Опасният чар на мадам Домбова

12. Желязната лейди и коприненият параван

ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1994-ТА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН БЕРОВ Е аут. Медиите са задръстени с апокалиптични видения. Отразяват управлението на Беров като шизофрения от прес­трелки и взривове. Групировки в мъртва схват­ка. Килимчето пред Министерския съвет е обагрено в кръвта на избити барети и наркотрафиканти.

Разперва ветрило служебното правителст­во. Премиерския пост възсяда Ренета Инджова, известна като Желязната лейди.

„Само силна женска ръка може да ни извади от сегашното състояние" - екзалтира се Ани Крулева, шеф на Националното следствие то­гава.

Желязната лейди с прическа в стил „Марлене Дитрих" изгрява на синия екран. Обявява вой­на на уличната престъпност, мътните групи­ровки и корупцията.

Президентът Желев бие барабана до спук­ване:

„Служебното правителство трябва да предприеме най-енергични и бързи действия сре­щу престъпността. Настоявам за прочиства­не на държавния апарат от хора, свързани с кри­миналния свят, забрана на охранителните фир­ми, прибиране на законното и незаконното оръ­жие.”

Президентът дава тон за представление­то, скрит в уютната ложа на властта. Служеб­ното правителство е бита карта. Не може да прави законодателни промени. Мутрафонията не е лъжица за неговата уста.

В сапунената опера пуска нежен тенор но­вата звезда на МВР - Чавдар Червенков.

„И нонстоп да съм навън, пак няма да реша проблемите с престъпността!" - драматичен е тенорът.

Изстрелва полицията парадно на улицата. Коне, кучета и сирени изпълват паркове и буле­варди. Наближават избори. Държавата си пра­ви пиар.

„Инджова и Червенков постигат договорка групировките да озаптят хората си преди из­борите" - пишат вестниците. Но не питат на каква цена.

МВР шефът Червенков пуска списък със 191 бандити, които трябва да влязат зад ре­шетките.

Ентусиазмът му лети все по-нависоко. Ми­нистърът иска народен юмрук срещу престъп­ността. Предвижда късен „ренесанс" на домоуправителите.

„Те трябва да плашат крадците - фантази­ра Червенков. - Ловните дружинки ще бранят селата, а безработните ще взимат децата от училище."

Министерските мечти се пръсват във въз­духа като глухарчета.

„Желязната лейди се срещна няколко пъти с Васил Илиев. Силовакът подходи към нея с кади­фени ръкавици - спомня си полицейски шеф. -Показа се в най-галантната си светлина. Желяз­ната „Марлене Дитрих" омекна като разтопен метал. Той обеща, че ВИС няма да прави пробле­ми, а премиерката му повярва."

Министри от служебния кабинет често гос­туват на Васко Бореца. За тях отваря ВИП-заличка в „Мираж". Задушевните вечеринки мина­ват в приглушена светлина и шепот на копри­нен параван. В обкръжението на боса блещукат Ренета Инджова, Асен Мичковски, Венцислав Ди­митров, Иван Татарчев и др.

Васко Бореца получава нови и нови подаръ­ци.

Най-скъпоценният „рубин" в колекцията му става Парк-хотел „Москва".

„Небостъргачът" на социализма е избуял в лоното на червената номенклатура – ж.к. „Из­ток". Васил го наема на далавера и отхапва парченце от сърцето на София.

В краката му пада и ресторант „Панорама". По онова време лъскавото заведение, потопе­но в лилаво и бяло, е гнездо на елита. Висаджията докарва за управител Васил Димитров - Най­лона от Кюстендил, който по-късно адвокатства с бъдещия МВР шеф Мими Йорданов.

Упорито се говори, че кукловодът Андрей Луканов и Васко Бореца редовно са се интервюирали на „4 очи".

Мненията са на кантар.

„Свръзката беше Илия Павлов" - уверяват висаджии. Според полицаи Андрей Луканов и Ва­сил Илиев са правили директни включвания. До­ри да е така, не са документирани.

Императорът Васил и инфантата Кристи­на зарязват гарсониерката в ж.к. „Дружба". Па­нелният армаган от борбата вече им е тесен. Възцаряват се в президентския апартамент на Парк-хотела.

„Напуснаха „Дружба" поради битовизъм. Просто имаше режим на водата - признава при­ятел на боса. - Мнозина търсеха символика. Та­кава не съществуваше."

Васил повлича крак. Всички водещи мутри за­живяват в хотели. Носталгия по общежития­та. Сладка липса на контрол.