Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Ако се следва това правило, имайки работа с рахитич­ни деца — отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, — и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, то рахитът, «анг­лийската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо. Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега.

Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-­важните. Тези закони, обаче, действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои, например, работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така — мисля, че вече съм ви говорил за това, — хората да мо­гат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако, например, в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава. В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.

Когато в някоя местност пчелите търсят нектар, те, разбира се, извличат този нектар от растенията. Но те събират нектара от расте­нията, които са необходими и на нас, които ни дават плодове и всичко друго. Интересно е това, че в местно­стите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в местностите, където няма пчеларство. И така, макар пчелите и да отнемат нектара от растенията, природата не остава безучастна, а произвежда повече такива плодни растения. Така че човек получава доход не само от меда, но и от растенията, посещавани от пчелите. Това е закон и в него трябва да се ориентираме както трябва, това е важно.

Разглеждайки всичко, което в свързано с това, трябва да кажем: във всичко, което се отнася до пчелите, в целият този организъм се съдържа удивителна природна мъдрост. Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивител­ни. Ето защо трябва да се опасяваме от недодялана, груба намеса в тези природни сили.

А именно така винаги се получава на практика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле. Но тя не става по-зле веднага, макар и да създава всевъзможни пречки на природата. Природата, независимо от тези пречки, действа по най-добрия начин, докато може. Някои препятствия човек може да отстрани и така да даде известно облекчение на природата. Много голямо облекчение на природата в областта на пчеларството той може, например, да донесе с това, вместо старите сламени пчелини, да се използват пчелните кошери от новата конструкция, които са удачно направени и така нататък.

А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам, или, че от гледната точка на духовната наука не е видно, как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пче­лното семейство в дългосрочен план. Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели — ако се вземат всички мерки за безопасност, — това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години — това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем, в близко време това няма да е много забележимо.

От самосебе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели. В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне, кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпа­ни. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оста­вим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о да, разбира се, когато ние грабим Зем­ята, извличайки от нея въглищата, ние грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища. Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.

Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителе­н начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо, достойно за почитание. В древността пчелата са я почитали като свещено животно. Защо? Нея са я почитали като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае, какво става в самия човек. Защото имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато хората са правели едно време свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящият при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което той се намира и в на­шето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората преживявали в изгарящия восък, как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произ­вежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло. Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение. По-късно те влезли в домакинството на човека. Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства, какво представлява пчелата.

Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго. Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положител­но носят несъмнен характер, тъй като те са осно­вани на истинското познание. Макар и някои неща, възможно е, да изискват по-нататъшно допълнително изясняване.

ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА

Добро утро, господа! Имате ли някакви въпроси?

Прочита се на глас статията от вестник «Швейцар­ско пчеларство» брой 2 и 3 за февруари, март 1923г.: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас?» на проф. док­тор Бутел-Рипен.

Доктор Щайнер: Да, ще се наложи да кажем няколко думи за това. Експериментите, приведени от Форел(14), Кюно и Пол, нагледно показват, колко безразсъдно в наше време се оценяват резултатите от експериментите. Не можем да си представим нищо по-абсурдно, от подобно тълкуване на експеримент! Само помислете, защото и аз бих могъл да приведа следващото тълку­ване; представете си, че имам вещество — а такива вещества съществуват, — вещество, чувствително към ултравиолетови лъчи, тоест към цветовете, намиращи се над синьото и виолетовото, например, бариевия платино-цианид, споменат в статията. То свети даже тогава, когато закрия всички други цветове.

И така, аз закривам червения, оранжевия, жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия; правя бленда и закривам целия спектър. Тогава тук ще останат ултравиолетовите лъчи, невидими за човека. Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети. Ние, хората, не виждаме нищо в тази затъмнена стая; тук се пропускат само посочените лъчи и ние екранираме техния източник по такъв начин, че остава само ултравиолета. Какво ще стане, ако сложа тук бариев платино-цианид? Той ще «види».

Рисунка 12

Този, който прави този експеримент с мравки, не прави нещо по-различно. Вместо бариев платино-цианид аз взимам мравки. Мравките вървят към захарта, вследствие на което твърдя: те виждат. Но те съвсем не е задължително да виждат, така както и на бариевия платино-цианид не е нужно да вижда, за да свети. Като цяло, мога да твърдя само това, че веществото, което имам, действа на мравките. Нямам право да твърдя нещо повече. Така че горепосочените учени говорят доста необмислено и представят фантазиите си за истина.

Единственото, което би могло да се твърди, е това, че посредством сетивните органи в една или друга сте­пен се осъществява въздействие върху насекомото, — за до­казателство служи, както се посочва в статията, това, че ако оцветим очите с лак, въздействието се пре­кратява. Характерно е и това, че ученият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите. Това показва, колко необмислено се провеждат подобни експерименти.

Към това може да се добави следното: ако тук ние отидем нататък (виж рисунка 12), ще попа­днем в зоната на така нареченото ултравиолетово излъчване. И така, тук имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, след това идват индигото и виолетовото. Тук е инфрачервеното излъчване, а тук — ултравиолето­вото. И така, тук, отдясно, ние имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството — това пише в статията самият автор — много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолето­вото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в хими­чески активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно хи­мическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие. Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен. Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо намиращо се между обонянието и вкуса. Това е, с което усещат пчелите; нещо подобно имат и мравките.

Тези господа са недостатъчно запознати с предмета; те, например, не знаят, че когато самият човек възприема цветовете, то в неговите очи стават незна­чителни химически изменения при възприемането на виолетовите лъчи. Тук цветовото възприятие на човека е ориентирано към химическите процеси. Така че, като цяло, тук са се изследвали вътрешните химически изменения, ставащи в пчелите под въздействието на ултравиолетовото излъчване.

Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото, — защото всичко това е само затъмнено бяло — и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това хи­мическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си; там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.

Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химиче­ско, така и топлинно. Ако, например, оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако, например, попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават. Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също както човек вижда с очите. Това, разбира се, е пълен абсурд.

Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората. Веднъж вече ви казах откъде се вземат такива експерименти. Тогава ви казах: има едно рас­тение, което се нарича «венерина мухоловка(15)» (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне. Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря. И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конст­руирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки. Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиоле­товата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.

Ако тези хора си направят труда да помислят, биха открили наистина удивителни неща, тъй като бариевият платино-цианид действително е интере­сен. Бариевият платино-цианид, освен другото, съдържа в себе си барий. Това е бял метал, той принад­лежи към групата на алкалните метали. Интерес­ното е, че такива метали изпълняват определена функ­ция в човешко тяло. Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, както се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали. Те трябва да са там. Така че барият за нас е нещо, което е свързано с нормалното състояние на храносмилането ни.

Платината е особено ценен метал — знаете го, — това е много твърд и тежък благороден метал. Всички такива метали имат свойство, благодарение на което те притежават функционална връзка с чувството, с усещането.

Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се об­разуват много малко количество синилна киселина. Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло. Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек — неговото тяло — проявява особена чувствителност — очите тук се нямат предвид, — към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината. Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.

Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего ро­да чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятел­но светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са хи­мически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.е. инфрачервените.

В края на статията от вестник «Швейцарско пчеларство» се съобщава, че за инфрачервеното излъчване ще бъде съобщено по-късно. Разбира се, ако пчелите се окажат в инфрачервената зона, те ще се държат съвсем различно, тъй като там няма да има химически активно въздействие. Фактическата страна на експеримента е вярна, но трябва да си представяме цялата тази работа много ясно, за да не стигнем до изводите, които са направили Форел и Кюн.

Това е съвсем необмислено тълкуване на експеримента. Но някой ще каже: това е неоспоримо доказано. Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на капана за мишки! Но за този, който знае, колко далеко може да стигне и колко широко може да мисли, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.

Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите. Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон. Често това става и с нашите учени. Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо — а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, — да се възразява, като правило, е безполезно. Но в края на краищата се оказва, че всички тези доказателст­ва за нищо не стават.

Мисля, че ако обходите всички пчелини, ще видите, че именно най-добрите пчелари малко обръщат внимание на това, което са открили Форел и Кюн, тъй като пчеларят трябва да бъде практик, а тогава той инстинктивно прави това, което е нужно.

Разбира се, по-добре е, ако той познава това, което е правил инстинктивно. Аз, като правило, забелязах, че пче­ларят, обикновено в неделя вечер, докато е още светло, посяда и прочита някоя статия, защото това, разбира се, му е интересно. Но от такава статия полза няма, тъй като тя нищо не му дава.

Но вие бихте могли, разбира се, да попитате и за други интересни неща.

Господин Мюлер: Искам да кажа още нещо за пчелата-майка. Вече казахме, че тя отлага яйца. Обаче може да има и неоплодени майки, например, ако времето е лошо; от техните яйца се излюпват търтеи, от които полза няма. Същото става и в случая, когато пчелата-майка умре, а няма младо потомство: тогава една от работничките става пчела-майка; тя, във всеки случай, отлага яйца, но само неоплодени, от които излизат безполезните търтеи.

След това бих искал да кажа нещо за роенето. Първият рой въобще няма никаква пчела-майка. Новата пчела-майка още се крие в яйцето си. С пчелата-майка си тръгват само старите пчели. Удавало ми се е да уловя пчелата-майка и да върна всички пчели обратно в кошера.

Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина — макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, — пчелите силно се възбуждат. За пчелните ужилвания при роенето мога да кажа, че е общоизвестно, че първият рой дава да се разбере за него, а при следващия рой това се проявява по-малко. Ние смятаме, че младите пчели въобще не жи­лят, тъй като жилото им е още непригодно за това.

Има местности, където хората не прибират меда, докато не го освети свещеник. На осми август се пада денят за освещаване на меда, меденият ден.

Понякога става така, че роят е излетял, майката изчезва някъде и ни се струва, че това е краят на роя, но това не е така, не е съвсем така.

Доктор Щайнер: от това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се по­яви нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка. Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, то, както вие казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота. Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно. Да си представим, че сте решили да стачкувате. И така, вие сте почнали да се роите, господа.

Но минава известно време и вие вече нямате възможно­ст да си купите нещо за ядене, нали така? Почвате да гладувате и по неволя се връщате назад. Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?! Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма — което той усеща, — да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприят­ната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.

След това вие казахте за първия рой, когато, всъщност, младата майка още я няма, когато за нея още не може да се говори. А случвало ли ви се е да наблюдавате такъв предшестващ останалите рой, когато даже яйцето на младата майка още го няма?

Господин Мюлер: Девет дни преди младата майка да изпълзи.

Доктор Щайнер: Но младата майка вече е била вътре в своята килийка, макар и като яйце. На шестнадесетия ден тя е станала възрастна пчела-майка. Тогава тя изпълзява. Девет дена преди това тя вече е била там вътре или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-силно от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време. Но най-силно свети тя, когато е още във фазата на яйце или личинка. Така че е съвсем ясно, че отлетелият първи рой се е състоял от най-чувствителните пчели, които са заминали. Всичко се обяснява от факта, че докато там няма млада майка, нищо не се случва. Защото какво е младата майка? Тя е вече тук даже тогава, когато е само яйце.

Ако пчелата-майка е останала неоплодена, тогава тя не донася пчели-работнички, а само търтеи и, както каза господин Мюлер, търтеи, които за нищо не стават. Това също е вярно. Пилото на неоплодената майка е безполезно, тъй като работнички тук няма. Сега трябва да се обърне внимание върху това, че пчелите извършват брачния си полет именно под влияние на слънчевата светлина.

Отново ще видите, каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите. Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, то е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси. Тук вие виждате непосредствено, колко фино усещат пчелите химическата активност.