Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет17/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

перманентният назор и тоталният контрол над всичко и всички в държавата 
са иманентни референции на всички тоталитарни режими без изключение! С по-
добни дискурси Л. фон Щайн явно или дискретно критикува либерализма с не-
говата тотална отдаденост, или посветеност на личността като най-важна фигу-
ра в обществения и държавния живот. Не случайно видният мислител е катего-
ричен в преценката си, че „за съжаление, в края на краищата винаги се оказва, 
че идеите за човешката свобода и равенството, основани само върху понятието 
за личността, или въобще не водят към нищо, или са имали само мимолетно 
значение. Така както личността не може да съществува абстрактно, т.е. извън 
отношенията й към природата и имуществения живот, така и порядъкът на чо-
вешкото общежитие, а и, следователно, изменението на дадени форми на този 
порядък не могат да бъдат осъществени с помощта само на отвлечено поня-
тие“
30
. За да съществува реално, а не илюзорно или формално, личността, спо-
ред Лоренц фон Щайн, се нуждае фатално само от едно-единствено условие, 
което фактически определя нейната истинска роля и значимост в държавата и 
обществото - притежаваната от нея частна собственост. Всичко, което лич-
ността е, или може да бъде, се измерва единствено чрез нейния собственически, 
имуществен статус. Но подобна опция твърде много напомня на знаменитите 
анализи на Карл Маркс за смисъла и ролята на парите в буржоазното общество 
като универсален еквивалент на всичко. Затова и човекът струва толкова, колко-
то пари притежава. Но при Лоренц фон Щайн различното е в позитивната оцен-
ка на тази парадигма, за разлика от мисълта на Карл Маркс, която определено е 
негативно критична към предназначението на парите, а и на тяхното влияние над 
човешката личност. А тук е времето, но и мястото, непременно, да отбележа, че 
двамата са се познавали много добре, че са следяли творческото си развитие, 
че всеки от тях е проучвал творбите на другия, и, най-сетне, че не са криели мне-
нието си за тях, което, очаквано, винаги е било взаимно, пък и остро критично
Фон Щайн е непоклатим в убеждението си, че обществените условия не 
могат да бъдат изменени от външна сила, защото последната е зависима от, а и 
дори подчинена на Собствеността в същата мяра, както и личността. Затова най-
висшето, което такава сила може да направи, е насилствено да притисне лич-
ността, принадлежаща към съответна класа. А в такива ситуации е възможно да 
30
Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года. Томъ первый. Перевод с второго 
немецкого издания. СПб., 1872, с. LХⅤⅠ.


43 
се случи така, че физическият авторитет на нисшите класи временно да приеме 
такива размери, че тези класи насилствено да завладеят цялата налично съще-
ствуваща частна собственост. Но това, което никога не бива да се случи незави-
симо от подобни развои в историята, е, че въпреки, че за известно време тези 
класи са на върха на държавата и обществото, те не са способни да заличат на-
пълно и завинаги фактите на господството и собствеността, произтичаща от това 
господство. Единственото, което може да стане при такива радикални обрати, е 
да се сменят лицата по върховете, но не и системата, фундаментите й, които са 
фатално обвързани със и тотално посветени на собствеността и господството. 
Така старите противоречия ще си останат, а няма да бъдат сериозно ограничени, 
разрешени или напълно премахнати. Затова при такива крути обрати в историята 
няма каквито и да са причини, или солидни основания хората да се надяват на 
прогресивно обществено-историческо развитие. Тъй като присвояването на чуж-
дата собственост най-често се извършва с насилия, то не може да бъде клафи-
цирано другояче освен като престъпление, а в качеството си на такова следва 
да бъде наказвано именно като престъпление. А от тази гледна точка, притежа-
ващите собствеността класи са в правото си да предприемат нужните предохра-
нителни мерки срещу евентуални покушения над тяхната собственост, както и да 
наказват изпреварващо, но пък и „основателно“ застрашаващите ги класи.
31
Публичното и умишленото оприличаване на протестиращите, бунтуващи-
те се и революционно действащите лица и групи/класи като престъпници също 
не е творческо прозрение и авторски откритие на Л. фон Щайн. В този аспект той 
върви по много стари, а пък и твърде добре познати, отъпкани следи в История-
та, а и в политическата теория, които определено са и твърде преднамерени.
Общо взето, в историята на политиката (като цяло) добре се познава, но и 
мащабно използва един трилик ипостас на стигматизиране на размирниците, 
бунтовниците, метежниците и революционерите като психопати, престъпници и 
антихристи; в някои по-усъвършенствани негови модалности той е хибриден, т. 
е. микс от странностите и опасните наклонности на тези чудовища за властта. А 
като благовъзпитан и благоразумен аристократ Л. фон Щайн не може да си поз-
воли лукса да прибегне до „екстрите“ и услугите на цялата тази „света троица“, 
вместо което предпочита да заложи най-вече на престъпната версия, макар че 
31
Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года.., с. LХⅤⅠ. 


44 
дискретно нейното присъствие и действие индуцира за проява и на други версии. 
В този контекст трябва да се отбележи, че подобни стигматизации на револю-
ционерите съвсем не са някаква архаика, нито че са отдавна или напълно забра-
вени експонати от огромните колекции в Музея на Историята, а че са нещо съв-
сем реално, актуално пулсиращо и освен това практически целево, инструмен-
тално и манипулативно твърде отдавна и много добре ползвано от враговете на 
Революцията, в т.ч. също и днес - в нашето преломно историческо съвремие.
32
Онова, което директно ни казва Л. фон Щайн, е, че собствеността и гос-
подството, базирано върху нея, са извечни, но и вечни спътници на историята 
на човечеството, поради което никой, а и нищо не може да ги отстрани от нея. 
Заедно с това обаче, той постулира, че единствено собствеността може да е или 
е в основата на всеки реален прогрес в която и да е жизнена сфера. И, третото 
много важно нещо, което фон Щайн отчетливо ни посочва, е, че щом собстве-
ността е над всички друго, то и законността в държавата и обществото трябва 
непременно да я обслужва и исторически, а и всекидневно да я гарантира. Но 
той изобщо не може да предположи или допусне, че ще дойдат исторически таки-
ва времена, обществени реалности и научно-теоретически концепции, които ще 
произнесат даже и публична „смъртна присъда“ на властта и нейните разнооб-
разни модалности, в т.ч. и над господството на едни спрямо други лица/групи.
33
Подобна опция радикално „преформатира“ смисъла, визията, ролята и 
значе-нието на правовата държава, която - в унисон с такава парадигма, - вече 
трябва да служи (в най-дълбоките си пластове и функционални предназначения) 
не на Справедливостта, а на Частната собственост. А на всеки нормално раз-
съдлив и морално почтен човек е банално известно, че там и тогава, където и 
когото се оформят някакви съперничества между Справедливостта и Собст-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет