Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



бет4/11
Дата16.07.2016
өлшемі0.63 Mb.
#203526
түріЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ГЛАВА 8. ДРУИДИТЕ


Друидите, ма­ги­те на Запад.

Тайните уче­ния на Друидите са би­ли твър­де об­щи с оне­зи на Гимно- софистите и Брамините на Индия, Маги­те на Персия, жре­ци­те на Египет и всич­ки дру­ги жре­ци на древността. Като тях и те са има­ли два ви­да ре­ли­ги­оз­ни уче­ния - ек­зо­те­рич­ни и езотерични. Техните ри­ту­али са би­ли


прак­ти­ку­ва­ни в Британия и Галия, ма­кар че до го­ля­мо съ­вър­шен­с­т­во са дос­тиг­на­ли в пър­ва­та страна, къ­де­то ос­т­ро­вът на Англеси се е смя­тал ка­то тях­но глав­но седалище. Думата Друид, об­що взето, се предполага, че е из­в­ле­че­на от "дъб", което дър­во е би­ло спе­ци­ал­но све­ще­но сред тях, ма­кар че не­го­ва­та ети­мо­ло­гия мо­же съ­що да бъ­де от­к­ри­та и в гал­с­ка­та ду­ма "друидх", "мъ­дър човек" или "магьосник".

ХРАМОВЕ


Техните храмове, в ко­ито се е па­зил огън, са били, об­що взето, раз­по­ло­же­ни на из­диг­на­ти мес­та и в дъл­бо­ки дъб­ра­ви и са има­ли раз­лич­ни фор­ми - кръгла, за­що­то кръ­гът е ем­б­ле­ма на вселената; овална, във връз­ка със све­тов­но­то яйце, от което, спо­ред тра­ди­ци­ята на мно­жес­т­во на­ро­ди все­ле­на­та или спо­ред други, на­ши­те пър­ви родители, произхождат; сер- петинна, за­що­то из­ви­ва­ни­ята на­по­до­ба­ват змията, ко­ято е би­ла сим­вол на Ху, Озирис на Друидите; кръстовидна, за­що­то кръс­тът е ем­б­ле­ма на възобновяването; или крилата, за да се пред­с­та­ви дви­же­ни­ето на бо­жес­т­ве­ния дух. Техният един­с­т­вен пок­рив е би­ло не­бе­то и те са би­ли из­ди­га­ни от не­ог­ла­де­ни камъни, ка­то тях­но­то чис­ло е би­ло свър­за­но с ас­т­ро­но­ми­чес­ки пресмятания. В цен­тъ­ра е бил пос­та­вян ка­мък с по­-го­ле­ми раз­ме­ри от дру­ги­те и по­чи­тан ка­то пред­с­та­ви­тел на Божеството. Трите на­й-г­лав­ни хра­ма от то­зи вид опи­са­ния в Британия са били, без съмне- ние, те­зи на Стонхенч и Авебъри на юг и то­зи на Шап в Кубрия. Там, къ­де­то ка­мъ­ни­те са би­ли редки, гру­би на­си­пи от зе­мя са ги заменяли. И хра­мът е бил офор­мен от ви­сок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вло­жен в тех­ни­те конструкции; Стъклей казва, че би стру­ва­ло по­нас­то­ящем 20 хи­ля­ди лири, за да се из­диг­не ед­на та­ка мо­ги­ла ка­то Силбъри Хил.

МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ


Светилищата или скри­ва­ли­ща­та на Мистериите са се на­ри­ча­ли Кромлех и са се упот­ре­бя­ва­ли ка­то све­щени мес­та за възобновяване. Такова мяс­то се е със­то­яло от три из­п­ра­ве­ни ка­мъ­ка ка­то под­по­ри на ня­как­ва дъска, пло­сък камък, пос­та­вен от­го­ре вър­ху тях. Така че да об­ра­зу­ва ед­на мал­ка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е би­ло та­ко­ва ед­но място. Значително мяс­то оба­че е би­ло не­об­хо­ди­мо за ма­ши­на­ри­ята на пос­ве­ще­ни­ето в не­го­вия на­й-­го­лям и на­й-­обе­мащ размер. Следователно Коер Сиди, къ­де­то мис­те­ри­ите на Друидизма би­ли из­вър­ш­ва­ни се със­тои от мно­жес­т­во сгра­ди край храма, със­то­ящи се от апар­та­мен­ти от раз­лич­на големина, килии, сводове, ба­ни и дъл­ги и уме­ло нап­ра­ве­ни ко­ри­до­ри с всич­ки апа­ра­ти за терор, из пол­зу­ва­ни при те­зи случаи. В по­ве­че­то слу­чаи те­зи мес­та са би­ли под­зем­ни и мно­жес­т­во пе­ще­ри в та­зи стра­на са би­ли сце­ни на дру­иди­чес­ки посвещения. Огромна из­кус­т­ве­на пе­ще­ра в Кясълтън, на­ре­че­на от Стъклей Стигианска Пещера, как­то и пе­ще­ра­та
на ги­ган­ти­те меж­ду Лъкинктън и Банминтън по­ло­жи­тел­но са би­ли из­пол­зу­ва­ни за та­зи цел.

РИТУАЛИ


Системата на Друидизма е обе­ма­ла всич­ки ре­ли­ги­оз­ни и фи­ло­соф­с­ки занимания, из­вес­т­ни то­га­ва по те­зи острови. Ритуалите са но­се­ли без­съм­не­ни връз­ки с ас­т­ро­но­ми­чес­ки­те факти. Техните глав­ни бо­жес­т­ва могат да се све­дат до две - ед­но мъж­ко и ед­но женско, ве­ли­ки­ят ба­ща и майка, Ху и Церидуен, има­щи съ­щи­те характеристики, как­ви­то са при­над­ле­жа­ли на Озирис и Изис, Бахус и Чирче или на кой да е друг вър­хо­вен бог или богиня, пред­с­тав­ля­ва­щи два­та прин­ци­па на съществуването. Великите пе­ри­оди на пос­ве­ще­ние са би­ли чет­вор­ни и се оп­ре­де­лял и от дви­же­ни­ето на слън­це­то и не­го­во­то прис­ти­га­не на точ­ки­те на рав­но­денстви­ето и слънцестоенето. Ала вре­ме­то за го­диш­ния праз­ник е би­ло Майската-вечер, ко­га­то ог­ньо­ве­те се за­пал­ва­ли по всич­ки ка­мен­ни пи­ра­ми­ди и кромлехи, по це­лия остров, ко­ито го­ре­ли през ця­ла­та нощ, за да въ­ве­дат спор­та на Майския-ден от­къ­де­то всич­ки на­ци­онал­ни спор­то­ве ня­ко­га и оне­зи все още прак­ти­ку­ва ни произхождат. Около те­зи ог­ньо­ве хо­ро­ви тан­ци са тан­цу­ва­ли в чест на слънцето, ко­ето в то­зи се­зон фигу­ра­тив­но се казвало, че се из­ди­га­ло от своя гроб. Празникът е бил раз­гу­лен и продължавал, до­ка­то све­ти­ло то е пос­ти­га­ло сво­ята ме­ри­ди­ан­на височина, ко­га­то све­ще­ни­ци и прис­луж­ни­ци се от­тег­ля­ли в горите, къ­де то на­й-­неп­рис­той­ни­те ор­гии би­ли извършвани. Обаче тър­жес­т­ве­ни­те пос­ве­ще­ния се из­вър­ш­ва­ли сред­нощ и съ­дър­жа­ли три степени, пър­ва­та и на­й-­нис­ка­та е Юбейти /Eubates/, вто­ра­та Барди /Bards/, а тре­та­та Друиди /Druids/. Кандидатът на­й-­нап­ред е бил пос­та­вен в спе­ци­ал­но­то лег­ло или ковчег, къ­де­то не­го­ва­та сим­волич­на смърт е пред­с­тав­ля­ва­ла смър­т­та на Ху или слънцето; и не­го­во­то въз­в­ръ­ща­не в тре­та­та сте­пен е симво­ли­зи­ра­ло въз­к­ръс­ва­не­то на слънцето. Той е тряб­ва­ло да пре­ми­не из­пи­та­ния за смелост, по­доб­ни на оне­зи, прак­ти­ку­ва­ни в мис­те­ри­ите на дру­ги стра­ни и ко­ито сле­до­ва­тел­но ня­ма за­що да бъ­дат раз­каз­ва­ни под­робно тук.

Празникът на 25 де­кем­в­ри е бил праз­ну­ван с ог­ром­ни огньове, за­пал­ва­ни по вър­хо­ве­те на могилите, за да се про­въз­г­ла­си рож­де­ния ден на бо­га Сол - Слънце. Това е бил моментът, когато, след пред­по­ла­га­емо­то зимно слънцестоене, той за­поч­ва да се уве­ли­ча­ва и пос­те­пен­но да се възкачва. Този праз­ник на­ис­ти­на бе спазван не са­мо от Друидите, а през це­лия дре­вен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, раз­би­ра се, са би­ли сим­во­ли на влас­т­та и си­ла­та на слънцето, до­ка­то веч­но зе­ле­ни­те рас- тения, из­пол­зу­ва­ни при то­зи слу­чай са сим­во­ли­зи­ра­ли ре­зул­та­ти­те на въ­зоб­но­ве­но­то дейс­т­вие на слън­це­то вър­ху растителността. Празникът на лят­но­то слън­цес­то­ене е бил на 24 юни. И два­та те­зи дни все още се спаз­ват ка­то праз­ни­ци и в Християнска та църква, пър­ви­ят ка­то Коледа,


а вто­ри­ят ка­то Деня на Св. Йоан; то­ва по­ра­ди факта, че ран­ни­те хрис­ти­яни бла­го­ра­зум­но въз­п­ри­емат не са­мо праз­нич­ни­те дни на езичниците, но също, до­кол­ко­то то­ва е мог­ло да бъде нап­ра­ве­но подходящо, на­чи­на на тях­но­то празнуване; ка­то оба­че за­ме­нят с те­оло­ги­чен сми­съл ас­т­ро­номи­чес­ки­те обяснения. Използуването на веч­но зе­ле­ни рас­те­ния в цър­к­ви­те по хрис­ти­ян­с­ко вре­ме и хрис­тиян­с­ко­то про­дъл­же­ние на древ­ния дру­иден обичай.

УЧЕНИЯ


Друидите пре­по­да­ва­ли уче­ни­ето за ед­но вър­хов­но същество, за ед­но бъ­де­що със­то­яние на наг­ра­да и на­казание, без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та и мете- мпсихоза, за прераждане. Тяхната мак­си­ма е била, во­да­та е пър­ви­ят прин­цип на всич­ки не­ща и е съ­щес­т­ву­ва­ла пре­ди сът­во­ре­ни­ето в не­опет­не­на чистота, ко­ето е ка­то че проти­во­ре­чие на дру­го­то им учение, че де­нят е про­из­ти­чал от нощта, за­що­то нощ или ха­ос са съществували, пре­ди да се съз­да­де денят. Те уче­ли също, че вре­ме­то е са­мо от­се­че­на част от веч­нос­т­та и че съ­щес­т­ву­ва без­к­рай­на пос­ле­до­ва­тел­ност от светове. Всъщност тех­ни­те уче­ния са би­ли глав­но оне­зи на Питагор. Те са по­чи­та­ли из­вън­ред­но мно­го чис­ла­та 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, по­лу­че­но чрез ум­но­же­ние в квад­рат на се­дем по три.

Те съ­що прак­ти­ку­ва­ли предсказване, ка­то пре­тен­ди­ра­ли да пред­с­каз­ват бъ­де­щи съ­би­тия от по­ле­ти­те на птици, чо­веш­ки жертвоприношения, от бе­ли коне, въл­не­ни­ето на во­да­та и по жребие. Те из­г­леж­да оба­че да са при­те­жа­ва­ли зна­чи­тел­но на­уч­но знание.


ПОЛИТИЧЕСКА И СЪДЕБНА ВЛАСТ


Техният ав­то­ри­тет в мно­го слу­чаи пре­ви­ша­вал то­зи на монарха. Те са били, раз­би­ра се, един­с­т­ве­ни­те тъл­кува­те­ли на ре­ли­ги­ята и ес­тес­т­ве­но над­зи­ра­ва­ли всич­ки жертвоприношения; на ни­кое час­т­но ли­це не се е раз ре­ша­ва­ло да при­на­ся жер­т­ва без тях­но­то разрешение. Те са при­те­жа­ва­ли влас­т­та на отлъчване, ко­ето е било на­й-­ужа­ся­ва­що­то наказание, ко­ето мо­же­ло да бъ­де на­ло­же­но след смърт и от ре­зул­та­ти­те на ко­ето до­ри и на­й-­вис­ши­ят чи­нов­ник не мо­жел да се предпази. Великият съ­вет на об­лас­т­та или цар­с­т­во­то не е бил ком­пе­тен­тен да обя­вя­ва вой­на или сключ­ва мир без тях­но разрешение. Те оп­ре­де­ля­ли ре­зул­та­та на всич­ки не­до­ра­зу­ме­ния чрез окон­ча­тел­но и неп­ро­ме­ня­емо ре­ше­ние и са има­ли влас­т­та да на­каз­ват със смърт. И наистина, по тех­ни­те ол­та­ри е тек­ла кръв­та на чо­веш­ки жертви. Пълно из­га­ря­не на мъже, же­ни и деца, зат­воре­ни в ог­ром­ни кули, из­п­ле­те­ни от ракита, са би­ли по­ня­ко­га жер­т­ву­ва­ни ка­то ог­не­ни жер­т­воп­ри­но­ше­ния на тех­ни­те суеверия, ко­ито би­ли съ­щев­ре­мен­но с цел да се уве­ли­чи ува­же­ни­ето към свещениците, ко­ито са би­ли ам­би­ци­оз­но пле­ме и се рад­ва­ли на кръвта. Друидите, се казва, пред­по­чи­та­ли такива, ко­ито са би­ли винов­ни за кражба, убийс­т­ва и дру­-
ги престъпления, ка­то казвали, че те би­ли на­й-п­ри­ема­ни от тех­ни­те бо- гове; но ко­га­то е ня­ма­ло мно­го престъпници, те ня­ма­ли мно­го скру­пу­ли да ги за­мес­тят и с не­вин­ни хора. Тези ужа­ся­ва­щи жер­т­воп­ри­но­ше­ния са би­ли из­вър­ш­ва­ни от Друидите за пуб­ли­ка­та вечерта, пре­ди за­поч­ва­не на ед­на опас­на вой­на или по вре­ме на ня­как­ва на­ци­онал­на катастрофа; и съ­що за спе­ци­ал­ни ли­ца от ви­сок ранг, ко­га­то те би­ли на­пад­на­ти от ня­как­ва опас­на болест.

ЖРЕЦИ


Жреците, об­ле­че­ни в бя­ло и но­се­ли ме­тал­ни колани, пред­с­каз­ва­ли бъ­де­ще­то чрез наб­лю­де­ни­ето на при­родни­те явления, ала по­-с­пе­ци­ал­но чрез чо­веш­ки­те жертвоприношения. За тях бе оп­ре­де­ле­на ужа­ся­ва­ща­та за да­ча да уби­ват уло­ве­ни­те по вре­ме на вой­на плен­ни­ци и личности, осъ­де­ни на смърт от Друидите; и тех­ни те пред­с­ка­за­ния се из­в­ли­ча­ха от начина, по кой­то кръв­та е из­ти­ча­ла от мно­го на­не­се­ни рани, а съ­що та­ка от ди­мя­щи­те вътрешности. Много от те­зи жре­ци са би­ли веч­ни девст- веници, дру­ги са се от­да­ва­ли на на­й-­луксоз­ни­те ексцесии. Те жи­ве­ели вър­ху са­мот­ни скали, вър­ху ко­ито се раз­би­ва­ли въл­ни­те на океана, ко­ито моря­ци­те счи­та­ли за храмове, за­оби­ко­ле­ни от не­ис­ка­зу­еми чудеса. Така ос­т­ро­вът на Сена или Лиамбис, Светиите, бли­зо до Ушант е бил ре­зи­ден­ция на ня­кои от те­зи жреци, ко­ито са пред­с­каз­ва­ли на моряците; и вся­какъв вид си­ли им е би­ло приписвано. Други жи­ве­ещи бли­зо до ус­ти­ето на Лоара, вед­нъж го­диш­но са уни­щожа­ва­ли своя храм, раз­п­ръс­к­ва­ли са не­го­ви­те ма­те­ри­али и, след ка­то са съ­би­ра­ли други, си пос­т­ро­ява­ли но­ви - раз­би­ра се, ед­на сим­во­лич­на церемония; и ако ня­коя от жри­ци­те е из­пус­ка­ла ня­кой от све­ще­ни­те ма­те­риали, дру­ги­те я на­па­да­ли с ожес­то­че­ни викове, раз­къс­ва­ли я на пар­че­та и раз­п­ръс­к­ва­ли кър­вя­щи­те и части.

УНИЩОЖАВАНЕ ВЛАСТТА НА ДРУИДИТЕ


И ко­га­то рим­ля­ни­те все по­ве­че се на­ла­га­ха в те­зи острови, влас­т­та на Друидите пос­те­пен­но намаляваше; и на­й-­нак­рая те бя­ха на­пад­на­ти от Светониус Паулинус, гу­бер­на­тор на Британия при Нерон, 61-ва го­ди­на сл. Хр. и то то­ва на­па­де­ние ста­ва в кре­пос­т­та на Друидите, мал­кия ос­т­ров Англесей и бя­ха на­пъл­но раз­би ти, по­бе­ди­те­лят хвър­ля мно­го от тях в огньовете, ко­ито те са­ми­те бя­ха за­па­ли­ли за из­га­ря­не на рим­с­ки­те пле- нници, ко­ито очак­ва­ха да уло­вят - ед­на мно­го спра­вед­ли­во на­ка­за­ние за те­зи кър­ва­ви жреци. Ала въп­реки че тях­на­та власт бе та­ка разрушена, мно­го от тех­ни­те ре­ли­ги­оз­ни прак­ти­ки про­дъл­жа­ва­ха още; и до­ри през ХІ век, през уп­рав­ле­ни­ето на Канют, би­ло не­об­хо­ди­мо да се заб­ра­ни на хо­ра­та да обо­жес­т­вя­ват слънцето, луната, ог­ньо­ве­те и пр. Наистина мно­го от прак­ти­ки­те на Друидите все още се спаз­ват в Свободното-Масон- ство; и ня­кои пи­са­те­ли на то­зи Орден се ста­ра­ят да покажат, че то­ва е би­ло ус­та­но­ве­но ско­ро след за бра­на­та на Канют и че, тъй ка­то чрез то­ва
дру­ид­с­ко­то бо­гос­лу­же­ние бе заб­ра­не­но изцяло, на­й-­сил­на клет­ва би­ла необходима, за да се об­вър­жат пос­ве­те­ни­те към мълчание.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет