Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
75
Кибриат, което ни напомня за „огнените" бриги, част от които обитават и Индия, и по-точно, 
откъдето се смята, че е родът на баща му Аскала. 
Роден през 587 г., той отрано е пратен в Константинопол, вероятно като заложник (по 
времето на василевса Маврикий), където израства в императорския дворец. При този 
византийски император (582-602 г.) в Мизия и Малка Скития, както и в земята между Прилеп и 
Битоля продължава заселването на хуно-българи. През 602 г., когато Фока убива Маврикий, за 
да заеме мястото му, Кубрат напуска Византия. Към земите на ромеите той поглежда отново 
едва след възкачването на следващия василевс - Ираклий (610-641 г), с когото го свързва 
дълго приятелство. 
За покръстването на Кубрат епископ Йоан от Никиу (Долен Египет) казва: „ Това намерение 
е свързано с Кубрат, началник на хуните, племенник на Органа, който бил покръстен в града 
Константинопол и приет в християнската общност в детството (си) и отрасъл в императорския 
дворец. И между него и по-възрастния Ираклий преобладавала голяма симпатия и мир и след 
смъртта на Ираклий той проявил своята симпатия към синовете и съпругата му Мартина поради 
любезността, оказана му от него (Ираклий). И след като е бил покръстен с животворното 
кръщение, той надвил всички варвари езичници с благодетелта на своето кръщение..." 
Известието е писано на гръцки и преведено на арабски. До нас то достига с помощта на 
проф. В. Златарски (превел го от френски) и публикувал на български в 1894 г. 
В поредица от битки (620-630 г.) Кубрат участва със своите воини на страната на Византия. 
Ала най-важните битки предстоят. През 632 г. Кубрат е избран за самостоятелен владетел на 
оногурите. За кратко време (2-3 г.) той успява да разбие авари и тюрки и да обедини 
българските племена в Приазовието, като създава Стара Велика България. 
По нареждане на Кубрат по-малкият му брат Шамбат овладява резиденцията на баща им - 
крепостта Аскел, разположена на днешните Киевски възвишения. Помагат му българи, алани и 
други сродни племена. По-късно той разбил и прогонил аварите отвъд Западна Панония и 
създал държавата Дуло (Дулоба). 
Кубрат иска по-малкият му брат да 
се върне в Стара България, но 
Шамбат 
отказва 
и 
получава 
прозвището „Кий" - „отделилият 
се". Той стои начело на своята 
държава 
повече 
от 
три 
десетилетия. Негови най-опасни 
съперници 
са 
галските 
и 
германските племена. После обаче 
претърпява 
поражение 
от 
франките и се завръща при своя 
брат. Кубрат го прави управител на 
Аскел/Аскап. 
В 
негова 
чест 
крепостта 
се 
преименува 
на 
Шамбат, а градът започва да се 
нарича Кий (Киев). 
Още през 635 г. Кубрат е удостоен от ромейския император с титлата „патриций". 
Макар и да получава различни почести и титли и да е приет в лоното на християнството, 
Кубрат през целия си живот остава чужд на фалша, лицемерието и подлостта, така характерни 
за Константинопол. Като истински голям владетел той е разбирал, че авторитет се гради не 
само със силата на меча, а и с достойнствата на личността. За дълго време в земите на 
изградената огромна държава (територията между Дунав и Волга) старите племенни вражди са 
забравени. Установява се траен мир, строг порядък и ред. Кубрат умира през 665 г. и сякаш с 
него, след 60 години властване, си отива не само един човешки живот, а цяла епоха. Край 
днешния гр. Полтава (с. Малая Перешчепина - Украйна) му е устроено едно от най-богатите 
потребения по онова време. Само ковчегът, в който бил положен, е бил обкован с 600 златни 
плочки (5x5 см). Повечето от предметите, положени в гроба, са византийски по произход или 
стил и са скъпи дарове или военна плячка. От особено значение за нас са начертаните 
кръстчета от вътрешната страна на колана на владетеля, които вероятно са служили за 
предпазване от зли сили. А това показва, че макар и християнин, Кубрат е останал по душа 
езичник, който търси хармонията между човека и заобикалящата го природа. 
И днес българските изследователи спорят за смъртта на Кубрат. Противопоставянето се 
състои в това, че едната група смята като дата на смъртта му 665 г., а другата посочва 
далечната 677 г. Интересното в случая е, че втората група се води от известния и уважаван 
наш изследовател П. Добрев, който първоначално е за 665 г, но по-късно отстоява тезата за 
677 г, без нужните сериозни аргументи. Годината е важна за уточняването на един друг важен 
спор: „Кога започва царуването на Авитохол - през 153 или през 165 година?' 
Един от доводите на П. Добрев за смъртта на Кубрат е, че неговите синове се разделят 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
76
според хрониките на Теофан и Анастасий Библиотекар „малко време след неговата" смърт". А 
това означава, че за 15 години техните следи се губят. Любопитно е, че след като се позовава 
на Теофан, Добрев изказва съмнение в неговото съобщение за смъртта на Кубрат: „...През 
годините на Константин, който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България 
и на котрагите, завършил живота си..." Въз основа на този текст повечето изследователи 
предполагат, че става дума за Констанс II (641-668 г), докато П. Добрев говори за 677 г. 
Заслужава внимание и фактът, че Общобългарската фондация „Тангра", чийто основен автор е 
този наш учен, в две свои важни издания: „Българите - атлас" (2001 г.) и „Подбрани извори за 
Българската история", т. I (2002 г.) сочи, че смъртта на Кубрат е настъпила през 665 г. Не бива 
да се отминава и още нещо много съществено. Ако Кубрат е починал едва през 677 г., то 
неговото име следва да свържем с Константин Погонат, който е император на Византия от 668 
до 685 г. От хрониките знаем обаче, че не Кубрат, а Аспарух е свързан с този василевс и между 
тях по-късно е битката при Онгъла. 
Но нека бъдем последователни и след създателя 
на Стара Велика България отдадем нужното и на 
следващия владетел, посочен в „Именника". Това е 
Бат Баян- най-големият му син. Бат е титла на 
владетеля, която се дава на най-възрастния 
престолонаследник, издигнат за монарх. В летописа 
на българската държавност той е наречен Безмер. 
С кончината на великия кхан - баща в земите на 
българите настъпват промени. Въпреки неговите 
завети племената да не воюват помежду си и да не се 

жүктеу/скачать 4.74 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: