обсипа със Своите благословения и му даде наследие земята, отдели нейните дялове и ги раздели между дванайсетте колена,

27. и произведе от него мъж на милостта, който придоби любов в очите на всяка плът.
ГЛАВА 45.
1. А тоя мъж бе възлюбеният от Бога и от човеците Моисей, чиято памет е благословена.

2. Той го изравни по слава със светиите и го възвеличи с дела за страх на враговете;

3. Той с думата му прекратяваше чудесни личби, прославяше го пред лицето на царе, даваше чрез него заповеди към народа му и му показваше от Своята слава.

4. За неговата вярност и кротост Той го освети, избра Си го от всички люде,

5. удостои го да слуша Неговия глас, въведе го в мъгла

6. и му даде лице с лице заповеди, закон на живота и знания, за да научи Иакова на завета, и Израиля - на Неговите наредби.

7. Той възвиси Аарона, - нему подобен светия, брат негов, от Левиево коляно, -

8. свърза с него вечен завет и му даде свещенство у народа; Той го благослови с особено украшение и го опаса с пояса на славата;

9. Той му надяна висше украшение и го облече с богати одежди, -

10. в долна дреха, с подир и ефод, -

11. и го окръжи със златни ябълки и с твърде много звънчета, които да издават при ходенето му звук, та да направят да се слуша в храма звън за напомнюване на синовете на Неговия народ;

12. облече го със света дреха от злато и хиацинтова вълна и от препреден висон - художествена работа, с думата на съда, с урим и тумим, -

13. с червен плат - изкусна работа, с многоценни камъни, изрязани като печат, в златно кръжило, работа на каменорезец, с изрязани за спомен начертания на имена според броя на Израилевите колена;

14. на кидара му - златен венец, знак на светиня, слава на достоинство: величествено украшение, дело на изкуството, желано за очите.

15. Преди него не е имало това отвека:

16. който не принадлежал към неговото племе, не се обличал тъй, а само синовете му и потомците му през всички времена.

17. Жертвите им се принасят всеки ден винаги по два пъти.

18. Моисей му ръце напълни и го помаза със свет елей:

19. нему и на неговото семе е отредено във вечен завет, през дните на небето, да служат Господу и заедно да свещенодействуват и да благославят народа Му с Неговото име;

20. Господ избра него от всички живи, за да Му принася жертва, кадило и благоухание, за спомен, че се е умилостивил над Своя народ;

21. Той му даде Своите заповеди и власт в съдебни наредби, за да учи Иакова на откровения и да поучава Израиля в Неговия закон.

22. Против него въстанаха чужди, и му завидяха в пустинята людете, които се присъединиха към Датана и Авирона, и сбирщината на Корея в ярост и гняв;

23. Господ видя, и Нему биде неугодно това, - и те загинаха от гневна ярост.

24. Той стори над тях чудо, като ги изтреби с пламъка на Своя огън.

25. И умножи славата на Аарона и му даде наследие - отдели им първоберките от плодовете:

26. преди всичко приготви им хляб за насита, защото те ядат и Господните жертви, които Той даде нему и на семето му;

27. но той не бива да има наследие в земята на народа, и няма за него дял между народа, защото Той Сам е негов дял и наследие.

28. Също и Финеес, Елеазаров син, е трети по слава, защото бил ревностен към страха Господен и, когато отпаднал народът, устоял в добро разположение на душата си и умилостивил Господа към Израиля;

29. затова бил сключен с него мирен завет, за да бъде той предстоятел на светиите и на своя народ, та нему и на семето му да принадлежи достоинството на свещенството вовеки.

30. Както по завета с Давида, син на Иесея от Иудино коляно, царското наследие преминувало от син към син, тъй и наследието на свещенството принадлежало на Аарона и на семето му.

31. Нека Бог ни даде мъдрост в нашето сърце - да съдим народа Му справедливо, та да не погинат благата им, и тяхната слава да пребъде в родовете им.
ГЛАВА 46.
1. Силен беше в битките Иисус Навин и беше приемник на Моисея в пророчествата.

2. Наспоред името си, той беше велик в спасението на Божиите избраници, когато отмъстяваше на въставалите врагове, за да въведе Израиля в наследието му.

3. Колко той се прослави, когато подигна ръцете си и простря меч срещу града!

4. Кой преди него тъй е стоял? Защото той води войни Господни.

5. Нали с негова ръка биде спряно слънцето, и един ден биде като два?

6. Той викна към Всевишния Владика, когато от всички страни го бяха притиснали врагове, - и Великият Господ го чу:

7. град от камъни с мощна сила Той хвърли върху враждебния народ и погуби противниците по склона на планината,

8. за да познаят езичниците всеоръжието на Иисуса Навина и че неговата война беше пред Господа, а той само следваше подир Всемогъщия.

9. И в дните на Моисея той извърши добро дело, той и Халев, Иефониев син, - с това, че те противостояха на враждуващите, удържаха народа от грях и уталожиха лошия ропот.

10. И те само двама от шестстотин хиляди пътуващи бяха спасени, за да въведат народа в наследие - в земята, дето тече мед и мляко.

11. И даде Господ на Халева сила, която се запази в него до старост, - за да възлезе на високото място на земята, и семето му получи наследие,

12. за да видят всички синове Израилеви, че е добро да се следва подир Господа.

13. Тъй и съдиите, всеки по своето име, - чисто сърце се не заблуждаваше, и които не се отвръщаха от Господа, - споменът за тях да бъде с благословение!

14. Да процъфтят костите им от своето място,

15. и името им да премине към синовете им за тяхна прослава!

16. Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ;

17. той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова;

18. по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането.

19. Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне млечниче,

20. и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му;

21. и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски.

22. Още преди времето на вечното свое успокоение той засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: "имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори.

23. Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ.
ГЛАВА 47.
1. После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.

2. Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.

3. Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.

4. В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,

5. когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?

6. Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка - да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.

7. Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:

8. защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, - та дори доднес е съкрушил техния рог.

9. Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;

10. от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.

11. И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.

12. Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.

13. И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.

14. После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.

15. Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.

16. Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!

17. Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;

18. името ти се пренесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;

19. за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите.

20. В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,

21. ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.

22. Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;

23. ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, - и те горко оплакваха твоето безумие, - че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.

24. Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.

25. И Той даде на Иакова остатък и на Давида - корен от него.

26. И почина Соломон с отците си

27. и след себе си от своето семе остави на народа безумие,

28. скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,

29. и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.

30. И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;

31. и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.
ГЛАВА 48.
1. И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.

2. Той напрати върху тях глад и с ревността си намали броя им;

3. със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.

4. Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!

5. Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;

6. ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;

7. ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив - съд за отмъщение;

8. ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;

9. ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне;

10. ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.

11. Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, - и ние живот ще поживеем.

12. Илия биде скрит във вихрушка, - и Елисей се изпълни с неговия дух

13. и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;

14. нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.

15. И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.

16. При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.

17. И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.

18. Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.

19. Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.

20. В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.

21. Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;

22. и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;

23. и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;

24. Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;

25. защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.

26. В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.

27. С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;

28. довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.