ОПЕРАТИВКА В ОФИСА НА ВИС. ВАСИЛ ИЛИЕВ Е СЪБРАЛ тайните си оръжия Поли Пантев, Бранимир Георгиев - Бранш, Методи Методиев - Илиенски и Пенчо Младенов.
„Трябва да вземем складовете в „Илиянци". Държали ги някакви бивши ченгета - делови е Васил. - Ще паднат кинти, но трябва да изчегъртате куките от складовете. Действайте, момчета!"
Васил сформира корпус за бързо реагиране начело с покойния Бранимир Георгев - Бранко.
Покойният сутеньор е виден „перко". Дъската му хлопа и е известен като Лудия Макс. Бранко нахлува в „Илиянци" с червено „Ауди кабриолет" и пурпурна кърпа на главата.
След него търчат със засилка Поли Пантев, Мето Илиенски и Пенчо Младенов. Щурмоваци на второ ниво са Ивко, Къро и Таке - ловки гепачи от „младостката" бригада на Мето.
Акцията минава лесно. Влизането на ВИС се урежда по линия на връзки с общината. Благославя я отец Камен Бараков от Синия синод.
Бранко Сутеньора върти бухалката в центъра на „Илиянци". С алената си забрадка прилича на пират. „Фейсът" контрастира на комсомолския му призив:
„От утре почва чистка на комплекса. Обирайте си крушите или бачкайте с ВИС!"
В „Илиянци" пламват брожения. Охранителната фирма „Оскар" отказва да си вдигне гълъбите и не пуска тържището на ВИС-1.
Васил разбира, че ще му е по-трудно, отколкото е предполагал. Назначава Мето Илиенски за отговорник. Всеки ден двамата се затварят в офиса на ВИС. Дискутират проблема с часове. Бившият квартирен крадец Мето си е извоювал авторитет на пунктуален шахматист.
„Искам трийсет процента от месечния оборот - калкулира Васил. - Разчитам на теб, Мето! Ти си от „добрите" и никой не може да ти откаже каквото и да било. Говориш тихо, гледаш в земята. Все едно се смущаваш от себе си. Не си крадец на дребно. Умен си. Някой ден ще бъдеш номер едно!"
Мето мълчи, но не протестира.
В този момент охранителните фирми ВИС-1 и „Оскар" кръстосват езици като отровни змии. Бият се за тържището.
1 юни е. Мързелив следобед. МВР получава заповед да поеме охраната на складовете, напращели със стока. Ченгетата нахлуват в тържището. Посрещат ги трима охранители от ВИС-1. Застинали са в поза „атлети от гръцката архаика". Приклещват ги два микробуса с полицаи.
В това бреме разни висаджии бягат по улиците на София. Някой им е изпял за акцията. Дезертират от „Илиянци" и се разминават на косъм с ченгетата. Въпреки това боят е неспасяем.
„Полицаите биха с палки не само наши хора, но и мирни граждани - оплаква се пред медиите Пенчо Младенов. - В дъното на скандала е проблем с ръководството на складовата база. Нерешен е от половин година и набъбва като цирей."
Надига се вълна от стачки. Завихря се въртележка от директорски бордове. Синдикатът „Подкрепа" също налива сол в раната „Илиянци". По това време базата се охранява от детективската агенция за сигурност „Оскар" ООД с президент Бранимир Палев. ВИС-1 също сключва договор с „Илиянци".
„Получихме писмо, че не им стигат силите - обявява пред медиите Васко Илиев - Този месец бодигардовете ни ще работят без заплата - Така спестяваме на предприятието неустойка от близо 140 хил. лева."
Договорът на ВИС-1 е обявен за невалиден. Васко продължава да се инати.
„Отстъплението не е нашият ход!" - натиска педала пред своите.
В крайна сметка ВИС-1 окупира тържището и превзема порталите. Настанява се на административния етаж. Васко Илиев режисира експанзията.
„ВИС ни насилва!" - писва пред медиите счетоводителката на тържището Виолета Владимирова.
Висаджиите и директорът влизат в кабинета и я принуждават да сложи подписа си. Тя се съгласява.
Така ВИС-1 превзема най-големия пазар в България. Логиката е прозрачна - оттук директно се подбират фирми за рекет. Търговците наливат стотинките си във ВИС.
„Оскар" продължава да драпа със зъби и нокти да запази статуквото си. Лапичките му омекват в борческата хватка.
„При тази ситуация „Оскар" вече не може да изпълнява задълженията си" - пише шефът на фирмата Бранимир Палев до управата на складовете. „Оскарите" се оттеглят пораженчески.
Полицията започва разследване. След 6 месеца то завършва без резултат.
19. Кълбото се заплита
РЕКЕТЬОРСКИЯТ БОТУШ НА ВИС-1 ВСЕ ПО-ЧЕСТО НАСТЪПВА различни интереси. Групировката се учи на компромис и отстъпление.
„В Симеоново никнат хотел след хотел. Искам да ги охраняваме всички до един" - обявява в офиса Васил.
Висаджийска бригада се изсипва при Благой Рагин, шеф на частните хотелиери. Има и дискотека в центъра на Симеоново.
„Гостите" от ВИС му посочват задната седалка на колата. Намекват, че босът го кани на среща и не търпи отказ.
„Благой Рагин се разтрепери като лист - спомня си един от бригадата. - Жена му и децата му излязоха навън. Бяха втрещени като цапардосани с чук. Преди да се качи в колата, Рагин ги запрегръща. Сбогува се с близките сякаш заминава на война."
Офисът на ВИС. Шефът на хотелиерите мачка салфетка с потни длани. Изглежда гротескно. Опитва се да е забавен и в объркването си ръси нелепици. В стил - единственото оригинално уиски се продава в ЦУМ.
Светльо Пелтека го инструктира да свика хотелиерите на събрание. Там да обяви, че ВИС-1 поема охраната. Рагин се съгласява. Поставя условие да присъства и Васил.
„Ще предам" - лаконичен е Светльо Пелтека.
Ден по-късно солидни беловласи мъже заседават в дискотека. Васко Бореца връзва тенекия. Изпратил е от свое име бригадири. Благой Рагин се оказва костелив орех.
„Не спазихте уговорката - отсича. - Няма да обявя офертата ви за охрана. Оставям тази привилегия на шефа ви."
На следващия ден в офиса на ВИС отива подполковник от Първо РПУ. Посреща го Васил.
„Благой Рагин е мой човек - делови е подполковникът. - Оставете хотелиерите да дишат. Да не си мешаме капите с вас!"
„Окей!" - кратък е Васил.
Така Симеоново се изплъзва от пръстена на ВИС.
Момчетата хвърлят око и на хлебопекарна „Табаков", една от оборотните по онова време. Предлагат договор за охрана. Собственикът подписва и „шари" първата вноска.
На следващия ден подполковникът от Първо РПУ цъфва пак във ВИС.
Атакува Васил:
„Нали се разбрахме да не си мешаме капите? Хлебопекарят е от наште. Оставете го на мира! Върнете му парите до стотинка."
„Твоя воля - отстъпва Васил, но проявява характер. - Първата вноска си остава за нас. Не сме го били през ръцете да я дава. На мое място ти щеше ли да върнеш? Въпросът не е в парите, а в принципа!"
Подполковникът си тръгва.
Васил Илиев го настига по стълбите.
„И не идвай час по час, че срещите ни станаха традиция" - порязва го ехидно босът.
Висаджиите натискат за охрана и собственик на китайски ресторант в Ситняково. На другия ден момчетата заварват пред заведението гора от ченгета.
„Настъпи период, в който конците се оплетоха - разказва участник в акцията. - Щурмувахме обекти, без да знаем кой на кого е човек."
Заобиколен от куки, ресторантьорът звъни на Светльо Пелтека. Казва: „С Васко сме приятели още от интерната „Олимпийски надежди". Предайте му много поздрави от Вальо. Дано ме пощади!"
„Кой е тоя Вальо от интерната? - чуди се Васил. - Поне 100 души познавам от интерната. Пламна ми главата от идиоти напоследък. Зарежете го."
Босът изстрелва хората си и в магазина на Версаче. Барети от Врана пазят изискания бутик.
„Отивате, влизате за секунди и взимате всичко от закачалките - инструктира Васил. - Ако дойдат баретите, им предайте да се разберат с мен!"
Мутрите се изсипват пред магазина-бижу. Акцията протича светкавично като обир на банка. Закачалки и костюми летят към колите. Пълнят офиса на ВИС. Витрината е опоскана до шушка. Пластмасовите манекени лъсват чисто голи.
Шеф на баретите звъни на Васко.
„Съветвам те да успокоиш темпото" - императивен е командосът.
Ден по-късно костюмите се връщат по местата си.
Висаджийска женичка се оплаква от „Тера Нова".
„Дадох луди пари за рокля. Оказа се дефектна - мяука мутреската. - Искам да я сменят!"
Висаджийска бригада захапва „Тера Нова".
Пряк свидетел на акцията е сърбин, съдружник в магазина. Скача с лъвски скок и натиска паник бутона. Баретите се изсипват само след минути. Складът „изплюва" беловлас мъж.
„Приятно ми е, полковник Малинов - представя се той. - Предлагам да се разберем. „Тера Нова" е наша. Нека не изпадаме в разправии."
Тръбата на ВИС свири: „Отстъпление".
В този момент всички по-лъскави заведения се пазят от групировката. Бригадите буболечки полазват и най-дребните търговци.
„Навестихме собственик на магазин за фаянс и терокота - спомня си висаджия. - Дойде в офиса и подписа договор за секунди. Предложи да охраняваме и другите търговци от улицата. Рекетираните се нареждаха един друг. Дори продавачите на тоалетни чинии започнаха да ни плащат."
Васил Илиев проявява и великодушие. Бригадата на Бен Търпин узурпира билярд клуба на стадион „Васил Левски". Търпин се е сдобил и с друг красноречив прякор - Чупи Глава.
По онова време е актуален уличен герой. Замества Поли Пантев, който се укрива в Сърбия заради убийство. Поел е силовата му бригада. Издига се бързо в йерархията.
Майката на Чупи Глава е видна съдийка. Той е имотно момче. Има китайска кръчма и охранителна фирма „Секюрити груп". Хората му по цял ден висят в билярда.
Собственикът е Жоро. Стар реститут, възпитан и деликатен мъж. Плаща си лептата безропотно. Точен е като швейцарски чиновник. Един ден Васил разбира, че е болен от левкемия. Отива в билярда.
„Защо не каза по-рано бе, братче? - пита го босът. - От днес няма да си плащаш охраната. Само те моля за дискретност."
Васко му оставя и няколко пачки за лечение.
Късно е. Реститутът Жоро бавно угасва.
Достарыңызбен бөлісу: |