Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



бет8/11
Дата16.07.2016
өлшемі0.63 Mb.
#203526
түріЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Произход на текста


Проверени сте­ног­раф­с­ки бе­леж­ки от Франц Зайлер; Бележки от Ма- тилде Шол; ръ­ко­пис­ни бе­леж­ки на Мария Щайнер фон Сиверс.

За текста


Всички из­точ­ни­ци сведочат, че тук има­ме ра­бо­та със сък­ра­ще­ния на та­зи лекция. Заключението и осо­бе­но е за­па­зе­но са­мо по мно­го час­ти­чен начин. В ръч­но на­пи­са­но­то ко­пие от бе­леж­ки­те на Матилде Шол има на­пи­са­но в по­ле­то фактът, че съ­дър­жа­ни­ето на та­зи лек­ция по­-къс­но е би­ло вклю­че­но в тре­та­та сте­пен на секцията, от­на­ся­ща се до кул­та и сим­во­лиз­ма на Езотеричната Школа. Главната стойност, ко­ято те­зи бе­лежки имат за нас днес, е, че те пред­с­тав­ля­ват един­с­т­ве­ни­ят пъ­лен раз­каз за Манихейството в ця­ла­та твор­ческа ра­бо­та на Рудолф Щайнер. Като ли­те­ра­ту­рен из­точ­ник Рудолф Щайнер е из­пол­зу­вал твор­ба­та на Ойген Хайнрих Шмид, ед­на книга, ко­ято Рудолф Щайнер имал в сво­ята лич­на биб­ли­оте­ка и ко­ято той ко­мен­тирал в сво­ето пе­ри­одич­но спи­са­ние "Луцифер"/Виж бел. 2/. В гла­ва­та на та­зи работа, от­на­ся­ща се до Мани- хейството, извлеченията, ко­ито Рудолф Щайнер из­пол­зу­ва за сво­ята лекция, са би­ли мар­ки­ра­ни от него. Тази лек­ция е би­ла дър­жа­на през годината, в ко­ято пър­ви­те фраг­мен­ти от ори­ги­нал­ния ма­ни­хейс­ки ръ­ко­пис от Турфан би­ли публикувани.

/*1/ - Виж: Гьотевата "Стандарт на душата", ан­т­ро­по­соф­с­ко издателство, 1925; Гьотевата "Тайно от­к­ро­ве­ние и за­гад­ка­та на Фауст", 1933 г. ; "Проблемът за Фауст", - осо­бе­но лек­ци­ята от 3 но­ем­в­ри 1917 г.


/*2/ - Първият брой на Рудолфщайнеровия "Луцифер", пе­ри­одич­но спи­са­ние за ду­шев­ния живот, ду­хов­ното раз­ви­тие и теософия, в увод­на­та ста­тия за Луцифер, по­яви­ла се през юни 1903 г.

/*3/ - Прочутият цър­ко­вен отец, Св. Августин /354-430 сл. Хр. / бил, спо­ред соб­с­т­ве­но­то му признание, ученик на Манихеизма, поч­ти за 9 го­ди­ни до не­го­во­то "Обръщане". Виж лек­ция от 26 де­кем­в­ри 1914 г. в "Пра- зници на сезоните".

/*4/ - Първоначално се казва, че Мани се бил на­ри­чал "Корбикиус". "Мани" е името, ко­ето той са­ми­ят си е дал и спо­ред Шмид /виж бел. от­нос­но текста/, то­ва има зна­че­ние на: "един Еон на Мандеанците: Мана Раба, ко­ето е рав­но­сил­но да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на жи­во­та на Мани обик­но­ве­но се смя­та да са 215 /16-276/ 6 сл. Хр.

/*5/ - Според Чарлз Уилиям Хекатрон /виж бел. лек­ция 3 от 30 сеп­тем­в­ри 1904 г./: "Сектата на Албигойците, кло­нът на Манихеизма от своя стра­на оп­ло­ди за­ро­ди­ши­те на Темплиерите и Розенкройцерите и на всички оне­зи сдружения, ко­ито про­дъл­жи­ха уче­ни­ето и се бо­ри­ха сре­щу цър­ков­но­то и граж­дан­с­ко­то под­тис­ка не". Отношението меж­ду Манихе- изма и Свободното-Масонство е из­ра­зе­но от Хекатрон по след­ния на- чин: "Масоните от та­зи сте­пен на­ри­чат се­бе си "де­ца на вдовицата", слънцето, сли­зай­ки в своя гроб, ос­та­ва при­ро­да­та - на ко­ято Масоните се смя­тат уче­ни­ци - вдовица; но проз­ви­ще­то съ­що мо­же да има своя про­изход в Манихейската секта, чи­ито пос­ле­до­ва­те­ли бя­ха из­вес­т­ни ка­то "си­но­ве на вдовицата".

Според Йосиф Шауберг в не­го­ва­та кни­га вър­ху сим­во­ли­те на Свобо- дното Масонство, ко­пие от ко­ято се нами­ра­ло в биб­ли­оте­ка­та на Рудолф Щайнер: ". . поч­ти всич­ки сим­во­ли на Свободното-Масонство показват, че Масоните в древ­нос­т­та вяр­ва­ли и пос­ве­ща­ва­ли сво­ята служ­ба на обо­жес­т­вя­ва­не на свет­ли­на­та по ма­ниера на ори­ен­тал­с­ки­те сек­ти Сабаенци, Парсите, мо­же би съ­що и Манихейците".

/*6/ - Няма ни­как­во до­ка­за­тел­с­т­во кой­то да се покаже, ко­га това, ка­за­но в текста, е станало. Виж съ­що лекция 6 /25 сеп­тем­в­ри 1916 г./ от "Вът- решните импулси, ра­бо­те­щи в ево­лю­ци­ята на човечеството" и лек­ция та от 2 ок­том­в­ри 1916 г.

/*7/ - Произходът на Свободното-Масонство и не­го­ва­та връз­ка със Ро- зенкройцерството е мно­го ра­зис­к­ва на и не­раз­ре­ше­на тема, до­ри в ли­те­ра­ту­ра­та на са­мо­то Свободно-Масонство, къ­де­то ед­ва е би­ла за­сег­на­та в се­ри­оз­ни­те ис­то­ри­чес­ки проучвания. Първо уси­лие в то­ва направление, ма­кар са­мо от ра­ци­онал­на и ду­ховна глед­на точка, е ра­бо­та­та на Фран- цес А. Йец: "Розенкройцерското просветление".

/*8/ - Тук съ­дър­жа­ни­ето на лек­ци­ята на Рудолф Щайнер изглежда, че е би­ла мно­го не­дос­та­тъч­но записана. Онова, ко­ето той е тряб­ва­ло да ка- же, го е ос­но­вал вър­ху ед­на легенда, ко­ято той по­-къс­но пов­то­рил в лек- ция за чле­но­ве /спо­ред бележки, на ко­ито лип­с­ва дата, ни­то ука­за­ние за място/. В го­рес­по­ме­на­ти­те бе­леж­ки точ­ни­ят пре­пис е, как­то следва: Ма- ни или Манес, ос­но­ва­те­лят на Манихейството, се по­явя­ва през 3-то­то сто­ле­тие сл. Хр. във Вавилон. Една не­обик­но­ве­на ле­ген­да раз­каз­ва след­но­то за него: Скитианос и Теребинтус, или Буда бя­ха не­го­ви предшест- веници. Последният бе­ше уче­ник на първия. След на­сил­с­т­ве­на­та смърт на Скитианус, Теребинтус из­бя­га с кни­ги­те във Вавилон. Той съ­що пре­тър­пя ед­но нещастие; един­с­т­ве­ни­ят човек, кой­то въз­п­рие не­го­во­то уче­ние бе ед­на въз­рас­т­на вдовица. Тя нас­ле­ди не­го­ви­те кни­ги и при сво­ята смърт ги ос­та­ви на оси­но­ве­но­то си дете, 12-го­диш­но момче, ко­го­то тя бе оси­но­ви­ла и ос­во­бо­ди­ло от робство, ко­га­то той бил на 7 годишен. Той, кой­то съ­що та­ка мо­же да бъ­де на­ре­чен един "Син на Вдовицата", обърна вни­ма­ние на хо­ра­та вър­ху се­бе си, ко­га­то ста­на на 24-го­ди­шен и под име­то Манес ос­но­ва Манихеизма".

За та­зи ле­ген­да на­дъл­го се го­во­ри и с мно­го справ­ки ка­то из­точ­ник в ра­бо­та­та на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Под- робните справ­ки от из­точ­ни­ка не са ци­ти­ра­ни в това, ко­ето следва/:

"И след ка­то се­га е установено, че Манихеизмът про­из­ти­ча от Мандаи- зма, ние ще се пос­та­ра­ем да хвър­лим свет­ли­на вър­ху раз­ка­за за Мани, да­ден от друг от Църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросо- лимитанос, Сократ и дру­ги ав­то­ри на /текст неясен/, с ко­го­то Теодори- тос, Суидас и Седренус от­час­ти се съгласяваха, Мани всъщ­ност не е ис­тин­с­кия ос­но­ва­тел на Манихеизма, но имал за свой пред­шес­т­ве­ник ня­кой си Скитианос и не­го­вия уче­ник Теребинтус, кой­то след то­ва на­ре­къл се­бе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, кой­то же­лае да от­ре­че ерес­та на Манихеизма, тряб­ва съ­щев­ре­мен­но да през­ре Зарадес /Зороа- стър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, пос­лед­ни­ят е бил скрит от Скития - ко­ето обяс­ня­ва и не­го­во­то име, ко­ето всъщ­ност не е би­ло Скитианус - и той се по­явя­ва по вре­ме­то на Апостолите, ко­га­то за­поч­ва да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва док­т­ри­на­та на два­та принципа. Казва се, че е бил по рож­де­ние Сарацин и оже­нен за ед­на же­на от Горна Тива за­ра­ди ко­ято той се ус­та­но­вя­ва в Египет, къ­де­то се за­поз­на­ва с мъд­рос­т­та на егип­тя­ни те. Епифаний, Сократ и Сирил Хиеросолимитанос да­ват ед­ни разкази, са­мо че пър­ви­ят казва, че той бил Сарацин по рождение, бил е об­ра­зо­ван в Арабия, пъ­ту­вал до Индия и Египет, а пос­лед­ни­ят споменат, под­че- ртава, че не­го­во­то уче­ние ня­ма­ло ни­що об­що ни­то с Юдаизма, ни­то с Християнството. Той или не­го­ви­ят уче­ник Теребинтус е бил ав­тор на че­ти­ри книги, ко­ито последният, след не­го­во­то емиг­ри­ра­не във Вавилон,


ос­та­вил на ед­на же­на при смър­т­та си. Мани, ро­бът на та­зи вдовица, нас­ле­дил те­зи кни­ги от нея и обя­вил тех­ни­те док­т­ри­ни за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус каз­ват съ­що­то за Теребинтус и Мани, са­мо че те иден­ти­фи­ци­рат пос­лед­ния със Скитианус; Теодоритус оти­ва до­ри до­там да казва, че причината, по ко­ято Мани е бил на­ри­чан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рож­де­ние той е бил един Брамин. Бауер поддържа, чу те­зи два­ма пред­шес­т­ве­ни­ци на Мани, Ски- тианус и Теребинтус-Буда не мо­же да се твърди, че са ис­то­ри­чес­ки личности: "Само оче­вид­ни­ят анахронизъм, че Скитианус се счи­та да при­надле­жи на вре­ме­то на Апостолите и след това, че е нап­ра­вил свой нас­лед­ник Мани е дос­та­тъч­но да ни на­кара да по­до­зи­ра­ме ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на на це­лия разказ". Това оба­че е твър­де неп­ра­вил­но предполо- жение. Времето на Апостолите трая до Троян, кой­то уми­ра в 117 г. , тъй ка­то спо­ред Епсебий Йоан Евангелистът ум­рял ед­ва по вре­ме­то на Трая- новото управление. Когато се казва, че Скитианус се по­явил по вре­ме­то на Апостолите, то са­мо през пос­лед­ни­те го­ди­ни на ка­за­ни­те Апостоли се има предвид. Като до­ка­за­тел­с­т­во за то­ва ще пос­лу­жи не­що ка­за­но от Суидас, че им­пе­ра­тор Нерва /кой­то ца­ру­вал от 97 г. сл. Хр. ед­на го­ди­на и че­ти­ри месеца/ по­ви­кал Евангелиста Йоан от Патмос, къ­де­то той бил заточен, да се вър­не в Ефес; по то­ва време, при­ба­вя Суидас, дог­ма­та на Манихеите бе ста­на­ла из­вес­т­на чрез прок­ла­ми­ра­не ерес­та на Мани. Последното из­каз­ва­не оба­че е поч­ти сигурно, че се ос­но­ва­ва на пог­реш­на идентичност: тъй ка­то на дру­го мяс­то са­ми­ят Суидас казва, че Манес жи­вял по вре­ме­то на им­пе­ра­тор Аврелий /ца­ру­вал от 271-275/. Без съм­не­ние Суидас от своя из­точ­ник сметнал, че Скитианус обя­вил сво­ята ду­алис­тич­на док­т­ри­на по вре­ме­то на Нерва, тъй ка­то той, как­то е спо­ме­на­то по-горе, обър­к­вал Мани със Скитианус, и за­ме­нил еди­ния с другия. Според то­ва Скитианус за­поч­нал да обя­вя­ва сво­ето уче­ние по вре­ме­то на Нерва, то­ва ще ре­че през 97 г. сл. Хр. Неговият уче­ник Теребинтус-Буда мо­же би да е жи­вял до 17-о или 18-о г. сл. Хр., а до­ри и по-дълго. Изглежда, Мани е бил ро­ден око­ло 190 г. сл. Хр. Ен-Надим ни ин­фор­ми­ра /въз ос­но­ва на ав­то­ри­те­та на Мохамед бен Исхаг Шармани, кой­то по друг на­чин не е известен/, че Мани до­шъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във вто­ра­та го­ди­на на ца­ру­ва­не­то на рим­с­кия им­пе­ра­тор Галий /Тре- бонианус/, кой­то за­поч­ва сво­ето уп­рав­ле­ние през но­ем­в­ри 251 г. сл. Хр. Както Ен-Надим по­-на­та­тък прибавя, то­ва ста­ва на 1 април, спо­ред Ма- нихеите; то­ва ще ре­че на 1 ап­рил 253 г. сл. Хр. Но тъй ка­то Мани, спо­ред Ен-Надим, се ски­тал из стра­на­та и съ­би­рал уче­ни­ци в те­че­ние на 40 години, пре­ди да е оти­шъл при Шабур и ве­че е бил 24-годишен, пре­ди да за­поч­не да про­по­вяд­ва сво­ето учение, от то­ва следва, че той тряб­ва да е бил ро­ден око­ло 190 г. сл. Хр. Според пи­са­но­то от го­рес­по­ме­на­ти­те
Църковни Отци, Мани не е бил в ли­чен кон­такт с Теребинтус, а е прис­тигнал ка­то 7-го­диш­но мом­че в до­ма на Вдовицата, в чи­ето при­те­жа­ние са би­ли пи­са­ни­ята на ве­че по­чи­налия Теребинтус. Хронологията сле­до­ва­тел­но съв­па­да мно­го доб­ре и Скитианус и Теребинтус-Буда мо­гат да бъ­дат счи­та­ни за ис­то­ри­чес­ки личности; са­мо Бауер твърди, по причини, ко­ито имат мно­го в не­го­ва пол за, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, ко­ето мо­же би да е така, тъй ка­то Мани, как­то е ка­за­но по-горе, ни­ко­га не е бил в ли­чен кон­такт с ни­кой от тях. Ала ос­та­ва въп- росът: кой е бил Скитианус и от­къ­де той по­лу­ча­ва сво­ето ду­алис­тич­но учение? Alta Achelai спе­ци­ал­но твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в по­ве­че­то слу­чаи той е бил на­ри­чан Сарацин. Ние обяс­ня­ва­ме то­ва про­ти­во­ре­чие по след­ния начин: Той е бил ро­ден в ня­коя се­ве­ро­из­точ­на про­вин­ция на Партия, ко­ято в по­-къс­ни вре­ме­на при­до­би­ва об­що­то име Скития. След то­ва той се ски­тал към Близкия Изток, имен­но Юж- на Месопотамия и се­ве­ро­из­точ­на Арабия /от­къ­де­то про­из­ти­ча и име­то "Сарацин"/ и, по вре­ме­то на Нерва, той обя­вя­ва сво­ето ду­алис­тич­но уче­ние и ста­ва пред­шес­т­ве­ник на Мани. Бауер про­дъл­жа­ва същото. Ел, Ха- заи, х, или Елхазаи, или Ерлказаи /ос­но­ва­тел на сек­та­та на Сассабирите или Сабианите, спо­ме­на­ти в Корана - или още на­ри­ча­ни Мандеаните/ съ­що са дош­ли от Североизточна Партия и обя­вя­ва сво­ето ду­алис­тич­но уче­ние в съ­ща­та об­ласт и по съ­що­то време, как­то Скитианус и е бил също, в из­вес­т­но отношение, пред­шес­т­ве­ник на Мани, как­то то­ва е по­ка­за­но по-горе. Не из­г­леж­да ли съ­що та­ка ра­зум­но да се предполага, че Скитианус, кой­то е бил на­ри­чан та­ка спо­ред рож­де­но­то си място, е иде- н­ти­чен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?

След всичко, ко­ето се каза, не мо­же да има съм­не­ние за вли­яни­ето на Парсизъм вър­ху Мендеизма, факт, който ве­че е бил пред­по­ла­ган от Лор- збах. Бауер виж­да ука­за­ния за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на Будизма - с не­го­во то след­ва­що вли­яние вър­ху Манихеизма - в раз­ка­зи­те за Скитианус и Теребинтус-Буда, ко­го­то той иден­тифицира, но, на ко­го­то не при­пис­ва ис­то­ри­чес­ка реалност. Това той ще ви­ди пот­вър­де­но по мно­го начина, един от кой­то е фор­му­ла­та за клет­ве­но от­ри­ча­не от Манихейството при об­ръ­ща­не към Църквата, ка­то между дру­го­то се изис­к­ва­ло да­ва­щи­те клет­ва­та да се от­ре­кат и от Буда. Влиянието на Будизма в Близкия Из ток през тол­ко­ва ран­на да­та и по­ло­жи­тел­но възможно; тъй ка­то Ен-Надим спе­ци­ал­но подчертава, че Будизмът е нав­ля­зъл в Траноксиана, до­ри пред вре­ме­то на Мани. Вебер съ­що намира, че е "мно­го ве­ро­ят­но бу­дистки мисионери, под­тик­ва­ни от сво­ето све­жо ре­ли­ги­оз­но усърдие, да са раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ли Будизма по крайни­те час­ти на Западен Иран" по времето, за ко­ето той го­во­ри /вре­ме­то на гръц­ко­то вла­де­ние на Индия/.


Вебер оба­че прибавя, че дан­ни по то­зи въпрос, липсват. На дру­го мяс­то той отбелязва: Важното влияние, ко­ето Будизма е имал вър­ху уче­ни­ето на Мани, е лес­но обяс­ни­мо чрез про­цъф­тя­ва­не­то на Будизма при прин­цо­вете Yueitchi на Индо-Скития, чи­ето уп­рав­ле­ние се раз­п­рос­ти­ра вре­мен­но вър­ху го­ля­ма част от из­точ­ни­те про­вин­ции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, ко­ето Мас Уди да­ва на пъ­ту­ва­ни­ята на Будасп /Буда/ на Сегестан, Сабулистан и Керман со­чат към ед­но ран­но раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на Будизма в Персия. Ако тогава, спо­ред това, Скитианус, ко- й­то спо­ред на­ше­то мне­ние е под­чер­та­но ав­тен­тич­на ис­то­ри­чес­ка лич- ност, е бил раз­п­рос­т­ра­ни­тел на Будисткото учение, така, спо­ред гор­ни­те аргументи, би тряб­ва­ло да тър­сим бу­дис­т­ки еле­мен­ти и бу­дис­т­ко вли­яние всред мендаените. Може би мно­го твър­де­ния на мо­ха­ме­дан­с­ки­те писатели, че Будасп /Буда/ е бил ос­но­ва­тел на кул­та на Ссабиерите е въз­ник­на­ло от ед­но фак­ти­чес­ко ис­тори­чес­ко вли­яние на Будизма вър­ху Мендауните, ко­ито пър­во­на­чал­но би­ли на­ри­ча­ни Ссабиери от мо­ха­меданите. Генетичният произход, как­то на Будизма, та­ка и на Мендаи- змът и все още не­дос­та­тъч­но из­вес­тен за нас, за да мо­жем да си офор­мим окон­ча­тел­ни мне­ния за вли­яни­ето на пър­вия вър­ху втория. Следо- вателно ние ще се за­до­во­лим с ме­ки под­с­каз­ва­ния към бъ­де­щи­те изсле- дователи, ко­ито мо­же би ще по­мог­нат за изясня­ва­не­то на задачата".

Макар че на­й-­пос­лед­ни­те из­с­лед­ва­ния ве­че не об­ръ­щат вни­ма­ние на та­зи легенда, за­що­то тя при­пис­ва разли­чен про­из­ход на Мани, все пак тя не е окон­ча­тел­но от­х­вър­ле­на ка­то опи­са­ние на "духовния" про­из­ход на Мани. Сравни бел. 13: "за­що Мани на­ри­чал се­бе си "Синът на Вдовица- та" - а съ­що и 9 лек­ция от ци­къ­ла сказ­ки на Рудолф Щайнер, из­не­се­ни в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в свет­ли­на­та на Запада".

/*9/ - Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", Манихеизмът е бел нас­лед­ник на Мистериите на Митра и про­дъл­жи­тел на тях­на­та мисия.

/*10/ - Сравнете още вед­нъж с лек­ция 9 от "Изтокът в свет­ли­на­та на Запада", ци­ти­ра­на по-горе.

/*11/ - В не­го­ва­та твор­ба "Срещу Фауст". Относно Фауст срав­ни Брюк- нер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г. , къ­де­то Фауст е опи­сан ка­то ва­жен пред­с­та­ви­тел на Манихеизма на рим­с­ки­те кул­тур­ни кръгове.

/*12/ - Легендата на Манихеизма е ед­на ве­ли­ка кос­ми­чес­ка легенда. Легендата е дадена, как­то следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел. , от­на­ся­щи се до по­-го­рен текст към Шмит.

"Докато Силите на Тъмнината се го­не­ха и уни­що­жа­ва­ха един друг с ди­ва ярост, един ден те дос­тиг­на­ха на гра­ни­ца­та на тях­на­та територия. От тук те съз­ря­ха ня­кол­ко лъ­ча от Царството на Светлината и бя­ха по­чуде­ни от прек­рас­на­та глед­ка и те ре­ши­ха да на­пус­нат сво­ите кав­ги по­меж­ду
си и се по­съ­вет­ва­ха как би­ха мог­ли да зав­ла­де­ят Доброто, ко­ето те то­ку­-що ви­дя­ха за пър­ви път и за ко­ето пре­ди изоб­що не са има­ли понятие. След то­ва тях­но­то же­ла­ние ста­ва тол­ко­ва голямо, че всич­ки те, толкова, кол­ко­то са били, се въ­оръ­жи ха за борба. /Това е опи­са­ние на събитията, да­де­но от Тити от Бостра. По съ­щия на­чин и Александър от Ликополис ни го описва: "В Хиле /Материята/ въз­ник­на же­ла­ние да се из­ка­чи до гор­ни­те области; там бе ви­дян Божествения Лъч на Светлината, ко­ето по­ро­ди та­ка­ва почуда, че вед­на­га се взе ре­ше­ние да зав­ла­де­ят всич­ко това". За мерките, взе­ти от зап­ла­ше­но­то Царство на Светлината, ни ин­фор­ми­ра "Деянията на Архелаус"/ не­ясен текст гл. 7/: "Аз, Бащата на Светлината осъзнах, че Тъмнината се ка­ни да на­пад­не не­го­во­то све­ще­но Владение, той поз­во­ли си­ла да се из­лъ­чи от него, ко­ято се на­ри­ча Майка на Живота, тя от своя стра­на про­из­ве­де от са­мо се­бе си Прототипа Чо- век, който, би­де об­ле­чен с пе­тях чис­ти елемента: Светлина, Огън, Вятър, Вода, Земя, сле­зе на зе­мя­та ка­то въ­оръ­жен во­ин да се бие сре­щу Тъм- нината". Самият Манес дава име­то Всемирна или Световна Душа на та­зи сила, ко­ято про­из­ти­ча от Бога. Тук мо­жем да поз­на­ем съ­ща­та сила, ко­ято се на­ри­ча Небесната Майка или Светия Дух от Бардесанес и дру­ги Гностици /спо­ред Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/.

Когато Хиле атакува, Бог нап­ра­ви съвет, за да оп­ре­де­ли наказанието, каз­ва Александър от Ликополис. Ала тъй ка­то той ня­ма­ше сред­с­т­во за на­ка­за­ние - по­ра­ди това, че не съ­щес­т­ву­ва­ше Зло в Божия Дом - той из пра­ти ед­на сила, ед­на Душевна Сила, сре­щу Материята, та­ка че Мате- рията бе про­ник­на­та на­пъл­но и смъртта я по­гъл­на със си­ла­та на то­ва разделение, със си­ла­та на то­ва вът­реш­но де­ле­ние и объркване, ко­ето е ре­зултат от смес­ва­не­то по то­зи начин. Това ни на­пом­ня на ка­за­но­то от Христос: "Всяко царство, раз­де­ле­но на час­ти ед­на про­тив друга, запу- стява" /Лука, 11: 17/. Последното тъл­ку­ва­не съ­дър­жа по­-дъл­бо­ко­то езо­те­рич­но зна­че­ние на гор­на­та битка. Не си­ла сре­щу сила, не зло сре­щу зло, мо­же да бъ­де от­п­ла­та­та на неж­на­та светли­на на небето, на ко­ято мо­ра­лът бе обя­вен от Христос. Тази по­бе­да тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­та по съв­сем друг начин: Под фор­ма­та на спо­кой­но разпадане, в ко­ято Силите на Светлината дейс­т­ву­ват ка­то не­жен фермент, за да зак­ва­сят тес­то­то на материята; по то­зи на­чин Евангелието опис­ва бит­ка­та на Светлината, по та­къв чуд­но зна­чим начин. Картините, ко­ито Мани дава, опис­ват точ­но съ­ща­та случка, ко­ято опис­ва Евангелието, ала с по­ве­че под­роб­нос­ти и с дълбочина, ко­ято съ­от­ветс­т­ву­ва на по­-з­ре­ли­те ис­то­ри­чес­ки обстояте- лства.



"Следователно точ­но съ­ща­та ми­съл е, ко­ято се из­ра­зя­ва в по­-на­та­тъш­но­то раз­гъ­ва­не на та­зи Манихейска ге­ро­ич­на легенда. В бор­ба­та сре­щу про­ти­во­по­лож­ни­те си­ли на Хиле не­бес­ни­ят ге­рой не мо­же да надделее,
ма­кар че, ка­то Прометей от гръц­ка­та сага, той неп­ре­къс­на­то се мас­ки­ра и взи­ма фор­ма­та на раз­лични­те елементи, де­мо­ни­те го по­беж­да­ват и от­не­мат не­го­во­то въоръжение; да, те от­не­мат мно­го час­ти за се­бе си от не­го­ва­та слън­че­по­доб­на блес­тя­ща при­ро­да и той би бил на­пъл­но под тях­на власт, ако не бе по­викал към Бащата, Първичния Източник на Светли- ната! Последният му из­п­ра­тил по­мощ­та на Духа на Живота /pneuma- zoon/, кой­то про­тег­на по­мощ­та на не­го­ва­та дяс­на ръ­ка и го из­тег­ли от­но­во вън от тъм­ни­на­та във ви­си­ни­те на Светлината. "Това е причината, по­ра­ди която", при­ба­вя Акта Архелаус, гл. 7, "ко­га­то ма­ни­хе­ите се сре- щат, те си по­да­ват дяс­на­та ръ­ка ка­то знак, че те са би­ли спа­се­ни от тъмнината; за­що­то в тъмнината, каз­ва Мани, жи­ве­ят всич­ки ереси". Тази точ­ка е от осо­бен интерес, за­що­то твър­де от­к­ри­то да­ва обек­та на тази илю­зия "ерес", ко­ято в то­зи слу­чай се от­на­ся за Клерикалната са­та­нин­с­ка доктрина, ко­ято е зна­ела как да си прис­вои Дрехата на Светлината, външ­на­та фор­ма на Християнството, за да из­ма­ми и хва­не по­-б­ла­го­род­ни­те души. Това са ог­ра­бе­ни­те слън­че­во­-по­доб­ни час­ти на Прототип Човек, ко­ито са по­пад­на­ли под влас­т­та на тър­се­що­то пок­ва­ра човечест- во; поквара, ко­ято въз­п­рие външ­ния вид на свя­тост чрез то­ва дейс­т­вие на ограбване. Това оба­че е са­мо ед­на­та стра­на на зна­че­ни­ето на то­зи мит, кой­то обе­ма как­то еволюцията, та­ка и историята. Благородните час­ти на Прототипния Човек, не­го­ви­те Синове, бя­ха фик­си­ра­ни в не­бе­са­та ка­то Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, до­ка­то дру­ги­те звезди, ка­то раз­п­ръс­на­ти издиш­ва­щи светлина, са фик­си­ра­ни в не­бе­са­та ка­то Демони на Нощта. Този Дух на Живота се про­явя­ва ка­то ук­ро­ти­тел на ма­те­ри­ал­но­то съществуване, как­то Духът, кой­то но­си мяр­ка и ус­та­но­вя­ва гра­ни­ци на ма­те­рия та. На не­му сле­до­ва­тел­но бе да­де­но име­то "Архитект на Вселената" от Манихеите и по съ­щи­на той иг­рае ро­ля­та на Христос, или Хоротатос, ус­та­но­ви­те­ля на граници, спо­ред Валентин. Тази част от Божествения Живот и Светлина обаче, ко­ято се дър­жи в плен в при­род­ни­те фор­ми на растения, жи­вот­ни и човека, и е да­де­но име: Страдащия Исус: Човекът на Скърбите: Иисус Патибилис. В сми­съ­ла на Менихеизма оба­че Исус са­мо пред­с­тав­ля­ва та­зи бо­жес­т­ве­на фи- гура, ко­га­то той над­с­ко­чи ог­ра­ни­ча­ва­щи­те стра­да­ния вът­ре в тес­ни­те гра­ни­ци на тялото, ко­га­то то е би­ло за­ко­ва­но към Кръста на мо­ги­ла­та край Йерусалим. Той ста­ва Спасителят на Света са­мо ко­га­то иден­ти­фи­ци­ра своя Божествен Живот с то­зи на всич­ки стра­да­щи съ­щества на света, жа­ду­ващ за не­го­во­то спа­си­тел­ни раз­п­ръс­к­ва­щи свет­ли­на мисли. И ни­що не е по­-ха­рак­тер­но за гру­бос­т­та на ос­нов­ни­те въз­г­ле­ди на Кон- стантиновата Църква, от­кол­ко­то не­го­вия гла­вен говорител, ве­ликия Ав- густин, кой­то бе мо­рал­но нес­по­со­бен да на­ме­ри не­що в те­зи мис­ли ос­вен клевета, ос­к­вер­ня­ва­не и унижение, ко­ито би­ха би­ли дос­та­тъч­ни да
на­ка­рат Манихейците да се изчервят. От дру­га страна, ние ви­дяхме с как­ва де­ли­кат­ност Мани се ос­во­бож­да­ва от не­го­ва­та за­да­ча да нап­ра­ви ви­ди­ма бор­ба­та меж­ду си­ли те на бо­жес­т­ве­но­то и си­ли­те на Материята, на Злото, на Насилие и на Демоничното и как кра­си­во­то е в със­то­яние да по­те­че свя­то­то ве­ли­чие на без­на­сил­на­та крот­кост и да доп­ри­не­се за за­зо­ря­ва­не­то на ед­на по­-б­ла­го­род­на култура, към ко­ято гру­бия рим­с­ки ум на Августин не мо­же­ше да бъ­де притеглен".

/*13/ - Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пи­ше в сво­ето про­уч­ва­не на "Ориген и раз­ви­ти­ето на Мани­хейс­ка­та Система", от не­го­ва­та ко­лек­ция на лек­ции 1924-1925 от биб­ли­оте­ка­та Варбург: "Ние не зна­ем как­во оз­на­ча­ва "Син на Вдовицата". Рудолф Щайнер чрез кон­т­раст обяс­ня­ва зна­че­ни­ето още по-дълбоко, от­кол­ко­то в раз­г­леж­да­на­та лекция, че то­ва е един "Мистериен" израз. /"Мистериите на Изтока и на Християн- ството", Рудолф Щайнер/.

/*14/ - Неговото опи­са­ние в пе­ри­одич­но­то спи­са­ние Луцифер, съ­дър­жа­що се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.

/*15/ - Ману. . . Виж бел.2 към лек­ция 4 от 7 ок­том­в­ри 1904 г.

/*16/ - Рудолф Щайнер тук да­ва един сво­бо­ден ци­тат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", ве­че спо­ме­нат в на­ча­ло­то на те­зи бележки. Текстът на Шмит и, как­то следва: "Това би би­ло един за­бе­ле­жи­те­лен опит за фа- кта, че Менихеизма, как­то е раз­б­ран от пос­ве­те­ни­те и ка­то вът­реш­на тай­на доктрина, не е са­мо пре­раз­каз на пер­сийс­ки басни, а ед­но ис­тин­с­ко Гностично учение, ос­но­ва­ва­що се на ду­хов­но виждане, ако бих­ме могли са­мо да до­ка­жем в един един­с­т­вен случай, че Манихейците са тър­си­ли из­точ­ни­ка за тях­но­то уче­ние и га­ран­ция за тях­на­та ис­ти­на не във външ­но вярване, в ав­то­ри­тет /Мани ка­за то­ва или онова/, а пря­ко пос­редством вът­реш­но ду­шев­но виждане. И то­ва до­ка­за­тел­с­т­во фак­ти­чес­ки е под ръка. Самият Мани въ­веж­да своето ос­но­ва­ва­що писмо /epistola fundamenti/ със след­ни­те думи: "Тези са ду­ми­те на ле­че­ние и на веч­ния из­вор на живот. Онзи, кой­то ги чуе и на­й-­нап­ред по­вяр­ва в тях и спаз­ва това, ко­ето казват, ни­ко­га не ще бъ­де ве­че пляч­ка на смърт, а ще се рад­ва на дейс­т­ви­те­лен без­с­мър­тен и ве­ли­ко­ле­пен живот. Тъй ка­то на­исти­на е бла­гос­ло­вен онзи, кой­то чрез те­зи бо­жес­т­ве­ни док­т­ри­ни учас­т­ву­ва в зна­ни­ето /Гнозис/, ко­ето го ос­во­бож­да­ва да пре­ми­не във ве­чен живот. Мирът на Невидимия Бог и зна­ние за Истината ще бъ­де с тех­ни те бра­тя и обични, ко­ито вяр­ват в за­ко­на на не­бе­то и го прак­ти­ку­ват в своя ежед­не­вен живот. И те ще ви виж­дат как се­ди­те от дяс­но на Све- тлината и ще ви пред­паз­ват от всич­ки злос­тор­ни на­па­де­ния и улов­ки на то­зи свят; неж­нос­т­та на Светия Дух на­ис­ти­на ще от­во­ри ва­ше­то вът­реш­но сетиво, та­ка че вие ще виж­да­те соб­с­т­ве­на­та си ду­ша с ва­ши­те очи".

Последните ду­ми от то­ва из­ре­че­ние / тек­с­та не се че­те / се явя­ват на ла­тин­с­ки при пи­са­ни­ята на Августин. /тек­с­та не се чете/

/*17/ - "Аз не бих при­ел уче­ни­ето на Христос, ако то не се ос­но­ва­ва­ше на ав­то­ри­те­та на Църквата". /тек­с­та не се чете/

/*18/ - /В Августиновата Творба "Против Фауст", VІ, 8/. След Августин /ос­но­ва­вай­ки сво­ето из­каз­ва­не на Йоан ХХ, 29/, ка­то на­ри­ча оне­зи бла- гословени, ко­ито не са ви­де­ли и все пак са повярвали, Фауст да­ва след­ния отговор: "Ако ти си въ­об­ра­зя­ваш че ние тряб­ва да вяр­ва­ме без ра­зум или пресмятане, то то­га­ва ти ще бъ­деш по­-щас­т­лив без размишляване, ала аз пред­по­чи­там да до­бия сво­ето бла­жен­с­т­во чрез про­ник­но­вение". Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /тек­с­та не се чете, и от­бе­ля­за­но в ек­зем­п­ля­ра на Рудолф Щайнер.

/*19/ - Сравни Херман Грим: /тек­с­та не се чете/, в 15 есета, тре­то издание, Берлин, 1882.

/*20/ - Известна ле­ген­да е, че Лютер, до­ка­то се е крил във Варберг в Тюрингия под зак­ри­ла­та на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвър­лил ед­на мас­тил­ни­ца сре­щу дявола.

/*21/ - Мартин Лютер, 1483-1546. Великият ос­но­ва­тел на Немската Реформация е бил Августински монах, пре­ди да на­пус­не мо­на­шес­кия живот. Виж две­те лек­ции на Р. Щайнер: "Лютер" и "Лютер Яносовата глава", в "Кармата на материализма".

/*22/ - Рудолф Щайнер при ня­кол­ко слу­чая е го­во­рил за по­ня­ти­ята жи­вот и фор­ма по времето, ко­га­то е дър­жал та­зи лекция. Виж лек­ция от 3 но­ем­в­ри 1904: "Теософията на Толстой". Също 27 лек­ции в "Основи те на езотерицизма".

/*23/ - В ед­на бе­леж­ка от 1907 г. Рудолф Щайнер пише, че вът­ре в Ро- зенкройцерското те­че­ние се е гле­да­ло на пос­ве­ще­ни­ето на Мани ка­то ед­на от Висшите Степени, ко­ято се със­то­яла от раз­би­ра­не­то на ис­тин­с­ка­та фун­к­ция на злото.

/*24/ - Виж ди­аг­ра­ма­та във връз­ка с лек­ция 10 от 23 де­кем­в­ри 1904 г. Сравни също: "Апокалипсиса на Св. Йоан", Р. Щайнер.

/*25/ - "Русо жи­вот­но в не­го­ва­та кни­га "Генеалогия на морала", ко­ято е би­ла мно­го хвалена. Обаче в сво­ята лек­ция от 6 ок­том­в­ри 1917 г. Р. Щайнер каз­ва в "Елементални Духове на Раждане и Смърт" "Хората раз­бира­ха твър­де мал­ко от това. . . Самият Дявол и бил, кой­то е вдъх­но­вя­вал хо­ра­та с желанието, ка­то пос­ле­до­вате­ли на Нитше, да ста­ват са­ми­те те "ру­си животни". . . Ала ма­кар че хо­ра­та ни­ко­га не ста­ва­ха "ру­си жи­вотни"в Нитчевия сми­съл - не­що ста­ва­ше през то­ва сто­ле­тие в ре­зул­тат на то­зи со­ци­ал­но­-т­ре­во­жен им­пулс на ХІХ столетие".

/*26/ -Това труд­но окул­т­но по­ня­тие ве­че е би­ло обяс­не­но от Рудолф Щайнер мал­ко пре­ди това, как­то на при­мер на 31 ок­том­в­ри 1904 г. по


след­ния начин: "През пър­ва­та по­ло­ви­на на 4-ия Кръг чо­ве­чес­т­во­то бе раз ви­ло спо­соб­нос­т­та да прис­по­со­бя­ва сво­ите се­ти­ва към ми­не­рал­но­то цар­с­т­во за пър­ви път. През вто­ра­та по­ло­ви­на на 4-ия Кръг то спа­ся­ва ми­не­рал­но­то царство. Ала част от не­го е изос­та­на­ло и е би­ло изключено, за­що­то не е би­ло ве­че от пол­за за човечеството. Това пред­с­тав­ля­ва 8-та сфера, ко­ято по­ве­че не мо­же да се из­пол­зу­ва за раз­ви­тие на човека, ала мо­же да се из­пол­зу­ва от по­-вис­ши същества". /От пре­диш­ни не­пуб­лику­ва­ни бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер от­но­во нав­ли­за твър­де под­роб­но в по­ня­ти­ето за 8-та сфера. Виж: "Окултното дви­же­ние през ХІХ сто- летие", осо­бе­но 4-та и 5-та лекция.

/*27/ - Рудолф Щайнер е го­во­рил с мно­го по­ве­че под­роб­нос­ти по то­зи въпрос, кой­то тук е са­мо нак­рат­ко споменат, в сво­ята лек­ция дър­жа­на в Дорнах на 3 юли 1920 г. /още не преведена/; ала той съ­що е го­во­рил за Йезуитството на 10 май, 3 и 6 юни: "Три лек­ции вър­ху рим­с­кия като- лицизъм".

/*28/ - В сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки на Франц Зайлер се по­явя­ват ня­кол­ко из­ре­че­ния в края. Не е мно­го яс­но да­ли то­ва е от­го­вор на един въпрос: "Христос се по­явя­ва лич­но по вре­ме на 6-та­та Коренна Раса /Великата Епоха/ - хи­ля­до­го­диш­но­то управление, пър­во­на­чал­но то­ва е би­ло един Еон, на ла­тин­с­ки Секулум Секуларом, сле­до­ва­тел­но в 6-та­та Коренна Раса, как­то Лошото, та­ка и Доброто ще се еволюира../пропуск/. Моторът на Киили ид­ва твър­де рано, без съмнение. През 7-та Коренна Раса един ин­ди­вид ще при­те­жа­ва тол­ко­ва мно­го сила, че той би бил в със­то­яние да убие хи­ля­ди и хи­ля­ди с един удар". Сравни то­ва с бел. 29 към лекция 20, пос­лед­на­та лек­ция в то­зи том.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 де­кем­в­ри 1904 г.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет