Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Рисунка 15

Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме, например, колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата ве­щественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хек­сагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.

И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък. Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да про­явява в него тенденцията да стане остроъгълна. Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре. Но на човек му е необходи­ма тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания. Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека.

Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би, няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластилин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходи­мостта. Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.

А сега отново да обърнем поглед към пчелите. Пчелите излитат и събират мед. След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка? Те правят от него шестоъгълни килийки. Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина. Пчелите правят шестоъгълни килийки.

Това е много интересно. Рисувал съм ви пчели­ни килийки, и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи. Кварцът няма кухини. Но по форма те са съвсем еднакви.

Рисунка 16

Ето, вижте, господа, тези килийки вътре са кухи (виж рисунка 16). Но какво има там вътре? Там вътре се намира пчелното яйце. Там, където кварцът е запълнен с кремъчна киселина, в килийката има кухина, и именно в нея се намира пчелното яйце. Пчелите се формират благодарение на същата сила, която се намира в земята и формира кварца. Тук във фина дозировка действа кремъчната киселина. Тук, вътре, присъства някаква сила, която не може да се открие физически. Медът, преминал през пчелното тяло, действа тук така, че той е способен да придаде на восъка формата, която непосредствено е необходима и на човека, защото на човек му е нужно да има в себе си хексагоналните пространствени форми. На човек му е нужно същото. И тъй като пче­лите са животните, които в най-голяма степен са подложени на въздействието на тази хексагонал­на сила, те, пчелите, от всичко, което съществува, събират именно тези хранителни продукти, които по най-добър начин могат да бъдат трансформирани в тялото в тази хексагонална сила.

Виждате ли, господа, ако ядете пчелен мед, получавате изключително мощна си­ла. Когато ставате твърде слаби и не сте в състояние да развивате в себе си тази хексагонална сила, която трябва да идва от главата през цялото тяло, ако вие не сте в състояние да правите кръвта си толкова здрава, че тази хексагонална сила постоянно да присъства тук, тогава трябва да приемате мед вътрешно, а децата — мляко. При детето хексагоналната сила още я няма, затова то трябва да я получава от това, което е приготвено в самия човек в млякото.

Ето защо колкото и да се дава на мишлетата казеин, мазнина, захар и сол — те ще умрат. Защо? На животните също са необходими тези действащи хексагонални си­ли. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него. Тя, впрочем, не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване. Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство. И още тогава става необходима тази по-мощна хексаго­нална сила, която се съдържа в меда.

Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека. То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц — това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма. Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма — той не се появява вече оформен, а именно получава форма, — изгражда се в хексагонални килийки. Млякото отново разтваря тази форма. Тук, вътре в млякото, се изгражда само сянков образ на хексагоналните кристали. И така, може да се каже: медът е нещо, което за човека е изключително благоприятно.

Може да се помисли, че би било добре за човека вместо мед да употребява направо кремъчна киселина, защото оттук той също би могъл да получи хексагоналната сила, нали така? Но поради това, че кремъчната киселина има твърде далеч отиваща тенденция към строеж на хексагонални форми, към образуването на тези форми, присъщи на кремъчната ки­селина, тя притежава твърде силно въздействие върху човека. Въпреки това, действието и може да бъде благоприятно.

Сега разгледайте следното: представете си, че на недохранено дете не му е провървяло и то не е получило гореописания курс по медотерапия във възрастта от шестнадесет-седемнадесет години или — още по-добре, — на тринадесет-четиринадесет години. Работата при него не би била добре, хемоглобина в кръвта му би намалявал още и още. Процентното съдържание на хемоглобин в кръвта постоянно би намалявало. Детето става възрастен, навършва, да ка­жем, тридесет години, и остава много отслабен човек. Авторът на статията описва та­кива случаи и казва: «Те са на ръба». Нещо веднага трябва да се направи с такъв човек, който е около тридесетте. Би било много добре да му се предпише курс по медотерапия, но човекът е твърде изтощен. Той трябва да получава толкова ме­д, че този мед да му помогне, а не да повреди стомаха му. Защото медът трябва да се употребява с мярка. Ако се приема твърде много мед, стомахът може да се по­вреди.

Нещата лесно се обясняват. Медът е сладък, съдържа много захар. На стомаха му е необходима киселина и ако употребявате прекалено много мед, вие препятст­вате действието на киселината. Накратко, медът трябва да се упот­ребява умерено. Ако човек на тридесет, бидейки крайно изтощен, почне да получава толкова мед, колкото се полага при курса по медотерапия, като последствие, първо ще се появи разстройство на стомаха, а след това и разстройство на червата. Така че това не трябва да се прави.

Но може да се направи друго. В началото трябва да се дава на такъв пациент като лекарство фино смлян прах от кварц, тоест кремъчна киселина. И ако му се дава прахообразната кремъчна киселина като лекарство, благодарение на това той ще стане способен след някое време да получава малки дози мед, като ще има полза за себе си. Силно смляната кремъчна киселина ще възбуди в него хексагоналната действаща сила, след което той ще може да употребява малки количества мед. Кремъчната киселина може да способства за усвояването на меда.

Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин — имен­но при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, — заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах. Тогава медът действа на човека.

Виждате, господа, че всички тези съотношения трябва да се знаят. Може да се попита: чрез какво медът действа на човека? От меда върху човека въздейства горепосочената хексагонална формообразуваща сила. Нея я има вътре в пчелата, това е видно по восъчните и килийки. Именно затова медът действа така благоприятно. Ето защо е вярно това, което вече съм ви посочвал: върху детето преимуществено действа силата на млякото, но тя може да се засили с помощта на меда; при възрастния човек действа преимуществено силата на меда. Но ако човек става по-възрастен, силата на меда следва да се под­крепи със силата на кварца, както вече казах. Но и медо-млечният курс на лечение винаги ще е полезен, тъй като силите от ранното детство се запазват и при възрастния. На него ще му помогне и обикновения курс медолечение. Полезното действие на медотерапията във всеки случай си остава безспорно.

В практиката това е добре известно и тук би след­вало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество. В тази област хората са много склонни да се поддават на измама — имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, —да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например, ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено! Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хекса­гонална сила тук вече няма — и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинския пчелен. С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.

Ето какво ми се искаше да ви кажа във връзка със статията за лечението с мед и мляко.

Хората си блъскали главите по повод на тези смятащи коне. Пък и било страшничко: ами ако изведнъж конете почнат да смятат? А те смятали така ловко, че посрамвали науката. Да, господа, ако с това се заемеше педагогиката и почнеха да учат конете на аритметика, би могла да се появи опасна конкуренция за счетоводителите и всички, свързани със сметките. Така че с тези смятащи коне стана срамна история.

Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне. Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало про­сто да се проследи, как се получава, че на девет конят тропа. Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцента Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той, обаче възразил на себе си. Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, виждайки която, конят тропа. Той застанал отстрани, но нищо не видял. Но все пак не се усъмнил в своята хипотеза, а казал: гримасата е толкова мимолетна, че аз не мога да я видя, но конят може. Е, господа, оттук следва, че конят вижда повече от доцента. Друго не може да се заключи.

Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гри­маса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук — «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!» — и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства, какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът — не. Конят усеща, какво става в мозъка, когато той мисли: девет — при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, то конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.

Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата — тези неща действително са невидими. И така, конят реагира на това, което става вътре, в мозъка на «господин фон Остен». Тези неща е необходи­мо именно да се наблюдават и тогава се научава, колко удивител­но фино усеща животното всъщност.

Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма сте­пен от обикновено — тоест когато кръвта се намира в ко­жата, — усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък. Докато, когато човек се държи безстрастно и кръвта му равномерно се разпределя по кръвоносните съдове, пче­лите забелязват съвсем друго. Те забелязват, че тази кръв има същата тази хексагонално действаща сила.

Сега си представете, че човек е разгневен и в гне­ва си се приближава до пчелите: от гнева се почервенява. Възниква прилив на кръв: кръвта иска да поеме хексагонал­ната формообразуваща сила. Пчелите със своя фин усет веднага отчитат това и сякаш предполагат, че вие искате да отнемете тази сила от тях и тогава ви жилят. Именно такова е финото усещане на природните сили, то играе роля тук, то се намира вътре.

Това става привичка. Помислете: пчеларят за пчелите е не просто човек, приближаващ се към кошера; пчелите усещат, ако можем така да се изразим, всички негови изпаре­ния, те усещат всички негови свойства. И пчелите привикват към това. Ако той умре, на тях им се налага да променят привичките си. А за пчелите това означава извънредно много.

Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре — такива случаи са известни, — те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да при­викнат към новия стопанин. Защо не можем да пред­положим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно възприятие и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг? Така че всичко това има под себе си сериозна основа.

Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми? На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подоб­но, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг — не­благоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя. И благоприятното влияние се оказва предимно на тази сила в цветето, която произвежда нектар, на силата, която подслажда цветето. Може да се каже: човек въздейства даже на цветята, а при пчелите неговото не­посредствено въздействие е доста по-силно.

Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпос­тавят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така. С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.

Втори въпрос: едно старо селско пра­вило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския кален­дар — бел.на прев.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има. Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще?

Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към трети май. Тук от значение е, че за това време от годината в ука­заните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май, времето е дъждовно? Казвал съм ви(16), че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на трети май Слънцето, благодарение на своята мощна сила, е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздейст­вието на Слънцето. Какво означава, ако на трети май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава: земните си­ли са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.

Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува слад­кото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар. Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, то цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато. Тогава процесът на образуване на нектар в цве­тята не върви нормално и пчелите не го откриват.

Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко ставащо на Земята — както отново и отново ви казвам, — се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овена, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е кога Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече дейст­ват силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.

Рисунка 17

И така, това, което се намира в старинните селски съвети, е напълно обосновано и на него трябва да се обръща внимание. Разбира се, както вече веднъж казах, осъзнаването на такива неща е изгубено и поради това, ние изпадаме в суеверие. Тогава селските съвети ще са толкова ценни, колкото този, например: ако петелът кукурига на бунището, времето ще се промени или ще си остане същото. Но това все пак се отнася не до всичките правила, някои от тях почиват на дълбока мъдрост и трябва да се изследват. Селяните, които са практикували тези правила, понякога са получавали немалка полза! И така, вие виждате, че за да могат отново да се използват селските правила, те трябва да се съединят отново с по-дълбокия възглед.

Ще продължим следващата сряда.

След това се задава въпросът, може ли лун­ната светлина, както се твърди, да оказва някакво влия­ние на медообразуването и образуването на цветния нек­тар. (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство».)