Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло. То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира. И това, което става в случая с пчелата навън, трябва посто­янно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави, само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина.

Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгнили. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размно­жават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко помалко да се рони — това можете да забележите при гниещите дървета, — превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели — но също така и благодарение на другите насекоми, — възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а и позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина. В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.

Сега анализирайте тази връзка. Тук имаме човека, тук — Земята (изобразява го на рисунка). Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко, на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа. По такъв начин, мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да про­извежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно.

Ако вие, например, по правилен начин наблю­давате човек, който има много вътрешни гнойни процеси, ще откриете, че мравчената киселина ще му позволи да преодолее тези гнойни процеси. Ще се нормализира отношението между астрално тяло и физическо тяло, нарушено във връзка с гной­ните процеси. Така че мравчената киселина винаги е необходимо да се използва по правилен начин като ос­нова за душата и духа. Ако тялото има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази душата; тялото старее и душата е принудена да напусне.

Тук ние имаме, от една страна, човека, а от друга — природата. В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.

Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята, всъщност, се стре­ми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към се­мената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява осно­ва за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Ду­шата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).

Телеграфната връзка в местностите, където няма мравешки купчинки, се осъществява по-трудно, отколкото в местностите, където има мравешки купчини, тъй като електричеството и магнетизмът, на чиято основа се осъществява теле­графната връзка, зависят от мравчената киселина. Ако телеграфните проводници са прекарани през градове, където няма мравки, електрическата и магнитна проводимост се снижават и електродвижещите сили на тези участъци трябва да се компенсират за сметка на тези участъци, където проводниците минават през полята (от електротехниката, най-малкото е известно, че киселинността на средата рязко повишава електрическата проводимост на тази среда — бел.на прев.). Но, разбира се, мравчената киселина се разпространява и в градския въздух.

Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека — отнася се и до изработването на мравчената киселина, — го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос. Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина докато животът му завърши със смърт. Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира. Отначало той трябва да по­лучи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена.

Наблюдавайки умиращия човек, имаш такова чув­ство: умирайки, отначало той подлага на изпитание своето тя­ло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина? И само ако тялото е неспособно за това, настъпва смърт. Човек се издига в духовния свят, той повече не се задържа в тялото си. Така че можем да кажем: човек в определено време умира. След това минава дълъг срок и той отново идва в друго тяло. В междинното състояние той се намира в духовния свят.

Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, както вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите. Преди те са живеели в своего рода сумрак. След това те виждат сиянието на тази млада пчела-майка. Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова — тоест преработената мравчена киселина. И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина — този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата цари­ца, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.

Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки. В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива ма­лки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж. Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят. Заради тяхното превъплъщение, ние трябва да им предоставим друг кошер. Това е нещо, символизиращо превъплъщението на човека. И този, който е способен за такова наблюдение, изпитва необикновено уважение към тези зароили се стари пчели с тяхната царица; те се държат по горепосочения начин, защото искат да попаднат в духовния свят. Но физически те са станали толкова материални, че това не им се отдава. И ето пчелите се скупчват всички заедно, превръщат се в единно тяло. Те се стремят да се обединят. Те искат да се махнат от света. Защото вие знаете: във времето, когато излитат, те кацат на ствола на дърво или на нещо друго, скупчват се всички заедно и се стремят да изчезнат, да отидат в духовния свят. А след това те отново се превръщат в истински кошер, ако им помогнем, като ги преместим в нов кошер.

Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата. Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни. Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.

Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Ро­ждественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така, например, по време на Рождественските игри (35) в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столети­я, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща пре­красни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дър­во на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба. Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява. За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, симво­л на моралното оживяване.

Така че сега ние бихме могли да кажем: правил­но би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха. Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове. Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.

Време е да завършваме. И на мен не ми се иска в хо­да на днешното занятие — въпреки цялата ви натовареност по това време — да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето, че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво. Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите — дървесината. И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.

За следващата лекция ще бъдете уведомени, а тя ще е скоро.

Основа на текста: лекциите са били стенографирани и преве­дени от професионалната стенографка госпожа Елена Финкх (1883—1960).

В третото издание през 1978 г. е бил използван допълни­телен обновен превод на първоначалната стенограма. Допуснатите в по-ранните издания неточности в текста са отстранени.

Заглавието на тома е взето от ранното издание на Мария Щайнер.

Отделни издания:

Дорнах, 8,13,20,24,27,31 октомври 1923 г.: «Човекът и светът — Действие на духа в природата», Дорнах, 1950.

Дорнах, 26,28 ноември, 1,5,10,12,15,22 декември 1923 г.; лекции 2—9 в издание «Девет лекции за пчеларството» (две частни издания); Дорнах, «Девет лекции за същността на пчелите», Дорнах, 1929, 1937 г.; «За пчелите», Дорнах 1951, лекция 1 от този по-ранен ред лекции, Дорнах, 3 февруари 1923 г., се намира сега под библ. №348, том 2, Лекции за работещите на строежа на Гьотеанума, СС, Дорнах, 1978 г.

Трудовете на Рудолф Щайнер, съдържащи се в Съб­рани съчинения (СС), са посочени в съответствие с библиотечните номера.

Към стр.

1.«Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да вие покажа, доколко всички тези неща в природата са проникнати с ду­х» — виж лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», СС, библ. ном. 348.

2.«...пеперудата, наричана махаон» — махаон (Papilio machaon L.), великолепно оцветена дневна пеперуда, основната окраска е жълта със синьо-черни рисунки по крилата. Тази гъсеница живее на различни сенникоцветни растения.

3.Чезаре Ломброзо — (1836—1909), италиански антро­полог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.

4.«... последния понеделник» — виж лекцията от 8 октомври 1923 г.

5. «.. . последната сряда», — виж лекцията от 10 октомври 1923 г.

6.«Защото вие знаете, че и цветовете се появяват на светло», — виж лекцията от 21 февруари 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», СС, библ. №349.

7.«... Веднъж изнасях в Париж лекция» — през май 1906 г.; тази лекция е поместена в СС, библ. №94, «Космогония».

8.Ликург — спартански законодател, живял в 9 в. пр. Р.Х. Подробно за него и за живота в Спарта виж: «Биографии», Плу­тарх, глава «Ликург».

9.«Вече съм говорил тук за тези неща» — виж лекцията от 21 февруари 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», СС, библ. № 349.

10. В Щутгартската клиника — Клиничен терапевтиче­н институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г. като подразделение «Коменде таг» («Бъдещ ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924—1925 г. — частно предприятие на д-р Ото Палмер.

11.«.. . вещества в нищожни концентрации» — виж работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически послед­ствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.

12.Лекция осма — тази лекция е била изнесена като до­пълнение към реферата на пчеларя Мюлер.

13.«...пчелата-работничка се формира при­мерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» — следва да се отбележи, че в това издание има противоречие — по отношение на установяването на връзки и приложените цифри — в сравнение с друга лекция, от 12 дек. 1923 г. Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.

14.Август Хенри Форел — (1848—1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател. Написал е монографията «Пси­хически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насе­комите», 1910 г.

15.венерина мухоловка — Dionaea muscipula, сем. росян­кови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците в топлата зона на Северна Америка.

16.«казвал съм ви» — виж лекцията от 14 април 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», СС, библ. №349.

17.Густав фон Бунге — (1844—1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.

18.Хайнрих Хайне— (1797—1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено. Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38: «Искам да ви кажа, гра­жданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета!» (реплика на инспектор Бресих).

19.«...така наречения смятащ кон на господин фон Ос­тен» — виж за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на госпо­дин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експериментал­ната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.

20.Ф.Т. Балденбергер, известен пчелар, «Бюле­тин на алпийското пчеларство».

21.«...средство срещу шап при телетата» — за това средство виж.: Йозеф Вер: «Животновъдство и зоотехника в рамките на биоди­намичното селско стопанство», Щутгарт, 1953.

22.«Пчела обикновена, домашна» — като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г. стр. 474.

23.«...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» — вероятно, тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838—1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. — собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. — «Общ виенски вестник», 1867 г. — издание «Практичен земеделец», 1878 г. — «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» — в 1882 г.

24.«...има оси» — оси-орехотворки (Cynipidae).

25.«Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» — това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.

26.«отглеждането на смокини» — виж следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможно­ст се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».

27. «...и събират определен вид трева» — така наречената хвойнова трева, Aristida. Внимателно събират описаните тук мравешки семена Aristida stricta и Aristida oligantha, които затова и се наричат «Мравешки ориз».

28.«мравки-стопани» — за тях съобщава Брем, ци­тирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава сле­дното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и, подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те про­биват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в пло­ска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата слу­чая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто, всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго, освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».

29.Чарлз Дарвин — (1809—1882).

30.«... Веднъж вече ви разказах за това» — виж лек­цията от 5 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», СС, библ. №348.

31.«...ученикът на професор Бунге» — виж статията, посочена на стр. 179 и изказването на Рудолф Щайнер за това.

Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; да­же ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се ока­же по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой тя отчаяно се хвърлила в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той, на­края, също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били на­селени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».

32.Алфред Едмунд Брем — немски зоолог и пътеше­ственик-изследовател (1829—1884).

33.Жан-Анри Фабр — френски ентомолог (1823— 1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията. За инстинктите на насекомите», 10 тома, 1879—1907 г.