Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от



бет17/22
Дата21.06.2016
өлшемі4.95 Mb.
#152294
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

Виждате, как осите се развиват съвместно с рас­тението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това. Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения. Тя може да изглежда по различен начин. Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга (25) (виж рисунка 20). Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописания за­родиш на оса. Понякога можете да срещнете тези орехчета във формата на малко мъхесто орехче.



Рисунка 20

Това е, което показва, как се осъществява съвмест­ния живот на осите с растенията. След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си. Така че отлагането на яйца винаги се осъщест­вява благодарение на общия живот с растението.

Вие, може би, ще попитате: а какво отноше­ние има това към приготвянето на меда? Господа, това е много тясно свързано с медообразуването и може да се изучава процесът на получаване на мед, обръщайки внимание на такива неща. Предишната, така да се каже, простонародна наука, се е отнасяла инстинк­тивно с уважение към такива неща. Ве­роятно знаете, че в южните региони, особено в Гърция, голямо значение има отглеждането на смокини (26). Съществуват така наречените диви смокини, те са леко сладки, но за някои хора, които са по-лакоми, това е недостатъчно и на тях им се иска да имат по-сладки смокини, от дивите. Какво правят тези хора?



Рисунка 21

Представете си, че това е дива смокиня, ди­во фигово дърво. Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (виж рисунка 21). И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето — смокиня, в която осата отлага яйцето си.

Този, който отглежда смокини, трябва да е доста хитър човек. Той позволява на осите да снесат яйцата си в дивите смокини, които той отглежда даже специално за това. След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на оса още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и излизането и, макар известен етап от генезиса и вече да е преминат. Какво прави стопанинът по-нататък? Той взима тръстикова сламка и с нейна помощ свързва двете смокини, в които се намират личинките, които не са достигнали пълна зрялост, така че смокините се държат за тази сламка. След това той отива при смокинята, чийто плодове смята да облагороди, и окача на нея тези две свързани със сламка смокини, в които осите са снесли яйцата си. Какво, собствено, става?



Рисунка 22

Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото. Даже недораз­витите оси усещат това вътрешно. Даже яйцето усеща това. Вследствие, осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази проце­дура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура. «Дявол да го вземе! — мисли стоящото вътре животно. — сега трябва да бързам! защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат!» Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага. Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото. А така те излизат през ранното лято. Като следствие, животното, тъй като е излязло през ранното лято, трябва да направи втори разплод и още през лятото да снесе яйца, които при нормални условия трябва да бъдат отложени чак в началото на годината. И сега с тези яйца осите се отправят към смокинята, която трябва да бъде облагородена. Тук те отлагат яйцата, тези късни яйца, които няма да съзреят, а само ще се развият до определена степен. Какво се получава като резултат? Смокините, в които е бил отложен вторият разплод, се оказват двойно по-сладки от дивите смокини! Това и се нарича облагородяване на смокини, това, че те стават двойно по-сладки.

Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед. И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащия смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил. Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира свое­образна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено. Свойст­во на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извличат от природата цветния нектар и да го преработват в тялото си в мед. Но те могат в самата природа да способстват, спе­цифичния процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга.

Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказа­ли способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в се­бе си силата, която осите имат, само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, госпо­да, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре в растението потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на приро­дата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.

Тук, в нашата местност, не можем да направим такива неща, пък и въобще в наше време е съвсем невъзможно да се направят тези неща. Но някога в земното развитие е било време, когато се е появила възможност, човек да използва осите именно така, както това се прави днес и се е правило преди две хиляди години; хитроумният човек — нали така — им е създавал условия за втори разплод, давал им е възможност да излязат, да отложат яйцата си в смокинята, която откъсвали, и така благодарение на това, стъпка по стъпка от осите са били развъдени пчели. Пчелата е именно това животно, което в древни времена е било развъдено от осите. И днес, както се казва, още може да се види, как посредством животинската дейност, посредством дейността на осите, в самата природа се осъществява образуване на мед.

Оттук вие можете също да видите, защо пчелите толкова подредено складират меда си в пити. Питите се състоят основно от восъчна маса. Тази восъчна субстанция служи не само за да може в нея да се складира мед; защото пчелите могат да изготвят мед само тогава, когато цялото им тяло работи правилно. И така, те трябва да отделят восък.

Появяването на сладост във втората смокиня е съпро­водено с усилване на процеса на образуване на восък; той става по-силен, отколкото при дивата смокиня. Именно това е признакът, отличаващ облагородената смокиня от дивата, — голямата на­ситеност с восък. Самата природа създава този примес на восък. Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на дърво, в което се осъществява вътрешно восъкообразуване. Тук можете да откриете праобраза на това, което намира израз в пчеларството.



Рисунка 23

Но ако се заемете за работата сериозно, би трябвало да вземете ствол на смокиня, да направите срез и тогава, вглеждайки се, ще откриете следната картинка (виж рисунка 23), приличаща на восъчни килийки. От восъка, който се съдържа вътре в ствола, се образуват израстъци, приличащи по вид на пчелни килийки. Облагородената смокиня е започнала да съдържа восък и тук, вътре в ствола, восъкът придобива подредени, приличащи на клетки форми. Така че може да се каже: разглеждайки този процес на облагородяване, имаме работа с процес на образуване на мед, неизлизащ от рам­ките на природния процес, само че медът в този случай ос­тава вътре в смокинята.

Пчелите изкарват — ако ми бъде позволено да се изразя така, — изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята, самата природа удържа вътре — в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло. Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята. Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.

Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не и е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите, този мед при облагородяването на смокинята запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията ме­жду дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите, какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!

Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения! Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити. Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята.

Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже, как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща. А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня, — ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работа на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините. И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.

Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството. Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се проникне до по-правилна гледна точка.

Въпрос и отговор

Р. Хан: След доклада се обърнах към господин доктора Щайнер с въпрос. По каква причина се появява загниването на дечицата при пчелите? Той отговори, че нещо напълно определено по темата може да каже едва тогава, когато действително изучи тази болест. Но вероятно при загниването причина за заболяването може да стане патология при образуването на пикочната киселина при пчелата-майка. Той каза още: «Пчелите също имат в своя организъм пикочна киселина, нали така? Може да се окаже, че неправилното образуване на пикочна киселина става причина за това заболяване».

За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различ­ните видове. Днес би било невъзможно да се осъщест­ви такова нещо».

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 12 декември 1923 г.

Предлага се въпрос: В какво се състои родството между пчелите и цветята, какво свързва едното с другото; какво е медът за човека и какво трябва да бъде. След това се повдигна отново въпросът за отлагането на яйцата.

Доктор Щайнер: Добре, господа, ще поговорим за това още малко в тази лекция. Става така: при брачния полет се осъществява оплождане на пчелата-майка. И така, пчелата-майка е оплодена. След това трябва да разгледаме сроковете, които изминават от отлагането на яйцата до пълното развитие на насекомото, до получаването на пчела. Тези срокове са: за пчелата-майка — шестнадесет дни, за пчелата-работничка — двадесет и един дни и за търтея — двадесет и три, двадесет и четири дни. И така, тези три вида пчели се отличават един от друг преди всичко по сроковете на тяхното съзряване. На какво се основава това? Ако от личинката се развие майка, това става, защото самите пчели по определен начин изхранват тази личинка. Пчелата-майка се изхранва от пчелите по особен начин, вследствие от което растежът и се ускорява.

Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време за да направи един оборот около своята ос, колкото е необхо­димо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да да­ва яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яй­цеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.

Ако поради особеното изхранване пчелата се раз­вива с такава скорост, че — както това става при пчелите-работнички — развитието и протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, то в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчас­ти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, който се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобож­дават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост — соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили и търтеите, който нямат вече нищо свързано със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има ед­на характерна особеност. Хайде да разгледаме про­цеса на оплождане. Низшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това. Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават. Само тези, които съхранят последните си сили и успеят да излетят толкова високо, колкото пчелата-майка, мо­гат да извършат оплождането.

Обаче, господа, при оплождането на пчелата-майка не всяко яйце се оказва оплодено, а само част от яйцата в тялото на майката биват оплодени; от такива оплодени яйца се излюпват пчели-работнички или пчели-майки. Част от яйцата ос­тават в тялото на пчелата-майка неоплодени и от тях се излюпват търтеи. Ако пчелата-майка съвсем не е оплодена, се появяват изключител­но търтеи. Ако пчелата-майка е била оплодена, тогава от неоплодените яйца се появяват търтеи, а ако зародишното яйце е било оплодено и, следователно, небесното начало в него е дошло в съприкосновение със земното начало, пчели-работнички или пчели майки.

Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало. Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време. Смятате ли това обяснение за удовлетворително?

Предлага се въпрос: Преди няколко години чух, че ужилвания от пчели и оси при ревматизъм, во­дят до излекуване.

Доктор Щайнер: тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен. Господин Мюлер разказа за един човек, който, вероятно, е имал проблеми със сърцето: той е можел да бъде повален от едно ужилване.

Господин Мюлер: Лекарят го посъветва да зареже пчеларството, иначе би могъл да умре.

Доктор Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетел­стват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с "Аза". Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции. Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, "Аз".

Този "Аз" нахлува в кръвта и, по същество, именно този "Аз" движи кръвта; тъй като кръвта се привежда в движение, затова и сърцето бие. Това, което намирате навсякъде в книгите, е изложе­но неправилно. Ще намерите, че там се говори за сърцето като за помпа, която разнася кръвта по цялото тяло. Това е безсмислица, тъй като в действителност кръвта не се изпомпва, а я движи самата "Азова" организация, ето от какво се движи кръвта.

Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето. (В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули — воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбо­провод в приемната камера — бел.на прев.) Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обрат­но: вследствие, тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задейст­ван "Азът" на човека.

Този "Аз" в латентен вид се съдържа в пчелната отрова. Това, което вие, господа, имате като сила във вашата кръв, го има също и в пчелната отрова. Интересното е, че на пчелата е нужна тази пчелна отрова, намираща се в самата нея. Пчелната отрова е необходима на пчелата не само за ужилване. Защото това, че тя може да ужили, става случайно. На пчелата и е необходимо да има тази пчелна отрова в самата себе си, защото пчелата има нужда от същата тази способстваща циркулацията сила, която човек има в кръвта.

Вече ви казах, че можем да уподобим кошерът на човека като цяло. Помислете, ето пчелната отрова попада във вашето тяло и, следователно — в кръвта. Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта. Сега си представете, че това е станало с човек при когото всичко е наред. Неговата кръв става по-подвижна. Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това. Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре. Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.

Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст — ненормално. При несвяст "Азът" още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб "Аз", той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и така нататък. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание. Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма "Азът". Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото "Азът" е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи правилното движение на кръвта. "Азът" трябва да се подбуди към това. Ако движението на кръвта се осъществява неправилно, напри­мер, ако се движи в организма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната на кръвоносните съдове. Тези малки кристали се състоят от пикочна киселина. Те се разпространяват по цялото тяло. Това представляват подаграта или ревматизмът. При тях "Азът" е твърде слаб. Ако сега дам на пациента отрова от пчела или оса в правилна дозировка, "Азът" ще се укрепи. Само не трябва да се дава прекалено много, защото "Азът" ще стане неудържим. Но ако се до­зира точно, за да се усили "Азът", на основата на тези две отрови може да се произ­веде много добро лекарство, но трябва да се смесва с някои други средства. Такива неща се правят. Има, например, едно старо лекарст­во, така нареченият Тартарус, което се произвежда по подобен начин, но от други субстанции.

Следователно, на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на "Аза", както това е показано с горепосочения пример. Но предписвайки такива лекарства, трябва първо както следва да се състави анамнеза на пациента. Ако има, например, подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта? Ако да, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства. Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето. При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство. Това е факт. Ето защо е опасно да се говори общо, че някакво средство помага при една или друга болест. По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство. В него аз до­бавям отрова от пчела или оса — такива препарати ние вече имаме, — смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция. Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет