І. Тайната на братя Илиеви 1. Слънчев бряг - новата Камбоджа

2. Марионетки и васали

ЗА БОРЦИТЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН Беров е като стар магьосник. Златна рибка за сбъднати мечти. Чичовците умуват в ложата на властта и търсят ноу-хау за милиони от въздуха.

Изобретяват сценарий за имплантиране на мутрите в Слънчев бряг. Вписват ги перфект­но като фигури в римска мозайка.

През 1993 г. най-важният човек на Слънчев бряг играе две роли в една. Властта е поднесла два фотьойла на Стоян Христозов. Той се кур-дисва уютно върху меките им възглавнички.

Оглавява едновременно РПУ-Слънчев бряг и борда на директорите. В курорта вършее и спе­циална ведомствена полиция по туризма.

„Тя се състоеше от дебеланковци, удостое­ни с мисията да всяват ужас - казва бивш поли­цай. - Шеф им беше Иван Гинов, бивш борец и районен полицейски инспектор в Бургас. Той съз­даде фирма за охрана. Гинов беше добродушко, който и на мравята път прави."

Съдбата се готви да го приклещи в менгемето на битките.

През 1993 г. над Слънчев бряг се стеле дебе­ла утайка. Банди и бандички цвъкат беля след бе­ля. Полицейските бюлетини регистрират по 3600 престъпления годишно. Напира и руската мафия, „дрогирана" с богатирско самочувствие.

Напрежението ескалира ден след ден. Власт­та в София решава, че е дошло време да обуздае най-дивия жребец на Черноморието - Слънчев бряг. Правителството на Беров провокира тай­на среща между шефовете на Слънчев бряг, мест­ната полиция и РДВР-Бургас.

Преговарящите се събират във вила край Равда. Дискутират оживено сред стържещия глас на Висоцки, водки, сельодки и пепелници с „пирони" от фасове.

Решават да внедрят борците в курорта. Целта: превземат джунглата и я държат под контрол.

3. Ездачи отдалече

ЕДНОЧАСОВ РАЗГОВОР СЕ ОКАЗВА СЪДБОНОСЕН ЗА ВАСКО бореца и „рейнджърите". Той се усамотява със странна птица, посредник меж­ду службите и властта. Срещата протича кон­спиративно. Почти под ключ.

Мястото е офисът на ВИС-1 в столичния квартал „Иван Вазов". Марионетката на власт­та и Васил Илиев си стискат ръцете. Човекът си тръгва дискретно, както е дошъл.

„Едва 10 сутринта беше - спомня си свиде­тел. - Васил отвори вратата с усмивка. Поръ­ча силно кафе и музика."

Секретарките дешифрират лаконичното му послание и пускат „Край Босфора шум се вдига".

Твърде патетично за 10 сутринта...

Десетина верни съратници влизат при Ва­сил.

„Взимаме Слънчев бряг. Бургас, морето и неговите трудови хора ни очакват - радва се бо­сът. - Ще се накиснем в пари до лактите. Хава­та е уредена. От нас се иска само да сме на ли­ния."

Момчетата се виждат като сърфисти по „бръснача" на вълната. Васко се качва на импер­ска колесница. Борческият Цезар пришпорва „ко­ня" към морето. След него летят ескадроните, разперили бухалки вместо криле...

4. Игра на индианци

ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРИСТИГА В СЛЪНЧЕВ БРЯГ.

Васил е със софийска бригада от 30-40 ду­ши. Развява дълга коса и се подвизава по бермуди. Прилича на индиански вожд. Бизнесът му поз­волява да ходи гол до кръста и по джапанки.

Плътно до него са покойните Димитър То­доров - Митко Бретона, Димитър Димитров - Маймуняка и Илиян Казаков - Коко Шинхаеца, по-късно взривен в асансьора заедно със Стоил Сла­вов. Колоритната бригада попълват още куп имена. Впоследствие стават едри риби в бор­ческата мрежа.

Статуквото на Слънчев бряг е застрашено.

Иде буря, която заплашва да го духне като плажен чадър. Местните арендатори са се при­таили в очакване на трусове. Борческият де­сант е неудържим като зейнала паст на акула. Готова е да схруска всичко по пътя си.

Васил Илиев слиза от измита до лъскаво ладичка и се отправя към РПУ-Слънчев бряг.

Шефовете го очакват. Посрещат го табиетски с бонбони, кафе-каймаклия и салтанати. Обясняват му колко е страшна уличната прес­тъпност.

„Във вас ни е надеждата. Действайте!" - за­харосват го с комплимент ченгетата.

Васил Илиев се усмихва. Харесва му да го гле­дат като белия вожд. Охранителят Гинов е „ръкоположен" за местен васал на висаджиите. Той и Васил си стискат ръцете.

Полицейският шеф дава скандална заповед.

Дежурният офицер се качва в служебната си кола заедно с охранителя Гинов. Промоцира борците пред всички арендатори на заведения.

„От днес тия момчета ще ви пазят - аги­тира ченгето. - Работят за МВР. Ако имате проблем, борците ще вземат отношение."

После висаджиите правят нов тур, само че без куки.

„Нали разбрахте какво правим заедно? За нас обаче това са разходи и ще струва пари" - нед­вусмислен е Васко Илиев.

Така се стига до полулегален месечен рекет. Слънчев бряг става остров на борците под по­лицейски буркан. Кръчмарите се чудят как да опазят кожичките си. Паниката избива в сервилност.

„Васкови пристигат довечера! На работа!" - свири тръбата ресторантьор.

Готвачи и сервитьори се разхвърчават във всички посоки. Летят като ведри персонажи от черна комедия. Пекат мръвки, изстудяват ракии, лъскат чаши.

Покривките за тържествени случаи се мя­тат по масите. Ресторантьорът очаква „Васкови". Пременен е в сватбени одежди. Под тях тупти заешко сърце.

Вождът пристига с 30-ина души. Повечето са дългокоси „индианци". Златните накити сковават телата им като вериги. Опустошават гозби и питиета. С жар на пирати, гладува­ли дълго в открито море.

„Повече демокрация, по-малко полиция!" - вдига наздравица Васко Илиев. Крилатата фраза се превръща в девиз. Става повод и за нови питиета, разбира се.

1993 година е. Момчетата са лакоми. Искат приключения, адреналин, любов и пари.

В разцвета на младостта си мислят, че жи­вотът е за ядене.