Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

РИТУАЛИ

Празникът на 25 де­кем­в­ри е бил праз­ну­ван с ог­ром­ни огньове, за­пал­ва­ни по вър­хо­ве­те на могилите, за да се про­въз­г­ла­си рож­де­ния ден на бо­га Сол - Слънце. Това е бил моментът, когато, след пред­по­ла­га­емо­то зимно слънцестоене, той за­поч­ва да се уве­ли­ча­ва и пос­те­пен­но да се възкачва. Този праз­ник на­ис­ти­на бе спазван не са­мо от Друидите, а през це­лия дре­вен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, раз­би­ра се, са би­ли сим­во­ли на влас­т­та и си­ла­та на слънцето, до­ка­то веч­но зе­ле­ни­те рас- тения, из­пол­зу­ва­ни при то­зи слу­чай са сим­во­ли­зи­ра­ли ре­зул­та­ти­те на въ­зоб­но­ве­но­то дейс­т­вие на слън­це­то вър­ху растителността. Празникът на лят­но­то слън­цес­то­ене е бил на 24 юни. И два­та те­зи дни все още се спаз­ват ка­то праз­ни­ци и в Християнска та църква, пър­ви­ят ка­то Коледа,

УЧЕНИЯ

Друидите пре­по­да­ва­ли уче­ни­ето за ед­но вър­хов­но същество, за ед­но бъ­де­що със­то­яние на наг­ра­да и на­казание, без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та и мете- мпсихоза, за прераждане. Тяхната мак­си­ма е била, во­да­та е пър­ви­ят прин­цип на всич­ки не­ща и е съ­щес­т­ву­ва­ла пре­ди сът­во­ре­ни­ето в не­опет­не­на чистота, ко­ето е ка­то че проти­во­ре­чие на дру­го­то им учение, че де­нят е про­из­ти­чал от нощта, за­що­то нощ или ха­ос са съществували, пре­ди да се съз­да­де денят. Те уче­ли също, че вре­ме­то е са­мо от­се­че­на част от веч­нос­т­та и че съ­щес­т­ву­ва без­к­рай­на пос­ле­до­ва­тел­ност от светове. Всъщност тех­ни­те уче­ния са би­ли глав­но оне­зи на Питагор. Те са по­чи­та­ли из­вън­ред­но мно­го чис­ла­та 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, по­лу­че­но чрез ум­но­же­ние в квад­рат на се­дем по три.

Те съ­що прак­ти­ку­ва­ли предсказване, ка­то пре­тен­ди­ра­ли да пред­с­каз­ват бъ­де­щи съ­би­тия от по­ле­ти­те на птици, чо­веш­ки жертвоприношения, от бе­ли коне, въл­не­ни­ето на во­да­та и по жребие. Те из­г­леж­да оба­че да са при­те­жа­ва­ли зна­чи­тел­но на­уч­но знание.

ПОЛИТИЧЕСКА И СЪДЕБНА ВЛАСТ

Техният ав­то­ри­тет в мно­го слу­чаи пре­ви­ша­вал то­зи на монарха. Те са били, раз­би­ра се, един­с­т­ве­ни­те тъл­кува­те­ли на ре­ли­ги­ята и ес­тес­т­ве­но над­зи­ра­ва­ли всич­ки жертвоприношения; на ни­кое час­т­но ли­це не се е раз ре­ша­ва­ло да при­на­ся жер­т­ва без тях­но­то разрешение. Те са при­те­жа­ва­ли влас­т­та на отлъчване, ко­ето е било на­й-­ужа­ся­ва­що­то наказание, ко­ето мо­же­ло да бъ­де на­ло­же­но след смърт и от ре­зул­та­ти­те на ко­ето до­ри и на­й-­вис­ши­ят чи­нов­ник не мо­жел да се предпази. Великият съ­вет на об­лас­т­та или цар­с­т­во­то не е бил ком­пе­тен­тен да обя­вя­ва вой­на или сключ­ва мир без тях­но разрешение. Те оп­ре­де­ля­ли ре­зул­та­та на всич­ки не­до­ра­зу­ме­ния чрез окон­ча­тел­но и неп­ро­ме­ня­емо ре­ше­ние и са има­ли влас­т­та да на­каз­ват със смърт. И наистина, по тех­ни­те ол­та­ри е тек­ла кръв­та на чо­веш­ки жертви. Пълно из­га­ря­не на мъже, же­ни и деца, зат­воре­ни в ог­ром­ни кули, из­п­ле­те­ни от ракита, са би­ли по­ня­ко­га жер­т­ву­ва­ни ка­то ог­не­ни жер­т­воп­ри­но­ше­ния на тех­ни­те суеверия, ко­ито би­ли съ­щев­ре­мен­но с цел да се уве­ли­чи ува­же­ни­ето към свещениците, ко­ито са би­ли ам­би­ци­оз­но пле­ме и се рад­ва­ли на кръвта. Друидите, се казва, пред­по­чи­та­ли такива, ко­ито са би­ли винов­ни за кражба, убийс­т­ва и дру­-
ги престъпления, ка­то казвали, че те би­ли на­й-п­ри­ема­ни от тех­ни­те бо- гове; но ко­га­то е ня­ма­ло мно­го престъпници, те ня­ма­ли мно­го скру­пу­ли да ги за­мес­тят и с не­вин­ни хора. Тези ужа­ся­ва­щи жер­т­воп­ри­но­ше­ния са би­ли из­вър­ш­ва­ни от Друидите за пуб­ли­ка­та вечерта, пре­ди за­поч­ва­не на ед­на опас­на вой­на или по вре­ме на ня­как­ва на­ци­онал­на катастрофа; и съ­що за спе­ци­ал­ни ли­ца от ви­сок ранг, ко­га­то те би­ли на­пад­на­ти от ня­как­ва опас­на болест.

ЖРЕЦИ

Жреците, об­ле­че­ни в бя­ло и но­се­ли ме­тал­ни колани, пред­с­каз­ва­ли бъ­де­ще­то чрез наб­лю­де­ни­ето на при­родни­те явления, ала по­-с­пе­ци­ал­но чрез чо­веш­ки­те жертвоприношения. За тях бе оп­ре­де­ле­на ужа­ся­ва­ща­та за да­ча да уби­ват уло­ве­ни­те по вре­ме на вой­на плен­ни­ци и личности, осъ­де­ни на смърт от Друидите; и тех­ни те пред­с­ка­за­ния се из­в­ли­ча­ха от начина, по кой­то кръв­та е из­ти­ча­ла от мно­го на­не­се­ни рани, а съ­що та­ка от ди­мя­щи­те вътрешности. Много от те­зи жре­ци са би­ли веч­ни девст- веници, дру­ги са се от­да­ва­ли на на­й-­луксоз­ни­те ексцесии. Те жи­ве­ели вър­ху са­мот­ни скали, вър­ху ко­ито се раз­би­ва­ли въл­ни­те на океана, ко­ито моря­ци­те счи­та­ли за храмове, за­оби­ко­ле­ни от не­ис­ка­зу­еми чудеса. Така ос­т­ро­вът на Сена или Лиамбис, Светиите, бли­зо до Ушант е бил ре­зи­ден­ция на ня­кои от те­зи жреци, ко­ито са пред­с­каз­ва­ли на моряците; и вся­какъв вид си­ли им е би­ло приписвано. Други жи­ве­ещи бли­зо до ус­ти­ето на Лоара, вед­нъж го­диш­но са уни­щожа­ва­ли своя храм, раз­п­ръс­к­ва­ли са не­го­ви­те ма­те­ри­али и, след ка­то са съ­би­ра­ли други, си пос­т­ро­ява­ли но­ви - раз­би­ра се, ед­на сим­во­лич­на церемония; и ако ня­коя от жри­ци­те е из­пус­ка­ла ня­кой от све­ще­ни­те ма­те­риали, дру­ги­те я на­па­да­ли с ожес­то­че­ни викове, раз­къс­ва­ли я на пар­че­та и раз­п­ръс­к­ва­ли кър­вя­щи­те и части.

УНИЩОЖАВАНЕ ВЛАСТТА НА ДРУИДИТЕ

И ко­га­то рим­ля­ни­те все по­ве­че се на­ла­га­ха в те­зи острови, влас­т­та на Друидите пос­те­пен­но намаляваше; и на­й-­нак­рая те бя­ха на­пад­на­ти от Светониус Паулинус, гу­бер­на­тор на Британия при Нерон, 61-ва го­ди­на сл. Хр. и то то­ва на­па­де­ние ста­ва в кре­пос­т­та на Друидите, мал­кия ос­т­ров Англесей и бя­ха на­пъл­но раз­би ти, по­бе­ди­те­лят хвър­ля мно­го от тях в огньовете, ко­ито те са­ми­те бя­ха за­па­ли­ли за из­га­ря­не на рим­с­ки­те пле- нници, ко­ито очак­ва­ха да уло­вят - ед­на мно­го спра­вед­ли­во на­ка­за­ние за те­зи кър­ва­ви жреци. Ала въп­реки че тях­на­та власт бе та­ка разрушена, мно­го от тех­ни­те ре­ли­ги­оз­ни прак­ти­ки про­дъл­жа­ва­ха още; и до­ри през ХІ век, през уп­рав­ле­ни­ето на Канют, би­ло не­об­хо­ди­мо да се заб­ра­ни на хо­ра­та да обо­жес­т­вя­ват слънцето, луната, ог­ньо­ве­те и пр. Наистина мно­го от прак­ти­ки­те на Друидите все още се спаз­ват в Свободното-Масон- ство; и ня­кои пи­са­те­ли на то­зи Орден се ста­ра­ят да покажат, че то­ва е би­ло ус­та­но­ве­но ско­ро след за бра­на­та на Канют и че, тъй ка­то чрез то­ва
дру­ид­с­ко­то бо­гос­лу­же­ние бе заб­ра­не­но изцяло, на­й-­сил­на клет­ва би­ла необходима, за да се об­вър­жат пос­ве­те­ни­те към мълчание.

жүктеу/скачать 0.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: