Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове


От Комирсош go Умор. Неотбелязаната 1850-годишнина на българската държавност В



Pdf көрінісі
бет24/30
Дата09.06.2023
өлшемі4.74 Mb.
#474873
түріКнига
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30
Drevnite Balgari-Shumer i Vavilon

От Комирсош go Умор. Неотбелязаната 1850-годишнина на българската държавност В 

Именника" - обратно от Азия към Европа 
Със смъртта на Севар през 737 г. отново сякаш завършва цяла епоха в „Именника". 
Царският род Дуло е свален насилствено от властта. Кризата в държавата е явна. Както 
отбелязва и Петър Добрев (в книгата си „Царственик на българското достолепие"), вместо 
спокойните дълги периоди на царуване, характерни за Дуло, в „Именника" започват да се 
редуват кратки и напрегнати възкачвания на престола, които завършват със смърт или сваляне 
от власт чрез преврат. 
В началото на този тъмен за българите период стои фигурата на Комирсош. Той е даден в 
неблагоприятна светлина и от самите съставители на летописа, където срещу неговото име е 
записано: „...Този княз измени родът Дулов, сиреч вихтун." Неприязънта към Комирсош е 
сдържана, но неприкрита. Вече говорихме за значението на „вихтун" - „роден от царски род". 
Явна е тъгата по отминалия блясък и великолепие на династията Дуло. 
Нека се опитаме да си спомним какви събития се разиграват в тази далечна епоха. След 
дългогодишна кръвопролитна война през 737 г. арабите успяват да покорят Хазария за период 
от почти 30 години. В завладените земи започва насилствено приемане на исляма. Като сходни 
на българите племена, част от хазарите (вероятно и българи, живеещи при тях, сродници и 
привърженици на Бат Баян) са потърсили убежище в България. 
Друго важно събитие става през 741 г. На трона на византийските императори сяда могъщ 
владетел - Константин V Копроним, който до сетните си дни (775 г.) изпитва омраза към 
българите и подготвя серия от военни походи, за да заличи името на България от картата на 
Европа. 
В последната година от царуването на Комирсош - 753 г., се навършват 600 години от 
създаването на „Именника на българските кханове" (153 г.). Обстановката в страната едва ли е 
предполагала подходящо отбелязване на тази дата. Още повече, че привържениците на 
славните традиции на Дуло са били преследвани. По всяка вероятност самите те 
(поддръжниците на Дуло) са смятали, че след толкова векове възход за този царски род по-
следният владетел в летописа не трябва да бъде от друг род, изменил и дори воювал открито 
срещу старата слава на Дуловци. И така в „Именника" е включен още един цял цикъл от 12 
години (според летоброенето на древните ни предци). Вероятно самите създатели на този 
летопис не са и абсолютизирали цифрата 600 г. от създаването му, след като сами са посочили 
връзката с древните българи-худони във Вавилон. 
В края на 753 г. мястото на Комирсош е заето от следващия владетел от рода Вокил - Винех. 
На престола той успява да се задържи 7 години (до 760 г.). Във вътрешен план Винех поддържа 
линията, че славяните трябва да имат по-голямо участие във властта, с което си навлича гнева 
на повечето от боилите. Дори победата му над ромейските войски при прохода Берегава (760 
г.) не е пречка Винех да бъде убит. 
Новият хан - Телец (760-763 г.) от рода Угаин отрича напълно политиката на своя 
предшественик. Той ограничава до минимум достъпа на славянските князе до всички важни 
решения за управлението на държавата. И отговорът не закъснява. Повече от 200 хил. славяни 
напускат пределите на държавата. Вероятно това са наследници на уличите, познати като 
федерати, които два века преди това бащата на Кубрат извежда от Византия. 
Има известен спор за смъртта на Телец. Едни сочат битката с византийците през лятото на 
763 г. Според други той загива от ръката на недоволни от неговата политика. 
В „Именника" името на следващия владетел на престола - Сабин, не фигурира, липсата му е 
открита от проф. Васил Златарски. Направено е изчисление за началото на управлението му - 
дванш алтом (763 г, м. XII). 
По време на царуването му византийският император Копроним подготвя поредния си поход 
срещу България. За късмет на Сабин и българите флотата на ромеите потъва след буря край 
нашите брегове (м. VI - 764г.). 
Вероятно поради предателство и бягство във Византия името на Сабин остава извън 
древнобългарския летопис. 
Владетелството се поема от един удобен за ромеите кхан - Умор от рода Вокил. До него в 
„Именника" стои скромната цифра от 40 дни. 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
82
Сигурно авторите са 
имали предвид срока от 
началото 
на 
уп-
равлението му (765 г., 
м.II) до 765 г, м. IV, когато 
се навършват 612 години 
от 
създаването 
на 
„Именника" (при 
съединяване 
на 
Джунгария 
към 
Кушанската империя в 
153 г). 
Умор явно е останал 
владетел и след 765 г., м. 
IV (дилом твирем), което 
личи 
от 
византийски 
хроники, споменаващи, че 
през лятото на 766 г. 
ромейският 
император 
подготвял поход в помощ 
на 
Умор 
за 
утвърждаването му на кханския престол. 
Очевидно е, че „Именник на българските кханове" като летопис е замислен да бъде 
завършен през м. IV на 765 г. Тази бележита дата - началото на четвъртия месец започва на 22 
март (според българското летоброене Новата година е на 22 декември) и е необходимо колкото 
е възможно по-скоро тя да намери своето място в Националния ни празничен календар като 
Ден на Българската държава. 
Нека направим за улеснение нова обобщаваща таблица (№ 2) с данните за българските 
владетели от Комирсош до Умор (от 737, м. IV до 765 г., м. IV). 
Таблица № 2 
Записано в „Именник 
на българските 
кханове" (годините са 
закръглени) 
Година на 
възкачване на 
престола като 
владетел 
Някои особености Точен брой 
на годините и 
месеците на 
властване 
Хронология на 
годините на 
царуване на 
владетелите 
Кормисош-17г. Родът 
му Вокил 
Шегор твирем 
(737 г. м. IV) 
Има закръгление 
16г. и 9м. ~ 17 г. 
16 г. и 9м. 
737-753 г. (16 г. 
и 9 м.) 
Винех - 7 г. 
Родът му Вокил 
Именшегор алем 
(754 г. м. I) 
Има закръгление 
6г. и 11 м. ~ 7г. 
6 г. и 11 м. 
754-760 г. 
(6г.и 11 м.) 
Телец - 3 г. Родът му 
У
Сомор алтем (760 
XII)
3 г. 
760-763 г. (3 г.) 
Сабин* -1*г. Родът му 
Вокил. Името му не е 
записано в „Именника", 
както и срокът му на 
властване 
Дванш алтом* 
(763 г. м. XII) 
според В. 
Златарски 
Има закръгление* 
1г. и 3м.~ 1г. 
Името на Сабин е 
заличено от 
„Именника" 
1 г. и 3 м. 
763-765 г. 
(1 г. и 3 м.) 
Умор - 40 дни* Родът 
му Вокил 
Дилом тутом 
(765 г. м. II) 
40 дни ~ 1 м. 
Властването на 
Умор след 765 г. 
м. IV (дилом 
твирем) 
продължава 
40 дни ~1 м. 
Има се пред-
вид само 
записаното в 
„Именник на 
българските 
кханове" 
765-765 г. (1 м.)
Има се предвид 
само „Именник 
на българските 
кханове" 
ОБЩО: 
28 г. 
737-765 г. (28 г.)
Очевидно е, че „Именникът" отразява събития, станали не само в Европа. Така трябва да го 
разглеждаме и ние, ако искаме да вникнем в същността му. 
Тези, които поддържат тезата, че „Именникът" е създаден през 165 г., отричат или 
пренебрегват следните по-важни моменти от историята: 
- летописът е неразделна част от Четвърта книга на Царете, където често се говори и за 
Вавилон; 
- събитията през 153 г. - присъединяването на Джунгария към Кушанската империя и 
последвалото движение на хуните кум Европа; 
- връзките на хуните с древните българи. Възможно ли е Ирник да е част от българската 
държавност, а Атила - неговият баща - не? 
- съвладетелството - важна традиция при кушани, хуни и българи; 
- смъртта на Кубрат през 665 г. 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
83
- Аспарух минава не с народа си, а с малка група верни хора делтата на р. Дунав още през 
668 г, когато става и кхан на българите. При Онгъла се извършват огромни строителни 
дейности; 
- еднаквите гербове на Кушанската империя, Стара Велика България, Волжка България и 
Дунавска България. 
На всички тях вече дадохме ясен и категоричен отговор. 
Навярно грешката на изследователите, които поддържат становището, че събитията в 
„Именника" започват през 165 г., идва оттам, защото се опитват да говорят за държава на 
българите само в Европа. Те лесно и бързо отхвърлят фактите, че всъщност това е едно завръ-
щане към Балканите след Потопа в Черно море (5700-5600 г. пр. н. е.) и историята на древните 
българи, наричани хурити, в Европа и Азия (Близкия и Далечния изток, Мала и Средна Азия) е 
едно цяло и не може да бъде разделяна. 
„Именник на българските кханове" е оригинален, самобитен летопис на българската 
държавност, неразривно свързан с древната ни история, чиято стойност едва сега започваме 
да оценяваме. Несъмнено той е свидетелство за здрава културно-историческа народна 
традиция. Налице е приемственост и единство между другите държави на древните българи 
(Вавилония, Кушанска империя, Хунска империя, Стара Велика България, Волжка България и 
Дунавска България). 
През 2003 г. беше пропуснато едно важно честване, с което нито една държава в света не 
може да се похвали. За съжаление конюнктурни съображения отново надделяха и паметта на 
праотците и предците ни беше погазена. А известно е, че всеки уважаващ себе си народ трябва 
да познава своето минало, за да черпи в трудни моменти сила и вдъхновение и да върви 
напред, защото без минало всяка нация е като дърво без корен. 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет