Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



бет6/11
Дата16.07.2016
өлшемі0.63 Mb.
#203526
түріЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Произход на текста


Стенографските за­пис­ки на Франц Зайлер, как­то и обик­но­ве­ни за­пис­ки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е го­во­рил за Промете- евият мит и по­-къс­но в: "Египетски ми­то­ве и мистерии, 10 лекция, "Зе- мен и кос­ми­чен човек", 7 лекция, "Неща от нас­то­яще­то и ми­на­ло­то в ду­ха на човека", 6 лекция, "Метаморфо­зи на душата", 1 лекция. След лек­ци­ята за Прометей, Рудолф Щайнер го­во­рил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".

/*1/ - През 1904 г. Рудолф Щайнер не са­мо е го­во­рил на ре­дов­ни­те гру­по­ви събрания, ко­ито са ста­ва­ли всеки понеделник, но по­ня­ко­га съ­що и на пе­тъ­ци­те пред мно­го ма­лък кръг, кой­то се е съ­би­рал в апар­та­мен­та на г-ца Клара Модскус в Шлутерщрасе. И глав­на­та те­ма са би­ли ми­то­ве и сагите. Нямаме за­пис­ки от всички лекции, дър­жа­ни там; как­ви­то има са мно­го частични. Тези лек­ции от 1904 г. с из­к­лю­че­ние на лек­ция пър­ва от 29 май 1904 г., всич­ки бя­ха дър­жа­ни пред то­зи ма­лък кръг приятели. Майските и юн­с­ки­те лек­ции от 1905 г. /лек­ция 11 до 14-та и лек­ция 20 от 2 яну­ари 1906 г. бя­ха дър­жа­ни в по­не­дел­ни­ци­те за офи­ци­ал­на та бер­лин­с­ка група. Октомврийските лек­ции от 1905 г. /лек­ции 15 до 19/ бя­ха дър­жа­ни за хо­ра­та по вре­ме на об­що­то съб­ра­ние на гер­ман­с­ка­та секция.

/*2/ - Името "Ману" ид­ва от сан­с­к­рит­с­кия ко­рен "ман" рав­но на "мисле- не". В ин­дийс­ка­та те­ософ­с­ка тер­мино­ло­гия то­ва име оз­на­ча­ва ви­со­ки ду­хов­ни същества, ко­ито имат за­да­ча­та да сфор­ми­рат но­ви кул­ту­ри и епохи. За по­-на­та­тъш­ни под­роб­нос­ти от­нос­но Ману на 5-та­та епо­ха виж Щайнеровата "Космическа памет" , "Окултна наука" и ед­на лекция, дър-
жа­на в Хайделберг на 21 яну­ари 1909 г. ; как­то и "Някои стра­ни на пре- раж­да­не и жи­вот след смъртта".

/*3/ - Това е из­ра­зе­но в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, т. 3, "Езо- терицизъм" по след­ния начин: "Проме­тей е сим­вол и пер­со­ни­фи­ка­ция на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во при ед­но събитие, ко­ето се слу­чи­ло през не­го­во­то детс­т­во - "Кръщение с Огън" - ко­ето е ед­на мис­те­рия вът­ре във ве­ли­ка­та Прометеевска Мистерия, за която по­нас­то­ящем мо­же са­мо да се спо­ме­на­ва в ней­ни­те ши­ро­ки об­щи черти".

/*4/ - "Историята на Атлантида" от У. Скот-Елиот, Виж също: "Косми- ческа памет, Атлантида, Лемурия".

/*5/ - Тези 7 прин­ци­па и органи, с ко­ито те окул­т­но са свър­за­ни са, как­то следва:

1. Физическо тя­ло - ос­но­ва на но­са

2. Етерно тя­ло - че­рен дроб

3. Кама или Кама-Рупа /ас­т­рал­но тяло/ - хра­нос­ми­ла­тел­на сис-

те­ма


4. Кама-Манас /ас­т­рал­но тяло-его/ - пъп­на връв

5. Висш Манас /Дух Себе/ - сър­це и цир­ку­ла­ция на кръв­та

6. Будхи /Живот Дух/ - ла­ринкс

7. Атма /Дух Човек/ - Акаша

/*6/ - Сравни също: "Човешкият жи­вот на зе­мя­та и в ду­хов­ни­те светове", 2ра лекция, Оксфорд, 22 ав­густ 1922 г.

/*7/ - Неясните из­ре­че­ния са, как­то следва: "Всяка са­га и мит пре­тър­пя­ва промяна. Тя про­из­ти­ча от на­й-д­ревна­та тра­ди­ция и пре­тър­пя­ва про­мя­на в ня­кои оп­ре­де­ле­ни точки. Същото се случ­ва с вся­ка са­га и мит, до­ри и при онези, ко­ито мо­гат да бъ­дат взе­ти буквално.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 но­ем­в­ри 1904 г.

Източник на текста


Стенографски бе­леж­ки на Матилде Шоу, за­ед­но с обик­но­ве­ни бе­леж­ки от Мария Щайнер фон Сиверс.

/*1/ - В пър­во­на­чал­ни­те бе­леж­ки то­ва е да­де­но ка­то ХІV столетие. Ру- долф Щайнер по­ня­ко­га пре­да­ва­ше векове, как­то пра­вят то­ва ита­ли­ан­ци­те /кват­ро­чен­то - ХV столетие/. В ед­но ръч­но на­пи­сан до­ку­мент от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През пър­ва­та по­ло­ви­на на ХV сто­ле­тие Кристиян Розенкройц. . . "и пр.. /Писма и до­ку­мен­ти 1901-1925/.

/*2/ - Кристиян Розенкройц е ед­на лич­ност на ХІV и ХV столетие, ко­ято не се счи­та за ис­то­ри­чес­ка от съвре­ме­нни­те изследователи, кой­то ста­ва из­вес­тен пос­ред­с­т­вом две ле­ген­дар­ни ано­ним­ни трудове: "Фама фратер- нитатис" и "Консесио фратернитатис", из­да­ден в Касел, 1614 г. и 1615 г. респективно, в ко­ито се казва, че Кристиян Розенкройц е бил от нем­с­ко
арис­ток­ра­тич­но по­тек­ло и жи­вял от 1378 до 1484 г. Името на­й-­напред е ста­на­ло из­вес­т­но чрез един ано­ни­мен на ръ­ка на­пи­сан до­ку­мент от 1604 г., кой­то се по­явя­ва в 1616 г. под заглавие, чий­то ав­тор Йохан Валентин Андрея, бе­ше обя­вен от Рудолф Щайнер, че е бил вдъх­но­вя­ван от са­мия Кристиян Розенкройц. Според Рудолф Щайнер Кристиян Розенкройц е бил дейс­т­ви­тел­на ис­то­ричес­ка личност.

Виж "Коментар вър­ху Химическата сват­ба на Кристиян Розенкройц", Микаел прес, 19565 г. "Химическата сват­ба на Кристиян Розенкройц", Фокс Крофт, пре­вод от 1690 г., 1969 г. "Антология за Кристиян Розен- кройц", със­та­ве­но и ре­дак­ти­ра­на от Пол Е. Ален, Ню Йорк, 1968 г. "Хи- мическата сват­ба на Кристиян Розенкройц, Коментар" от Е. Е. Файфер.

/*3/ - Трябва да се забележи, че тук Рудолф Щайнер при­пис­ва про­из­хо­да на "Легенда на Храма" на Кристиян Розенкройц през ХІV и ХV столе- тие, ала ни­ко­га не е спо­ме­нал как тя би­ла прех­вър­ле­на към Свободното-Масонство. Сред са­ми­те сво­бод­ни ма­со­ни про­из­хо­дът и ос­та­ва забулен. Общо взе­то се приема, че тя е въз­ник­на­ла през ХVІІІ столетие, за­що­то то­ва е времето, по ко­ето на­й-­нап­ред се е по­яви­ла в литературата. Даже дори, че се подозира, че е със­тав­ля­ва­ла част от ма­сон­с­ко­то зна­ние през по­-ранш­ни периоди, но то­ва не мо­же да бъ­де до­ка­за­но с документи. За та­зи лек­ция съ­що та­ка Рудолф Щайнер изглежда, че е из­пол­зувал раз- каза, да­ден от Чарлз Уилиям Хекатрон в не­го­ва­та "Тайните об­щес­т­ва и пр. ", том 1, кн. 8, гл. 1.

ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА


Произход на Хирам Абиф.

Соломон, след ка­то ре­шил да из­диг­не Храм, съб­рал майстори, раз­де­лил ги на гру­пи и ги пос­та­вил под за­пове­ди­те на Адонирам или Хирам Абиф, архитекта, из­п­ра­тен му от не­го­вия при­ятел и съ­юз­ник Хирам, цар на Тир. Според ми­тич­на­та тра­ди­ция ро­дът на стро­ите­ли­те на мис­тич­ния храм е бил, как­то следва: Единият от Елохимите, или при­ми­тив­ни­те духове, се оже­нил за Ева и му се ро­дил син, на­ре­чен Каин; до­ка­то Йехо- ва или Адонай, друг от Елохимите, съз­дал Адам и го свър­зал с Ева, за да се ро­ди се­мейс­т­во­то на Авел, на ко­го то би­ли под­чи­не­ни си­но­ве­те на Каин ка­то на­ка­за­ние за прег­ре­ше­ни­ето на Ева. Каин, ма­кар че усър­д­но култи­ви­рал почвата, все пак по­лу­ча­вал мал­ко про­дук­ти от нея, до­ка­то Авел спо­кой­но гле­дал сво­ите стада. Адонай от­х­вър­лял да­ро­ве­те и жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ята на Каин и пов­диг­нал бор­ба меж­ду си­но­ве­те на Ело- хима, по­ро­де­ни от огъня, и си­но­ве­те нап­ра­ве­ни са­мо от земя. Каин уби Авел, а Адонай, прес­лед­вай­ки не­го­ви­те синове, под­чи­нил на си­но­ве­те на Авел бла­го­род­на­та фамилия, ко­ято от­к­ри­ла из­кус­т­ва­та и раз­п­рос­т­ра­ни­ла науката. Енох, един от си­но­ве­те на Каин на­учил хо­ра­та да дя­лат камъни,


да из­ди­гат сгра­ди и да об­ра­зу­ват граж­дан­с­ки общества. Ирад и Мехю- аел, не­го­ви­ят син и внук, пос­та­ви­ли гра­ни­ци на во­ди­те и пра­ви­ли гре­ди от креди. Метузаел, друг от не­го­ви­те потомци, из­на­ме­рил све­ще­ни­те знаци, кни­ги­те на Тау и сим­во­ла Т, чрез ко­ито работниците, ко­ито про­из­хож­да­ли от ду­ха на огъня, раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ли един другиго. Ламех, чий­то предска­за­ния са не­обяс­ни­ми за непосветените, бе­ше ба­ща на Жабал, кой­то пръв на­учи хо­ра­та да се об­ли­чат в ка­мил­с­ка кожа; ба­ща и на Джубал, кой­то от­к­рил арфата; на Наамах, кой­то от­к­рил из­кус­т­во­то за пре­де­не и тъкане; на Тубал-Каин, кой­то пръв из­г­ра­дил ед­на фурна, ра­бо­тел с ме­та­ли и ко­па­ел под­зем­ни­те пе­ще­ри в планините, за да спа­си сво­ята ра­са по вре­ме на потопа; но въп­ре­ки то­ва тя за­ги­на­ла и са­мо Тубал-Каин и не­го­ви­ят син, един­с­т­ве­ните, са спа­си­ли от ог­ром­на­та и прос­ла­ве­на фа­ми­лия и из­лез­ли от там живи. Жената на Хам, вто­рия син на Ной, е смя­та­ла си­нът на Тубал-Каин по­-к­ра­сив от си­но­ве­те на чо­ве­ци­те и той ста­нал пра­ро­ди­тел на Нимрод, кой­то учел сво­ите бра­тя да ло­ву­ват и ос­но­вал Вавилон. Адонирам, по­то­мък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил по­ви­кан от Бога да во­ди ми­ли­ци­ята на сво­бод­ни­те люде, ка­то свър­зал си­но­ве­те на огъ­ня със си­но­ве­те на мисълта, прог­ре­са и истината.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет