Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г



бет8/8
Дата18.07.2016
өлшемі1.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

бия. Може да се пос­та­ви въпросът, как­во ще­ше да се получи, ако бъ­де­ха след­ва­ни на­ме­ре­ни­ята на гер­ман­с­ко­то правителство. Добро­съ­вес­тен от­го­вор на то­зи въп­рос би тряб­ва­ло да си да­де всеки.

Но и на един друг въп­рос тряб­ва да се от­го­во­ри добросъвестно. За ло­ка­ли­зи­ра­не­то на вой­на­та е би­ло на­ложи­тел­но да се из­вър­ши ед­но не­що - Русия тряб­ва­ло да про­яви въздържаност, не би­ва­ло да се намесва. Ако тя не се е би­ла намесила, вой­на­та е щя­ла да бъ­де локализирана. От дру­га страна, ро­ля ес­тес­т­ве­но иг­раят и ня­кои необходимости, но то­ва са необ- ходимости, ко­ито ня­мат ни­що об­що с во­ля­та на хо­ра­та и с въпро­са за вината. Защо оба­че в дис­ку­си­ите меж­ду сър Едуард Грей и всич­ки ос­та­на­ли ни­ко­га не се по­явя­ва глед­на­та точ­ка за локализацията, ни­ко­га по­не в се­ри­озен вид, а вмес­то то­ва още от 23 Юли на­сам се зас­тъпва стано- вището, че Русия тряб­ва­ло да бъ­де удовлетворена? Никога не се по­явя­ва ка­то глед­на точ­ка­, че Австрия и Сърбия тряб­ва да раз­чи­тат са­ми на себе, а все се твърди, че би­ло не­въз­мож­но от Русия да се очаква да изос­та­ви Сърбия. Гледището за ло­ка­ли­зи­ра­не на вой­на­та не се спо­ме­на­ва до­ри тогава, ко­га­то Австрия да­ва об­вър­з­ва­що­то обе­ща­ние да за­па­зи те­ри­то­ри­ал­на­та ця­лост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но до­ри и то­га­ва би мог­ло да се изчака, за­що­то друг път съ­що се е случ­ва­ло - при­помне­те си по­-п­ре­диш­ни съ­би­тия - хо­ра­та да бъ­дат ос­та­ве­ни не­обез­по­ко­ява­но да се разправят, а по­дир туй да се сви­ка конференция. Защо онези, с ко­ито раз­го­ва­ря сър Едуард Грей, взе­мат не­за­бав­но при­сър­це да предста­вят ра­бо­та­та така, ка­то че ли се ка­сае за рус­ки въпрос? Това съ­що е нещо, на ко­ето тряб­ва да да­де от го­вор никой, за­ло­вил се на­ис­ти­на доб­ро­съ­вес­т­но с работата.

И по то­зи на­чин се сти­га до важ­на­та точ­ка за връз­ка­та меж­ду Централна Европа, Англия, Америка и т.н., с дру­ги ду­ми до всич­ко свър­за­но с изяв­ле­ни­ето на лорд Роузбъри, с всич­ко пос­лед­ва­що от не­го и кри­ещо се зад него. Стига се и до об­ри­су­ва­ния вче­ра страх, кой­то на­ро­ди­те из­пит­ват един от друг.

Ще от­не­ме дос­та време, ако днес изяс­ня из­ця­ло това, но ня­ко­га ще тряб­ва неп­ре­мен­но да го разгледам, пре­ди да до­ве­да въп­ро­са до целта, до ко­ято той след­ва да се доведе. Бих ис­кал са­мо да отбележа, че са се слу­чи­ли неща, от ко­ито не би би­ло ра­зум­но да се ва­ди ня­как­во дру­го зак­лю­че­ние ос­вен ус­та­но­ве­но­то по-късно, а именно, че зад онези, ко­ито в из­вес­тен сми­съл са марионетки, в Англия съ­щес­т­ву­ва мощна, влиятел­на гру­па от хора, ко­ято не­из­мен­но е тлас­ка­ла към вой­на с Германия и чрез ко­ято от­дав­на пред­с­каз­ва­ната све­тов­на вой­на е би­ла на­со­че­на в оп­ре­де­ле­но русло. Защото пред­с­то­ящо­то да се слу­чи мо­же ес­тес­т­ве­но да бъ­де от­п­ра­ве­но в оп­ре­де­ле­но русло. Така в мно­зи­на хо­ра от Централна Европа и осо­бе­но в Германия се съз­да­ло свър­за­но­то с го­лям страх твър­до убе-


ждение, че в под­хо­дя­щия мо­мент из­вес­т­на гру­па от Англия неп­ре­мен­но щя­ла да пре­диз­ви­ка война, в ко­ято Германия и Англия ще­ли да зас­та­нат ед­на сре­щу дру­га като противници". Това ня­ма­ло ни­що об­що с ня­ка­къв коп­неж за во­де­не на вой­на с Англия - от гер­ман­с­ка глед­на точ­ка той би бил на­пъл­но безсмислен.

Сега ис­кам да на­со­ча вни­ма­ни­ето Ви към не­що важ­но за оценката. До към 1908, че да­же и до 1909 г. в Англия има­ло ши­ро­ки кръ­го­ве­, ко­ито стояли дос­та бли­зо до­ри до крал Едуард VIІ*94 или, по­-точ­но казано, до ко­ито той сто­ял дос­та бли­зо и ко­ито смя­та­ли за не­въз­мож­но Русия ня­ко­га да прис­тъ­пи до Цариград и да раз­по­ла­га с тол­ко­ва же­ла­но­то от нея съв­сем сво­бод­но пре­ми­на­ва­не през Дарданелите. По оно­ва вре­ме оба­че ста­на­ло ед­но съ­би­ти­е­, ко­ето за бро­ени ме­се­ци про­ме­ни­ло мно­го неща. В оне­зи дни раз­го­ва­ря­ли двама мъже*95, от ко­ито осо­бе­но еди­ни­ят раз­би­рал не­ве­ро­ят­но мно­го от гадаене. Ставало ду­ма по­-с­пе­ци­ал­но за това, да се по­лу­чи съг­ла­си­ето на Австрия за сво­бод­но­то рус­ко пре­ми­на­ва­не през Дарданелите ка­то компен­са­ция за анек­си­ра­не­то на Босна и Херцеговина. Това це­ля­ла Русия и Изволски*96, един умен човек, който оба­че се смя­тал за по-умен, от­кол­ко­то бил в действителност, прос­то решил, че не­за­ви­си­мо от ан­г­лийски­те на­пъ­ни ве­че раз­по­ла­га със съг­ла­си­ето на Авст- рия. Ала не би­ло та­ка и за­туй тряб­ва­ло да се взе­ме друг курс.

Това е ед­но от важ­ни­те събития, чий­то брой би мо­гъл зна­чи­тел­но да се увеличи. Всичко през пос­лед­ни­те го­ди­ни е из­пъс­т­ре­но с хитрувания. Та- кива хит­ру­ва­ния не­ряд­ко се от­к­ри­ват в периферията. От тях отър­ва не няма. И ако чо­век раз­по­ла­га със съ­от­вет­ни­те книги, ко­ито всъщ­ност опис­ват са­мо край­на­та фа­за на трагедията, и се по­из­мъ­чи с тях, как­то аз чес­т­но и поч­те­но го сторих, изу­ча­вай­ки ги по дванайсет, петнайсет, двайсет пъти, то­га­ва не мо­же да не проз­ре кол­ко мо­гъ­ща е би­ла групата, която, бих казал, ка­то из­не­сен пост за мощ­ни им­пул­си сто­яла зад оне­зи ви­ди­ми от­вън марионетки. Те, раз­би­ра се, са чес­т­ни хора, но при все то­ва марионетки, ко­ито се­га сли­зат от сцената, за да мо­же Европа да се убе­ди в онова, ко­ето следва.

Създало се би­ло все пак положение, ко­га­то чо­век в Централна Европа си пос­та­вял въпроса: Ще бъ­де ли въз­мож­но чрез под­бор на по­вър­х­нос­т­та да из­п­ла­ват тол­ко­ва мно­го чес­т­ни хора, та да над­ви­ят она­зи мощ на гру- па, или то­ва ня­ма да бъ­де възможно? Намерили се оба­че хора, ко­ито се разтревожили, за­що­то в случай на вой­на пред­ви­ди­ли ко­али­ци­ята Русия - Франция - Англия. Наистина не зная да­ли тряб­ва да учудва, че хо­ра­та се разтревожили. За мно­го не­ща чо­век тряб­ва да се учудва, но за то­ва всъ- щ­ност не би би­ло редно. Мъдрите господа, де­то се ро­вят в книгите, би­ха могли, стру­ва ми се, да ус­та­но­вят по­не ед­но нещо, кое то би­ло ус­та­но­ви­ло да­же оно­ва наг­ра­де­но от уни­вер­си­те­та в Берн книжле, че ко­га­то бил


на­ру­шен бел­гийски­ят неутралитет, Англия от­дав­на ве­че би­ла нап­ра­ви­ла вой­на­та аб­со­лют­но неизбежна. Всичко, всич­ко без из­к­лю­че­ние показва, че не съ­щес­т­ву­ва­ла ни­как­ва причина, ко­ято да мо­же от­к­ри­то да се за­яви пред ан­г­лийския народ. Защото на­ли­чн­ите при­чи­ни не би­ва­ло да се каз­ват - в ни­ка­къв случай! Ситуацията би­ла та­кава, че ако ня­кой в ка­чес­т­во­то си на ан­г­лийс­ки ми­нис­тър из­ле­зел пред Парламента с фак­ти­чес­ки­те при­чини, той прос­то щял да бъ­де по­ме­тен от нас­т­ро­ени­ето на народа. Затова нап­ри­мер сър Едуард Грей е трябва­ло да дър­жи та­ки­ва стра­нни речи.

Редно и спра­вед­ли­во е да се каже, че ан­г­лийс­ки­ят на­род не е ис­кал вой- на. Излишно е до­ри да се каз­ва - то се раз­би­ра от са­мо се­бе си и все­ки го знае. Никой опи­ращ се на дейс­т­ви­тел­ни­те фак­ти не твърди, че са­мият ан­г­лийс­ки на­род е ис­кал война; нап­ро­тив - той щял да по­ме­те всеки, кой­то би на­зо­вал ис­тин­с­ки­те причини. Ето за­що би­ло не­об­хо­ди­мо не­що друго, с ко­ето да се из­ле­зе пред ан­г­лийс­кия народ, и то­ва би­ло именно на­ру­ша­ва­не­то на бел­гийс­кия неутралитет. То оба­че тряб­ва­ло пър­во да бъ­де предизвикано. Фактически не­ща­та сто­ят така: Ако сър Едуард Грей ка­жел са­мо ед­но изречение, нах­лу­ва­не ня­ма­ло да има. И ис­тори­ята ня­кой ден ще установи, че не­ут­ра­ли­те­тът на Белгия ни­ко­га ня­ма­ло да бъ­де нарушен, сти­га сър Едуард Грей да нап­ра­вел декларацията, ко­ято ни­що не му пре­че­ло да направи, ако мо­жел да след­ва во­ля­та си. Но тъй ка­то не би­ва­ло да след­ва сво­ята воля, а ня­ка­къв импулс, ид­ващ от другаде, той тряб­ва­ло да на пра­ви декларация, чрез ко­ято въз­ник­на­ла не­об­хо­ди­мос­т­та да бъ­де на­ру­шен не­ут­ра­ли­те­тът на Белгия. На то­ва об­ръ­ща вни­ма­ние Георг Брандес. Сега ве­че за Англия би­ла съз­да­де­на из­пол­з­ва­ема при­чи­на - в то­ва се със­то­яло на­ми­ра­не­то на причина! За за­ин­те­ре­су­ва­ни­те не би има­ло ни­що по­-неп­ри­ят­но от това, бел­гийски­ят не­ут­ра­ли­тет да не бъ­де нарушен! Не за народа, раз­би­ра се, не и за мно­зин­с­т­во­то в парламен- та, но... ех, те­зи парламенти!

Всичко то­ва би­ло от­дав­на ве­че под­гот­ве­но и от­час­ти из­ли­за­ло наяве. Имало хо­ра с уди­ви­тел­ни пре­жи­вява­ни­я­,как­то нап­ри­мер един германец, на ко­го­то през Април 1914 г. при един раз­го­вор в Англия му съ­общи­ли стран­ни неща. Ще се вър­на на то­ва в дру­га връзка." С ог­лед на всич­ки те­зи об­с­то­ятел­с­т­ва все още е разбираемо, де­то ня­кои хо­ра си казвали: Трябва да има­ме го­тов­ност на­й-­ло­шо­то за Германия да дой­де от Англия.

Тези хо­ра ес­тес­т­ве­но за­поч­на­ли да об­съж­дат в Германия пуб­лич­но по­доб­ни въп­ро­си осо­бе­но в на­ча­ло­то на но­во­то столетие. Искам да ци­ти­рам един та­къв глас. Трябва да ме извините, заг­де­то съм се спрял тък­мо на него, но в днеш­но вре­ме все се на­ла­га да мо­лим за извинение, за­що­то в све­та ви­та­ят тол­ко­ва мно­го странности, че чо­век фак­ти­чес­ки трябва, бих казал, да при­бяг­ва до парадокси, ако ре­че да ка­же истината. Ще ­


приве­да па­саж от ед­на на­шу­мя­ла книга, на­пи­са­на през 1911 г. и от­на­ся­ща се до това, как­ва зап­ла­ха от стра­на на Англия би мог­ла евен­ту­ал­но да зас­т­ра­ша­ва Германия.

"Английската по­ли­ти­ка все пак мо­же да тръг­не в дру­го рус­ло и на­мес­то вой­на - да по­тър­си спо­ра­зу­ме­ние с Германия. За нас то­ва ре­ше­ние при всич­ки слу­чаи би би­ло по-приемливо."

Това е текст от на­шу­мя­ла­та кни­га на Бернхарди "Германия и след­ва­ща­та война"". Знаете, че ре­дом с Трайчке, Бернхарди при­до­би из­вес­т­на по­пу­ляр­ност в чужбина. В Германия впро­чем той не се рад­ва на та­ка­ва попу- лярност, но то­ва е положението. Искам да Ви про­че­та още ед­на из­вад­ка от не­го­ва­та книга.

"При днеш­ни­те ус­ло­вия за Германия би би­ло из­к­лю­че­но да тър­си по­доб­но раз­ши­ря­ва­не на мо­гъ­щес­т­во­то си чрез те­ри­то­ри­ал­ни при­до­бив­ки в са­ма­та Европа.

Загубените гер­ман­с­ки ко­ло­ни­ал­ни зе­ми на из­то­к,­ зав­зе­ти от Русия, би­ха мог­ли да се въз­вър­нат са­мо в ре­зултат на го­ля­ма и по­бе­до­нос­на за нас вой­на и впос­лед­с­т­вие ве­ро­ят­но ще бъ­дат пос­то­янен по­вод за но­ви вой- ни."

Следователно ка­то на­й-­не­же­ла­тел­ни се пред­с­та­вят за­во­ева­тел­ни­те на­чи­на­ния спря­мо Русия!

"Крайно проб­ле­ма­тич­на с ог­лед на пол­с­ко­то на­се­ле­ние би би­ла до­ри ня­ко­гаш­на Южна Прусия, ко­ято при вто­ра­та по­дял­ба на Полша бе­ше обе­ди­не­на с Прусия."

Това са из­вад­ки от та­зи на­пи­са­на през 1911 г. книга, в ко­ято се изтъква, че на Германия и пред­с­тои из­вършва­не­то на мно­го неща, ала и през ум да не и ми­на­ва да во­ди ня­как­ви за­во­ева­тел­ни вой­ни в Европа. Това мяс­то съ­що е от кни­га­та на Бернхарди и би би­ло мо­же би ра­зум­но хо­ра­та от периферията, ко­ито го­во­рят за Бернхарди, да пог­лед­нат с из­вес­т­на неп­ре­ду­бе­де­ност как­во соб­с­т­ве­но пи­ше в кни­га­та му и пре­ди всичко да се опи­тат да ус­та­но­вят в как­ва връз­ка не­ща­та се каз­ват от него. Макар ед­но или дру­го в кни­га­та да е из­ра­зе­но дос­та непохватно, при по­-в­ни­ма­тел­но вглеж­да­не ще се ви­ди най-малкото, че по­-ра­зум­но би би­ло не­ща­та да се при­емат такива, как­ви­то са, а не такива, как­ви­то би­ват при­ема­ни днес.



КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г
BG%20DOCS -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
BG%20DOCS -> Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения
BG%20DOCS -> Окултна история


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет