Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

4. Маймуняка в костюм

КОЛКОТО И ДА СЕ ОБГРАЖДА С „АСАМБЛЕЙЧЕТА" И ЗАХАРНИ гъзари от жълтите павета, Васил си остава лошото момче на прехода. Пра­холякът на магистралните години няма как да не е направил кожата му по-грапава.

Кюстендилският дон няма време да изглади и полира лустрото си. Мята се от пиратските потници към белите ризки сякаш скача от сауна в леден басейн.

Обзавел се е със златни очила без диоптър. Новината за бутафорното му „Картие" докос­ва ушите на целия подземен свят. Дори миячите на коли „предъвкват" клюката.

Васко сменя издухания „СААБ" с лъскаво БМВ, което се носи като дизайнерско бижу из софийс­ките улици.

Между анцуга и костюма няма преход. Бо­сът променя стила си за един ден.

Васил е един от първите клиенти на „Бос" в България.

„Пръскаше луди пари за сака, панталони и разноцветни ансамбли. Някои струваха цяло със­тояние - спомня си приятелка на боса. - В част от тях изглеждаше карикатурно."

Еволюцията на Васко е парадоксална. Боре­цът сваля анцуга и слага костюм. Но тялото му изглежда като в анцуг.

Строгият „Бос" му стои като „Пума" от базар в ж.к. „Младост".

Васил живее динамично. Надухват го различ­ни влияния и той се върти като ветропоказател. За кюстендилския дон костюмът символизира авторитет. Пропуск за ложа. Мутрата в „опаковка" става господин.

„Една вечер Васко събра свитата в „Ми­раж" - спомня си бивш полицай от НСБОП. - Привика любимеца си Димитър Димитров - Митко Маймуняка. Връчи му луксозен пакет."

- За теб е. Отвори го! - нахилва се Васко. Маймуняка се покланя като дворцов шут.

Наказателният бригадир освирепява само на ак­ции. Иначе е нисичък и смешен.

Бившият квартирен крадец подхваща паке­та. Разчепква го чевръсто, както катеричка лешник.

Лъсва чисто нов кюстюм.

- Целувай ръка и на дансинга - подканва го Васко. - Искам да те видя като манекен. Напра­ви ревю.

Димитър Димитров изскача на дансинга. Сваля анцуга. Цецо Ярето тананика в ухото му баладата „Беден сиромах съм". Маймуняка оста­ва по слипове.

Нобоизгрялата звезда Радо Шишарката за­бърква коктейл от бързи ритми. Запява „Сто­лично борче":

„Три живота ли да имам, пари немам аз,

„Васко и компания страшно се кефеха - спом­ня си Радо Шишарката. - Умираха от смях!"

Маймуняка върти гюбеци. Прави се на ори­енталска танцьорка. Целият трепти. Пластичен е като мартеничка, засмукана от вентилатор.

Смешният „шебек" развява сако над глава­та си. Грабва микрофона. Запява с меден гласец хита „Семейство Флинтстоун". Култовото парче на Радо Шишарката е екстракт на бор­ческата епоха. Сенатът решава, че Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун не са си плащали ре­довно рекета.

„Тогава да ги дадем на баба Меца и Бореца?" - предлага народният трибунал. Сенатът гласува с мнозинство.

Маймуняка разиграва сценка след сценка. Ту се превъплъщава в Барни Ръбълс, ту 6 баба Ме­ца и Бореца. На финала се пъхва в костюма. Ръ­кавите и крачолите му висят.

Изглежда плачевно. Като бръмбар, опашкулен в завеса.

„Я, браточката в костюм! Вътре има място за още три „маймунечета"!" - смее се Васко Илиев.

Митко Малкия, Николай Цветин и Дробеца се превиват от смях. Ченгетата на съседните маси - също.

5. Любовта на императора и инфантата

В ОНИЯ ВРЕМЕНА ВАСКО ИЛИЕВ ЖИВЕЕ С ОФИЦИАЛНАТА СИ приятелка Кристина Мицева. Днес тя е жена на футболиста Любослав Пенев, бивш съдружник в дискотека „Нерон". Двамата имат дете.

През 1994 г. синеоката блондинка е в „Топ 5" на оборотните красавици. Уличните герои я познават от малка. Бройкат я като звезден трофей. Кристина е щерка на жената-каучук Ма­рия Мицева и „професионалния" плейбой Юлиан Мицев. Вариететните „пудри" са любимци на тарикатите, за които програмата на бар „Ха­вана" изчерпва културния живот.

Огненото дуо Мицеви се събира и разделя като в сапунен сериал. На „Магура" семейство­то е по-обсъждано дори от холивудските комп­лекти Мадона - Шон Пен, Ким Бейсинджър – Алек Болдуин. За мутрите вариететните чародеи из­пълват небесния свод на родния Холивуд.

Почти всички плейбои точат лиги след Крис­тина. Фаталната инфанта на дуо Мицеви е под обстрел от свалячи.

„Господ й е дал тяло на грация, походка на стриптийзьорка и лице на Лолита - описва я столичен колекционер на ходещи атракции и удостоверява: - Родена е на 15 юни. Свалих я, ка­то беше на шестнайсет. Васко се прехласна по нея и си я взе."

Семпла гарсониерка в ж.к. „Дружба" топли гнездото на императора и инфантата.

Васил продължава да живее в олющения блок 9. Тук е базирана цялата бригада на Маймуняка. Васил знае, че ако стане проблем, тя ще долети като стрела.

Любовната афера между Васил и Кристина е публична от самото начало. Суетата и любов­та се сплитат в пъстър венец. Хорските клюки постоянно сипят сол върху сърчицето от захар. Затова в свободните си мигове босът гледа да изнесе инфантата извън София. Зарязва охраната. Пали колата и тръгва към Гърция. Пуска кадифения глас на Шаде.

Пътят е свобода. Отлепва от лицето му маските на стреса.

Солунските кули изплуват като бели месечини. Морето се е изцъклило с изумрудения пог­лед на Атина Палада.

Босът възкликва: „Божествена идилия!"

Ключ от хотел. Телефон с номер: секретен, разходки по калдъръмени улички. Летят гларуси, блуждаят романтици. Загорели немски ту­ристи хапват пържени пилета. Смесват се уха­ния на морски въздух, екзотични риби и карамелизирани фламбета. Търкалят се мъниста на сер­гии и сувенири на безценица.

Васил Илиев сграбчва целия калейдоскоп от сувенири. Евтинийките се изсипват в шепата на боса. Той ги подарява на Кристина. Време е за плаж. Любимката излиза от гръцкото море. Обвита е в пяна като Афродита. Борецът е във възторг. Навира се с кинти. Вечерите минават в таверни. Той прави букети от пачки. Хвърля ги по оркестрите. Подарява на Кристина злат­на верига с кръст, голям колкото детска главич­ка. Бижуто е в актуалния нюанс „бабина жъл­тица".

Васил отваря и банкова сметка на инфанта­та. Долива я с по няколко хилядарки при всяко турче до Гърция.

Най-атрактивният подарък на боса към Кристина е Фолксваген „Голф". Колата е с цвят на грейнала майска черешка. До момента в София няма такава традиция.

Босът прави първата копка на обичая „га­дже с кола". За онова време фолксвагенът на ин­фантата е най-чаровната дамска кола в София.

Червената черешка засяда като костилка в гърлата на красивите мутрески. За тях е меч­та. Любовта на императора и инфантата изглежда съвършена. Порцеланово сърчице сред листенца от рози.

Омесва се тестото на новия „модус вивенди". Той пуска в оборот идеологията: „Долче Ви­та! Живот без болка."

За по-старите поколения девизът е сканда­лен.

Плющи като шамар.

Дразни като гола манекенка с цигаре и бръс­ната глава пред парламента.