Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

Днес, ко­га­то един сво­бо­ден ма­сон го­во­ри за иде­али и ня­кой го по­пи­та как­во има пред­вид чрез на­й-­вис­ши­те идеали, той ще каже, че на­й-­вис­ши­те иде­али са мъдрост, кра­со­та и сила; ко­ето обаче, ка­то се раз­мисли по­-на­та­тък обик­но­ве­но не е ни­що дру­го ос­вен ед­на фор­ма на думи. Ако по оно­ва вре­ме - или на­ис­ти­на и се­га - ра­зис­к­ва­ме за те­зи иде­али с някой, кой­то фак­ти­чес­ки раз­би­ра не­що от това, то то­га­ва ра­зис­к­ва­не­то ще ста­не не­що съв­сем спе­ци­ал­но - за не­що тол­ко­ва специално, ко­ето е свър­за­но с про­ти­ча­не на съ­би­ти­ята през ид­ва­щи­те ве­ко­ве по съ­щия на- чин, как­то мис­ли­те на строителя, съг­раж­дащ ед­на фабрика, са свър­за­ни с фабриката, ко­ято ве­че е завършена.

По оно­ва време, 12-то­то столетие, опас­но бе да се знае пред­ва­ри­тел­но как­во ще­ше да се слу­чи по-късно. Ето за­що бе не­об­хо­ди­мо да се из­пол­зу­ват зву­ча­щи без­в­ред­но ду­ми за прикритие. И по та­зи при­чи­на про­из­ле­зе из­ра­зът "Е ли Ложата пок­ри­та с керемиди? ", ко­ето всъщ­ност озна- чава: "Тук са­мо оне­зи ли присъствуват, които зна­ят зна­че­ни­ето на не- щата, ко­ито тряб­ва да бъ­дат внед­ре­ни в бъ­де­ще­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то чрез Свободното Масонство? "Тъй ка­то все­ки един тряб­ва­ше да знае, че те не тряб­ва ни­ко­га да ос­та­вят да бъ­де разбрано, че са сво­бод­ни масони, ко­га­то са всред хората. Това пре­дох­ра­ни­тел­но правило, мно­го

Но се­га да по­го­во­рим за сър­це­ви­на­та на онова, ко­ето бе пред­п­ри­ето през 12-то­то столетие. То е из­ра­зе­но в дъл­бо­ко зна­чи­тел­на­та Легенда за Све- тия Граал /*12/ за та­зи ча­ро­дей­на съдина, за ко­ято се казва, че е дошла от Далечния Изток и че има си­ла­та да под­м­ла­дя­ва хората, да до­веж­да об­рат­но към жи­вот мър­т­ви­те и т.н.

И тъй как­во е Святия Граал - ка­то сво­бод­но­-зи­дар­с­ки тер­мин - и как­во е онова, ко­ето се крие в ос­но­ва­та на ця­ла­та Легенда? Най-добре ще раз­бе­рем за как­во се от­на­ся всич­ко това, ако си при­пом­ним един сим­вол на ня­кой сво­бод­но­ма­сон­с­ки общества, сим­вол кри­во­раз­б­ран днес по на­й-въз­мож­ния груб начин. Това е един символ, взет от сек­су­ал­ния живот. Абсолютната истина, че точ­но ед­на от на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на Свобод- ното Масонство има символ, взет от сек­су­ал­ния живот; и че мно­зи­на хо- ра, ко­ито се опит­ват да обяснят та­ки­ва сим­во­ли днес, след­ват са­мо соб­с­т­ве­ни­те си дол­ни фантазии, при ко­ето те раз­би­рат те­зи сим­во­ли в един смисъл. Твърде ве­ро­ят­но е, че тъл­ку­ва­не­то на те­зи сек­су­ал­ни сим­во­ли ще иг­ра­ят не­мал­ка ро­ля в идва­щи­те времена, и че то­ва е точно, ко­ето то­га­ва ще раз­к­рие опас­но­то състояние, в ко­ето ве­ли­ки­те древ­ни тай­ни на Свободното-Масонство са из­пад­на­ли днес; а, от дру­га страна, кол­ко не­об­хо­ди­мо е по­нас­то­ящем за чис­та­та бла­го­род­на и дъл­бо­ка ос­но­ва на Свободното Масонство, сим­во­ли­те да бъ­дат па­зе­ни свещени.

Онези от вас, ко­ито са чу­ли мо­ята пос­лед­на лек­ция /*13/ на Общото Съ- брание знаете, че ис­тин­с­ко­то пър­во на­чал­но зна­че­ние на те­зи сим­во­ли е свър­за­но с причината, ко­ято не поз­во­ля­ва­ло на же­ни да ста­ват сво­бодни ма­со­ни до наскоро, и при­чи­на­та за съб­ра­ни­ята по те­зи въп­ро­си да са от­дел­но за мъ­же и за же­ни съ­що до наскоро. От дру­га страна, вие съ­що знаете, че те­зи сим­во­ли са свър­за­ни - и аз спе­ци­ал­но под­чер­та­вам то­ва - с два­та ве­ли­ки потока, про­ти­ча­щи през це­лия свят, из­ди­га­щи се до на­й-­вис­ша­та ду­хов­на област; кои то по­то­ци ние съ­що сре­ща­ме ка­то за­ко­на за по­ляр­нос­т­та в си­ла­та на мъж­ко­то и жен­с­ко­то /*14/. Вътре в та­зи кул- тура, ко­ято ние се­га тряб­ва да разглеждаме, све­ще­ни­чес­ки­ят прин­цип е из­ра­зен в ма­сон­с­ка тер­минология, ка­то жен­с­ки прин­цип в ду­хов­на­та об­ласт - в она­зи ду­хов­на област, ко­ято е на­й-­тяс­но свър­за­на с кул­тур­на­та еволюция. Управлението на све­ще­ни­ци­те е из­ра­зе­но чрез жен­с­кия при-

Тук ид­ва­ме до ос­нов­но­то по­ня­тие на Свободното Масонство, ко­ето на­ис­ти­на е старо, мно­го старо. Свободно­то Масонство се раз­ви­ва в древ­ни вре­ме­на ка­то опо­нент на све­ще­ни­чес­ка­та култура. Сега оба­че тряб­ва да ни бъ­де ясно, по пра­ви­лен начин, как­во тряб­ва да се раз­би­ра под све­ще­ни­чес­ка култура.

Това, за ко­ето се го­во­ри тук, ня­ма ни­що об­що с дреб­на­ви­те про­ти­во­дейс­т­вия на цър­к­ва­та или веруюто. Свеще­ни­чес­т­во мо­же да се про­яви в на­й-­на­пъл­но до свет­с­ки­те хора; до­ри в онова, ко­ето по­нас­то­ящем се проявя­ва ка­то наука, ко­ято влас­т­ву­ва в мно­го кул­тур­ни групи, не е ни­що дру­го ос­вен онова, ко­ето е из­вес­т­но в сво­бод­но­ма­сон­с­ки­те тер­ми­ни ка­то све­ще­ни­чес­ки елемент, ма­кар че има други, ко­ито са дъл­бо­ко масонски. Ние тряб­ва да въз­п­ри­ема­ме та­ки­ва не­ща сле­до­ва­тел­но в тях­на­та на­й-пъл­на дълбочина, ако ис­ка­ме да ги оце­ним правилно. Мога ли да обяс­ня чрез един при­мер как онова, ко­ето се про­явя­ва ка­то наука, чес­то мо­же да е онова, ко­ето се от­бе­ляз­ва в Свободното Масонство ка­то све­ще­ни­чес­ки елемент.

Кой днес сред ле­ка­ри­те не би се подиграл, ако му бъ­де ка­за­но за ле­чеб­ни­те ка­чес­т­ва на из­во­ра на Лурдо? От дру­га страна, кой док­тор не би въз­п­ри­ел съв­сем естествено, че е на­пъл­но ре­зон­но за ня­кои хо­ра да хо­дят във Висбаден или Карлсбад? Зная, че в мо­мен­та каз­вам не­що ужася- ващо, еретично, ала аз не пред­с­тавля­вам ни­то свещеничеството, ни­то да­же и медицината; оба­че ве­че наб­ли­жа­ва време, ко­га­то ед­но неп­ре­дубе­де­на при­съ­да ще бъ­де про­из­не­се­на и вър­ху двете. Ако ме­ди­ци­на­та бе­ше ефи­кас­на днес, вя­ра в си­ла­та на ле­че­ни­ето ще бъ­де ед­но от нещата, ко­ито един док­тор би предписвал. Един па­ци­ент би бил из­п­ра­тен в Карл- сбад, а друг в Лурдо, ала и два­ма­та по ед­на и съ­ща причина. Дали вие, от ед­на страна, го на­ри­ча­те го­ляма набожност, или прос­таш­ко суеверие, от друга, в края на кра­ища­та то­ва е ед­но и съ­що нещо.

Разбрано по то­зи начин, бих­ме мог­ли да ха­рак­те­ри­зи­ра­ме онова, ко­ето ле­жи в ос­но­ва­та на све­ще­ния принцип ка­то въз­дър­жа­що се да из­с­лед­ва ос­нов­ни­те неща, ка­то при­ема­що нещата, как­то те се представят, от как­ва­то и да е стра­на на света, ка­то за­до­во­ля­ва­щи се от онова, ко­ето е да­де­но по то­зи начин. Символът на това, за ко­ето чо­ве­кът не пра­ви нищо, пра­вил­ни­ят сим­вол за онова, което, в на­й-­ис­тин­с­кия сми­съл на ду­мата, е
по­да­ре­но на човека, то­зи сим­вол е взет от по­ло­вия живот. Човешкото съ­щес­т­во ис­тин­с­ки е про­дук­тивно там, ала онова, ко­ето про­явя­ва се­бе си в та­зи про­дук­тив­на сила, ня­ма ни­що об­що с чо­веш­ко­то изкуство, с чо­веш­ка­та на­ука или с чо­веш­ка­та способност; от не­го е из­к­лю­че­но вси- чко, ко­ето се из­ра­зя­ва в три­те ко­лони на "Царското Изкуство". Така, ко­га­то ня­кой пред­с­та­вят те­зи сим­во­ли на човечеството, те ис­кат да кажат: В то­зи сим­вол чо­веш­ка­та при­ро­да се из­ра­зя­ва не как­то чо­ве­кът я е на- правил, а как­то тя е би­ла да­де­на от боговете. Това се из­ра­зя­ва чрез Авел, ло­ве­ца и овчаря, кой­то пред­ла­га жер­т­воп­ри­но­си­тел­но­то животно, жерт- воп­ри­но­си­тел­но­то агне, чрез ко­ето пред­ла­га онова, за ко­ето са­ми­ят той не е нап­ра­вил нищо, за да го про­изведе, ко­ето бе дош­ло в съ­щес­т­ву­ва­не не­за­ви­си­мо от него.

От дру­га страна, как­во пред­с­тав­ля­ва Каин? Той пре­на­ся­ше в жер­т­ва онова, ко­ето бе при­до­бил чрез соб­с­т­вения си труд, онова, ко­ето той бе спе­че­лил от пло­до­ве­те на зе­мя­та ка­то об­ра­бот­ва почвата, Онова, ко­ето той жертвуваше, има­ше нуж­да от чо­веш­ко умение, зна­ние и мъдрост: Онова, ко­ето изис­к­ва раз­би­ра­не за това, което се ос­но­ва­ва в ду­хо­вен сми­съл вър­ху сво­бо­да­та на чо­ве­ка да ре­ша­ва не­ща­та за се­бе си. Затова тряб­ва­ше да бъ­де пла­те­но с вина, чрез убиване, най-напред, жи­ви­те не- ща, ко­ито бя­ха да­де­ни от Природата или от Божес­т­ве­ни­те Сили, та­ка как­то Каин уби Авел.

През ви­на ми­на­ва пъ­тят към свободата. Всяко нещо, ко­ето е ро­де­но в све­та - вър­ху ко­ето чо­ве­кът може, в на­й-­доб­рия случай, да дейс­т­ву­ва са­мо по вто­ри­чен на­чин - всич­ко да­де­но на чо­ве­ка чрез Божествените Си ли, всичко, ко­ето съществува, без да е не­об­хо­ди­мо той да ра­бо­ти вър­ху не­го непрестанно; всич­ко то­ва ни е да­де­но пър­во­на­чал­но в Царствата на Природата, над ко­ито ние ня­ма­ме ни­ка­къв кон­т­рол - в онези Царства /Растително, Животинско и Човешко Царство/, чи­ито си­ли са изо­ли­ра­ни от как­во­то и да е чо­веш­ко участие, за­що­то в те­зи Царства са включ­ва фи­зи­чес­ко­то възпроизвеждане. Всички въз­п­ро­из­во­ди­тел­ни си­ли в тези Царства, са ни да­де­ни от Природата. Дотолкова, до­кол­ко­то ние взи­ма­ме от онова, ко­ето е жи­во за на­ша упот­ре­ба - за­що­то ние пра­вим све­та на­ше мяс­то за живеене, ко­ето се раз­ви от онова, ко­ето е жи­во - ние чрез то­ва пред­ла­га­ме жертвоприношение, да­де­но нам, та­ка как­то Авел при­на­ся­ше в жер­т­ва да­де­но­то нему.

Символът за те­зи три Царства е Кръстът. Долното ра­мо сим­во­ли­зи­ра Ра- стителното Царство, сред­но­то или нап­реч­но ра­мо - Животинското Цар- ство, а гор­но­то ра­мо - Човешкото Царство.

Корените на рас­те­ни­ето са за­ри­ти в зе­мя­та и се от­п­ра­вят нагоре, в цвета, оне­зи части, ко­ито при чо­век се от­п­ра­вят надолу. Възпроизводителните ор­га­ни в рас­те­ни­ето са, ко­ито се явя­ват в цвета. Надолу обър­на­та­та част,
коренът, а гла­ва­та на растението, за­ри­то в земята. Животното е расте- нието, обър­на­то на­по­ло­ви­на и не­го ви­ят гръб­нак е хо­ри­зон­та­лен по от­но­ше­ние на земята. Човекът е растението, обър­на­то напълно, та­ка че дол­на­та част и от­п­ра­ве­на нагоре.

Това ле­жи в ос­но­ва­та на всич­ки тай­ни на Кръста. И ко­га­то те­осо­фи­ята ни по­каз­ва как чо­век тряб­ва да премине, в те­че­ние на сво­ята еволюция, през раз­лич­ни­те Царства на Природата, през Растително, Животинско и Човешко царство, то то­ва е съ­що­то нещо, из­ра­зе­но от Платон в прек­рас­ни­те думи. "Световното Душа е при ко­ва­на на Кръста на Световното Тяло" /*15/. Човешката ду­ша е ед­на искра, из­ко­чи­ла от Световната Ду- ша, а чо­веш­ко­то същество, ка­то фи­зи­чес­ко чо­веш­ко същество, е расте- ние, жи­вот­но и фи­зи­чес­ки чо­век ед­нов­ре­менно. Дотолкова, до­кол­ко­то Световната Душа е раз­де­ли­ла се­бе си на ин­ди­ви­ду­ал­ни ис­к­ри от чо­веш­ки души, то тя е, та­ка да се каже, за­ко­ва­на на Световния Кръст, за­ко­ва­на към онова, ко­ето се из­ра­зя­ва в три­те Царства, Животинско, Растително и Човешкото Царство. Сили, ко­ито чо­ве­кът още не е ов­ла­дял ра­бо­тят в те­зи Царства. Ако той ис­ка да ги контролира, то­га­ва той тряб­ва да съз­да­де но­во Царство свое собствено, ко­ето не е из­ра­зе­но в Кръста.

Когато го­во­ря на та­зи те­ма чес­то ме запитват: Къде е ми­не­рал­но­то Цар- ство във всич­ко това? Минералното цар­с­т­во не е сим­во­ли­зи­ра­но в Кръ- ста; за­що­то то е оно­ва царство, в ко­ето чо­ве­кът ве­че мо­же да из­ра­зи се­бе си яс­но къ­де­то той се е на­учил да при­ла­га тех­ни­ки­те на из­мер­ва­не и пресмятане, на ге­омет­рия и арит­ме­тика; на­къ­со всичко, от­на­ся­що се до не­ор­га­нич­на­та природа, до не­ор­га­нич­но­то Минерално Царство.

Ако раз­г­ле­да­те един храм, вие знаете, че чо­ве­кът го е из­диг­нал с линии, компас, от­вес и пр. и нак­рая с мис­ленето, ко­ето не­ор­га­нич­на­та при­ро­да е пре­да­ла на ар­хи­тек­та в ге­омет­ри­ята и механиката. И ка­то про­дъл­жи­те да раз­миш­ля­ва­те вър­ху це­лия храм, вие ще откриете, че то­ва е един не­оду­ше­вен предмет, ро­ден от чо­веш­ката сво­бо­да и ра­бо­та на мозъка. Вие оба­че не мо­же­те да ка­же­те това, ако под­ло­жи­те ед­но растение, или жи­вотно на чо­веш­ко наблюдение.

Така вие виждате, че онова, ко­ето чо­ве­кът е овладял, онова, ко­ето той е в със­то­яние да владее, досега, е об­ластта на неодушевеното. И всичко,
ко­ето чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е пре­вър­на­ло в хар­мо­ния и ред от не­оду­ше­вения свят, е сим­во­лът на не­го­во­то Царско Изкуство на земята. Онова, ко­ето той е внед­рил в Минералното Царство със сво­ето Царско Изкуст- во, е за­поч­на­ло ка­то ед­но протичане, ед­но въп­лъ­ще­ние на Божествената мъдрост. Да се вър­нем във вре­ме­то на древ­ни­те хал­дей­ци и египтяни, ко­га­то не са­мо ин­те­лек­тът е бил, кой то е из­пол­зу­ван в изграждането, а ко­га­то за­си­ле­ни въз­п­ри­ятия са об­х­ва­ща­ли всичко: Контролирането на не­ор­га­нич­на­та при­ро­да то­га­ва е би­ло виж­да­но ка­то "Царското Изкуст- во", ко­ето е причината, по­ра­ди ко­ято кон­т­ро­ли­ра­не­то на при­ро­да­та е обоз­на­че­но ка­то "Свободно ма­сон­с­т­во /зидарство/". Първоначално то­ва може да бъ­де ви­дя­но ка­то фантазия, ала то е не­що повече.

Представете си оня момент, она­зи точ­ка във вре­ме­то на раз­ви­ти­ето на на­ша­та земя, ко­га­то ня­кой все още не е про­тег­нал ръка, за да офор­ми не­ор­га­нич­на­та Природа, ко­га­то ця­ла­та пла­не­та е би­ла пред чо­ве­ка та­ка­ва , как­ва­то е дош­ла от Природата! И как­во е ста­на­ло тогава? Погледнете на­зад към из­ди­га­не­то на еги­пет­с­ки­те пирамиди, при ко­ето ка­мък е бил наг­ла­ся­ван към ка­мък чрез човека. Сътворението на при­ро­да­та е по­лу­чи ла но­ва фор­ма в ре­зул­тат на чо­веш­ка­та мисъл. Човешката мъд­рост та­ка тран­с­фор­ми­ра­ла земята. Това се е въз­п­ри­ема­ло ка­то пра­вил­на­та за­да­ча на Свободно съг­раж­да­щия чо­век на земята. Като е из­пол­зу­вал го­ля­мо раз­но­об­ра­зие на инструменти, уп­рав­ля­ва­ни от чо­веш­ка­та мъдрост, чо­веш­ки­те си­ли са въ­ве­ли в ми­не­рал­ния свят ед­но преобразование, ко­ето се е раз­гър­на­ло меж­ду пър­вич­ни­те вре­ме­на и нас­то­ящия ден, ко­га­то чо­вешки­те си­ли мо­гат да вли­я­ят на да­леч­ни прос­т­ран­с­т­ва без ме­ха­нич­ни средства.

И то­ва е пър­ва­та колона, ко­ло­на­та на мъдростта.

Малко по­-къс­но ние виж­да­ме да се ус­та­но­вя­ва вто­ра­та колона, ко­ло­на­та на красотата, на изкуството. Изкуство­то е съ­що та­ка ед­но сред­с­т­во да се из­ли­ва чо­веш­ки­ят дух в без­жиз­не­на ма­те­рия и от­но­во ре­зул­та­тът е ед­но оду­ше­вя­ва­не /побеждаване/ /*16/ на неодушевеното, ко­ето се на­ми­ра в природата. Опитайте се за момент да си пред­с­та­ви­те как мъд­рос­т­та пос­те­пен­но по­беж­да­ва и ов­ла­дя­ва без­жиз­не­на­та Природа. И вие ще ви­ди­те как онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва без чо­веш­ко учас­тие би­ва пре­офор­ме­но пар­че по пар­че от са­мия чо­век Представете си - са­мо как фантазията, ако то­ва ви е необходимо, резултатът, ако ця­ла­та зе­мя е пре­об­ра­зо­вана от ръ­ка­та на човека, ре­зул­та­тът на ця­ла­та зе­мя да ста­не тво­ре­ние на изку- ството, из­пъл­не­но от мъд­рост и из­лъч­ва­що красота, из­г­ра­де­но от чо­веш­ка­та ръ­ка и за­мис­ле­но от чо­веш­ка­та мъдрост! Това мо­же да из­г­лежда фантастично, ала то е по­ве­че от това. Тъй ка­то чо­веш­ка­та ми­сия на зе­мя­та е да пре­об­ра­зи пла­не­та­та артистично. Това от­к­ри­ва­те из­ра­зе­но във вто­ра­та ко­ло­на - ко­ло­на­та на красотата.

Върху ко­ето сред­но­ве­ков­ни­те хо­ра от 12то­то сто­ле­тие са размишлявали, ка­то са гле­да­ли на­зад към древ­на та мъдрост, че мъд­рос­т­та на из­ми­на­ли­те вре­ме­на се е за­па­зи­ла в мра­мор­ни паметници, до­ка­то съв­ре­мен­на та мъд­рост се е на­ми­ра­ла в чо­веш­ко­то сърце. Като тя се е про­явя­ва­ла чрез чо­ве­ка на изкуството, ста­вай­ки ра­бо­та на из­кус­т­во­то чрез тру­да на не­го­ви­те ръце. Онова, ко­ето той чувствува, той от­пе­чат­ва в материята, ко­ято е безформена, из­чук­ва го от мър­т­вия камък; до­ка­то вът­реш­на­та ду­ша на човека, раз­би­ра се, не жи­вее в то­зи мър­тъв камък, все пак се про­явя­ва там. Всяко из­кус­т­во е пос­ве­те­но на та­зи цел; ви­на­ги има то­ва ов­ладя­ва­не на неживата, не­ор­га­нич­на природа, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли се от­на­ся до един скулптор, кой­то из­дялва мрамора, или художник, под­реж­дащ цветовете, свет­ли­ни­те и сенки. И до­ри дър­жав­ни­кът да­ва струк­ту­ра на при­ро­да­та /? / /*17/ . . . винаги, - не­за­ви­си­мо от това, ко­га­то растителни, жи­во­тин­с­ки или чо­веш­ки си­ли вли­зат в не­го - ви­на­ги се ра­бо­ти с чо­веш­кия соб­с­т­вен дух.

По то­зи на­чин сред­но­ве­ков­ни­ят мис­ли­тел на 12то­то сто­ле­тие е пог­леж­дал на­зад към окул­т­на­та мъд­рост на древ­ни­те халдейци, на гръц­ко­то из­кус­т­во и кра­со­та и на си­ла­та в кон­цеп­ци­ята за дър­жа­ва­та в Римската империя. Това са три ве­ли­ки ко­ло­ни в све­тов­на­та ис­то­рия - мъдрост, кра­со­та и сила. Гьоте ги изоб­ра­зя­ва в не­го­ва­та приказка, ка­то три­те Царе - окул­т­на­та мъд­рост в Златния Цар, кра­со­та ка­то Гърция в Сребърният Цар, а в Пиринченият Цар сила, ко­ято тя на­ми­ра сво­ето све­тов­но­ис­то­ри­чес­ко из­ра­зя­ва­не в Римското по­нятие за Държава и ко­ето след то­ва бе въз­п­ри­ето в ор­га­ни­за­ци­ята на Християнската Църква. И Средните Веко- ве, с тех­ния ха­ос /*18/, про­из­ти­чащ от сблъ­съ­ка на пре­сел­ва­щи­те се на­ро­ди и с тех­ни­те обър­ка­ни сти­ло­ве, из­ра­зе­ни в зле офор­ме­ния Смесен Цар, нап­ра­вен от злато, среб­ро и пиринч; онова, ко­ето е би­ло дър­жа­но по­от­дел­но в раз­лич­ни­те древ­ни култури, е сме­се­но в то­зи цар. След то- ва, от­дел­ни­те си­ли тряб­ва от­но­во да раз­ви­ят се­бе си от то­зи хаос, до ед­но по­-ви­со­ко ниво.

Всички онези, ко­ито през Средните Векове по­еха за свой сим­вол Светия Граал, си пос­та­ви­ха за цел из­ползу­ва­не­то на чо­веш­ки сили, за да се до­ве­дат те­зи от­дел­ни си­ли до по­-вис­ша сте­пен на развитие. Светият Граал тряб­ва­ше да бъ­де не­що по съ­щи­на ново, ма­кар че той е тяс­но свър­зан по своя сим­во­ли­зъм със сим­воли­те на ед­на мно­го древ­на мис­тич­на тра- диция.

Какво всъщ­ност е Светият Граал? За онези, ко­ито раз­би­рат пра­вил­но та­зи легенда, тя оз­на­ча­ва - как­то мо­же до­ри да бъ­де до­ка­за­но чрез ли­те­ра­тур­ни сред­с­т­ва /*19/ - следното:

За се­га чо­ве­кът е ов­ла­дял са­мо не­оду­ше­ве­но­то в Природата. Преобразу- ването на жи­ви­те сили, пре­об­ра­зу­ва не­то на онова, ко­ето про­ник­ва и рас­те в растенията, а и на онова, ко­ето се про­явя­ва в жи­во­тин­с­ко­то и в чо­вешко­то въз­п­ро­из­веж­да­не - то­ва е из­вън не­го­ва­та власт. Човекът тря- б­ва да не се до­кос­ва до те­зи тайн­с­т­ве­ни си­ли на Природата. Там той не мо­же да се намесва. Онова, ко­ето е ре­зул­тат от те­зи си­ли не мо­же на­пъл­но да бъ­де раз­б­ра­но от човека. Един ху­дож­ник мо­же на­ис­ти­на да съз­да­де ед­но стран­но кра­сив Зевс, ала той не мо­же на­пъл­но да раз­бе­ре то­зи Зевс; в бъ­де­ще чо­век ще дос­тиг­не до ед­но ниво, ко­га­то той ще мо­же да раз­бира и това. Точно, ко­ето е така, че чо­век е дос­тиг­нал кон­т­рол над не­оду­ше­ве­на­та природа, е ов­ла­дял зем­но­то при­тег­ля­не чрез тер­зия и от­вес и нап­рав­ля­ва­щи­те си­ли на Природата с по­мощ­та на ге­омет­ри­ята и ме­ха­никата; по съ­щия на­чин в бъ­де­ще човекът, са­ми­ят той, ще кон­т­ро­ли­ра онова, ко­ето по­лу­ча­ва са­мо ка­то дар от Природата или Божестве- ните си­ли - имен­но живото.

Когато в ми­на­ло­то Авел при­не­се в жер­т­ва онова, ко­ето не­му е би­ло да­де­но от Божествената ръка, по то­зи на­чин той пра­ве­ше жер­т­воп­ри­но­ше­ние от об­лас­т­та на живото, са­мо онова, ко­ето той бе по­лу­чил от при­родата. Като кон­т­раст Каин бе при­не­съл в жер­т­ва нещо, ко­ето той са­ми­ят бе спе­че­лил от зе­мя­та чрез соб­с­т­вения си труд, ка­то пло­до­ве на уси­ли­ето си /*20/. Ето за­що по то­ва вре­ме /в Средните Векове/, ос­нов­но нов им­пулс бе въ­ве­ден в Свободното-Масонство. И то­зи им­пулс е онова, обоз­на­ча­ва­но чрез сим­во­ла на Светия Граал, си­ла­та на саможертвата. Често съм казвал, че хар­мо­ни­ята в чо­веш­ки­те от­но­ше­ния не се постига, ка­то бъ­де проповядвано, а ка­то бъ­де създадено. Когато вед­нъж не­об­хо­ди­ми­те си­ли бъ­дат съ­бу­де­ни в чо­веш­ка­та природа, пре­ус­та­но­вя­ва се лип­са­та на доброжелателство. Понятието за мно­жес­т­во и мал­цин­с­т­во са без­с­мисле­ни в онова, ко­ето из­ра­зя­ват ма­сон­с­ки­те символи; тук не мо­же да има ни­ка­къв спор, тъй ка­то въп­ро­сът се със­тои са­мо в "може" или "не може". Никакво мно­зин­с­т­во не мо­же да ре­ши да­ли чо­век би тряб­ва­ло да из пол­зу­ва тер­зи­ята и отвеса; фак­ти­те ре­ша­ват това. По въпроса, че всич­ки хо­ра са братя, там те намират, че са едно. По то­зи въп­рос не мо­же да има спор, ако все­ки вър­ви по пъ­тя на обективността. Пътят, кой­то има за пос­ле­ди­ца при­до­би­ва­не­то на по­-вис­ши сили. Така връз­ка­та меж­ду сво­бод­ни­те ма­со­ни е без­с­пор­на и без съм­не­ние е връз­ка на братство, ко­ето в ши­рок сми­съл от онова, ко­ето хо­ра­та имат об­що в не­оду­хот­во­ре­ната Природа.

Обаче не вся­ка си­ла там е все още придобита. Някои неща, ко­ито ня­ко­га са би­ли там, от­но­во са изчезнали, за­що­то в ци­къ­ла на Природата, в кой­то ние сме се­га и кой­то на­ри­ча­ме земя, ма­те­ри­ал­но­то въз­п­ри­ятие е нап­ре­ден план, до­ка­то ин­ту­итив­но­то въз­п­ри­ятие е би­ло загубено. Мога ли да по­со­ча са­мо един случай; в ар­хи­тек­ту­ра­та спо­соб­нос­т­та да се пла­ни­ра ед­на на­ис­ти­на акус­тич­на сгра­да е на­пъл­но загубена. Обаче в ми­на­ло­то то­ва из­кус­т­во бе­ше разбрано. Всеки, кой­то из­г­раж­да сгра­да са­мо чрез външ­ни понятия, ни­ко­га не ще съз­да­де ед­на акус­тич­на сграда; ала всеки, кой­то мис­ли интуитивно, с мис­ли­те му вко­ре­не­ни в по­-вис­ши области, ще е в със­то­яние да пос­тиг­не ед­на акус­тич­на сграда. Онези, ко­ито зна­ят това, зна­ят съ­що че в бъ­де ще оне­зи си­ли на външ­на­та природа, над ко­ито по­нас­то­ящем ня­ма­ме ни­ка­къв контрол, ще тряб­ва от­но­во да бъ­дат победени, та­ка как­то чо­ве­кът ве­че е по­бе­дил зем­но­то привличане, свет­ли­на­та и елек­т­ри­чес­т­во­то в не­оду­ше­ве­на­та природа.

Макар че на­ша­та епо­ха не е до­там напреднала, че да е в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра външ­на­та жи­ва Природа, ма­кар че она­зи кул­тур­на епо­ха все още не е дошла, в ко­ято жи­ви и жи­во­то­дел­ни си­ли ще бъ­дат овладени, въп­ре­ки то­ва ве­че съ­щес­т­ву­ва под­гот­ви­тел­на­та шко­ла за това, ко­ято бе­ше ос­но­ва­на от движението, на­ре­чено Ложата на Светия Граал. Ще дой­де оба­че вре­ме­то - и то­ва ще бъ­де мно­го осо­бе­на точ­ка във вре­ме­то - ко­га­то човечеството, от­к­ло­ня­вай­ки се от сво­ята нас­то­яща тенденция, ще види, че дъл­бо­ки вът­реш­ни ду­шевни си­ли не мо­гат да бъ­дат ре­ше­ни чрез ре­ше­ния на множеството; че ни­как­во ви­шег­ла­сие не мо­же да уреди въпроси, включ­ва­щи без­г­ра­нич­на­та об­ласт на любов, в ко­ято е вло­же­но онова, ко­ето чо­век чув­с­т­ву­ва или усеща. Тази сила, ко­ято е об­ща за ця­ло­то човечество, ко­ято се из­ра­зя­ва в интелектуалното, как­то и във все­об­х­ва­ща­що­то единство, за ко­ето не мо­же да има ня­ка­къв конфликт, и ко­ято си­ла се на­ри­ча Манас. И кога­то хо­ра­та ще са нап­ред­на­ли дотам, че те ще бъ­дат не са­мо един­с­т­во в своя интелект, а съ­що и в сво­ите въз­п­ри­ятия и чувства, а ще са и в хар­мо­ния с на­й-­вът­реш­на­та си душа, дотол- кова, че ще от­к­ри­ват се­бе си в онова, ко­ето е бла­го­род­но и добро, до- толкова, че те с обич ще се обе­ди­ня­ват в обек­тив­ни­те неща, в онова, ко- ето имат общо, по съ­щия начин, по кой­то те се съгласяват, че две по две пра­ви че­ти­ри и три по три девет; то то­га­ва ще нас­та­не времето, ко­га­то хо­ра­та ще мо­гат съ­що та­ка да кон­т­ро­ли­рат и живото. Неодушевено - обек­тив­на не­оду­ше­ве­ност на въз­п­ри­ятие и чув­с­т­во - с всич­ко чо­веш­ко на­ис­ти­на об­х­ва­на­то в любов: Това е ус­ло­ви­ето за при­до­би­ва­не кон­т­рол над живото.

Онези, ко­ито ос­но­ва­ха дви­же­ни­ето на Светия Граал в 12-ия век, казаха, че то­зи кон­т­рол над жи­ва­та при­ро­да ня­ко­га го е имало, бил е на раз­по­ло­же­ние на боговете, ко­ито съз­да­до­ха Космоса и сля­зо­ха на земята, за да

Този обе­ди­не­на си­ла /об­щес­т­ве­на сила/ /*21/, ко­ято да­ва на чо­ве­ка власт над онова, ко­ето се сим­во­ли­зи­ра от Кръста, е из­ра­зе­на - що се от­на­ся до из­пол­зу­ва­не­то на си­ла­та от бо­го­ве­те - чрез един символ, имен­но

чрез един три­ъгъл­ник със своя връх, со­чещ надолу. А ко­га­то се от­на­ся до те­зи си­ли да из­ра­зи се­бе си в чо­веш­ка­та природа, как­то по за­ро­ди­ша тя се стре­ми на­го­ре към бо­жес­т­ве­на­та сила, то­га­ва се сим­во­ли­зи­ра чрез един три­ъгъл­ник със своя връх, со­чещ нагоре. Боговете се из­диг­на­ли се­бе си от чо­веш­ка­та при­ро­да и са се от­де­ли­ли от човека; ала те са му ос­та­ви­ли триъгълника, кой­то ще се раз­вие по­-на­та­тък вът­ре в него. Този три­ъгъл­ник е съ­що сим­вол на Светия Граал.

Средновековният окул­тист е из­ра­зил сим­во­ла на Граала - сим­во­ла на съ­буж­да­не на съ­вър­шен­с­т­во­то в живо­та - във фор­ма­та на триъгълник. Всичко то­ва не се нуж­дае от об­щес­т­ве­на църква, об­ви­ва­ща се­бе си око- ло пла­не­та­та във вко­че­не­на организация, ма­кар че и тя съ­що мо­же да да­де не­що на ин­ди­ви­ду­ал­на­та душа; но ако всич­ки ду­ши за­поч­нат да зву­чат в ед­на и съ­ща нота, то то­га­ва си­ла­та на Светия Граал мо­же да бъ­де съ­бу­де­на във все­ки индивид. Всеки, кой­то ис­ка да съ­бу­ди у се­бе си си­ла­та на Граала, ни­що не ще спечели, ако мо­ли си­ли­те на офи­ци­ал­на­та църква, да­ли те мо­гат да му ка­жат нещо; Всъщност той тряб­ва да съ­бу­ди та­зи си­ла у се­бе си, без мно­го да за­да­ва въпроси. Човекът за­поч­ва от тъ­по­та на ума нап­ред­ва през съм­не­ние до сила. Това стран­с­т­ву­ва­не на ду­-

ша­та е из­ра­зе­но в ли­це­то на Парсифал, кой­то тър­си Светия Граал. Това е ед­но от мно­жес­т­во­то дъл­бо­ки зна­че­ния на фи­гу­ра­та на Парсифал.

Дали мо­ето зна­ние нараства, ако ед­но юри­ди­чес­ко тяло, кол­ко­то и ве­ли­ко прок­ла­ми­ра ед­на ма­те­ма­ти­чес­ка ис­ти­на чрез своя офи­ци­ален говори- тел? Ако аз ис­кам да на­уча математика, тряб­ва да сед­на и да уча и да при­до­бия аз са­ми­ят раз­би­ра­не за нея. И от как­ва пол­за би било, ако ед­но юри­ди­чес­ко тя­ло при­те­жа­ва власт та на Кръста? /*23/. Ако аз ис­кам да из­пол­зу­вам си­ла­та на Кръста, кон­т­ро­ла на онова, ко­ето е живо, то аз тряб­ва да го пос­тиг­на сам за се­бе си. Никой не мо­же да ми го каже, или да ми го съ­об­щи с думи; на­й-м­но­го то; ко­ето мо­же е да ми го по­ка­жат в символи, да ми да­дат све­те­щия сим­вол на Граала, ала то­ва не мо­же да бъ­де из­ка­за­но в ед­на ин­те­лек­ту­ал­на формула.

Първото пос­ти­же­ние на то­зи сред­но­ве­ко­вен окул­ти­зъм сле­до­ва­тел­но би бил онова, ко­ето се по­яви в тол­кова мно­го раз­лич­ни дви­же­ния в Европа: стре­ме­жът към ин­ди­ви­ду­ал­ност в религията, бяг­с­т­во­то от вко­че­ня­сала­та ед­нак­вост на ор­га­ни­зи­ра­на­та църква. Вие мо­же­те яс­но да схва­не­те до как­ва сте­пен та­зи склон­ност е под­чер­та­на в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах /*24/. Онова, ко­ето про­яви се­бе си за пър­ви път в Реформация- та, бе­ше ве­че вло­же­но в сим­во­ла на Светия Граал. Онзи, кой­то има чув­с­т­во за ве­ли­ко­то значение, което зас­та­ва пред нас в то­зи символизъм, ще раз­бе­ре не­го­ва­та ве­ли­ка и дъл­бо­ка кул­тур­на стойност. Великите не­ща на све­та не се раж­дат в шум и бъркотия, а в ин­тим­ност и тишина. Човекът не вър­ви нап­ред в сво­ето раз­ви­тие чрез шу­ма на топовете, а чрез си­ла­та на онова, ко­ето се раж­да в ин­тим­нос­т­та на та­ки­ва тай­ни братства, чрез си­ла­та на онова, ко­ето е из­ра­зе­но в та­ки­ва об­х­ва­ща­щи це­лия свят сим- воли, ко­ито вдъх­но­вяват човечеството.

От оно­ва вре­ме чрез без­б­рой ка­на­ли сър­ца­та на хо­ра­та са по­лу­чи­ли ед­но вли­ва­не на онова, ко­ето е би­ло за­че­на­то от онези, ко­ито са би­ли пос­ве­те­ни в мис­те­ри­ите на Светия Граал в сре­да­та на ХІІ столетие; ко­ито тряб­ва­ше да се кри­ят от све­та под псевдоними, но ко­ито всъщ­ност бя­ха ква- сът, под­гот­вящ кул­ту­ра­та на пос­лед­ни­те 400 години.

Пазителите на ве­ли­ки­те тайни, на оне­зи сили, ко­ито неп­ре­къс­на­то вли­я­ят вър­ху чо­веш­ко­то раз­ви­тие жи­веят в окул­т­ни братства. Аз са­мо мо­га да за­гат­на за онова, ко­ето фак­ти­чес­ки е вклю­че­но в това, за­що­то са­мият въп­рос вър­ви мно­го дъл­бо­ко в окул­т­на­та област.

За онези, ко­ито на­ис­ти­на при­до­би­ват вход до та­ки­ва тай­ни един осо­бен ре­зул­тат е по­-­яс­на пер­с­пек­ти­ва и за све­тов­ни­те съ­би­тия в бъдеще. Бав- но, но си­гур­но органичните, жи­ви­те си­ли се на­мес­ват в съв­ре­мен­ния ци­къл на чо­веш­ко­то развитие. Ще нас­та­не вре­ме - кол­ко­то и фан­тас­тич­но то­ва да из­г­леж­да на съв­ре­мен­ни те хо­ра - ко­га­то чо­ве­кът ве­че не са­мо ще ри­су­ва картини, не са­мо ще пра­ви без­жиз­не­ни скул­п­то­ри , а ще бъ­де

Обаче онова, ко­ето ще из­г­леж­да по­-мал­ко фантастично, е фактът, че днес за­поч­ва пър­ва­та зо­ра за из­пол­зу­ва не на те­зи жи­ви си­ли в съ­би­ти­ята на со­ци­ал­ния живот; то­ва е ис­тин­с­ка­та тайна, за­оби­ка­ля­ща Светия Граал. Последното събитие, вне­се­но в со­ци­ал­на­та сфе­ра чрез ста­ро­то Свободно-Масонство из­ле­зе на от­к­ри­то в со­ци­ал­на­та сфе­ра с иде­ите за равенство, сво­бо­да и братство, ка­то не­го­ви резултати. Който знае това, знае също, че идеите, ко­ито се из­лъч­ва­ха от Светия Граал, бя­ха про­па­ган­ди­ра­ни чрез без­б­рой ка­на­ли и със­тав­лява­ха ис­тин­с­ка­та дейс­т­ви­тел­на си­ла във френ­с­ка­та Революция.

Онова, ко­ето днес се на­ри­ча социализъм, съ­щес­т­ву­ва са­мо ка­то ед­но преждевременно, не­нор­мал­но раж­да­не и не­въз­мо­жен експеримент, ка­то ед­на пос­лед­на и от­ча­яна бор­ба на ед­на връ­ща­ща се въл­на на чо­веш­ко­то развитие. Той не мо­же да до­не­се ни­ка­къв по­ло­жи­те­лен резултат. Онова, ко­ето то­зи со­ци­али­зъм ис­ка да достигне, мо­же да бъ­де дос­тиг­на­то са­мо пос­ред­с­т­вом жи­ва деятелност; не е дос­та­тъч­на са­мо ко­ло­на­та на си­ла та. Социализмът не мо­же по­ве­че да бъ­де кон­т­ро­ли­ран с не­оду­ше­ве­ни сили. Идеите на Френската Революция - свобода, ра­вен­с­т­во и братство, са пос­лед­ни­те идеи, из­ти­ча­щи от неодушевеното. Всичко, ко­ето все още вър­ви по та­зи линия, е безплодно, и е об­ре­че­но да умре. Защото ог­ром­но зло съ­щес­т­ву­ва в све­та днес, ужа­сява­ща мизерия, ко­ято се из­ра­зя­ва с та­ка­ва стра­хот­на сили, ко­ято се на­ри­ча со­ци­ален въпрос, ве­че не мо­же да бъ­де при­пис­ва­на на неодушевеното. За то­ва е не­об­хо­ди­мо ед­но Царско Изку- ство; и точ­но то­ва Царско Изкус­т­во бе внед­ре­но в сим­во­ла на Светия Граал.

Посредством то­ва Царско Изкуство чо­век тряб­ва да при­до­бие кон­т­рол над не­що по­доб­но на силата, ко­ято ка­ра рас­те­ни­ето да пониква, на съ­ща­та сила, ко­ято окул­тис­тът използува, ко­га­то усил­ва рас­те­жа на ед­но ра- стение. По съ­щия на­чин част от та­зи си­ла мо­же да бъ­де из­пол­зу­ва­на за со­ци­ал­но спасение. Тази сила, ко­ято се опит­ва от онези, ко­ито зна­ят не­що за Розенкройцерските Мистерии - как­то нап­ри­мер зна­еше Булвер Литън в сво­ята пред­с­каз­ва­тел­на но­ве­ла "Врил"/*25/ - по­нас­то­ящем е все още в ед­на еле­мен­тар­на за­ро­диш на степен. В Свободното-Масонство на бъ­де­ще­то та­зи си­ла ще бъ­де ис­тин­с­ко­то съ­дър­жа­ние на вис­ши­те сте- пени. Царското Изкуство в бъ­де­ще ще бъ­де со­ци­ал­но изкуство.

И от­но­во тряб­ва да ви ка­жа нещо, ко­ето ще из­г­леж­да фан­тас­тич­но на не­пос­ве­те­ния по­ра­ди това, бих мо­гъл да кажа, че иде­ята е об­зе­ма­ща и все- обхващаща. Онова, ко­ето чо­ве­кът от­пе­чат­ва ка­то форма, про­из­ти­ча­ща от не­го­ва­та ду­ша вър­ху ма­те­ри­ята на нас­то­ящия зе­мен Кръг, е вечно, то ня­ма да премине. Дори ма­кар че ма­терията, на ко­ято по то­зи на­чин и е
да­де­на външ­на форма, се разпадне, онова, на ко­ето Царското Изкуство е да­ло форма, в пирамидите, хра­мо­ве­те и черквите, е незагиващо. Онова, на ко­ето чо­веш­ки­ят дух е дал фор­ма в ма­те­ри­ята ще при­със­т­ву­ва в све­та ка­то ед­на про­дъл­жи­тел­на сила. Това е на­пъл­но яс­но на онези, ко­ито са пос­ве­те­ни в та­ки­ва неща. Кьолнската го­ти­чес­ка ка­тед­ра­ла нап­ри­мер ще премине; ала от ог­ром­но зна­че­ние е, че ато­ми­те ня­ко­га са били, са учас­т­ву­ва­ли в та­зи форма. Самата та­зи фор­ма е не­за­ги­ва­що­то нещо, ко­ето за­нап­ред ще учас­т­ву­ва в нап­ред­ва­щия ево­лю­ци­онен про­цес на човече- ството, точ­но та­ка как­то жи­ва­та сила, ко­ято е в растението, учас­т­ву­ва в ево­лю­ци­ята на Природата! Художникът, кой­то ри­су­ва ед­на кар­ти­на днес, кой­то от­пе­чат­ва вър­ху мър­т­ва­та ма­те­рия с кръв­та на ду­ша­та си, съ­що та­ка съз­да­ва нещо, ко­ето ра­но или къс­но ще бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но в хи­ля­ди атоми. Онова, ко­ето има не­уми­ра­ща трай­на стойност, ко­ето е вечно, е, че той е създавал, не­що от не­го­ва­та ду­ша е про­тек­ло в мате- рията.

Държави и всич­ки дру­ги чо­веш­ки об­щес­т­ва ид­ват и си оти­ват пред на­ши­те очи. Ала онова, ко­ето хо­ра­та са офор­ми­ли от сво­ите души, ка­то та­ки­ва общества, пред­с­тав­ля­ват по чо­веш­ки схва­ща­ни идеи с веч­на стой­ност, с веч­но тра­еща значимост. И ко­га­то та­зи чо­веш­ка ра­са от­но­во се е по­яви­ла вър­ху зе­мя­та ве­че в но­ва форма, то­га­ва зе­мя­та ще ви­ди пло­до­ве­те на те­зи еле­мен­ти с веч­на стойност.

Днес, кой­то об­ръ­ща своя пог­лед към звез­д­ни­те небеса, виж­да ед­на чу­дес­на хармония. Тази хар­мо­ния е еволюирала, тя не ­ви­на­ги е би­ла там. Когато из­г­раж­да­ме ед­на катедрала, ние пос­та­вя­ме ка­мък вър­ху камък, ко­га то ри­су­ва­ме ед­на картина, пос­та­вя­ме цвят до цвят, ко­га­то ор­га­ни­зи­ра­ме ед­но общество, съз­да­ва­ме за­кон след закон; точ­но по съ­щия на­чин твор­чес­ки съ­щес­т­ва ня­ко­га са ра­бо­ти­ли вър­ху онова, ко­ето зас­та­ва днес пред нас ка­то космос. Нито луната, ни­то слън­це­то би­ха светили; ни­как­во животно, ни­то рас­те­ние би въз­п­роиз­веж­да­ло се­бе си, ако всичко, ко­ето виж­да­ме в кос­мо­са не би из­ра­бо­те­но от съществата, ако ня­ма­ше та­кива същества, ко­ито са ра­бо­ти­ли така, как­то ние ра­бо­тим днес вър­ху но­во­офор­мя­не­то на космоса. Така как­то ние ра­бо­тим днес вър­ху кос­мо­са чрез мъдрост, кра­со­та и сила, съ­що та­ка са ра­бо­ти­ли същества, ко­ито не при­над­ле­жат на на­ше­то съв­ре­мен­но чо­веш­ко царство, и ко­ито ня­ко­га са ра­бо­ти­ли вър­ху космоса.

Всяка хар­мо­ния ви­на­ги е ре­зул­тат от дис­хар­мо­ни­ята на ед­но пре­диш­но време. Така как­то на ка­мъ­ни­те е била да­де­на фор­ма за един гръц­ки храм, та­ка как­то те изо­бил­с­т­ву­ват в дру­ги форми, в обър­к­ва­що раз­нооб­ра­зие от форми, от ко­ито те ста­ват ед­на ко­ор­ди­ни­ра­на структура, та­ка как­то изо­би­ли­ето от цве­то­ве вър­ху па­лит­ра­та със зна­че­ние се пос­та­вят вър­ху ед­на картина, така, по съ­щия на­чин вся­ка ма­те­рия е би­ла в дру­ги ха­оти-­

Така виждате, че онова, ко­ето зас­та­ва пред нас ка­то изкуство, на­ука и ре­ли­гия от­въд онова, ко­ето е да­де­но от бо­го­ве­те и из­ра­зе­но в сим­во­ла на Кръста, фак­ти­чес­ки е из­вър­ше­но чрез Свободното-Масонство, от кое то про­из­ти­ча всичко, ко­ето в све­та е пра­вил­но изградено. И така, Свобод- ното-Масонство е ин­тим­но вклю­чено във всичко, ко­ето чо­веш­ка­та ръ­ка е офор­ми­ла в света, всичко, ко­ето кул­ту­ра­та е съз­да­ла от су­ро­ва­та не оду­ше­ве­на материя. Да се вър­нем към ве­ли­ки­те неща, ко­ито кул­тур­ни­те епо­хи са създали; Да раз­г­ле­да­ме на при­мер сти­хо­ве­те на Омир. Какво се съ­дър­жа в тях? Онова, на ко­ето пос­ве­те­ни­те са на­учи­ли чо­ве­чес­т­во­то чрез велики, обе­ма­щи све­та идеи. Великите ху­дож­ни­ци не са са­ми изоб­ре­тя­ва­ли сво­ите теми, а всъщ­ност са да­ва­ли фор­ма на онова, ко­ето е об­х­ва­ща­ло ця­ло­то човечество. Възможен ли е Микеланджело без си­ла­та на Християнските концепции? Опитайте се по съ­щия на­чин да прос­ле­ди­те на­зад до не­го­вия про­из­ход вся­ко пос­тиг­на­то не­що с ис­тин­с­ко кул­тур­но зна­че­ние и във все­ки слу­чай ще оти­де­те на­зад до онова, ко­ето е про­из­ве­ло от пос­ве­ще­ни­ето в Мистериите.

В края на кра­ища­та вся­ко не­що тряб­ва да пре­ми­не през ед­но школуване. Последните 400 го­ди­ни всъщ­ност бя­ха ед­но шко­лу­ва­не на чо­ве­чес­т­во­то - шко­лу­ва­не­то в безбожие, в ко­ето има­ше са­мо чо­веш­ки ек­с­пе­ри­менти, ед­но връ­ща­не към хаоса, ако се пог­лед­не от спе­ци­фич­на глед­на точка. Днес все­ки експериментира, без да осъз­на­ва връз­ка­та с вис­ши­те све­то­ве - из­вън са­мо онези, ко­ито от­но­во са по­тър­си­ли и на­ме­ри­ли та­зи връз­ка с ду­хов­ни­те области. Днес поч­ти все­ки жи­вее са­мо за се­бе си, без да въз­п­ри­ема ни­що от дейс­т­ви­телния и всеп­ро­ник­ващ общ план. Това, раз­би­ра се, е и при­чи­на­та за ужа­ся­ва­що­то недоволство, ши­ре­що се на всякъде.

Онова, ко­ето ни е нужно, е въ­зоб­но­вя­ва­не ри­цар­с­т­во­то на Светия Граал в съв­ре­мен­на форма. Всеки, кой­то би приб­ли­жил до това, чрез не­го ще дой­де до зна­ни­ето за ис­тин­с­ки­те сили, ко­ито днес все още ле­жат скри ти в про­ти­ча­не­то на чо­веш­ка­та еволюция.

Днес тол­ко­ва мно­го хо­ра въз­п­ри­емат ста­ри­те символи, без да ги разби- рат; Онова, ко­ето по та­зи при­чи­на се пра­ви от сек­су­ал­ни­те сим­во­ли по един не­раз­би­ращ начин, не се приб­ли­жа­ват ни на­й-­мал­ко до пра­вил­но­то
раз­би­ра­не на ма­сон­с­ки­те понятия. Такова раз­би­ра­не тряб­ва да се тър­си точ­но в оне­зи неща, ко­ито ос­во­божда­ват са­мо ес­тес­т­ве­ни­те сили; в про­ник­ва­не­то и ов­ла­дя­ва­не­то на онова, ко­ето е живо, по съ­щия начин, по който ге­оме­тъ­рът про­ник­ва и ов­ла­дя­ва не­оду­ше­ве­но­то със сво­ята линия, компас, от­вес и пр.; и в ра­бо­те­но­то вър­ху жи­во­то по съ­щия на­чин ка­то онези, ко­ито из­г­раж­дат един храм, пос­та­вят не­жи­ви­те ка­мъ­ни заедно. Това е ве­ли­ко­то ма­сон­с­ко по­ня­тие за бъдещето.

Има един мно­го дре­вен сим­вол в Свободното-Масонство, т. нар. Тау

Този знак Тау иг­рае важ­на ро­ля в Свободното-Масонство. В ос­но­ва­та си той не е ни­що дру­го ос­вен един Кръст, на кой­то е от­не­та гор­на­та част. Минералното Царство е изключено, за да се по­лу­чи изоб­що Кръстът - чо­ве­кът ве­че го контролира. Ако чо­век ос­та­ви Растителното Царство да вли­яе /in Anlicn treten/ то­га­ва се по­лу­ча­ва Кръстът, от­п­ра­вен на­до­лу /*26/; Онова, ко­ето се раз­гъ­ва от земята, от душата, ка­то власт над зе­мя­та , е сим­во­лът на бъ­де­ще­то Свободно-Масонство.

Всеки, кой­то е чул мо­ята пос­лед­на лек­ция за Свободното-Масонство /*27/, ще си спомни, че ви раз­ка­зах масон­с­ка­та ле­ген­да за Хирам-Абиф и как той при един спе­ци­ален слу­чай из­пол­зу­ва зна­ка Тау, ко­га­то Сав- ската Царица по­ис­ка да по­ви­ка всич­ки работници, из­г­раж­да­щи Храма. И тъй хората, ра­бо­те­щи за­ед­но ка­то со­ци­ал­ни пар­т­ньо­ри ни­ко­га не би­ха се по­яви­ли при за­по­вед­та на Соломона; ала при сиг­нал­но­то Тау - кое то Хирам-Абиф из­диг­на ви­со­ко - всич­ки те се по­яви­ха от всич­ки страни. Знакът Тау сим­во­ли­зи­ра ед­на на пъл­но но­ва сила, ос­но­ва­ва­ща се на сво­бо­да и със­то­яща се в съ­буж­да­не на ед­на но­ва ес­тес­т­ве­на сила.

Ще ми се поз­во­ли ли да за­поч­на със забележката, с ко­ято за­вър­ших пос­лед­ния път /*28/, ко­га­то ви казах, къде во­ди та­къв го­лям кон­т­рол над не­оду­ше­ве­на­та природа. Без мно­го фантазия, мо­же да се по­ка­же как­во се включ­ва пос­ред­с­т­вом един пример. Безжичният те­лег­раф ра­бо­ти през ед­но прос­т­ран­с­т­во от пре­да­ва­ща­та стан­ция до приемащата. Апаратът мо­же да бъ­де пос­та­вен да ра­бо­ти по воля, той дейс­т­ву­ва през го­ле­ми прос­т­ран­с­т­ва и чо­век мо­же да на­ка­ра да го раз­бе­рат чрез това. Подобна си­ла на тази, чрез ко­ято ра­бо­ти без жич­ния те­лег­раф ще бъ­де на раз­по­ло­же­ние на чо­ве­ка в един бъ­дещ век, без до­ри ня­ка­къв апарат; то­ва ще
да­де въз­мож­ност да се при­чи­ня­ват го­ле­ми раз­ру­ше­ния на от­да­ле­че­ни разстояния, без ня­кой да е в със­тояние да от­к­рие от­къ­де про­из­ти­ча раз- рушението. Тогава, ко­га­то се дос­тиг­не на­й-­ви­со­ка­та точ­ка на то­ва раз­витие, то­га­ва евен­ту­ал­но ще се дой­де до точката, ко­га­то то ще пад­не вър­ху са­мо­то се­бе си.

Онова, ко­ето се из­ра­зя­ва чрез Тау, е дви­же­ща сила, ко­ято мо­же да бъ­де пос­та­ве­на в дви­же­ние са­мо от си­ла та на не­се­бич­на любов. Ще бъ­де въз­мож­но да се из­пол­зу­ва та­зи си­ла за ка­ра­не на машини, ко­ито оба­че ще прес­та­нат да функционират, ако его­ис­тич­ни хо­ра ги използуват.

Може би вие знаете, че Киили /Keely/ из­на­ме­ри един мо­тор /*29/, кой­то вър­ви са­мо ко­га­то са­ми­ят той присъствува. Той не ма­ме­ше хо­ра­та с това; за­що­то той има­ше у се­бе си та­зи дви­же­ща сила, про­из­хож­да­ща от душата, ко­ято мо­же да зад­виж­ва машини. Една дейс­т­ву­ва­ща сила, ко­ято мо­же са­мо да бъ­де морална, то­ва е иде­ята на бъдещето; ед­на мно­го важ­на сила, с ко­ято тряб­ва кул­ту­ра­та да бъ­де проникната, в про­ти­вен случай ще раз­ру­ши са­ма­та се­бе си. Механичното и мо­рал­но­то тряб­ва да се про­ник­нат взаимно. Днес ние сме зас­та­на­ли съв­сем бли­зо до та­зи граница. В бъ­де­ще ма­ши­ни­те ще бъ­дат ка­ра­ни не са­мо чрез во­да и пара, а и чрез ду­хов­на сила, чрез ду­хов­на моралност. Тази си­ла се сим­во­ли­зи­ра чрез зна­ка Тау. И на­ис­ти­на бе по­етично сим­во­ли­зи­ра­на в об­ра­за на Светия Граал /*30/. Човек ве­че не за­ви­си са­мо от онова, ко­ето Природата ще му да­де сво­бод­но да използува; той ще мо­же да офор­мя и тран­с­фор­ми­ра Природата, той е ста­нал майс­тор за­на­ят­чия на онова, ко­ето е живо.

Като нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де победено, ста­ри­ят сек­су­ален сим­вол стои в пов­рат­на­та точ­ка за Свободното-Масонство. Бихме мог­ли да срав­ни­те ста­рия сек­су­ален сим­вол на Свободното-Масонство с но­вия симво­ли­зъм на бъ­де­ще­то ма­сон­с­т­во чрез аналогията, ка­то пос­та­ви­те па- р­че скала, из­би­та от ли­це­то на ед­на стръм­на ска­ла и пок­ри­та с гру­ба тре­ва до ед­на кра­си­во из­ра­бо­те­на ста­туя от един скулптор. Онези, ко­ито са би­ли до из­вес­т­на сте­пен пос­ве­те­ни в Царското Изкуство, са осъз­на­ва­ли това. Гьоте нап­ри­мер е из­ра­зил то­ва ве­ли­ко­леп­но в епи­зо­да с Хомун- колуса във вто­ра­та част на Фауст. Има все още мно­жес­т­во тай­ни /*31/ в та­зи работа, ко­ито ос­та­ва да бъ­дат разкрити.

Всичко то­ва показва, че чо­ве­чес­т­во­то зас­та­ва ли­це в ли­це пред ед­на но­ва епо­ха в раз­ви­ти­ето на окул­т­но­то Царско Изкуство. Онези, ко­ито офи­ци­ал­но пред­с­тав­ля­ват днес Свободното-Масонство на­й-­мал­ко зна­ят за онова, ко­ето ще бъ­де то­ва бъ­де­що Свободно-Масонство. Те на­й-­мал­ко осъзнават, че не­що съв­сем но­во ще за­ме­ни ста­ри­те символи, ко­ито те тол­ко­ва чес­то кри­во тъл­ку­ват и че всич­ко туй ще има ед­но съ­вър­ше­но но­во значение.

Така как­то е ясно, че всич­ко от ис­тин­с­ка­та важ­ност в ми­на­ло­то про­из­ти­ча от кло­но­ве на Царското Изкуство, съ­що та­ка е истина, че всич­ко от ис­тин­с­ка важ­ност в бъ­де­ще­то ще про­из­те­че от кул­ти­ви­ра­не­то на същия източник. Наистина все­ки уче­ник днес мо­же да де­мон­с­т­ри­ра те­оре­ма­та на Питагор мо­жа да я открие, за­що­то той бе­ше майс­тор на Царското Изкуство. Същото ще бъ­де с Царското Изкуство на бъдещето. Така вие виждате, че ма­сон­с­ко­то Изкуство стои в пов­рат­на точ­ка на сво­ето раз­ви­тие и има на­й-­тес­ни връз­ки с ра­бо­та­та на Ложата на Светия Граал, оно- ва, ко­ето мо­же да се яви ка­то спа­се­ние в ужа­ся­ва­щи­те кон­ф­лик­ти око­ло нас.

Тези кон­ф­лик­ти ед­ва започват. Човечеството не осъзнава, че тан­цу­ва вър­ху един вулкан. Ала то­ва е така. Революциите, за­поч­ва­щи на на­ша­та земя, съз­да­ват не­об­хо­ди­мост от ед­на но­ва фа­за на Царското Изкуство. Онези хора, ко­ито не ос­та­вят без­с­мис­ле­но те­че­ни­ето да ги вла­чи през живота, ще раз­бе­рат как­во тряб­ва да правят; че тряб­ва да учас­т­ву­ват в ево­лю­ци­ята на на­ша­та земя. Следователно от из­вес­т­на глед­на точ­ка то­ва мно­го древ­но Царско Изкуство тряб­ва да бъ­де пред­с­та­ве­но под но­ва форма, за да зас­та­не край онова, ко­ето е тол­ко­ва древно, и в ко­ето се крие ед­на не­из­чер­па­ема сила. Онези, ко­ито би­ха мог­ли да схва­нат но­ви­те ма­сон­с­ки идеи, ще из­в­ле­кат но­ви ис­к­ри от древ­ни­те сим­во­ли на Сво- бодното-Масонство. Тогава ще ста­не яс­но също, че връз­ка­та меж­ду За- наят и Висши Степен на Свободното-Масонство е без­с­мис­ле­но про­ти­во­поста­ве­на сре­щу уси­ли­ята на ис­тин­с­ко­то Свободно-Масонство.

Това е необходимо, за да се от­го­во­ри на въп­ро­са - и то­ва ни връ­ща към на­ша­та точ­ка на за­поч­ва­не - "Какво пред­с­тав­ля­ва­ше Царското Изкуство досега? ". Царското Изкуство бе­ше ду­ша­та на на­ша­та култура. И та­зи на­ша кул­ту­ра има две ос­нов­ни със­тав­ни части. От ед­на страна, тя е из­г­ра­де­на от оне­зи си­ли в чо­вешка­та душа, ко­ито се за­ни­ма­ват с неодуше- веното; а, от дру­га страна, от си­ли­те на оне­зи хора, ко­ито по­емат ка­то своя глав­на­та за­да­ча да кон­т­ро­ли­рат не­оду­ше­ве­но­то са­мо пос­ред­с­т­вом силите, съб­ра­ни в тех­ния ор­ганизъм; а те са мъжете, ето за­що Царското Изкуство до­се­га е би­ло мъж­ко изкуство. Жени сле­до­ва­тел­но са би ли из­к­лю­че­ни и не е мог­ло да учас­т­ву­ват в него. Задачите, ко­ито са се про­веж­да­ли в Ложите, са би­ли не­що съв­сем от­дел­но - под­роб­нос­ти­те не са важ­ни - от всичко, от­на­ся­що се до фа­ми­ли­ята или до въз­п­ро­из­вежда­не­то на чис­то ес­тес­т­ве­на­та ос­но­ва на чо­веш­ка­та раса. В Свободното-Масон- ство се е во­дил двойс­т­вен живот; ве­ли­ки­те идеи, ко­ито са би­ли из­ра­зя­ва­ни в Ложите, не е тряб­ва­ло да бъ­дат смес­ва­ни с нищо, свър­зани със семейството. Работата в Ложите, би­дей­ки свър­за­на с на­й-­вът­реш­ния жи­вот на душата, е вър­вя­ла па­ра­лел­но с под­х­ран­ва­не­то на со­ци­ал­ния жи­вот на семейството. Едното те­че­ние е би­ло в кон­ф­ликт с дру­гото.

Мъжът по сво­ята при­ро­да е пред­с­та­ви­тел на силата, ко­ято ра­бо­ти в не- одушевеното, до­ка­то же­на­та се схва­ща ка­то пред­с­та­ви­тел на жи­ва­та твор­чес­ка сила, ко­ято неп­ре­къс­на­то раз­ви­ва чо­веш­ка­та ра­са от ос­но­ва та в Природата. Тази ан­ти­те­за тряб­ва да бъ­де разрешена.

Онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то в бъдеще, мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то са­мо чрез по­бе­да на всич­ко в света, ко­ето раз­чи­та на ста­ри­те сим- воли, ко­ито са из­ра­зе­ни точ­но в онова, ко­ето е сексуално. Свободното-Масонство, ко­ето днес е отживяло, при­те­жа­ва те­зи символи, ала то съ­що та­ка осъз­на­ва факта, че тряб­ва да бъ­дат надживяни. Обаче те­зи сек­су­ал­ни сим­во­ли тряб­ва да бъ­дат под­дър­жа­ни вън в институциите, свър­за ни с онова, ко­ето е при­ро­до­-­ес­тес­т­ве­но и са­мо по то­зи на­чин то­зи въп­рос ма­же да бъ­де разрешен.

Нито архитектът, ни­то художникът, ни­то дър­жав­ни­кът имат не­що об­що - по тех­ния на­чин на мислене, аз ви мо­ля да раз­мис­ли­те вър­ху то­ва - с ос­но­ва­та на сек­су­ал­ност в Природата. Те всич­ки се тру­дят да кон­т­ро­лират не­оду­ше­ве­ни­те си­ли с разума, с интелекта. Това е, ко­ето е из­ра­зе­но чрез ма­сон­с­ки­те символи. Надделява не на та­зи ос­но­ва в Природата в да­леч­но­то бъдеще, ка­то се спе­че­ли кон­т­рол над си­ли­те на жи­во­та - как­то в от­ми­на­ли вре­ме­на на Лемурийската ра­са чо­ве­кът е за­поч­нал да при­до­би­ва кон­т­рол на не­оду­ше­ве­ни­те си­ли - то­ва ще бъ­де из­ра­зе­но в но­ви символи. Тогава ес­тес­т­ве­на­та ос­но­ва ще бъ­де по­бе­де­на не са­мо в сфе­ра­та на неодушевеното, но съ­що и в сфе­ра­та на одушевеното.

Когато раз­съж­да­ва­ме вър­ху това, то­га­ва ста­ри­те сек­су­ал­ни сим­во­ли ни из­г­леж­дат точ­но онова, ко­ето трябва да бъ­де над­де­ля­но в на­й-­ши­рок смисъл; и след то­ва от­к­ри­ва­ме онова, ко­ето в бъ­де­ще ще тряб­ва да ста­не твор­чес­кия и на­ис­ти­на ре­зул­та­тен прин­цип в по­ня­ти­ето за съ­еди­ня­ва­не на две­те - мъж­ка­та и жен­с­ка­та ду­хов­ни сили. Външното про­яв­ле­ние на то­зи нап­ре­дък в Свободното-Масонство е сле­до­ва­тел­но при­ема­нето на жен­с­кия пол.

Има един с го­ля­мо зна­че­ние оби­чай в Свободното-Масонство, кой­то е свър­зан с то­зи въпрос. Всеки офи­циал­но въ­ве­ден в Ложата по­лу­ча­ва два чиф­та ръкавици. Единият чифт той сла­га на се­бе си; дру­ги­ят чифт тряб- ва да го сло­жи вър­ху да­ма­та на своя избор. Чрез то­ва се обозначава, че те­зи два­ма би тряб­ва­ло да се до­косват един друг с ръкавиците, та­ка че чув­с­т­ве­ни­те им­пул­си да ня­мат ни­що об­що с онова, ко­ето се от­на­ся до

Така ние има­ме по­бе­да на при­род­но­то от сво­бод­ния твор­чес­ки дух, от ед­на страна, но и раз­де­ля­не­то пос­редством ръкавиците, от друга. Обаче бих­ме мог­ли да сва­лим ръ­ка­ви­ци­те в края след ка­то онова, ко­ето е ни- сше е би­ло победено, ка­то се из­пол­зу­ват не­пос­ред­с­т­ве­но сво­бод­ни­те ду­хов­ни си­ли и на два­та пола. Тогава са­мо онова, ко­ето се про­явя­ва днес в сек­су­ал­нос­т­та окон­ча­тел­но ще бъ­де победено. Когато чо­веш­ко­то твор- чес­т­во е свободно, на­пъл­но свободно, ко­га­то мъ­жът и же­на­та ра­бо­тят за­ед­но вър­ху ве­ли­ка­та струк­ту­ра на човечеството, ръ­ка­ви­ци­те ня­ма ве­че да бъ­дат давани, за­що­то мъ­жът и же­на­та то­га­ва сво­бод­но ще са в със­то­яние да про­тя­гат ръ­це един към друг, за­що­то то­га­ва дух ще го­во­ри на дух, а не чув­с­т­ве­ност на чувственост. Това е ве­ли­ка­та идея на бъдещето.

Ако ня­кой днес ис­ка да вле­зе в древ­но­то Свободно-Масонство, то­га­ва са­мо той ще бъ­де на вис­ша­та точ­ка на ма­сон­с­ко­то мис­ле­не от­нос­но бъ­де­ще­то офор­мя­не на човечеството, ако той ра­бо­ти в то­зи дух и ако раз би­ра онова, ко­ето вре­ме­на­та изис­к­ват от нас не­за­ви­си­мо от онова, ко­ето Ордена е бил в античността. Ако ста­не въз­мож­но да се раз­к­рие ед­но раз­би­ра­не на онова, ко­ето се на­ри­ча тай­на­та на Царското Изкуство, то то­га­ва бъ­де­ще­то без съм­не­ние ще ни до­ве­де до пре­раж­да­не на ста­ро­то доб­ро и чу­дес­но Свободно-Масонство, не­за­ви­си­мо от това, кол­ко е дег­ра­ди­ра­ло понастоящем.

Един от начините, по кой­то окул­тиз­мът ще про­ник­не в човечеството, ще бъ­де чрез въз­ро­де­но­то Свободно- Масонство. Най-добрите не­ща се раз­к­ри­ват точ­но пос­ред­с­т­вом греш­ки­те на тех­ни­те соб­с­т­ве­ни дос­тойнства. И ма­кар че днес ние мо­жем да гле­да­ме на Свободното-Масонство са­мо ка­то на ка­ри­ка­ту­ра на ве­ли­ко­то Царско Изкуство, въп­ре­ки всич­ко не тряб­ва да се от­чай­ва­ме при на­ше­то уси­лие от­но­во да раз­бу­дим не­гови­те спя­щи сили, задача, ко­ято е въз­ло­же­на нам /*32/ и ко­ято про­ти­ча в па­ра­лел­но нап­рав­ле­ние на те­ософско­то движение. Дотолкова, до­кол­ко­то ние не се за­ни­ма­ва­ме по­вър­х­нос­т­но с въпроса, кой­то те­жи вър­ху нас, а дейс­т­ви­тел­но се бо­рим с не­го в дъл­би­ни­те на на­ше­то раз­би­ра­не на све­тов­ни­те събития, мъ­чим се да разбе­рем как­во се про­явя­ва в ду­ши­те на половете, в бор­ба­та на половете, то­га­ва ще разберем, че от те­зи си­ли ще про­те­кат офор­мя­щи­те си­ли на бъдещето.

Всичко то­ва при­каз­ва­не е нищо. Тези въп­ро­си не мо­гат да бъ­дат от­го­во­ре­ни ос­вен ако от­го­во­рът не бъ­де из­тег­лен от са­ми­те дълбини. Онова,
ко­ето съ­щес­т­ву­ва в све­та днес ка­то со­ци­ален въп­рос или жен­с­кия въп- рос, е нещо, ако той не бъ­де раз­б­ран из от дъл­би­ни­те на све­тов­ни­те си­ли и не бъ­де хар­мо­ни­зи­ран с тях.

Така как­то е истина, че ве­ли­ки­те де­ла на ми­на­ло­то се ко­ре­нят в Свобо- дното-Масонство, та­ка съ­що е ис­ти­на, че ве­ли­ки­те прак­ти­чес­ки де­ла на бъ­де­ще­то ще бъ­дат спе­че­ле­ни от дъл­би­ни­те на бъ­де­щи­те ма­сон­с­ки идеи.