Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Рисунка 11

Ако се попита: защо пчелите инстинктивно стро­ят такива килийки? — хората обикновено казват: това е, за да се използва по-добре пространството. Това изобщо е вярно. Ако си представите клетките с друга форма, то между тях винаги ще остане промеждутъчно пространство. А при посочената форма тако­ва промеждутъчно пространство не остава, а всички клетки плътно прилягат една до друга, така че обемът на пчелната пита се използва изцяло.

Това, без съмнение, е основно. Но не и един­ствено. Помислете за следното: тук, вътре, се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запе­чатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили. Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заклю­чена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въоб­ще работи пчелата. Това е първото, на което трябва да обърнем внимание.

На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки. Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пчела-работничка от клетка на търтей. Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите — тоест самците, «мъжете», това са търтеите, — всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в сво­его рода торбичка. На нея не и се налага да се оглежда в обкръжение, създадено от плоски повърхности.

Към това се добавя и нещо друго. Виждате ли, господа, на пчелата-майка, за да се развие напълно, да се формира изцяло и стане пълноценна пчелна майка, са и необходими само шестнадесет дни. Тогава тя става напълно съзряла. А на пчелата-ра­ботничка и трябват примерно двадесет и един дена, тоест по-дълъг период от време. Може да се каже, че природата полага повече усилия за формирането на пчелата-работничка, отколкото за формирането на пчелата-майка. След това ще видим, че за това има и друга причина. И така, на пчелата-работничка са и нужни двадесет и един дни. А на търтея, на «мъжкия», който най-рано от всички престава да бъде полезен — търтеите ги убиват след като изпълнят задачата си, — на него са му необходими даже двадесет и три или двадесет и четири дена.

Виждате, че това пак е нещо ново. Различните видове пчели — пчелата-майка, пчелата-работничка и търтеите — се нуждаят от различно количество дни.

Виждате ли, скъпи мои приятели, с тези двадесет и един дни, необходими на пчелата-работничка, е свързано още едно особено обстоятелство: двадесет и един дни — това е този неголям времеви промеждутък, който е задействан във всичко, което става на Земята. Тези двадесет и един дена съставляват, макар и много приблизително, времето, в течение на което Слънцето прави един оборот около своята ос.

И така, помислете: пчелата-работничка се формира при­мерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос(13). Господа, в резултат на това, че пчелата-работничка изпитва влия­нието на пълния оборот на Слънцето, благодарение на това, че тя преживява това въртене на Слънцето около своята ос, тя става възприемчива към всички въздействия на Слънцето в бъдеще.

И ако тя би искала да се развива в това направле­ние и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би полу­чила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук — Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, то тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точ­ката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето макар и да не се връща в предишното положение — тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не два­десет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, — влиза в зоната на видимост от Земята — бел.на прев.) Ако този процес продължи, то въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тука (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадии на пчела-работничка. — бел.на прев.).

Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да и даде Слънцето. Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функцио­нално зависещо от Слънцето, към развитие, функцио­нално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра. Сега тя встъпва в стадия на земното развитие. Обаче в този стадий на развитие тя участва като вече завършено насекомо, като напълно завършено животно. Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето — пчела-работничка.

Сега погледнете търтеите. Те, бих казал, до­бавят към цялата тази история още една капчица. Те не стигат до завършващия стадий за двадесет и един дена. Преди да са съвсем узрели, те преминават стадий на земно развитие. Така че търтеите — това са земни животни, докато пчелата-работничка е завършено дете на Слънцето.

А как стои работата с пчелата-майка? Пчелата-майка не преминава пълния цикъл на слънчево развитие. Нейното развитие завършва по-рано. Тя остава изцяло слънчево животно. Пчелата-майка в сравнение с другите стадии, спира в своето разви­тие в състояние по-близко до стадия на личинката, до стадия на детето. А най-далеч от стадия на детето се намират търтеите, самците. Пчелата-майка може да отлага яйца благодарение на това, че тя е спряла в развитието си по-близо до стадия на детето, на личинката. И с примера за пчелата вие можете да видите, какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето. Или това, каква ще стане една пчела — пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото и става достатъчно здраво. Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него. Ето защо тя не може да снася яйца.

Търтеите — това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат. И така, оплождането функцио­нално зависи от Земята. Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие. Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.

Виждате ли, господа, от този пример вие можете да оцените значението на сроковете, в течение на които се формира едно или друго същество. Значението е много голямо, тъй като в едни срокове излиза едно, а ако са по-къси или по-дълги, се получава съвсем друго.

Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местопо­ложението на развиващата се пчела-майка — бел.на прев.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависими от Слънцето. Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът и все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята. Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка. Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята. Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим, само защото са ни още нуж­ни, — така биха казали пчелите. А за какво са нужни?

Понякога става така, че пчелата-майка остава неоплодена, но тя все пак снася яйца, способни да се развиват. За майката оплождането не е безусловно задължително, тя и така снася яйца. При пчелите това се нарича непорочно зачатие — частично това става и при други на­секоми, — тъй като пчелата-майка не е оплодена. Научното наименование на това явление е партеногенеза. Но от яйцата, снесени по такъв начин, излизат само търтеи! Не се появяват нито пчели-работнички, нито майки. И така, ако майката не е оплодена, не могат да се появят нито пчели-работнички, нито майки, а се появяват само търтеи. Кошерът, разбира се, става безполезен.

И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият. Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо за да се появи същество от същия пол — разбира се, не при висшите животни, а при низшите. При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.

Въобще, оплождането при пчелите представлява нещо съвсем особено. Тук, разбира се, няма брачно ложе и никой не се крие, всичко става по друг начин. Тук оплождането става открито, при ярко Слънце и даже — което е много забележително, — колкото се може по-високо. Майката излита в посока към Слънцето, към което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили — защото търтеите са свързани със земните сили, — търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, те се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето. Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.

Всичко това иде да ви покаже, доколко майката остава родствена със Слънцето. Ако оплождането се е състояло, тогава в съответните килийки ще се формират пчели-работнички; отначало — както това така добре ви опи­са господин Мюлер, — отначало се появяват малки личинки, и т.н., които в течение на двадесет и един дена се превръщат в пчели-работнички. А в такива подобни на торбички килийки се развива майката.

За да ви стане понятно по-нататъшното, трябва да ви кажа нещо, което отначало може да ви се стори съмнително, тъй като за него е необходимо методично, точно изследване. Въпреки това, то е така. По-нататъшното трябва конкретно да го обвържа с това, че пчелата-работничка, достигайки зрелост, ставайки възрастна, излита навън и лети към цветята, към дърветата. Със своите кукички на краката тя може да се прикрепя (изобразява го на рисунка), а след това да изсмуква нектар и да събира цветен прашец. Прашецът, който тя носи на своето тяло, по което той полепва. За снемането на прашеца има особено приспособление, така наречените четчици на задните крачка. А нектарът тя всмуква с хоботчето си. Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче. Тя изплюва този нектар, когато се върне обратно. Значи, когато ядем мед, всъщност, ядем слюнката на пчелата. Това трябва да ни е ясно. Разбира се, това е една много чиста и сладка слюнка, нали така? И така, вие виждате: пчелите събират това, което те използват за храна, като запаси, за преработка, за восък и т.н.

Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета? Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата. Пчелата, пчелата-работничка — при търтеите очите са малко по-големи — има две ма­лки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обоня­нието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.

Сега, колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот. По такъв начин, майката не преминава до края на целия слънчев етап — бел.на прев.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето. Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие. Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. Те в своя гене­зис не са били отделени от генезиса на пчелата-майка. Търтеите не са в това число. Те са се отделили.

Обаче сега става следното: ако се формира нова майка, трябва да се състои брачния полет. Ста­рата пчела-майка се устремява към Слънцето. Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка. А новата майка трябва да си завъди ново семейство.

Семейството остава, но това са именно тези които са се родили при други условия. Но причината за роенето на пчелите се състо­и в това, че те не могат да търпят новата майка, която донася ново слънчево влияние.

Можете да попитате: защо пчелите стават толкова чувствителни по отношение на това ново со­ларно влияние? В това, господа, има нещо твърде забележително. Без съмнение, знаете, че при среща с пчели могат да възникнат неприятности. Те жилят. Разбира се е неприятно, ако даже такова голямо същество, като човека, получи люта рана на кожата и така нататък. Малките животинки даже умират от това. Работата е там, че пчелите имат жило, което представ­лява тръбичка. В тази тръбичка нагоре и надолу се движи някакво подобие на бутало, което отива до мехурчето с отрова, така че отровата се излива навън.

Тази отрова, която може да докара неприятности на този, който се сблъска с нея, е много важна за пчелите. За пчелите е лошо, ако им се наложи да изпускат отрова през жилото, обаче те я изпускат, защото им е трудно да понасят всякакви външни влияния. Те искат да се затворят в себе си. Те биха искали да останат в тесния свят на своя кошер и всякакво външно влияние го усещат като пречка. Тогава се отбраняват с помощта на своята отрова. Но отровата винаги има и друго предназначение. При пчелите тази отрова в много незначително, нищожно количество, преминава в цялото тяло. Без тази отрова пчелите въобще не биха могли да съществуват. Наблюдавайки пчелата-работничка, може да се каже, че тя не може нищо да види със своите малки очички. Това е свързано с факта, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова. Но в момента, когато се появи новата майка, новото слънчево влияние, отровата губи сила. Отровата вече не действа. И очичките внезапно почват да виждат. Така че благодарение на своята отрова, действаща постоянно, пчелите живеят, така да се каже, в полумрак.

За да ви опиша нагледно, какво преживяват пче­лите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, тя сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво. С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва. Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пче­лния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необ­ходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация. Тази отрова им е нужна тогава, когато те се боят от странично влияние. Кошерът иска да бъде в пълна самоизолация.

За да може пчелата-майка да остава в соларната зона, тя не трябва да се намира в клетка с ъгли, а трябва да бъде в кръгла клетка. Тук тя остава под влиянието на Слънцето.

А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер, всъщност, става — макар и с малки изменения — същото, което става в главата на човека. Единствено, в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и, освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отдел­ни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото те са прикрити от всички страни от природата; впрочем, тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки живот­ни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, то тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положе­ние в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили.

Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удиви­телните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако, например, почнете да разглеждате кост, костна тъкан, то там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки. Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството — защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, те са по-меки и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка.

Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си — белтъчните клетки, — това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогене­зата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло — това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което, по същество, представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се из­носват, ние износваме нашата нервна система. Ние, наистина, не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите — иначе бихме уми­рали всяка година, — но, въпреки това, нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.

Ако погледнете главата, която, всъщност, е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено. И ако тук се вне­дри нещо външно, това ще бъде опасно раняване. Главата няма да понесе това. Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка.

Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно. Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с обикновената храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително. В противен случай ние получаваме крайно недостатъчно количество мед. Вътре в нас също има «пчели» — това е нашата кръв. Тя разнася меда в различните части на нашето тяло. Това е медът, който е нужен на пчелите, за да правят восък, от който­ те могат да създадат тяло, тоест питите в кошера.

На нас, на хората, особено в напреднала възраст — на децата така действа млякото — медът действа изключително благоприятно. Той е необходим за формирането на нашето тяло. Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда. Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания. Здравият човек трябва да усеща колко трябва да яде. Тогава медът ще стане изключи­телно здравословен хранителен продукт, особено за възрастните хора, тъй като той придава на тялото ни твърдост, истински ни укрепва.