Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
|
Халдеите и новоасирийците В началото на I хил. пр. н. е. в Южна Вавилония прониква племе, което спада към северните народи, наричани семити. Това са калду, известни преди всичко като халдеи. Названието безспорно е свързано със споменатия вече гр. Мусасир (между езерата Ван и Урмия) - център на култа към общо хуритския (тракийски) бог на небето Халди. Аналог вероятно може да се търси и със скалдите (скандинавски жреци-певци), които предават историята на поколенията чрез своите песни. В техните балади се говори за хипербореите („асите"), а това е легендарен народ, здраво свързан с традициите, митовете и фолклора на българите. Освен че легендарното крилато същество Борей е родено в Тракия и обитавало нашите земи - пещера в Стара планина, така се нарича и старото име на гр. Стара Загора - Боруй (Борей). Последните изследвания показаха, че с хипербореите се родее и истинското название на стария скален гр. Перперикон край Кърджали, чиито сравнения с известния (но доста по-млад) Мачу Пикчу в Перу се налагат сами. Важни са и проучванията, направени от Петър Добрев. Според него „бори" е старинна памирска дума, употребявана със значение на камък, каменна преграда. Това е и слово, познато на Аспаруховите българи. С него се назовават крепостите - бори. А оттам идва и титлата бори-таркан (бори-таркхан) - управител на крепост. В ромейски летописи, когато се отразява сватбата на цар Петър с византийската принцеса Мария, се говори и за друга, по-малко срещана титла на таркхан - калу-таркхан. Думата „калу" се среща при кавказците като „калум" - „кълна се". Идентична като значение и изписване е тя отново в Памир - „калам" Близка до тях е и използваната персийска титла колу, давана на лицата, които съблюдават реда. Очевидно главната функция на калу-таркхана е била да надзи- рава спазването на определен ред. Прилика може да потърсим и между „калду"/„халду" и „кадуцей". Втората дума е всъщност названието на жезъла на Хермес (Тот) - кадуцей, познатата ни българска сурвачка. Любопитно е, че древният кадуцей е известен и като тобахон. Словосъчетанието е многозначително, защото се състои от две познати съставки. Първата „Тоба" е древнобългарски владетелски род, който владее Китай, от който произлиза и Савската царица, свързан преди всичко с Кимерийците. Втората съставка „хон" е често използвана в Кавказ, където с нея наричат северните склонове на планините. Кадуцеят е един от най-древните символи. Той се вижда върху купата на цар Гудеа, който е един от владетелите в Месопотамия през III хил. пр. н. е. и е от династията на гутеите (кутиите). Това представлява пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. Според някои автори като Атенагора, Макробий, Курт де Гебейн, Милош Сидоров и др. пръчката се явява небесният екватор, а змиите са пътеката на Слънцето през дванадесетте зодии в годината, с четирите важни точки - пролетното равноденствие, лятното слънцестоене, есенното равноденствие, зимното слънцестоене. Понятието „калду"/„халду" (халдеи) вероятно е свързано и с шумерското „гал"/„кал" - в превод „велик", от двете си части „ка" -„жизнена сила" и „ал" - „бог". В началото халдеите живеят в селища около обширните мочурища в Южна Вавилония. От времето на аси- рийския цар Ададнерари II (911-891 г. пр. н. е.), който завоювал големи части от Вавилония, тя Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 36 се нарича Кардуниаш. През IX в. пр. н. е. асирийските царе оставят надписи, в които дълго и подробно се говори за превзетите селища и покорените владетели. Един от тях е Ашур-нацир-апал II (883-859 г. пр. н. е.) - осно- вател на Новоасирийската империя. Както своите предшественици, той води завоевателна политика и въпреки че разширява значително границите на Асирия и влиянието на цивилизация с богата мате- риална и духовна култура, Ашур-нацир-апал II не се ползва с добро име в историята заради извършените жестокости в покорените територии. Под неговите удари попадат арамеите около р. Хабур и средното течение на р. Ефрат, Кюрдистан, Източен Тавър, държи в зависимост Вавилония. След това той успява да осигури на Асирийската империя излаз на Средиземно море чрез използване на пристанищата на Финикия. Ашур-нацир-апал II (Ашурнасирпал II) придобива популярност с изграждането на новата столица Калху (Калах) през 879 г. пр. н. е. Хвърлени са много средства за превръщането на града във важен притегателен център на империята - прокопани са канали, оформени са градини с екзотични растения и цветя, има и зоопарк. Любопитно е, че Калху е заселен преди всичко с пленници. Навярно, за да бъдат премахнати вътрешните етнически граници в Асирия. Синът на Ашур-нацир-апал II - Салманасар III (858-824 г. пр. н. е.) не променя следваната политика. Той утвърждава влиянието на империята. Контролират се търговските пътища за Мала Азия, което противоречи на интересите на държавите в Сирия и те се обединяват в съюзи. Начело на Южния съюз стои дамаският цар Азаил - цар на непреселилите се със Савската царица и Тимоти хурити-бапхарис. Той обединява Тир, Сидан и Израилското царство. Водещи в Северния съюз са древните българи от арамейското княжество Бит Адини със столица гр. Тил Барсиб. Но въпреки съпротивата Салманасар III разбива Бит Адини („Дома Едонов") и от васална държава я превръща през 856 г. пр. н. е. в провинция от Асирийската империя. След 16 похода срещу Южносирийския съюз цар Азаил е разбит и Съюзът се разпада. Завоевателна кампания е предприета и към Урарту заради производството на желязо. Бавно, но сигурно се завладяват все повече от ресурсите на Предна Азия. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 37 В годините на Салманасар III Вавилония се управлява от Набу- апла-идина, които царува и при Ашур-нацир-апал II. Помежду им е сключен договор за взаимопомощ. Това ще помогне по-късно на наследника на вавилонския цар Мардук-закир-шуми I да потуши избухналото въстание в Северна Вавилония. Южна Вавилония, населявана от калду (халдеи), се облагородя- ва. Започват да се строят укрепени градове. Халдеите се опитват да играят важна роля в търговията с Персийския залив. За да спечелят благоразположението на Мардук- закир-шуми I, те му изпращат богати дарове - злато, слонова кост, абанос и др. Любопитно е, че асирийският престолонаследник Шамши-Адад V (823-811 г. пр. н. е.) идва на власт едва след помощ от Вавилония. На практика това става срещу унизителен договор, превръщащ го във васал. Обидата не е забравена и когато се утвърждава на север, асирийският цар се устремява в наказателен поход. Опустошена е Източна Вавилония. Въпреки яростната съпротива и подкрепата на племенните вождове на арамеите, халдеите и еламците Асирия взе- ма връх. Настъпват тежки години за Вавилония, която около два века е управлявана от своята северна съседка. Проблеми съпътстват и развитието на Новоасирийската империя. Владетелите на Урарту изтласкват асирийците северно и западно от Каркемис. Загубени са не само територии, но и важни стопански ресурси, нарушена е търговията, което води до недоволства и бунтове. Тогава престолът на Асирия се заема от Тиглатпаласар III (745-727 г. пр. н. е.) и империята започва да възвръща мощта си. За новия цар се знае, че е управлявал Капах и вероятно е потомък на Ададнерари III (810-783 г. пр. н. е.). Тиглатпаласар III въвежда множество промени с цел по-доброто управление. Териториите на провинциите са намалени, за да не може наместниците да съсредоточават голяма власт в ръцете си. Създадени са своеобразни пощенски станции из цялата империя, което способства за по-бързото предаване на вестите. Буферните държави, намиращи се в близост до асирийските провинции, се контролират с твърда ръка от Тиглатпаласар III и наследниците му. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 38 Царят реформатор ограничава влиянието на Сирия, Урарту, като стига до земите на мидийците в Северозападен Иран. На юг с вавилонския владетел Набунацир, който провежда просирийска политика, той поддържа добри взаимоотношения. През 734 г. пр. н. е. обаче Набунацир умира и Вавилон е завзет от водача на халдейското племе битамукани - Укин-зер. Самото на- звание битамукани говори, че те са свързани с древните българи. Това проличава и в действията им, насочени открито срещу асирийците. Като опитен ръководител Тиглат- паласар III използва срещу Укин-зер не само военна мощ, но и хитрост. Асирийският цар успява да разедини халдеите и привлича на своя страна друг техен водач от племето би- тякин (също родеещи се с древните българи) - Мардукапла-идин (Меродах Валадан). При последвалите действия Вавилон е превзет. Укин-зер е принуден да се крие в мочурищата по долното течение на р. Ефрат. През 729 г. пр. н. е. на тържествена церемония във Вавилон Тиглатпаласар получава официално царската власт от бог Мардук- покровител на вавилонците. Две години по-късно той умира, но оставя след себе си силна и стабилна империя. В продължение на пет години Асирия се управлява от Салманасар V (727-722 г. пр. н. е.). Империята е превзела крайбрежието на Палестина чак до Египет и затова нейният владетел се опитва да организира антиасирийски фронт с помощта на васални княжества в Палестина и Южна Сирия. Срещу Асирия се включва и царят на Израил -Осия. Това е повод Салманасар да го нападне и през 722 г. пр. н. е. да бъде превзета и столицата Самария. Малката планинска крепост успява да устои в продължение на три години срещу превъзхождащия я Многократно противник. Текстове с клиновидно писмо разказват, че Салманасар V умрял неочаквано при обсадата на Самария и градът е превзет от наследника му Саргон II (721-705 г. пр. н. е.). „В първата година от царуването ми- предават летописите на Саргон - аз обсадих и завладях Самария... Нейните жители, на брой 27 290 души, отведох със себе си." Налице е противоречие. Губи се една година от падането на Самария до обявяването на новия владетел на Асирия и това е така, защото Саргон II си приписва чужди заслуги. Нещо, което личи и от Библията - Четвърта книга Царства (17:5-6). Възкачването на Саргон II на престола (смятан от някои изследователи за брат на Салманасар) е свързано и с някои други важни събития. По това време най-древното религиозно средище в Асирия е Ашур и неговите жители получават значителни привилегии. Салманасар иска да промени съществуващото статукво. Избухва бунт, който помага на Саргон II да завземе царската власт. Във Вавилония познатият ни Мардук-апла-идин (Меродах Валадан) - водач на племето битякин, използва размириците и успява да си осигури подкрепата на всички халдеи. Когато Саргон II става цар на Асирия, той влиза във Вавилон и се обявява за законен престоло- наследник. Новият цар на Вавилон обаче не смята да продължава да бъде съюзник на империята, а да води самостоятелна политика. Той привлича на своя страна еламската армия и с нейна помощ отблъсква войските на Саргон II. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 39 Меродах Валадан/Баладан управлява Вавилония 10 години. Противоречиви са сведенията, стигнали до нас, за него. Големите вавилонски градове, които са настроени проасирийски, не- прекъснато молят Саргон II да ги защити от племенните вождове на халдеите. Докато други смятат, че Меродах Валадан е добър цар, който е упорит противник на асирийците, нанесъл им множество загуби в продължение на десетилетия. Интерес днес представляват някои от увлеченията на този владетел. Вавилонският цар е бил голям любител на градините, като е създавал не само великолепни паркове, но и се е занимавал с отглеждане на различни плодове и зеленчуци от Месопотамия, за които е оставил подробно описание. Главен противник на Саргон II, както и при повечето от предшествениците му на трона, е северната държава Урарту. Царят на урартците Руса I (733-714 г. пр. н. е.) постига с племенните вождове на мидийците споразумение за съвместно поддържане на важни търгов- ски пътища на изток в ущърб на Асирия. Въз основа на сходни орнаменти изследователи предполагат, че в Урарту са идвали кервани с коприна чак от Китай. Това всъщност едва ли трябва толкова да ни изненадва, като се има предвид родствената връзка между урартците (смятани за трако-фригийски племена) и хунорите (кимерийци и др.), които хилядолетия населяват земите около Китай. През 714 г. пр. н. е. Саргон II организира мащабен поход срещу Урарту. След себе си той оставя опожарени и плячкосани градове. Руса I трябва да напусне престолния град Тушпа и се оттегля в планината, където умира. Асирийският цар все още не е удовлетворен, защото Мусасир -религиозният свещен град на бог Халди, покровител на урартците, не го признава. В отговор Саргон II предприема наказателна операция с група отбрани воини, които той сам предвожда. Труднодостъпният град пада в ръцете на завоевателите и населението му е изселено. Към Асирия тръгва богата плячка, сред която е и изображението на бог Халди. Съюзник на Урарту е царството Мушки, познато като Фригия. Двете държави привличат някои васални княжества на Асирия, където започват бунтове. По-късно Саргон II решава, че трябва да се разправи и с Вавилония. През 710 г. пр. н. е. той настъпва решително. Халдеите се оттеглят, градовете в Северна Вавилония бързат да засвидетелстват своята почит и широко разтварят вратите си. Завзети са и земите на халдеите, но Меродах Валадан остава на свобода. Обстановката се усложнява от нахлулите от север кимерийци. Най-неочаквано Мушки, която е нападната откъм провинция Киликия (Ке) в Югозападна Мала Азия, минава на страната на Асирия. Саргон II е доволен от подкрепата, но през 705 г. пр. н. е. влиза в сражение с кимерийците и е убит. Въпреки победата северните племена на кимерийците напускат територията на Асирия в посока към Мала Азия. Престолът на асирийските царе се заема от сина на Саргон II - Синахериб (704-681 г. пр. н. е.). Той възстановява разру- шения гр. Ниневия и го обявява за своя столица. Вавилония продължава да е разделена. Търговските интереси на северните градове не съвпадат с тези на Южна Вавилония, която се владее от халдеите. В много случаи южната държава Елам също подкрепя халдеите. Синахериб се опитва да задържи там властта, като използва вестни проасирийски настроени царе. През 703 г. пр. н. е. обаче Меродах Валадан сваля този владетел и отново се обявява за цар на Вавилон. Радостта му е кратка, защото асирийските войски разгромяват предвожданите от него части. Земите на халдеите са покорени, множество техни крепости - сринати, назначени са управители асирийци. Северна Вавилония се управлява от Белибни -местен княз, обучен от Асирия, където живял като пленник. По-късно той е заменен от един от синовете на Синахериб - Ашур-надин-шуми. По това време се губят следите на Меродах Валадан, който вероятно умира. Но неговото племе битякин продължава да е трън в очите на Асирийската империя, подкрепяно от съседен Елам. През 694 г. пр. н. е. районите в Елам, където се укрива бунтовното племе, са нападнати и по суша, и по вода. Разрушени са и плячкосани еламските градове, пленени са и вождовете на племето битякин. Съпротивата срещу завоевателя не е сломена. На следващата година - 693 г. пр. н. е., друг племенен вожд на халдеите - Мушезиб-Мардук, вдига въстание и става цар на Вавилония. Владетелят на Елам се съюзява с него и обединените войски влизат в бой с асирийците. Според летописите на Синахериб победата е негова. Но очевидно е, че и Асирия понася големи загуби, защото около година й трябва, за да възстанови силите си. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 40 Разправата с Вавилон става през 689 г. пр. н. е. След деветмесечна обсада войската на халдеите се предава. Синахериб нарежда да се извърши истински погром. Съборени до основи са къщите и храмовете. Статуята на бог Мардук е откарана в Асирия и асирийският владетел си присвоява титлата „цар на Шумер и Акад". Краят на Синахериб идва през 681 г. пр. н. е. от ръката на собствените му синове, които бягат в Урарту. На престола се възкачва друг негов син - Асархадон, който след 689 г. пр. н. е. е наместник на баща си във Вавилония. Вероятно още докато Синахериб е жив, започват строителните работи по новото изграждане на Вавилон. Асархадон е принуден да се бори с племето, станало пословично с непокорността си, битякин. Споменава се и още едно племе от халдеите, което воюва срещу асирийците - битдакури. Заплахата обаче е не само от тях, но и от новите племена, нахлули в Мала Азия. Това са скитите, известни като аскенази, както и като уманманди. Въпреки натиска на скитите асирийският цар провежда и мащабен завоевателен поход към Египет. Пясъчна буря осуетява плановете му, но през 671 г. пр. н. е. Мемфис е превзет, а фараонът Нехо се признава за васал на Асархадон. Владетелят е толкова горд от победите си, че се обявява за цар на Горен и Долен Египет - нещо, което не отговаря на историческата истина. Щом като асирийската войска се изтегля, Мемфис отново е освободен. През 669 г. пр. н. е. Асархадон започва нов поход към Египет, за да възвърне загубеното, но по пътя се разболява и умира. Наследява го Ашурбанипал. Новият владетел на трона на Асирийската империя продължава делото на баща си. Силна войска навлиза в Египет и превзема Мемфис. Фараонът Нехо е пленен и откаран в Ниневия, но след дадената васална клетва пак поема властта в Египет. Междувременно кимерийците, прогонени от своите земи от скитите, превземат царство Мушки (Фригия), заплашват и съседна Лидия. Това кара царят на лидийците Гигес да иска помощ от Ашурбанипал. С обединени усилия кимерийците са отблъснати. В Египет Нехо умира и за негов заместник асирийците поставят сина му Псаметих (663-609 г. пр. н. е.). Новият фараон е основател на XXVI египетска династия и по произход е кариец (принадлежи към голямата Древнобългарска общност). С помощта на своите сънародници от Балканите и Мала Азия той извоюва независимостта на стражата си, като прогонва асирийските гарнизони. Псаметих освобождава Долен Египет от нубийците (потомци на чернокожите атланти) и негова столица става гр. Саис. По времето на тази династия има масово преселение от Балканския полуостров към делтата на Нил. Интересно е, че сред съюзниците на Псаметих е и лидийският цар Гигес, който очевидно този път се противопоставя на Асирия. Цар на Вавилония е братът на Ашурбанипал - Шамаш-шум-укин. Това вероятно не го удовлетворява, защото асирийските гарнизони са на пряко подчинение на Ашурбанипал. Появява се конфликт между двамата братя, който бавно започва да тлее. Той се разпалва и избухва с пълна сила през 652 г. пр. н. е., когато Шамаш-шум-укин атакува асирийските войски във Вавилония. На помощ му се притичат и еламците. Асирийците разбиват противника и като прогонват халдеите от Южна Вавилония, обсаждат Вавилон. Дългата обсада на града кара неговите защитници да се предадат. Шамаш-шум-укин се самоубива, за да не попадне в ръцете на победителите. Въпреки предателството на брат си Ашурбанипал нарежда тялото му да бъде погребано с всички почести. Поражението не може да спре недоволството сред халдеите. Сега техните действия са ръководени от внука на Меродах Валадан -Набубел-шумати. Елам също продължава да подкрепя бунтовниците. Съпротивата кара Ашурбанипал да премине към крайности - разру- шава всички еламски градове и опустошава столицата Суза. Нещо повече, местните храмове са осквернени, а гробниците на еламските царе - разбити. Извършено е масово изселване, царското семейство е пленено и изпратено в Асирия. Така земята на Елам - една от основните опори на халдеите, се превръща в пустиня. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 41 Развит клинописен цилиндър на Ашурбанипал. На тринадесетия ред царят съобщава, че е положил основите на един храм: „Тъкмо по това време аз построих наново Емах, храма на богинята Нинмах в Бабил (Вавилон)" жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|