Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| разделението на властите. То, според визията на Л. фон
Щайн, включва само два типа власти - законодателната и изпълнителната, - като в последната се оказва съдебната, която в либералните визии е самостоя- телна. Изпълнителната власт, описвана и препоръчвана от фон Щайн, е не само дифузно, но и тотално разпръсната, а и действаща във всички сфери на живота на държавата. Затова няма или не бива да има такава (жизнена, или социална) област, която да е имунизирана против, нежелаеща и даже неспособна да има съпрокосновения и взаимодействия с разнородните, а и многобройни институции на държавността. От тази гледна точка, не е изненадваща диференциацията на изпълнителната власт, лансирана, а и отстоявана категорично от видния немски аристократ. Тя включва разпоредителна и принудителна властово-институцио- нална системи, които реално трябва да осъществяват контрол и регулация над административното право. В нейно разпореждане и подчинение трябва да бъде съдебната система, която, обаче, не бива да е автономна, каквато визия, или 39 функционален прерогатив й вменяват - едва ли не дори и задължително, - раз- личните представители на фамилията на либералните идеологии, но и партии. Лоренц фон Щайн определено вижда и оценяваа ролята и значението на обществото и държавността в коренно различни, даже обратни на популярните идеологически визионерства. Ако, според неговите убеждения и твърдения, ми- сията на държавата, съгласно емблематичните постулати или сакралните пара- дигми на либерализма, е да извоюва и гарантира правата и свободите на хората чрез налагане на волята на обществото над тази на държавата, то за видния немски аристократ формулата на спасението и историческата перспективност е точно с обратната бленда: не обществото, а единствено държавата е способна, но и длъжна да отвоюва погубените, или потисканите, ограничаваните права и свободи на хората, при това и винаги за сметка на известно (задължително) ог- раничаване на произволите в и на безнаказаните действия на обществото, които представляват сериозни заплахи, понякога даже смъртен риск за държавността. Подобен контекст на описание и тълкувание на исторически оптималното решаване на драматичния и сложен въпрос за човешките права и свободи не е чистокръвно авторско постижение или творческо прозрение на Л. фон Щайн. Той е плод на оригиналното му преформатиране на идеите на друг виден гер-мански мислител - юрист, историк и политик - Карл фон Роттек, който преди него постулира, а и солидно обосновава необходимостта и полезността от генерална цел на държавата, която да не бъде ирелевантна към въпросите и колизиите на правата и свободите. Именно върху тази фундаментално значима идея Л. фон Щайн гради и своята визия за „социалната държава“. Ето защо, според него, со- циалната държава трябва да формира, легитимира, гарантира и оползотвори възможностите за абсолютно равенство в правата и свободите на хората, про- излизащи от или свързани с различни социални класи, но и за многостранното ( публично и частно) проявление на качествата на индивидите, благодарение на властовите логики, техники, практики и институции на държавния организъм, кой- то трябва да стои по-високо от всичко останало в социума. А съмненията или подозренията си към съвременните му версии на гражданското право той базира на предпоставката или довода, че това право е завоалирана форма и меркан- тилно средство за възпроизводство на определени типове на политическа ико- номия, които, обаче, са жизнено необходими и властово ценни за някои класи. 40 За разлика от либералната идеология, тотално и приоритетно залагаща на правата и свободите на индивида, но пренебрегваща, омаловажаваща, или даже напълно отричаща в нейния краен - неолиберален - вариант класите, съб- лазнителната консервативно-социалистическа визия на Лоренц фон Щайн про- кламира и осигурява благополучно бъдеще на личността единствено в рамките на класовото посредничество и споразумяване, в социална хармония, която е предпоставена и здраво гарантирана от класово осъзнаване и прилежно следва- не на идеология, която е, или трябва да бъде солидно базирана на, а също и добре импрегнирана от консервативните ценности, приципи и идеали, в които жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|