Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда. В своята вътрешност тя е такава, че изработваните от нея суб­станции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през носа. Тук вътрешно действат лун­ните влияния, докато при черния дроб и жлъчката действат слънчевите влияния. В белите дробове действат лунните сили и Луната способства за отделянето на слуз.

Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето. То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огъ­н. Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.

Виждате ли, господа, сега откривате при­чината за белодробните заболявания. Белите дробове трябва да отделят определено количество слуз, също както черният дроб трябва да отделя определено количество жлъчка. Но също както черният дроб се разрушава ако се отделя твърде много жлъчка, така и белите дробове се разрушават, ако отделят твърде много слуз. Това става при белодробните заболявания. Поради това, което изпитват, белите дробове се стресират и им се налага да отделят прекалено много слуз. Представете си, че вместо условия с умерена влажност, вместо възду­х, където влагата е малко, вие живеете в преовлажнен въздух; тогава на вашите дробове им се налага да се пренапря­гат. Но ако напрягате белите дробове, те отделят слуз. И тогава, вследствие от това, че дишате преовлажнен въздух, белите дробове започват да се пренапря­гат и заболяват. При човек с болни дробове започва отхрачване; малко по малко той изплюва своите бели дробове, ако те са много болни.

Тогава може да се помогне на белите дробове, като приготвим определени лекарства. При това не трябва да се използват корени, а трябва да се използват листата на растенията, приготвяйки от тях определени лекарства. Това се отнася, например, към съвсем определен вид растение. Ако правилно вземем сок и приготвим опре­делени лекарства, то можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много. Такива лекарства имат свойството да дублират дейността на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко. Подходът към лечението в по-голямата си част се състои в това, че се задава въпросът: белите дробове отделят твърде много слуз, това е знак, че те се напрягат прекалено силно; е, добре, какво тогава да направя? Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.

Или забелязвам, че черният дроб отделя твърде мно­го жлъчка; търся си растение, което може да дублира дейността на черния дроб. Има, например, растение, което се нарича цикория (Cichorium intubus). Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, то функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.

Може да се помогне на човек като, например, се знае, че сокът от листа — но не корени — на някои видове зеле може да взема върху себе си някои функции на белите дробове, а сокът от корени на Cichorium intubus, цикория — тя расте тука, вие всички добре я познавате, има сини цветове — е особено целителен за черния дроб.

Можем да кажем така: в горещите области водата се стопява; горещината, слънчевата топлина разрушават всичко. Ако Слънцето е по-малко активно, ако слънчевите сили намаляват или цяла година действат слабо, както е на Севе­р, тогава Луната става по-могъща. Ако не дей­стват преките слънчеви лъчи, то оказват въздействие тези забележителни слънчеви лъчи, които отразява Луната. Те създават кристалните форми и формите на ледените картини. Това е много красиво. И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (виж рисунка 7), то тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат! Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб. Черният дроб изпраща навсякъде жлъчка и тя се разпространява по цялото тяло. И ако жлъчката при разпространението си проникне, напри­мер, в перата на птиците или в крилцата на колибрито, тя ги оцветява в прекрасни цветове. В горещата зона колиб­ритата блестят именно защото тяхната жлъчка се отделя много бързо и много бързо попада в перата.

Рисунка 7

Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред. Разбира се, на нея и е известно днес, че Земята е пълна с електричество. Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите, какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външни свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимущест­вена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността и се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност, навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там дей­ства то. Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него. Електричеството в съюз с лунните сили създава ледените картини и снежинките, снежните кристали. Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, то вие трябва да изучите север­ното сияние и лунната светлина. Тъй като през зимата слънчевата сила намалява, преимущество получават лунните си­ли и електричеството по малко се неутрализира и то фор­мира от снега такива красиви кристали. Съвместното действие на Луната и електричеството — ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за ледените картини.

Спомнете си, какво ви казах: когато лун­ните сили са твърде малко, когато се образува твърде мно­го метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народа, «въздух под налягане», иначе казано, глупак. При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове— това човек трябва да насочва в главата, тоест, тези сили, които по­стоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: инте­ресно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фото­графии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на гос­подин Бурле или във вашите глави, то биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви! Вашата глава — това е доста забележител­но нещо. Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма — тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, — вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! — само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се фор­мират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, вие виждате, колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас са­мите. Само трябва правилно да го разбираме.

Обаче всичко това има огромно практическо зна­чение. Само помислете, господа, да кажем, че при някой възниква напълно определено заболяване на главата поради това, че отделя твърде малко слуз. Това може да предизвика заболяване на главата. Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до оздравяване. Виждате ли, в това е разликата между антропософската медицина и традиционната, която действа по метода на пробата и грешката. В антропософията се учи на това, че човек, имащ опре­делено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини. Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чис­та кремъчна киселина. Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, то това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представ­лява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, то ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препа­рат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания. Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред пре­красен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница — а именно това прави нашата наука, — тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това. Всички тези неща ви показват, как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.

Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпоря­дъчно — тъй като тук силно се проявява лунната активност, — ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава. Човек може — и това наистина е така — от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА

Дорнах, 20 октомври 1923 г.

Имате ли нещо на душата, за което искате да попитате?

Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно, тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, то ние вече няма да сме такива светли умове, каквито ние всички, разбира се, сме. Ние ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както, например, в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва по­стоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, то работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с во­дорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и така нататък, където нещо се разлага — там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави. Така че е много важно, насочваме ли ние нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан — и, по този начин, водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, ние бихме получили лошо храносмилане. Именно благодарение на такива комплексни отношения животът се подрежда правилно. Но водородът, който, всъщност, е неуместен в главата, ако е твърде много, и който играе такава неприятна роля в метана, този водород е разпространен във Вселената навсякъде — имен­но навсякъде. С помощта на съвременния спектрален анализ може да се установи, какви вещества съществуват във Вселената. Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водо­родът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много. По­стъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си. Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.

Хайде да разгледаме сега мисленето от другия край. Какъв е този друг край? Другият край на мисленето е размножението, създаването на нови живи същества. Това е то другият край. Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножението.

При живите същества ние можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножение, ако водородът започне да играе различна роля, от обичайната. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво, всъщност, става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия? При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло, — това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето. Топлината, струяща от старата птица, е необходима за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена. Не е достатъчно просто да се снесе яйцето, на него му е нужна идващата от Вселената топлина; в тази топлина се съдържа сила, изкарваща от яйцето новото същество. Така е и със змиите. Яй­цата се отлагат. Под действието на слънчевата топлина живото същество, новата змия, се излюпва от яйцето.

Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот. Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, то тя отлага яйцата си, и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава — праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак, от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява труд­ност и за човека: на нея и е необходимо ново облекло, тоест нова кожа. И така, змията само тогава е «прилич­на», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно, ние можем да правим разлика между «прилични», праволинейни и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.

Сега ще попитате: как става това? Защо при­родата прави така, че змията получава нова дреха? Би било много приятно, ако природата даваше нови дрехи и на нас. Но човека е много по-ценно същество от змията. Затова на него му е предоставена свобо­дата да си набавя облекло самостоятелно.... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен: ако се държат в плен и не им се дава в достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, то се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неорди­нерни, те запазват старото си облекло! Така че, ако не ни харесва, как го прави природата, може по изкуствен начин да се достигне това, че някои змии да станат неординерни, да запазват старото си миналогодишно облекло.

Обаче, господа, това не е единственото — това, че змиите запазват старото си износено облекло; ако такива змии се чифтосват, ако се размножават, те вече не отлагат яйца, а раждат малки живи змийчета! Следователно, такива змии, лишени от възмож­ността да получат достатъчно вода, достатъчно за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да носят старото си, избеляло облекло — именно в това се състои причината, — тези змии стават живораждащи, раждат нормални ма­лки змийчета вместо да отлагат яйца.

Виждате ли, това е доста впечатляваща история; какво, собствено, става тук? Отнели сме водата на змията. Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород. Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едно­временно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че и отнемаме възможността да си образува нова кожа и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, то не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка. Змията трябва да използва своята собствена топлина за да изкара тези малки змийчета.