Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

19. Кълбото се заплита

РЕКЕТЬОРСКИЯТ БОТУШ НА ВИС-1 ВСЕ ПО-ЧЕСТО НАСТЪПВА различни интереси. Групи­ровката се учи на компромис и отстъпление.

„В Симеоново никнат хотел след хотел. Ис­кам да ги охраняваме всички до един" - обявява в офиса Васил.

Висаджийска бригада се изсипва при Благой Рагин, шеф на частните хотелиери. Има и дис­котека в центъра на Симеоново.

„Гостите" от ВИС му посочват задната се­далка на колата. Намекват, че босът го кани на среща и не търпи отказ.

„Благой Рагин се разтрепери като лист - спомня си един от бригадата. - Жена му и деца­та му излязоха навън. Бяха втрещени като цапардосани с чук. Преди да се качи в колата, Ра­гин ги запрегръща. Сбогува се с близките сякаш заминава на война."

Офисът на ВИС. Шефът на хотелиерите мачка салфетка с потни длани. Изглежда гротес­кно. Опитва се да е забавен и в объркването си ръси нелепици. В стил - единственото оригинал­но уиски се продава в ЦУМ.

Светльо Пелтека го инструктира да свика хотелиерите на събрание. Там да обяви, че ВИС-1 поема охраната. Рагин се съгласява. Поставя условие да присъства и Васил.

„Ще предам" - лаконичен е Светльо Пелтека.

Ден по-късно солидни беловласи мъже засе­дават в дискотека. Васко Бореца връзва тене­кия. Изпратил е от свое име бригадири. Благой Рагин се оказва костелив орех.

„Не спазихте уговорката - отсича. - Няма да обявя офертата ви за охрана. Оставям тази привилегия на шефа ви."

На следващия ден в офиса на ВИС отива под­полковник от Първо РПУ. Посреща го Васил.

„Благой Рагин е мой човек - делови е подпол­ковникът. - Оставете хотелиерите да дишат. Да не си мешаме капите с вас!"

„Окей!" - кратък е Васил.

Така Симеоново се изплъзва от пръстена на ВИС.

Момчетата хвърлят око и на хлебопекарна „Табаков", една от оборотните по онова време. Предлагат договор за охрана. Собственикът подписва и „шари" първата вноска.

На следващия ден подполковникът от Пър­во РПУ цъфва пак във ВИС.

Атакува Васил:

„Нали се разбрахме да не си мешаме капите? Хлебопекарят е от наште. Оставете го на ми­ра! Върнете му парите до стотинка."

„Твоя воля - отстъпва Васил, но проявява ха­рактер. - Първата вноска си остава за нас. Не сме го били през ръцете да я дава. На мое място ти щеше ли да върнеш? Въпросът не е в парите, а в принципа!"

Подполковникът си тръгва.

Васил Илиев го настига по стълбите.

„И не идвай час по час, че срещите ни ста­наха традиция" - порязва го ехидно босът.

Висаджиите натискат за охрана и собстве­ник на китайски ресторант в Ситняково. На другия ден момчетата заварват пред заведени­ето гора от ченгета.

„Настъпи период, в който конците се опле­тоха - разказва участник в акцията. - Щурму­вахме обекти, без да знаем кой на кого е човек."

Заобиколен от куки, ресторантьорът звъ­ни на Светльо Пелтека. Казва: „С Васко сме при­ятели още от интерната „Олимпийски надеж­ди". Предайте му много поздрави от Вальо. Да­но ме пощади!"

„Кой е тоя Вальо от интерната? - чуди се Васил. - Поне 100 души познавам от интерна­та. Пламна ми главата от идиоти напоследък. Зарежете го."

Босът изстрелва хората си и в магазина на Версаче. Барети от Врана пазят изискания бу­тик.

„Отивате, влизате за секунди и взимате всичко от закачалките - инструктира Васил. - Ако дойдат баретите, им предайте да се разбе­рат с мен!"

Мутрите се изсипват пред магазина-бижу. Акцията протича светкавично като обир на банка. Закачалки и костюми летят към колите. Пълнят офиса на ВИС. Витрината е опоскана до шушка. Пластмасовите манекени лъсват чисто голи.

Шеф на баретите звъни на Васко.

„Съветвам те да успокоиш темпото" - им­перативен е командосът.

Ден по-късно костюмите се връщат по мес­тата си.

Висаджийска женичка се оплаква от „Тера Нова".

„Дадох луди пари за рокля. Оказа се дефект­на - мяука мутреската. - Искам да я сменят!"

Висаджийска бригада захапва „Тера Нова".

Пряк свидетел на акцията е сърбин, съдруж­ник в магазина. Скача с лъвски скок и натиска паник бутона. Баретите се изсипват само след минути. Складът „изплюва" беловлас мъж.

„Приятно ми е, полковник Малинов - предс­тавя се той. - Предлагам да се разберем. „Тера Нова" е наша. Нека не изпадаме в разправии."

Тръбата на ВИС свири: „Отстъпление".

В този момент всички по-лъскави заведения се пазят от групировката. Бригадите буболеч­ки полазват и най-дребните търговци.

„Навестихме собственик на магазин за фа­янс и терокота - спомня си висаджия. - Дойде в офиса и подписа договор за секунди. Предложи да охраняваме и другите търговци от улицата. Рекетираните се нареждаха един друг. Дори про­давачите на тоалетни чинии започнаха да ни пла­щат."

Васил Илиев проявява и великодушие. Брига­дата на Бен Търпин узурпира билярд клуба на стадион „Васил Левски". Търпин се е сдобил и с друг красноречив прякор - Чупи Глава.

По онова време е актуален уличен герой. За­мества Поли Пантев, който се укрива в Сърбия заради убийство. Поел е силовата му бригада. Издига се бързо в йерархията.

Майката на Чупи Глава е видна съдийка. Той е имотно момче. Има китайска кръчма и охрани­телна фирма „Секюрити груп". Хората му по цял ден висят в билярда.

Собственикът е Жоро. Стар реститут, възпитан и деликатен мъж. Плаща си лептата безропотно. Точен е като швейцарски чиновник. Един ден Васил разбира, че е болен от левке­мия. Отива в билярда.

„Защо не каза по-рано бе, братче? - пита го босът. - От днес няма да си плащаш охраната. Само те моля за дискретност."

Васко му оставя и няколко пачки за лечение.

Късно е. Реститутът Жоро бавно угасва.