Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г



бет7/15
Дата18.07.2016
өлшемі1.07 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ


Щутгарт, 27.08,1919

Скъпи мои приятели,

Досега се опит­вах­ме да об­х­ва­нем чо­ве­ка - до­кол­ко­то то­ва е не­об­хо­ди­мо за въз­пи­та­ни­ето на де­те­то - от ду­шев­на глед­на точка. Още в на­ча­ло­то е доб­ре да раз­г­ра­ни­чим и три­те глед­ни точ­ки - духовната, ду­шев­на­та и фи­зи­чес­ка­та - и за да по­лу­чим пред­с­та­ва за ця­лос­т­на­та антропология, не­ка да раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка с ог­лед на вся­ка ед­на от тях. Да за­поч­нем от ду­шев­на­та стра­на на човека, за­що­то в обик­но­ве­ния жи­вот на­й-­чес­то се сблъс­к­ва­ме с нея.

Вие видяхте, че об­съж­дай­ки чо­веш­кия ду­ше­вен живот, ние се спрях­ме на две­те ос­нов­ни понятия: ан­ти­па­тия и симпатия. Сега за нас съв­сем не е умес­т­но да пре­ми­нем нап­ра­во от ду­шев­на­та сфе­ра в телесната, по­не­же от на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки лек­ции от­дав­на сме се убедили: те­лес­ни­те про­яви мо­гат да бъ­дат разбрани, са­мо ако виж­да­ме в тях ед­но от­к­ро­ве­ние на Духа и на душата. Ето за­що към ду­шев­на­та глед­на точка, ко­ято ве­че фор­му­ли­рах­ме в на­й-­об­щи линии, се на­ла­га да при­ба­вим и ед­но вни­ма­тел­но об­съж­да­не от ду­хов­на глед­на точка, за да се приб­ли­жим до та­ка на­ре­че­на­та „антропология", ко­ято раз­г­леж­да чо­веш­ко­то съ­щес­т­во спо­ред про­яв­ле­ни­ята му във ви­ди­мия фи­зи­чес­ки свят.

От как­во­то и гле­ди­ще да раз­г­леж­да­те човека, не­за­ви­си­мо от целта, ко­ято си поставяте, Вие ви­на­ги ще тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва­те с три­те ос­нов­ни
сфе­ри в чо­веш­кия ду­ше­вен живот: мисловната, чув­с­т­ве­на­та и волевата. Досега ние об­съж­дах­ме те­зи три сфе­ри на­й-­ве­че с ог­лед на сим­па­ти­ята и антипатията. Нека се­га да вник­нем във волята, чув­с­т­ва­та и мис­ле­не­то по друг начин: от глед­на точ­ка на ду­хов­но­то познание.

Тази глед­на точ­ка съ­що пот­вър­ж­да­ва го­ля­ма­та раз­ли­ка меж­ду волята, чув­с­т­ва­та и мис­ле­що­то познание. Размислете вър­ху следното: Когато опоз­на­ва­те не­ща­та с по­мощ­та на мисленето, Вие тряб­ва и да усе­ща­те - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя -, как об­ра­зи­те под по­ма­гат Вашите понятия, за да живеете, мал­ко или много, в светлина. С по­мощ­та на мисленето, Вие при­до­би­ва­те познания, оба­че яс­но чувствувате, как Вашият Аз е на­пъл­но ан­га­жи­ран в та­зи поз­на­ва­тел­на дейност. В из­вес­тен смисъл, вся­ка част, вся­ко зве­но от та­зи дейност, ко­ято Вие на­ри­ча­те „познание", е дъл­бо­ко свър­за­на с всич­ко онова, ко­ето Вашият Аз върши; или с дру­ги ду- ми: всичко, ко­ето Вашият Аз върши, е в пря­ка връз­ка с поз­на­ва­тел­на­та дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рам­ки­те на ед­на на­пъл­но съз­на­тел­на дейност. И раз­би­ра се, би би­ло твър­де зле, ако в ак­та на познанието, яс­но­та­та на Вашето съз­нание е сму­те­на по­ра­ди ед­ни или дру­ги причини. Представете си, че до­ка­то фор­му­ли­ра­те ед­на мисъл, част от Вашия Аз по­тъ­ва ня­къ­де в об­лас­т­та на несъзнаваното, в ре­зул­тат на ко­ето сти­га­те до окон­ча­тел­но­то съждение! Представете си, че Вие каз­вате: „Този чо­век е добър!" Сега Вие фор­му­ли­ра­те ед­но съждение. Вие тряб­ва да сте сигурни, че със­тав­ни­те час­ти на то­зи процес, кой­то Ви поз­во­ля­ва да фор­му­ли­ра­те гор­но­то съждение, са не­що конкретно, не­що ко­ето мо­же да бъ­де об­х­ва­на­то от свет­ли­на­та на съзнанието. Ако би тряб­ва­ло да прие- мете, че ня­ка­къв де­мон или при­ро­ден ме­ха­ни­зъм свър­з­ват „то­зи човек" с „е добър", то­га­ва Вие ня­ма да сте на­пъл­но буд­ни и с част от Вашето съж­де­ние бих­те ос­та­на­ли в мра­ка на несъзнаваното. Същественото в поз­на­ва­тел­ния про­цес е, че - от на­ча­ло­то до края - Вие учас­т­ву­ва­те в не­го с буд­но и яс­но съзнание.

Обаче не­ща­та с во­ля­та не сто­ят така. Вие доб­ре знаете, че ко­га­то осъ­щес­т­вя­ва­те до­ри ед­на на­й-­обик­но­ве­на во­ле­ва дейност, как­то нап­ри­мер ходенето, сте на­пъл­но съз­на­тел­ни един­с­т­ве­но в пред­с­та­ва­та за ходенето. Само че Вие не зна­ете аб­со­лют­но ни­що за това, ко­ето се из­вър­ш­ва във Вашето тя­ло и във Вашите мускули, до­ка­то кра­чи­те по пътя. Помислете само, как­во би се получило, ако тряб­ва­ше на­пъл­но съз­на­тел­но да про­ник­не­те във всич­ки процеси, ко­ито по не­об­хо­ди­мост съп­ро­вож­дат во­ле­вия акт на ходенето! В та­къв слу­чай би след­ва­ло да зна­ете съв­сем точ­но от как­ви хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва се нуж­да­ят мус­ку­ли­те на тялото, как ще се ус­во­ят от не­го и т.н. Обаче Вие ни­ко­га не бих­те мог­ли да из­чис­ли­те точ­но­то ко­ли­чес­т­во от хра­ни­тел­ни­те вещества, не­об­хо­ди­мо за та­зи цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко то­ва про­ти­ча във Вашия ор­га­ни­зъм по
един дъл­бо­ко не­съз­на­те­лен начин. Доколкото осъ­щес­т­вя­ва­ме един или друг во­лев акт, ние не пре­къс­на­то вмък­ва­ме в на­ша­та дейност не­що дъл­бо­ко несъзнателно. И то­ва не се от­на­ся са­мо до во­ле­ви­те про­яви в на­шия би­оло­ги­чен организъм. Напротив, до­ри външ­ни­те про­яви на на­ша­та во­ля във ви­ди­мия фи­зи­чес­ки свят, съ­що ос­та­ват не­об­х­ва­на­ти от свет­ли­на­та на съзнанието.

Представете си само, че има­те две из­п­ра­ве­ни греди. Представете си още, че нап­реч­но вър­ху тях пос­та­вя­те тре­та греда. Замислете се сега, кол­ко мно­го се раз­ли­ча­ват Вашите на­пъл­но съз­на­тел­ни дейс­т­вия в то­зи кон­к­ре­тен случай, от всич­ко онова, ко­ето фор­му­ли­ра­те в съж­де­ни­ето „Този чо­век е добър". Моля Ви да раз­г­ра­ни­чи­те та­зи поз­на­ва­тел­на дейност, от онова, за ко­ето Вие не зна­ете нищо, въп­ре­ки че учас­т­ву­ва­те в не­го с ця­ла­та си воля: Защо те­зи гре­ди кре­пят нап­реч­но пос­та ве­на­та вър­ху тях тре­та греда? Вместо отговор, днеш­на­та фи­зи­ка ни пред­ла­га са­мо хипо- тези. И ко­га­то хо­ра­та вярват, че „знаят" отговора, те чис­то и прос­то си въобразяват. Общо взето, всич­ки по­ня­тия ка­то „кохезия", „адхезия", „си­ли на привличане" и „си­ли на отблъскване", са са­мо хипотези. В на­ши­те действия, ние раз­чи­та­ме на те­зи външ­ни хипотези; ние изчисляваме, че при из­вес­тен диаметър, две­те гре­ди ще по­емат те­жес­т­та на тре­та­та без да се огънат. Обаче ние да­леч не мо­жем да вник­нем в це­лия го­ре­опи­сан процес, как­то и не мо­жем да вник­нем във вът­реш­ни­те про­це­си на на­ши­те мускули, до­ка­то кра­чим по пътя. Така че съ­що и тук, в на­ша­та во­ля се на­мес­ва един не­съз­на­те­лен елемент. Волята ви­на­ги крие в се­бе си не­що несъзнателно.

Чувствата се на­ми­рат по сре­да­та меж­ду во­ля­та и мисленето. Характерно за чув­с­т­ва­та е, че ед­на част от тях е оза­ре­на от съзнанието, а дру­га част е об­х­ва­на­та от не­съз­на­тел­ни­те си­ли на душата. По то­зи начин, от ед­на стра­на чув­с­т­ва­та се на­мес­ват в поз­на­ва­тел­ния процес, а от дру­га стра­на - във волята. Какво оз­на­ча­ва то­зи факт от ду­хов­на глед­на точка?

В обик­но­ве­ния живот, ние го­во­рим за будност, за със­то­яния на яс­но и буд­но съзнание. Обаче ние пос­ти­га­ме те­зи със­то­яния един­с­т­ве­но в об­лас­т­та на мисленето. Следователно, ако тряб­ва да сте съв­сем точни, Вие ще потвърдите: Фактически чо­ве­кът е бу­ден са­мо дотолкова, до­кол­ко­то об­х­ва­ща и опоз­на­ва не­ща­та със сво­ето мислене.

А как стои въп­ро­сът с волята? Всички Вие поз­на­ва­те без­съз­на­тел­но­то състояние, в ко­ето из­па­да чо­век при заспиване. Всичко, ко­ето из­жи­вя­-­
ваме от мо­мен­та на зас­пи­ва­не до мо­мен­та на про­буж­да­не е из­вън об­лас­т­та на на­ше­то съзнание. Така из­г­леж­дат и не­ща­та с волята: Там, къ­де­то про­явя­ва­ме воля, се на­мес­ват и си­ли­те на несъзнаваното. Или с дру­ги думи: Докол­ко­то сме во­ле­ви същества, ние спим, ма­кар и да сме будни. Вътре в се­бе си ние ви­на­ги но­сим един спящ човек: во­ле­ви­ят човек!, и го прид­ру­жа­ва­ме с буд­ния и мис­лещ човек; до­кол­ко­то сме во­ле­ви чове- ци, ние се на­ми­ра­ме в дъл­бок сън до­ри и в пе­ри­ода меж­ду про­буж­да­не и заспиване. Вътре в нас, не­що неп­ре­къс­на­то спи: дъл­бо­ка­та и сък­ро­ве­на същ­ност на волята. Човекът изоб­що не мо­же да бъ­де разбран, ако не знаем, че про­явя­вай­ки сво­ята воля, той по­тъ­ва в дъл­бок сън.

Както ве­че споменах, чув­с­т­ва­та се на­ми­рат по средата. И се­га ид­ва ред на въпроса: До как­ва сте­пен съз­на­ни­ето се на­мес­ва в жи­во­та на чувства- та? Те са разположени, та­ка да се каже, на гра­ни­ца­та меж­ду буд­нос­т­та и съня. Вие поз­на­ва­те Вашите лич­ни чув­с­т­ва толкова, кол­ко­то и сънища- та, са­мо че за съ­ни­ща­та „си спомняте", а чув­с­т­ва­та из­жи­вя­ва­те непосре- дствено. Обаче ду­шев­на­та нагласа, с ко­ято се об­ръ­ща­те към Вашите чув­с­т­ва не се раз­ли­ча­ва от ду­шев­на­та нагласа, ко­ято има­те спря­мо Ва- шите сънища. Денем Вие сте не са­мо бу­ден човек, до­кол­ко­то мислите, не са­мо спящ човек, до­кол­ко­то про­явя­ва­те воля, но и съ­ну­ващ човек, до­кол­ко­то из­пит­ва­те ед­ни или дру­ги чувства.

Следователно, на­ла­га се да раз­ли­ча­ва­ме три раз­лич­ни със­то­яния на съз­на­ни­ето в пе­ри­ода меж­ду про­буж­да­не­то и засипването: буд­ност в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та (до­кол­ко­то мислим), съ­ну­ва­не (до­кол­ко­то из­пит­ва­ме чувства) и дъл­бок сън (до­кол­ко­то про­явя­ва­ме воля). Обикновеният дъл­бок сън, ли­шен от вся­как­ви съновидения, или с дру­ги думи, спа­не­то - от ду­хов­на глед­на точ­ка - не пред­с­тав­ля­ва ни­що друго, ос­вен без­г­ра­нич­на­та и пъл­на ду­шев­на от да­де­ност на чо­ве­ка към про­яви­те на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на воля. Разликата се свеж­да до това, че в еди­ния слу­чай ние спим с ця­ла­та си ду­шев­на същност, а в дру­гия слу­чай ние спим са­мо с на­ша­та воля. При сънуването, как­то то про­ти­ча в обик­но­ве­ния живот, ние сме по­то­пе­ни с ця­ла­та си ду­ша в това, ко­ето на­ри­ча­ме „сън", до­ка­то в буд­но­то състояние, ние ос­та­ва­ме при на­ши­те чувства.

От пе­да­го­ги­чес­ка глед­на точ­ка обаче, не­ща­та из­г­леж­дат по друг на­чин и то­ва не би­ва да Ви очудва, по­не­же де­ца­та съв­сем не са ед­нак­ви по от­но­ше­ние буд­нос­т­та на тях­но­то съзнание. Защото Вие лес­но ще установите, че деца, при ко­ито пре­об­ла­да­ват чувствата, се на­ми­рат в ед­но меч­та­тел­но и съ­но­по­доб­но състояние; при тях мис­ле­не­то още не е про­бу­де­но и те са из­вън­ред­но склон­ни към мечтателство. Ето защо, на та­ки­ва де­ца Вие мо­же­те да вли­я­ете с по­мощ­та на сил­ни чувства. Много ве­ро­ят­но е, че те­зи сил­ни чув­с­т­ва ще про­бу­дят у тях яс­но и точ­но мислене, за­що­то все­ки дъл­бок сън, с ог­лед на са­мия жиз­нен ритъм, но­си в се­бе си тенденцията,


след из­вес­т­но вре­ме да пре­ми­не в будност. Ако се обър­нем към ед­но та­ко­ва дете, ко­ето е зас­ти­на­ло в сво­ите меч­ти и настроения, с по­мощ­та на сил­ни чувства, след из­вес­т­но вре­ме те от са­мо се­бе си ще се про­бу­дят под фор­ма­та на мисли.

Деца, ко­ито все още са уне­се­ни в сво­ите меч­та­ния и са до­ри твър­де ог­ра­ни­че­ни в своя чув­с­т­вен живот, ще Ви очу­дят със сил­на­та си воля. Не- съмнено, ако се за­мис­лим вър­ху те­зи неща, ще си обяс­ним дос­та от за­га­дъч­ни те про­яви в дет­с­ка­та възраст. При Вас чес­то пос­тъп­ват деца, ко­ито пра­вят впе­чат­ле­ние на ум­с­т­ве­но недоразвити. Вие чес­то сте склон­ни да взе­ма­те бър­зо­то решение: „Но то­ва де­те е недоразвито!" - и ако то­ва се пот­вър­ди от ме­то­ди­те на ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та психология, от „чудни- те" тес­то­ве за ,,па­ме­то­ви разстройства", с ко­ито днес раз­по­ла­гат всич­ки пси­хо­ло­ги­чес­ки лаборатории, яс­но е, че ще заявите: Детето е сла­бо­ум­но и се на­ла­га да пос­тъ­пи в учи­ли­ще за ум­с­т­ве­но изоставащи. Ако оба­че вър­ви­те по то­зи път, Вие ни­ко­га ня­ма да се до­кос­не­те до ис­тин­с­ка­та същ­ност на детето. Може би тък­мо детето, ко­ето из­п­ра­ща­те в по­мощ­но училище, един ден ще се про­яви ка­то под­чер­та­но во­ле­ва на­ту­ра и ще пре­вър­не сво­ята хо­ле­рич­ност в це­ле­ус­т­ре­ме­ни действия. Обаче за­се­га во­ля­та спи. И ако при ед­но та­ко­ва де­те мис­ле­не­то ще се про­бу­ди ед­ва по-късно, то тряб­ва да бъ­де въз­пи­та­ва­но по та­къв начин, че след вре­ме да мо­же да се про­яви ка­то са­мос­то­ятел­на и дейс­т­ве­на личност. Първо- начално та­ко­ва де­те из­г­леж­да на­ис­ти­на ка­то ум­с­т­ве­но недоразвито, но то­ва не е така. Ето защо, в по­доб­ни слу­чаи тряб­ва да про­явим съ­от­вет­ния усет и да про­бу­дим в не­го имен­но волята; с дру­ги думи: ние тряб­ва да се на­ме­сим в не­го­во­то будно, но всъщ­ност спя­що със­то­яние по та­къв на­чин - по­не­же все­ки сън но­си в се­бе си тен­ден­ци­ята да пре­ми­не в буд­ност -, че в по-къс­на въз­раст дейс­т­ви­тел­но да про­яви сво­ята мо­гъ­ща воля, ко­ято се­га е заг­лу­ше­на и по­тъ­на­ла в дъл­бок сън. При въз­пи­та­ни­ето на по­доб­но де­те уда­ре­ни­ето в ни­ка­къв слу­чай не би­ва да се пос­та­вя вър­ху не­го­ви­те поз­на­ва­тел­ни способности, а по въз­мож­ност прос­то да му втъл­пим неща, ко­ито сти­му­ли­рат волята; напр. да го подканим, до­ка­то говори, да из­вър­ш­ва и оп­ре­де­ле­ни движения. Вземете то­ва дете, из­ве­де­те го из­вън клас­на­та стая - за дру­ги­те де­ца то­зи ме­тод мо­же да е сму- щаващ, но за кон­к­рет­но­то де­те той е прос­то гра­ди­вен - и го накарайте, до­ка­то из­го­ва­ря да­де­но изречение, да съп­ро­вож­да вся­ка от­дел­на ду­ма с оп­ре­де­ле­но движение. Ето: Този (крачка) - чо­век (крачка) - е (крачка) - добър!

По то­зи на­чин Вие свър­з­ва­те во­ле­вия еле­мент с ин­те­лек­ту­ал­ни­те спо­соб­нос­ти и пос­те­пен­но сти­га­те до там, че при те­зи де­ца во­ля­та из­рас­т­ва до сфе­ра­та на мисленето. Изобщо, до ед­но ис­тин­с­ко поз­на­ние за ес­тес­т­во­то на на­ши­те въз­пи­та­тел­ни задачи, ние се приб­ли­жа­ва­ме ед­ва чрез
възгледа, спо­ред кой­то при буд­ния чо­век са на­ли­це раз­лич­ни сте­пе­ни на съзнание: будност, съ­ну­ва­не и дъл­бок сън, ли­шен от сънища.

Но се­га ид­ва ред на един друг въпрос: Какво е от­но­ше­ни­ето на чо­веш­кия „Аз" към те­зи раз­лич­ни сте­пе­ни на съз­нание? Най-лесно ще си от­го­во­ри­те на то­зи въпрос, ако взе­ме­те в съ­об­ра­же­ние не­ос­по­ри­мия факт, че всъщ­ност това, ко­ето на­ри­ча­ме „свят" или „Космос" е сбор от раз­лич­ни дейности. За нас те­зи дейнос­ти са ви­ди­ми в мно­го­об­раз­ни­те про­яв­ле­ния на еле­мен­тар­ни­те Същества и сили. Например жиз­не­на­та си­ла на етер­но­то тя­ло е нав­ся­къ­де око­ло нас. А меж­ду еле­мен­тар­ни­те си­ли и жиз­не­на­та си­ла е раз­по­ло­же­но всичко, ко­ето поражда, примерно, топ­ли­на­та и огъня. Замислете се само, че ние дейс­т­ви­тел­но сме пос­та­ве­ни всред ед­но обкръжение, къ­де­то огъ­нят пре­диз­вик­ва все­въз­мож­ни явления.

В оп­ре­де­ле­ни ге­ог­раф­с­ки области, нап­ри­мер в Южна Италия, е дос­та­тъч­но са­мо да за­па­ли­те лист хар­тия и в съ­щия миг от по­ри­те на Земята за­поч­ва да из­ли­за дим. Защо се по­лу­ча­ва това? Защото за­па­ле­на­та хар­тия и топ­ли­на­та раз­реж­дат въздуха, та­ка че силите, скри­ти до то­зи мо­мент под Земната повърхност, блик­ват на­го­ре и се про­явяват под фор­ма­та на дим­ни облаци. Този ек­с­пе­ри­мент мо­же да се пот­вър­ди от все­ки пътник, ми­на­ващ през окол­нос­ти­те на Неапол. Изтъквам гор­ния при­мер са­мо за да напомня, че при за­дъл­бо­че­но­то раз­г­леж­да­не на света, ние ви­на­ги сти­га­ме до извода: „Да, чо­ве­кът е пос­та­вен всред ед­но обкръжение, ко­ето от край до край е про­ник­на­то от ви­ди­ми и не­ви­ди­ми сили."

Но има и сили, ко­ито са по­-вис­ши от топлината. Те съ­що пул­си­рат в на­ше­то об­к­ръ­же­ние и - ка­то фи­зи­чес­ки чо­ве­ци - ние не­из­беж­но се свър­з­ва­ме с тях. Нашето фи­зи­чес­ко тя­ло е та­ка изградено, че ние но­сим в се­бе си те­зи сили, ма­кар и да не ги забелязваме.

Обаче ако на­ши­ят Аз - та­зи на­й-м­ла­да свръх­се­тив­на част на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во - бе­ше не­пос­ред­с­т­ве­но свър­за­на с те­зи кос­ми­чес­ки сили, ние ед­ва ли бих­ме мог­ли да се дви­жим сво­бод­но в зем­ния свят. Човешкият Аз не би мо­гъл из­ця­ло да се пос­ве­ти на окол­ния свят. Да, Азът тряб­ва да бъ­де предпазен; той не би­ва да се раз­ли­ва по всич­ки по­со­ки на Космоса. Наистина, един ден той ще се раз­вие до та­ка­ва степен, че ще мо­же да про­ник­ва в Космоса. Обаче за­се­га той не е в със­то­яние на вър­ши това. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо ние да пре­на­ся­ме на­шия на­пъл­но бу­ден Аз не нап­ра­во в ре­ал­ния свят, а са­мо в образите, има­щи от­но­ше­ние към то­зи свят. Ето за­що в на­ше­то мис­лов­но поз­на­ние ние раз­по­ла­га­ме са­мо с образи; нещо, ко­ето ве­че об­съ­дих­ме от ду­шев­на глед­на точка.

Нека се­га да об­съ­дим въп­ро­са от ду­хов­на глед­на точка. В мис­лов­но­то поз­на­ние ние бо­ра­вим с образи; и ние, чо­ве­ци­те - по­не в се­гаш­на­та си ево­лю­ци­он­на сте­пен - раз­по­ла­га­ме през пе­ри­ода от раж­да­не­то до смър­т­та не с ре­ал­ния Космос, а са­мо с об­ра­зи­те за Космоса. Да, на­ши­ят бу­ден


Аз раз­по­ла­га са­мо с образите. Ето защо, на­ми­рай­ки се в буд­но състоя- ние, ние тряб­ва на­й-­нап­ред да по­ро­дим в на­ше­то тя­ло имен­но об­ра­зи­те за Космоса; ед­ва пос­ле на­ши­ят Аз мо­же да си слу­жи с об­ра­зи­те и да жи­вее с тях.

Психолозите по­ла­гат не­имо­вер­ни усилия, за да обяс­нят връз­ки­те меж­ду тя­ло­то и душата. Те го­во­рят за „взаимодействие", за „пси­хо­фи­зи­чес­ки паралелизъм" и за още мно­го дру­ги неща. В ос­но­ва­та си, всич­ки те­зи оп­ре­де­ле­ния са оче­бий­но детински. Истинските про­це­си се свеж­дат до следното: Всяка сут­рин при събуждане, Азът про­ник­ва в тялото, оба­че не в не­го­ви­те фи­зи­чес­ки процеси, а в све­та на образите, ко­ито външ­ни­те въз­дейс­т­вия по­раж­дат в на­й-с­к­ри­ти­те дъл­би­ни на тялото. По то­зи на­чин Азът се свър­з­ва с мисленето.

При чув­с­т­ва­та не­ща­та не из­г­леж­дат така. Тук Азът про­ник­ва в са­мо­то тяло, не са­мо в образите. Ако оба­че то­ва про­ник­ва­не би се из­вър­ши­ло на­пъл­но съзнателно, то­га­ва ще­ше да нас­тъ­пи - раз­би­ра се, в ду­ше­вен сми­съл -бук­вал­но ед­но ду­шев­но изгаряне. Ако в об­лас­т­та на чувствата, с Вас би се слу­чи­ло същото, ко­ето ста­ва с Вас в хо­да на мисленето, т.е. ко­га­то с Азът про­ник­ва­те в по­ро­де­ни­те от тя­ло­то образи, то­га­ва Вие бук­вал­но бих­те из­го­ре­ли душевно. Вие прос­то не бих­те мог­ли да из­дър­жи­те това! Вие сте в със­то­яние да по­не­се­те то­ва про­ник­ва­не на Азът в сфе­ра­та на чувствата, са­мо сънувайки, т.е. в ед­на по­ни­же­на сте­пен на съзнанието. В това, ко­ето всъщ­ност се из­вър­ш­ва във Вашето тяло, до­ка­то се от­да­ва­те на чувствата, Вие мо­же­те да се спра­ви­те един­с­т­ве­но ако сънувате.

А това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в об­лас­т­та на волята, Вие мо­же­те да по­не­се­те един­с­т­ве­но спейки. За Вас би пред­с­тав­ля­ва­ло не­що ужасно, ако в обик­но­ве­ния жи­вот би тряб­ва­ло да взе­ма­те не­пос­ред­с­т­ве­но учас­тие в про­це­си­те на Вашата воля. Ако би тряб­ва­ло съз­на­тел­но да из­жи­ве­ете ве­щес­т­во­об­мен­ни­те процеси, чрез ко­ито хра­ни­тел­ните ве­щес­т­ва дос­та­вят не­об­хо­ди­ма­та енергия, за да ходите, Вие щях­те да бъ­де­те спо­ле­те­ни от на­й-с­ви­ре­па­та болка. За Вас е ис­тин­с­ко щастие, че не из­жи­вя­ва­те то­зи мо- мент, респективно, че го из­жи­вя­ва­те в спя­що състояние. Ако бях­те не спящи, а будни, Вие щях­те да из­пи­та­те ед­на ужас­на болка, въз­мож­но на­й-­го­ля­ма­та бол­ка на света. С дру­ги думи: про­буж­дай­ки се в на­ша­та воля, ние все пак тряб­ва да ос­та­вим ла­тент­на­та бол­ка в заг­лу­ша­ва­щи­те прег­ръд­ки на сън­но­то състояние.

И се­га Вие раз­би­ра­те за­що аз опис­вам три сте­пе­ни от жи­во­та на Азът в обик­но­ве­ния живот: пъл­на будност, будност, прид­ру­же­на от сънуване, и - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - спя­ща будност. Напълно буд­ни­ят Аз жи­вее в мис лов­но­то познание. Обаче там Азът жи­вее са­мо в образи, и ако в жи­во­та си меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та чо­ве­кът пре­неб­рег­не упражне-
нията, спо­ме­на­ти в мо­ята кни­га „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?", той ще ог­ра­ни­чи своето мис­ле­не един­с­т­ве­но в сфе­ра­та на образите.

При чувствата, Азът не е ве­че та­ка буден. Да, при чув­с­т­ва­та ние сме сънуващо-будни. И как впро­чем из­жи­вя­ва­ме про­яв­ле­ни­ята на то­ва меж­дин­но състояние? Ние ги из­жи­вя­ва­ме в та­ка на­ре­че­ни­те Инспирации, ин­с­пи­ри­ра­ни­те представи, не­съз­на­тел­но ин­с­пи­ри­ра­ни­те представи. Тук е ог­ни­ще­то на оне­зи сили, ко­ито бли­кат от чув­с­т­ва­та на твор­чес­ки­те на- тури, за да се из­диг­нат към об­лас­т­та на буд­но­то съзнание. Всичко се по­раж­да на­й-­нап­ред имен­но тук и то­ва се от­на­ся на­й-­ве­че за „хрумвания- та" на буд­ния човек, ко­ито впос­лед­с­т­вие ме­та­мор­фо­зи­рат в ед­ни или дру­ги образи.

Това, ко­ето в „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?" на­ри­чам Инспирации, са всъщ­ност про­яс­не­ни­те и на пъл­но осъз­на­ти изживява- ния, ко­ито все­ки чо­век има в об­лас­т­та на сво­ите чувства. И ко­га­то оп­ре­де­ле­ни хо­ра го­во­рят за сво­ите Инспирации, те фак­ти­чес­ки имат пред­вид това, ко­ето све­тът вла­га в тех­ния чув­с­т­вен жи­вот и ко­ето по си­ла­та на из­вес­т­ни тех­ни спо­соб­нос­ти се из­ди­га в об­лас­т­та на яс­но­то и буд­но съз- нание. Тези Инспирации, как­то и са­мото мис­лов­но съдържание, имат по съ­щес­т­во кос­ми­чес­ки произход. Обаче през пе­ри­ода меж­ду раж­да­не­то и смъртта, в не­съз­на­тел­ни­те Инспирации се от­ра­зя­ват та­ки­ва кос­ми­чес­ки процеси, ко­ито ние мо­жем да из­жи­ве­ем един­с­т­ве­но в сън­но състояние; в про­ти­вен слу­чай на­ши­ят Аз би бил из­пе­пе­лен в те­зи процеси, би бил задушен, бук­вал­но задушен.

Впрочем то­ва за­ду­ша­ва­не по­ня­ко­га нас­тъп­ва и при оп­ре­де­ле­ни аб­нор­м­ни състояния. Представете си, че съ­ну­ва­те ня­ка­къв кошмар, съп­ро­во­ден със задух. В то­зи слу­чай част от бо­лес­т­ни­те вза­имо­дейс­т­вия меж­ду Вас и външ­ния свят, меж­ду Вас и ат­мос­фер­ния въздух, прос­то се стре­мят да пре­рас­т­ват в не­що друго. Да, оба­че на­пи­рай­ки към Вашето Азово съз-
нание, те­зи про­це­си ня­мат об­ли­ка на ед­на нормална, а на ед­на абнормна, мъ­чи­тел­на представа: кошмарът! И ако чо­ве­кът из­жи­вя­ва­ше сво­ето ди­ша­не по на­пъл­но съз­на­те­лен начин, той ще­ше да из­жи­вя­ва вся­ко вдиш­ва­не и издишване, ся­каш се на­ми­ра в неп­ре­къс­нат задух, в неп­ре­къс­нат кошмар. Да, чо­ве­кът би „чувствувал" те­зи про­це­си ка­то ед­но неп­ре­къс­на­то изтезание. Ето за­що всич­ко то­ва е в из­вес­тен сми­съл при­тъ­пе­но и се из­жи­вя­ва не ка­то фи­зи­оло­ги­чес­ки процес, а под фор­ма­та на „чувст- во".

А процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в об­лас­т­та на во­ля­та - аз ве­че спо­ме­нах то­ва - би­ха би­ли съп­ро­вож­да­ни с ужас­на болка! На тре­то място, ще допълним: В сфе­ра­та на во­ле­ва­та активност, Азът спи. И тук, в със­то­яние на сил­но „по­нижено" съзнание, в спя­що съзнание, чо­ве­кът до­ла­вя не друго, а не­съз­на­тел­ни­те Интуиции. Да, чо­ве­кът неп­ре­къс­на­то има не- съз­на­тел­ни Интуиции; оба­че те са спо­та­ени там, в не­го­ва­та воля. В сво­ята во­ля чо­ве­кът спи. Ето защо, обик­но­ве­но той не дос­ти­га до сво­ите Интуиции; то­ва ста­ва са­мо в из­к­лю­чи­тел­ни и щас­т­ли­ви ми­го­ве от жи- вота.

В обик­но­ве­ния жи­вот на чо­ве­ка има не­що своеобразно. Всички ние доб­ре поз­на­ва­ме яс­но­то и буд­но съзнание, на чи­ито фон про­ти­ча мис­лов­на­та дейност. Тук ние се намираме, ако мо­га та­ка да се изразя, в на­й-с­вет­ла­та точ­ка на съзнанието. Размишлявайки за света, хо­ра­та чес­то заявя- ват: „Ето, се­га ние стиг­нах­ме до ня­как­ва интуиция!" Обаче в те­зи „инту- иции" се на­мес­ват из­к­лю­чи­тел­но не­яс­ни чув­с­т­ве­ни елементи, та­ка че ин­ту­ици­ите мо­гат да са верни, но мо­гат и да са край­но погрешни. И най-после, ко­га­то по­етът го­во­ри за сво­ите интуиции, той съв­сем не ги из­в­ли­ча от мястото, ко­ето хо­ра­та смя­тат за „огнище" на интуициите: ин­с­пи­ри­ра­ни­те представи, бли­ка­щи от не­го­вия чув­с­т­вен свят; не, той ги из­в­ли­ча от без­д­на­та на сво­ята спя­ща воля.

Който вник­ва в те­зи неща, той виж­да и дъл­бо­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти зад при­вид­но слу­чай­ни­те съ­би­тия от живота. Вземе­те нап­ри­мер вто­ра­та част от Гьотевия „Фауст" и се опи­тай­те да раз­бе­ре­те как са въз­ник­на­ли те­зи за­бе­ле­жи­тел­ни стихове. Гьоте бе­ше ве­че съв­сем стар, ко­га­то пи­ше­ше вто­ра­та част на своя „Фауст". На бю­ро­то сто­еше не­го­вия сек­ре­тар и за­пис­ва­ше това, ко­ето Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би тряб­ва­ло да пи­ше сам, ве­ро­ят­но ня­ма­ше да съ­чи­ни оне­зи за­бе­ле­жи­тел­ни мес­та от вто­ра­та част на „Фауст". Но ето че - дик­ту­вай­ки - той неп­ре­къс­на­то кра­чи нап­ред и на­зад из сво­ята мал­ка стая във Ваймар и несъмнено, то­ва рит­мич­но дви­же­ние е доп­ри­нес­ло твър­де мно­го за ця­ла­та кон­цеп­ция на „Фа- уст". Докато Гьоте уп­раж­ня­ва сво­ята не­съз­на­тел­на во­ля в ак­та на ходе- нето, не­що от не­го­ви­те Интуиции на­пи­ра на­вън и на­ми­ра из­раз в това, ко­ето ръ­ка­та на дру­гия пос­луш­но за­пис­ва на бе­лия лист.


Ако ис­ка­те да си пред­с­та­ви­те „Азът" и не­го­вия жи­вот във фи­зи­чес­ко­то тяло, за­мис­ле­те се вър­ху след­на­та схема:
I, В буд­но съз­на­ние - об­раз­но поз­на­ние

II. В съ­нищ­но съз­на­ние - ин­с­пи­ра­тив­ни чув­с­т­ва

III. В спя­що съз­на­ние - ин­ту­итив­на во­ля
Сега оба­че Вие ед­ва ли бих­те мог­ли да си обяс­ни­те за­що ин­ту­итив­но­то усещане, за ко­ето хо­ра­та говорят, про­ник­ва по­-лес­но до об­раз­но­то поз- нание, ха­рак­тер­но за всекидневието, от­кол­ко­то до ви­ди­мо по­-б­лиз­ки­те ин­с­пи­ра­тив­ни чувства. Нещата са още по­-наг­лед­ни в дол­на­та част на рисунката. Ако след­ва­ме по­со­ка­та на пър­ва­та стрелка, виж­да­ме как

образ­но­то поз­на­ние сли­за в об­лас­т­та на Инспирациите, за да се из­диг­не пос­ле от­но­во в об­лас­т­та на Интуициите (стрел­ка 2). Обаче познанието, обоз­на­че­но със стрел­ка 1, е всъщ­ност сли­за­не в тялото. Представете си още, че сте зас­та­на­ли някъде, на­пъл­но спокойни, от­да­де­ни на раз­миш­ле­ния за ви­ди­мия фи­зи­чес­ки свят. Сега Вие жи­ве­ете в свят от образи. Вси- чко, ко­ето ина­че Азът из­жи­вя­ва в представи, се­га по­тъ­ва в тялото, пър­во­на­чал­но в чувствата, а пос­ле във волята. Вие не до­ла­вя­те ни­то това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в чувствата, ни­то това, ко­ето ста­ва във волята. Едва ко­га­то за­поч­не­те да се движите, да хо­ди­те или да вър­ши­те нещо, Вие за­бе­ляз­ва­те на­й-­нап­ред волята, а не чувствата. Да, сли­зай­ки в тя­ло­то и из­ди­гай­ки се по по­со­ка на стрел­ка 2, ин­ту­итив­на­та во­ля е по­-б­лиз­ко до об­раз­но­то съзнание, от­кол­ко­то до съ­нищ­ни­те ин­с­пи­ра­тив­ни чувства. Ето за­що хо­ра­та чес­то казват, че имат ня­как­ва смътна, не­оп­ре­де­ле­на интуи- ция.

Не би­ва да се смес­ва това, ко­ето на­ри­чам „Интуиция" в мо­ята кни­га „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?" с по­вър­х­нос­т­ни­те ин­ту­иции на обик­но­ве­но­то съзнание.
Сега Вие се доб­ли­жа­ва­те до ис­тин­с­кия об­раз на чо­веш­ко­то тяло. Пред- ставете си за миг, че хо­ди­те и на­ред с то­ва наб­лю­да­ва­те света. Но пред­с­та­ве­те си още, че не дол­на­та част на тя­ло­то Ви раз­по­ла­га с крака, а гла­ва­та и че тя е, ко­ято би тряб­ва­ло да си слу­жи с тях. В то­зи слу­чай Ва- шите съ­зер­ца­ния и Вашата во­ля би­ха се сле­ли в ед­но цяло, а ре­зул­та­тът би бил следния: Вие бих­те мог­ли да хо­ди­те са­мо спящи. Доколкото гла­ва­та Ви е пос­та­ве­на на раменете, тя се кре­пи и но­си от ця­ло­то тяло; тя е в по­кой до­ри и ко­га­то се дви­жи­те с ос­та­на­ли­те час­ти на Вашето тяло. И гла­ва­та тряб­ва да е в покой; в про­ти­вен слу­чай тя не би мог­ла да бъ­де ор­ган на мисленето. Тя тряб­ва да бъ­де из­т­ръг­на­та от спя­ща­та воля, за­що­то в мига, ко­га­то я при­ве­де­те в движение, ко­га­то сму­ти­те ней­но­то от­но­си­тел­но спокойствие, тя вед­на­га би из­пад­на­ла в сън. Тя пре­дос­та­вя во­ле­ва­та ак­тив­ност на тялото, а са­ма­та тя, главата, оби­та­ва тя­ло­то и жи­вее в него, ся­каш се намира, ако мо­га та­ка да кажа, в един дви­жещ се файтон, ка­то се ос­та­вя да бъ­де раз­хож­да­на от него. Единствено бла­го­да­ре­ние на това, че гла­ва­та се ос­тавя да бъ­де но­се­на от тя­ло­то - и про­явя­ва сво­ята ак­тив­ност в ус­ло­ви­ята на външ­но спо­койс­т­вие и не­под­виж­ност -, чо­ве­кът е бу­ден и мо­же да пред­п­ри­ема сво­ите во­ле­ви действия. Вярна пред­с­та­ва за об­ра­за на чо­веш­ко­то тя­ло се пос­ти­га са­мо с по­мощ­та на по­доб­ни ду­хов­но­на­уч­ни съзерцания.


Каталог: sites -> default -> files
files -> І бөлім. Кәсіпкерліктің мәні, мазмұны
files -> Програмаллау технологиясының көмегімен Internet дүкен құру
files -> Интернет арқылы сот ісі бойынша ақпаратты қалай алуға болады?
files -> 6М070600 –«Геология және пайдалы қазба кенорындарын барлау» 1 «Пайдалы қазба кенорындарын іздеу және барлау»
files -> Регламенті Негізгі ұғымдар Осы «Спорт құрылыстарына санаттар беру»
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> Қазақстан Республикасы Денсаулық сақтау Және әлеуметтік даму министрлігі
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> 2014 – 2018 жылдарға арналған стратегиялық жоспары
files -> Қызылорда облысының 2015 жылғЫ Әлеуметтік-экономикалық даму нәтижелері


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет