Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

9. „Мразя те, обичам те"

„МРАЗЯ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ!" ТОВА ПАРЧЕ ПАСВА КАТО ГЕРБОВА марка на отношенията между братя Илиеви. Те винаги са били сложни и про­тиворечиви.

Двамата бивши борци се състезават още от годините на тепиха. Те са първични, харизматични и честолюбиви по македонски. Оглеж­дат се в очите на най-близкото си обкръжение. Доказват се пред себе си, пред околните и най-вече един пред друг.

Когато босът на ВИС лети към върха, бра­тът му е в десета глуха.

„Затворът открадна младостта на Жоро и той искаше да навакса - разкрива негов приятел. - Тайно се надяваше да е вторият човек във ВИС. Само че остана във въздуха. Получи от брат си 50 квадрата офис на ул. „Велико Търново". Васил го изпрати там, само и само да стои надалеч. Жоро внасяше алкохол, но търговийката вървеше слабо. И той самият не знаеше с как­во се занимава."

През 1994 г. Жоро е хамелеон с неочаквани лица дори в очите на най-близките си хора.

В обятията на красивата си приятелка Мая Пенелова е кротък. Обгрижва я като цвете. Пази я от себе си и агресивната си природа. Вни­мава да не я нарани.

Пред чужди хора Жоро е с друго лице.

„Гълташе си граматиката пред хора, които не познава - спомня си близък до него. - Придо­биваше трогателния вид на свенлив гимназист."

Бохемството отвързва намордника на буй­ната му природа. Георги е жаден за каубойски приключения и среднощна „езда" по дискотеки­те. Къса лентата често. Пуска на воля екстре­мизма си.

Без страх влиза в битка и се справя светка­вично. Обгражда се с луди глави. Повечето са бивши затворници от Бобов дол или изгубени души от дълбокия прованс.

Среднощната му свита е поразяваща. В нея „искрят" ръбатите физиономии на пандизчиите Злати Златев - Златистия, Киро Черния, Христо Маната, Ангел Гяволето.

Всеки от тях е достоен кандидат за Гинес по дискотечни мелета, а някои вече не са между живите.

Васил не понася „бременските музиканти" около Жоро. Набива му канчетата постоянно. При една от срещите им е доста рязък:

„Писна ми от вас. Само простотии прави­те. Всяка битка трябва да има цел. При вас тя е равна на нула. Хващай си бригадката и да ви ня­ма. Избивайте си комплексите колкото може по-далеч от София!" - лют е Васил.

Жоро мълчи като сфинкс. Знае, че това ядос­ва Васил още повече. Всеки, който изпадне в не­милост пред големия брат, е добре дошъл при малкия.

Босът на ВИС изритва покойния комарджия Румен Маринов - Нарциса. Смята го за бъбрив, безотговорен и самовлюбен до полуда. Нарциса отива при Жоро на бял кон. Посрещнат е с по­чести като пълководец. Георги му отключва сър­цето си. Не дава и косъм да падне от главата на Нарциса до смъртта му.

Скандалът по италиански е като „добър ден" за братя Илиеви. Както и помирението. Също по италиански.

„През 1994 г. „Мултигруп" купи футболно­то игрище до грандхотел „Варна". Борците ре­довно играеха мач - спомня си бивш кадър на ДС, тогава шеф в „Мулти". - Веднъж стана скандал. Васил заби шамар на Жоро."

Георги знае силата на удара си. Много по-добър е от брат си. Може да го нокаутира и с „перце". Овладява се заради авторитета му.

Екшънът хвърля в паника Илия Павлов.

Мултакът прошепва в ухото на кадъра от ДС: „Моля ти се, разтърви ги. Очертава се гран­диозен скандал!"

Агентът хваща Васил под ръка. Отвежда го настрани като Емил Боев и шепне в ухото му:

„Спрете немедлено и веднагически!"

„Не бой се бе, човек. Ние сме братя - успо­коява топката Васил. - Каквото и да става меж­ду нас, не се бъркай. Бием се и се сдобряваме. Кръвта вода не става. Знаеш как е!"

Тази логика съпътства отношенията на братя Илиеви през целия им живот.

„Двамата не можеха да дишат един без друг - уверява известен тв шоумен, пожелал аноним­ност. - Васил знаеше с какво се захваща. Имаше и тайна цел. Искаше брат му да поеме щафетата, ако нещо му се случи."

10. Палечко - великанът на злодеите

ПО ТОВА ВРЕМЕ ВАСКО ИЛИЕВ ЛЕТИ ВСЕ ПО-НАВИСОКО И ПО-нависоко. Разперил е криле над държавата и иска да я превземе. Имперската фикс идея го следва като сянка.

„Беше като дете, дълго лишавано от играч­ки - описва го негов приятел. - Сега имаше всички играчки, които си поиска. Постоянно ги сменяше и бързо им се насищаше. Ако харесаше някое заведение, просто го грабваше."

В шепата му се търкулва и най-лъскавата дискотека на София - „Скай клуб", днес „Син сити". Васил пуска в акцията Евгений Мозъка, изтребител с „широк спектър на действие". По-късно го арестуват за скандална пирамида и фабрика с амфетамини.

Мозъка и бригадата му изтърбушват бившето кино „Георги Димитров". Качват стриптийзьорките на балкона. Провесват ги с гла­вите надолу. Танцьорките ръкомахат в панически ужас. Приличат на героини от нямото кино.

Евгений Мозъка сграбчва шефа Божидар Томалевски - Божо Дупето, който по-късно става главен координатор на НДСВ. Забърсва му два шамара с опакото на ръката си.

„Скай клубът" до днес е ваш, от утре наш!" - повелява Мозъка. Дупето се свива и бие отбой.

Дискотеката става поредната играчка в ко­лекцията на Васил Илиев.

ВИС вече е яхнала рекетьорската вълна и сърфира умело върху нея. Джобът на групиров­ката се пълни от нищото. На път е да прелее, когато се отваря и ново перо.

Висаджиите започват да връщат „лоши" кредити. Обслужват бизнесмени, сринати от некоректни длъжници.

„Ужилените знаеха, че правосъдието е ум­рял кон и няма сила, която да го реанимира - спом­ня си бивш лидер на ВИС. - Идваха за помощ при нас. Трябваше само да удостоверят с разписка, че някой им дължи пари. Тръгвахме на акция сре­щу 30 процента от сумата."

Васил Илиев знае, че новият бизнес иска но­во лице. Търси се хладнокръвен играч.

Той трябва да накисва длъжниците в страш­ни филмчета, без да му трепва окото. Десети­на бабаити се явяват на „кастинг" за ролята на Злодея.

Кюстендилският дон не ги одобрява.

Един ден в офиса на ВИС пристига легендар­ният автоджамбазин Радослав Цукровски - Чи­чо Цък. Самосиндикалният топ крадец е извес­тен със слабостта си да краде линейки и да ги кара по моста край Телевизионната кула.

Чичо Цък представя на Васил бачкатор от „Кремиковци". Гологлавкото е нисичък като ви­етнамец. Той е борче в категория „перо" - до 45 килограма. Пуска гласче на оперна певица:

„Приятно ми е, Димитър Малчев. Викат ми Митко Малкия" - представя се той.

„Мъникът е роден за ролята на плашило" -сканира го веднага Васко. Забелязва, че носи мартеница и през зимата - Явен белег за крайност, несигурност и фатализъм.

Васил назначава Малечко-Палечко с 20 хил. ле­ва заплата. Засилва го на пистата с шегичка:

„От днес си Великанът на злодеите!"

Така Митко Малкия става шеф на бригада за лов на длъжници.

Интуицията на Васил не бърка.

Дребосъкът е опериран от сантиментал­ност към хората. Боготвори дивите зверове.

По-късно създава най-големия частен зоо­парк на Балканите. Живее сред лъв, алигатор, пу­ма, всевъзможни хищници и папагали. За Митко Малкия няма по-голям смъртен грях от този да убиеш хищник.

На 4 юни 2004 г. хървати в попски раса го разстрелват пред кафене „Арт Деко" в София. Митко Малкия става на решето заедно с бодигардовете си.