Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзмож­но да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физиче­ско тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, то той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, то най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.

Ако антропософското познание би се разпространи­ло по-широко, то нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материали­стическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно, стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха, какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, с това по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше под­ходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могло да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, то той, всъщност, превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.

Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Все­лената, и това, което правя, постоянно влияе върху Вселен­ата. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, го е създало Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, им го е създала Луната. Ето защо днес, всъщност, истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че, например, между всяка частичка желязо, милиони от които циркули­рат, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така, например, анемич­ната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това, съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционал­но се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.

Но, на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко помалко варовикът прониква в кръвонос­ните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отно­шения към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да разви­ва правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко помалко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява,става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, то това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, то той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и рабо­тата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин, е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже, как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже, как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла, — ето какво ще ви разкаже.

Ако попитате мен, каква е връзката меж­ду небесните тела, то и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещест­ва, напр. мазнини, а тук — пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на ве­ществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв! А на човек му трябва жив дроб. Ако запалите свещ, имате мъртво изгаряне. Изгарянето, ставащо вътре в човека — това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, то той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека. Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въоб­ще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и така нататък; всичко това обяснявам за да покажа, какво е жи­вото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.

Тази събота, ако съм тук, ще изнеса лекция; ако не — в понеделник.

Добро утро, господа! Може би, в последната лекция нещо особено да ви е заинтересувало и вие да искате да попитате още нещо по темата?

Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; те подобно на завеси покриват цялата повърхност на прозореца. Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата. Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда — защото ако стане топло, то и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, — водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили. Тези фигу­ри, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури. За човешката фигура не може да се каже, че при всички вас, вашата човешка фигура, е само облик, който се стопява, ако стане слънчево. Това би било печално, но не става така. Водата образува тези фигури не сама по себе си, те се появяват под външно влияние. Дайте да изследваме, откъде водата по­лучава тези очертания, изразяващи се в прекрасните об­рази на снежните кристали и ледените картини, подобни на цветя. Това би било отговор на вашия въпрос.

Рисунка 6

Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила — както в горещите области на Южен Египет или Ин­дия, — вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например, при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера, тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, вие виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си, те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата — също и в случая с ледените цветя — да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.

Следователно, работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоянно отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.

Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка? Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло. Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата, биха висели; ще ви е противно да отговорите на който и да е дори и дума, и така нататък. Вие бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, то човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, то в човек има много огън, защото жлъчката спо­собства този огън. Виждате ли, в човек може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всеки, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, то от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че, ако вътрешно се наблюдава човека, на когото нещо сте казали, или на когото нещо не се харесва и му е про­извело особено впечатление, може да се забележи, как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда(5), когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара — у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи — особено ако гневът идва бързо, — че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност, много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта. Вследствие на гнева настъпва страшно отравяне на кръвта. Оттук вие виждате, колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от тялото му. Защото всичко, което става, е свързано с душевното начало. Гневът е душевна проява, докато отделянето на жлъчка е физическа проява; но в човек няма нищо, което не е едновременно и душевно, и всичко душевно приема някаква физическа форма.

Да продължим нататък. Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, преохлаждане на корема. И така, човек много често получава преохлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята. Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса. И така, ако човек получава силно преохлаждане на корема, неговият черен дроб се свива и тогава той изхвърля жлъчка. Жлъчката посто­янно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.

Вие всички, господа, сте преживявали това, което се нарича п­ренапрежение; човек повдига нещо твърде тежко за него, при което мускулите се откъсват един от друг и се разрушават. Ако човек приложи към някакъв орган прекалено голяма сила, този орган се разрушава. Така е и с черния дроб. Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден. Така че болшинството заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема, в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава. Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохла­ждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето. Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето. Но на практика те стават от преохлаждането на корема.

Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от пре­охлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук, например, е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функцио­нирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.

Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб» (die Leber — черен дроб, про­изводно от das Leben — живот; буквално думата «черен дроб» може да бъде преведена като «животоподавач», «даващ живот»). Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната час­т на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, ние можем да наречем «черен дроб» (die Leber — животоподавач, оживител). Ние казваме: товар — товарач, рисунка — рисувач; живее (leben) — това е глагол и произ­водната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) —хората наистина казват «оживител» (die Leber), — това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народе­н инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител — това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функ­ция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.

Сега да преминем към белите дробове. Това често сме го обсъжда­ли и вие го знаете: белите дробове дишат. Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дейността им. Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново. Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото. Тя излиза навън заедно с потта, тя прониква даже в издишвания въздух, тя излиза с урината, тази слуз се разпространява навсякъде. Но органът, отделящ слузта, са белите дробове.

Ако изследвате въздуха, който издишва човек, то ще получите нещо удивително красиво. Трябва, обаче, да се изследва не въздухът, издишван през устата, който е твърде неподреден; трябва да се изследва въздухът, излизащ през ноздрите.

Това е много интересно, но трябва да се диша бавно. Тук трябва да бъдем много внимателни: ако човек диша върху стъклена пластина, то тогава в издишвания въздух, в издишката възниква нещо подобно на това, което става при снега. Това трябва да се прави много внимателно, по такъв начин, че, например, при издишване да се запуши лявата ноздра и само с дясната бавно да се издишва върху стъклената пластина, която де слага отпред, а след това се издишва с лявата ноздра. Трябва да се диша много бавно, тъй като ако се диша бързо, всичко ще се смеси от въздушния поток, образуващ се при издишването. Трябва да се издишва много нежно, меко. Човек трябва да се научи на това. И тогава възниква нещо много интересно: ако човек издишва през едната ноздра, то тогава върху стъклената пластина издишваният въздух образува същите фигури, както при снега! Тук издишваният въздух се превръща не в трохи, а образува някакви фигури. Крайно интересното е това, че ако запушите лявата ноздра и издишате, ще получите една фигура, а ако запушите дясната ноздра и издишате, ще получите друга фигу­ра.Не се появяват еднакви фигури! Така че можем да кажем: въздухът, излизащ от вас навън, излизащ навън от вашето собствено човешко същество, този въздух излиза навън, притежавайки очертания, фигури. Той не излиза навън като капки, той излиза като фигури и интересното е, че лявата ноздра дава различна фигура, от дясната.

Господа, това, което се намира в издишвания въздух, съдържащо водни пари и образуващо тези фигури, които веднага се изпаряват, това, което се намира тук е същата слуз, която преминава от белите дробове в издишвания въздух. Тя гради в тези фигу­ри. Слузта по някакъв начин се слепва с отделни съвсем мънички водни капчици и образува такива фигури. Така че вие, във вашите бели дробове, имате свойството не просто да изкарвате слуз в произволен вид, вие имате свойство да издишвате или изхвърляте от белите си дробове тази слуз на кристали, в кристална форма! Само че тези кристали веднага се изпаряват, веднага се разтварят попадайки на слънце.

Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре, в главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща в главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина — въглеродният двуокис, — която в много малко количество постоянно се издига нагоре в главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пиеш газирана вода, то тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане в главата я възбужда: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действител­но са глупави — не знам, има ли такива, — имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат в главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем дру­г газ. И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина — въглероден двуокис. Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ, — блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора, въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърстване. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката. Това трябва да ви е ясно от описа­нията, които направих в сряда.