Тройният разстрел край Габаре

7. Бай Миле отсича: Омерта!

МИЛЧО БОНЕВ - БАЙ МИЛЕ „РЕВЕ" ОТ ВАСИЛ КАТО РАНЕН алигатор. След тройния разстрел край Габаре битката с императора му става фикс идея.

Прави пътека до Младен Михалев - Маджо. Двамата се разхождат на поляната край „Аякс" с часове. Бай Миле изсипва „яхния" от клевети срещу Васил. Силовакът с вид на „змей горянин" се слави като злопаметен и подмолен човек. Има поразяваща уста на циркаджия, който бълва ог­ньове. Създаден е от Митко Бретона и е отгле­дан под крилото му.

„Бай Миле обработваше Маджо като ки­тайска капка - разкрива силов бос. - Убеждава­ше го, че Васил трябва да бъде елиминиран, за­щото пречи на всички. Маджо го отряза кате­горично. Не отстъпваше от позицията си, че Васил е бариера срещу стихията на улицата. И само той може да я озапти."

След като не пробива при Михалев, „огнени­ят език" Бай Миле отива при Сретен Йосич и Бранислав Лаинович - Дуги. Сръбските хиени имат интерес да „бутнат императора надолу по стълбите". Така го изваждат от далаверата с югоембаргото, където има претенции да е ка­по ди тути капи.

Днес 99 на сто от източниците на това разследване твърдят, че организаторите на по­кушението са Бай Миле, Сретен Йосич и Дуги. Картбланш за действие дава Стоил Славов, а Илия Павлов „широко затваря" очите си.

„Нито един човек в държавата не може да посочи убийците на Васил Илиев със стопроцен­това сигурност - категоричен е доайенът на тежките разследвачи Ботьо Ботев. - В интригантските си совалки Бай Миле е бил прав за ед­но. По това време Васил Илиев беше пречка. Мо­же би най-сериозната в държавата. Ако го бяха оставили жив, щеше да излезе на светло. А то­ва притесняваше много хора."

Императорът става пречка едновременно за бизнеса, политиката и подземния свят. В пос­ледните си дни стъпва върху ток от интереси. Сърби, руснаци и българи искат да го няма. По­литическата му физиономия е неясна. Той зах­ранва всички водещи партии, но се изплъзва от контрол като гущер.

„Водят" го под егидата на „Мултигруп". Той изплющява шамар на Илия Павлов...

8. Апартаментът на прокълнатите

СМЪРТТА Е ИЗВАДИЛА ХРОНОМЕТЪРА СИ И ОТБРОЯВА последните часове на императора. В това време животът му лети като ракета. Той смята, че всичко е под контрол. Изглежда точно такова, каквото трябва да бъде.

Банкерът Тодор Вълчев най-сетне е разписал лиценза за банка „Осогово". Или той, или Владимир Владимиров ще седне на шефското кресло. Ва­сил е налял вътре 20 милиона лева. Екипът вече е събран. „Осогово" се готви да избие рибата.

В нея ще налеят парите си Стефка Коста­динова, Христо Стоичков, Боби Михайлов, Нас­ко Сираков и цялата плеяда спортисти, окупи­рали първите страници на вестниците.

До откриването остават 20 дни. Импера­торът предвкусва сладостта на свободата. Още малко и ще скъса въжето...

Всеки момент се готви да се нанесе в новия си апартамент заедно с Кристина. Купил е мезонет от 300 квадрата край бившия Японски хо­тел в София.

„Обзаведохме го „от до" в стил барок - приз­нава помощник на боса. - Накиприхме го с коже­ни гарнитури, луксозни мебели от Италия и кар­тини от стари майстори. Предстоеше освеща­ването и бяхме под пара."

По-късно покрай луксозния мезонет се за­въртат много хора, повалени от трагична съд­ба. Апартаментът е номер 13. Наричат го „прокълнатият".

Първите обитатели са бизнесменът Павел Дойчинов и съпругата му Светла. Украински мафиоти ги отвличат от дома им. Семейството е пребито зверски и ограбено. За двойката апар­таментът е лошият спомен. Продава го на Ва­сил, който не дочаква откриването.

Следващият купувач е Борис Гьошев, шеф на финансово-брокерска къща „Титан XX век" и фен на Васил Илиев.

Където седне и стане, повтаря крилатата си фраза: „Не искам да съм храст в тая държа­ва, а всички да ме виждат." На 28 години Борис Гьошев е милионер в зелено, а офисите му са с респектираща охрана.

Амбицирал се е да стане светска персона. Въпреки че е спортен тип, Борис се нахъсва да вае тяло. Тренира като луд и по мускули догонва мутрите. От 67 кила става 95.

Прави си две пластични операции на носа, Зъболекарите го снабдяват с холивудска усмив­ка. Екстравагантността му подсилват няколко чифта цветни лещи от САЩ.

Фенът на Васил Илиев е обсебен от личност­та му.

Иска да го копира във всичко, с изключение на смъртта. Купува мерцедеса и мезонета му. Неговият съдружник Емил Гайтанов го предупреждава: „Васко Илиев го убиха, апартаментът е номер 13, пази се."

Борис тържествува: „13 е любимото ми число!"

Готви се да заживее там с годеницата си Виктория, дива и скандална красавица.

Малко преди това ексцентрикът заминава за Банкок. Отива при прославен магьосник. Той вика тайландски духове. Изпада в транс и му казва, че няма бъдеще. Борис се панира и отива при гледачка на кафе в Перник. Тя вижда в чашата му черни кръстове и ги тълкува като прокля­тие. Борис става редовен клиент на врачката.

Но всеки път утайката рисува кръстове...

Въпреки това модерното юпи организира освещаването на апартамент номер 13 и кани гости. Остава ден до събитието.

На 9 май 1996 г. в офиса на „Титан XX век" влиза мъж с пистолет. Натиска спусъка и пръс­ва сърцето на Борис.

„Боби беше педант на тема външност, чистоплътност и изтънченост. Обличаше се от най-скъпите фирми и ползваше най-скъпите пар­фюми" - разказва ми след разстрела брат му Илия, бивш гребец.

Модерното юпи наследява бизнеса на Боби. Превръща брат си в свой идол и се опитва да му подражава в щуротиите. Прави си пластич­на операция на носа, набляга на мускулната маса и се напомпва до 96 кила. Стреми се да е свръхангажиран. Обръща уиски след уиски, бачка ка­то луд и води преговори с три мобилни телефо­на едновременно.

Купува прословутия мезонет номер 13, зав­ладян от ексцентричната идея да продължи жи­вота на брат си. Малко по-късно бизнес парт­ньор му спретва покушение. С три куршума стопира мерцедеса на Илия в Пловдив.

Модерното юпи сваля прозореца и изкрещява колкото му глас държи: „Убиха ме, убиха ме!"

Още два куршума пронизват Илия Гьошев. Той издъхва.

В мезонет номер 13 заживява Магдалена, май­ката на убитите братя. Тя настоява близките да я заключат в една стая с детските играчки на синовете й и да я оставят там, докато умре. След три месеца Магдалена за пръв път се усмихва. Ражда се първото момиче в семейството - дъщеричката на Илия. Казва се Магдалена.

Майката на братя Гьошеви бяга с „двеста" от прокълнатия апартамент. Продава го, само и само да съхрани новия живот в къщата си.

Следващият купувач е Илия Павлов. Босът на „Мулти" не се поддава на суеверия и грабва мезонета със здрава ръка.

Малко по-късно го разстрелват.

Апартамент номер 13 край Японския сега е безлюден.

Пустее като гробница в очакване на след­ващия купувач.

София, април 1995 г.

„Ако беше чул смразяващата история, Васил би прихнал да се смее - кълне се негов близък. - Щеше да се пошегува, че не всички луди сме в лудницата, и да се настани в апартамента."

Логично е. Императорът командва парада. Все още.