50
лизъм е определено морално амортизирано и реално изцяло банкрутирало в ка-
чеството му на солидна научно-теоретическа опция, която трябва да се ползва.
В крайна сметка, немският мислител предлага версия на Историята, която
е заложничка на Собствеността и Господството, или без която реалната История
е практически невъзможна и безсмислена. И след като притежаващите собстве-
ността класи трябва завинаги да осигурят нейната наличност, то няма как да си
представим История, в която собствеността да не играе
главна роля, нито такава
без
господство в нея, което е обусловено от властта на
имането. От тази гледна
точка проблемите и дилемите, които по-късно ще залеят, или взривят демокра-
тичните мислители, опитващи се да намерят оптималното решение на дилемата
за човека
да има или
да бъде, се оказват непотребни, безсмислени, тъй като фон
Щайн вече се е произнесъл: човек може
да бъде нещо само ако
има нещо, т.е.
ако притежава собственост, иначе той е
нищо. Това е истинският код на теорията
му, в която Собствеността е в основата на всичко и на всички. В такава концеп-
туална панорама или кординатна система няма абсолютно никакво място, роля
и значение за нравствените ценности, принципи и идеали, а моралът, както доб-
ре знаем, е фундаментална величина за всяка истинска консервативна теория.
Заради собствеността Л. фон Щайн очевадно и директно взривява фундамен-
тите на консерватизма, лишавайки го от екстрите и услугите на моралните фак-
тори. Защото за
общочовешката нравственост собствеността не е от голямо
значение, нито господството следва да бъде представяно или прославяно като
вечно. А освен това непрекъснато вълнуващият фон Щайн проблем - възможно
или е общество, което да не приема, но и да предотвратява убийствата, - също
не е негово персонално, или творческо откритие.
Защото този въпрос има не
само изключително дълга историческа биография, но и перспективно бъдеще в
идните времена.
40
Но какво, обаче, може да се случи, или да стане, ако частната
собственост бъде исторически публично символно развенчана и практически
екзекутирана? И какво би се осъществило, когато господството на едни над други
хора е лишено от най-фаталната и здравата си основа - частната собственост?
И дали изплувалото над историческия хоризонт на нашата преломна съвремен-
ност, а и очевадно доказалото своите предимства виртуално/дигитално господ-
ство е нереално, а пък и незначително за човешките съдби от гледна точка на
40
Виж подр.:
Пейдж, Г. Общество без убийства - возможно ли это? М.-СП., изд. СПбУ, 2005.
51
опцията на фон Щайн, който ва банк залага единствено и винаги на частната
собственост. Това са сложни, но и трудни, нерешими от парадигмите на немския
мислител, въпроси, тъй като най-важният от неговите елементи е вече извън об-
ращение, а
именно, че господството е валидно само на основата на частната
собственост, или че тя не може да съществува никъде/никога без „екстрите“ му.
На практика се оказва, че визията на Л. фон Щайн за консервативния со-
циализъм, изграден върху непоклатимите фундаменти на частната собственост
и господството, а и която пледира, че е установила неотменим и вечен монопол
във и над Времето, понеже собствеността и господството са
афиширани като
вечни, реално не само, че не е вечна, а - на всичко отгоре, - е и смъртна, понеже
днешните обществено-исторически реалности, но и теоретически визии от края
на ХХ и първите десетилетия на ⅩⅪ век залагат вече на съвършено други
козове, обявяващи мисията на частната собственост за сериозно девалвирала и
смислово банкрутирала, поради което трябва да бъде „извадена от оборот“, но и
заменена от по-съвременни и исторически гарантирани
собственически опции.
Анализирайки благоприятните или - обратното, - гибелните варианти, но и
последици за
държавата, обществото и нацията,
спотаени във взривоопасния
потенциал на собствеността и класовите противоречия, конфликти и съперниче-
ства, потомственият немски аристократ неминуемо стига и до печалния извод за
неотвратимостта от избухването на класови, по-точно пролетарски, бунтове и ре-
волюции. Според него установените и възпроизвеждащи се в буржоазното обще-
ство и в господстващия в него начин на производство класови отношения неиз-
бежно създават фатални предпоставки и условия, ескалират и мултиплицират
шансовете за подобни трагични развръзки на класовите борби. Затова и Л. фон
Щайн е твърдо убеден, че е въпрос само на известно време класовото осъзна-
ване на пролетариата и неговата разностранна мобилизация и активизация, кои-
то да нанесат фатални удари на държавната и обществената системи. А в мрака
на дъното на подобни ужасни и сякаш неотвратими исторически сценарии стоят
левите идеи и политически, синдикални и други организации, но преди всичко
марксистката
революционна теория, идеология и практика, с техните взриво-
опасни пагубни ефекти и последици за капиталистическата държавност, за
буржоазното общество и нацията, която исторически живее в такива реалности.
Именно тези идеи, структури, теории и идеологии следва да бъдат своевремен-
но, мащабно, разностранно възпрени, ограничени, отслабени, а и поставени под
52
системен надзор и последователен контрол, не даващи им каквито и да било -
реални, или илюзорни, съмнителни или сигурни - възможности да се развихрят
свободно и напълно, или да хвърлят държавата, обществото и нацията в извън-
редно тежки, понякога дори гибелни противоречия, конфликти, класови съперни-
чества и самоубийствени борби, от които Л. фон Щайн панически се страхува.
Единствената панацея от този гибелен сценарий фон Щайн вижда в ради-
калната и цялостна трансформация на държавата, която от фатално и брато-
убийствено оръдие на частните интереси на имащите собствеността и завладе-
лите кормилата на властта непременно трябва да се превърне в общовалидно
приет, социално одобрен и трайно следван властови инструмент, който да е пос-
ветен на защитата и обективната, а не привидната реализация на
общи интере-
Достарыңызбен бөлісу: