Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| На Куян Тау, там умрял хвъркатия жребец Тулпар.
Атила тръгна - път върви -със своя кон да се прости. Но щом той изкачи върха и ето - секна му дъха. Сърцето му юнашко спря, животът миг е - отлетя ... Елбири - братя - най-напред погребали го в злат ковчег, с вериги яки закачен за дъбове сред клен до клен. Задухал вятър - зъл, незван; веригите разкъсал там. Положили ковчега - знай! -на дъното на Бури чай. В текста има няколко важни момента. Първият е свързан с Куян Тау (Заешката планина), която се намира край Киев. Очевидно това е свещена земя, защото там изгражда своята резиденция дядото на Атила - Улдин. Вторият момент е, че Атила го погребват неговите побратими -елбирите (потомци на духове и хора). Сред тях се откроява името на Тарвил, название, познато ни от преселенията на самарците от дълбока древност на запад. Тези самарци били известни като аси или армани и по-късно именно от тях, а не от тохарите са избирали владетелите на Кушанската империя. Според някои изследователи от Тарвил произхожда и името на сина на Аспарух - Тервел. Третият момент в текста е, че в началото хунският вожд е погребан вероятно върху специална платформа в клоните на вековно дърво. Като кхан Атила е представлявал „наместник на божията воля на земята", той е бил своеобразен посредник между небесното и земното. Затова и по древнобългарски обичай, за да стигне по-бързо до селенията на Тангра, владетелят е бил погребван по този начин. От направените археологически разкопки се вижда, че до IX в. българите по стара традиция (хуритска) са изгаряли покойниците си и едва след въвеждането на християнство като държавна религия се въвежда трупополагането. Последният съществен момент е свързан с второто полагане на ковчега на дъното на Бури чай, което е старото име на р. Днепър. По-късно покрай тази река ще се окажат и гробовете на други двама велики български владетели - Кубрат и Аспарух. Едва ли това е случайно. По- скоро трябва да говорим за традиции и приемственост. Всъщност старото име на р. Днепър - Бури чай, много напомня за древното име на р. Ефрат - Буранун в Месопотамия, където хилядолетия край нея живеят нашите праотци и предци. За това подробно говорихме в първата част на книгата. Още повече, че еднаквият корен „Бур"/„Бул" ни води пряко към българите. И до днес в Кавказ някои области, където са живеели българи и сега живеят техни потомци, се е съхранило названието „Болгар-чайе" - „Българска река". Със смъртта на Атила приключва началният етап от българската държавност, която от Азия се завръща в Европа, известна като Кушанска и Хунска империя. На изток държавата на хуните се простирала до Средна Азия. За това крило на огромната държава на изток от Волга (Болга) и Каспийско море (Българско море) в Европа, както сочи и Димитър Съселов, не са имали почти никаква представа. По стар обичай Атила е наследен от най-възрастния свой син Елак (453-455 г.). Времето е наситено с множество промени. В огромната Хунска империя започват въстания. Първо в западното крило изразяват своето недоволство гепидите, а по-късно и други племена. В опита си да разбие бунтовниците в кърваво сражение при Недао Елак пада убит. Денгизих (Тинес) и Ирник (Ирнак) -другите синове на Атила, се оттеглят на изток. В Панония те се опитват да се справят с бунта на готите, но не успяват и продължават пътя си към свещената река Днепър, където е погребан баща им. Надмощието на западните хуни било очевидно и това принудило българското племе на акацирите (агачирите) да потърси убежище на изток от р. Дон. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 73 Противоречията между двамата братя (по-големият иска незабавна война с Византия) водят до разделянето на империята на Западна с Денгизих (455-469 г.) и Източна с Ирник (след 456 г.). Интересно е, че в нейната западна част - между р. Искър и р. Янтра живее тракийското племе уздицензи, твърде сходно с името на Денгизих, познат и като Динцик. Важно е да се отбележи, че когато воюва с готите през 468 г., войската на най-големия останал жив син на Атила е наречена българи. Същата година Денгизих се опитва безуспешно да установи търговски контакти с Византия. Разгневен той обявява война на ромеите. През 469 г. се състояла решителната битка. Щом разбира за сблъсъка, по-малкият брат, който в това време обитава земите между Дон и Волга, решава да се притече на помощ, но закъснява и Денгизих губи битката и сам пада убит. Още докато Атила е жив, Ирник е назначен за управител на областта, населявана от българите. Това е територията на изток от р. Днепър до Урал, на север от Черно море, Кавказ и Каспийско море. Един от важните онгъли (онгъл - защитено, укрепено място) се намирал около вливането на р. Кама в р. Волга. Ирник се проявява като мъдър държавник и пълководец. Той поддържа, както отбелязахме, добри взаимоотношения с китайските императори от династията Вей, които са от хунския/хунорския род Туоба и владеят Северен Китай до 468 г. Названието вероятно произлиза от р. Туба - приток на р. Енисей, където са намерени голяма част от археологическите находки на така наречената Тагарска (Тохарска) култура. Това позволява на Ирник да обърне поглед на запад и да овладее отново, макар и за кратко, земите на юг от Дунав до Хемус (Стара планина) и основе Древна Велика България. Не случайно в „Именника на българските кханове" срещу неговото име стои митичната цифра от 150 години като признание за неговото епохално дело. За едно от последните важни действия на Ирник изследователите сочат голямото нахлуване на хуно-българи на Балканския полуостров и съседни на него земи в края на V и началото на VI в. Това се явява всъщност опит на сина на Атила да възкреси империята на баща си. Превзета е Дакия от гепидите, Панония от готите, Сирмиум, Илирик и Тракия от Византия. Ромейският император Анастасий I (491-518 г.) е ужасен от набезите и започва да изгражда стена от Мраморно до Черно море, която да пази Константинопол от вражески нашествия - най-вече на мизите, наричани българи. Този страх на византийците има дълбоки корени и вероятно води своето начало още от 378 г., когато българите, водени от Улдин (прадядо на Ирник), разбиват ромейската войска и са признати за най-добрите воини в света. Смъртта на Ирник не е точно датирана. Тя обаче е повод в началото на VI в. Византия да мине в контранастъпление. Оръжието срещу българите не са мечове, стрели и копия, а християнската вяра. По времето на византийския император Юстиниан I (527-565 г.), за когото се смята, че е от български произход, епископи посвещават в християнство земите в Кавказ, по северозападното и североизточното крайбрежие на Черно море. Тези земи самият василевс нарича България и им е дадена привилегията да имат автокефална църква. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 74 В голямата българска общност влизат множество племена: оногури, утигури, кутригури, себери, харка, уличи, ердимичи, есегелци, агачири, кимерийци, алани, бакил, хионите и др. Тяхна столица става гр. Учула - в превод „трите сина" (на Атила). По всяка вероятност това е днешният Галич. Градът е известен още от историята като „Златен град". Намирал се в долното поречие на р. Днестър и полуостров Крим и е издигнат за престолнина от Ирник. Любопитно е, че името на града Учул(а) твърде много наподобява на Уцур, което веднага ни препраща към имената на древните българи - худоните във Вавилон и техните царе Навухудоносор I (Набу Кудури Уцур I) и Навухудоносор II (Набу Кудури Уцур II). В Средна Азия протичат важни необратими процеси. Възходът на хефталитите („белите хуни") спира и започва разпадането на тяхната империя. За това спомагат и неколкократните атаки след 560 г. от страна на тюрките и персийските Сасаниди. Значителна част от населението се преселва към Каспийско море, а по-късно към Аралско море и Кавказ и участва във формирането на трите Българин -Стара Велика, Дунавска и Волжка. През 539 и 563 г. в Константинопол, в двора на императора, се появяват две дипломатически мисии, водени от владетелите на ермихионите (кермихионите, керамисионите), известни като „червени хуни". За тях се знае, че са част от ефталитите, живели в Бактрия. Начело на втората мисия през 563 г. стои Аскела (Аскал). За него се смята, че е баща на Кубрат. Името му Аскал е познато и е идентично с названието на важната крепост, която се строи в Куян Тау (Заешката планина или Киевската планина) още след смъртта на Улдин. По- късно тя ще носи името на брата на Кубрат Самбатос (Шамбат), наричан Кий. Аскал са се наричали и жреците на Тангра. Този водач на древните българи воюва на страната на аварите срещу Византия. Интересното е, че Аскал не унищожил, а извел от Византия около 200 000 души от племето уличи, наследници на Улдин, сражаващи се на страната на ромеите и познати като федерати. Бащата на Кубрат ги заселил по поречието на Днепър, свещена земя за древните българи. Всъщност уличите са далечни потомци на библейските Уц и Хул, чиито баща Арам е от коляното на най-големия син на Ной - Сем/Сим. Те са хурити (хулити), което още веднъж ни напомня за легендарния Авитохол (Авитохор). През първите години на VII в. предците ни се намират в границите на Аварския каганат. Интересно е, че в „Именника" не се споменава за бащата на Кубрат, а е посочен неговият вуйчо Органа - Гостун от рода Ерми. Под „Гостун" трябва да разбираме вероятно титлата, ранга на този, който поема временно управлението от 603 до 605 г., докато престолонаследникът навърши пълнолетие. Има сведения, че Органа се отказал да стане владетел, защото е бил аскал (бояр) - жрец на Тангра, и е предложил да бъде избран Кубрат. В древнобългарския епос „Джагфар тарихы е записано: „Народът е свободен сам да избира своя управител, но не от жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|