Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| Първородният или смъртоносният грях на Републиката на свободните
граждани е, че въздига на пиедестала на общественото признание и на трона на властта Гражданското общество, налагащо волята си над тази на Държавата - нещо, с което никога и никъде Консерватизмът не би се съгласил и споразумял. Затова историята или еволюцията на политическите идеологии залага, най-об- що, на две генерални опции. Едната опция е Държавата да зависи от, а и да слу- жи на Обществото; другата - Обществото да е изцяло зависимо от, или даже не- що повече - да е вечно зависимо от и длъжно за благодеянията на Държавата. В крайна сметка, историческият дуализъм между държавата и обществото винаги е създавал твърде сериозни проблеми, даже и особено тежки колизии. И неслучайно П. Козловски определя Лоренц фон Щайн като ярък и несъмнен апо- логет на държавата, страстен поклоник на визията, че тя следва да бъде и на- пълно независима от властта, настроенията и нагласите на обществото. 27 По та- зи причина идейната опция на фон Щайн, че народът/обществото трябва да има свое значимо участие в държавните дела, следва да не се разглежда като еле- ментарно и дори огледално възпроизводство на тривиалната парадигма за пред- ставителство на народа/обществото в институциите и властите на държавата, а единствено като неотменно задължение на държавните власти да наблюдават, 27 Виж подр.: Козловски, П. Общество и государство: неизбежный дуализм. М., Республика, 1998. 37 следят, отчитат и „обличат“ в съответни (законови, нормативни, или други прав- ни) „одежди“ народните желания, искания, вълнения, които да се превръщат в съдържателна и доста значима част от държавната социална политика. Защото, според Л. фон Щайн, това е единственият път, а и начин народните маси да не бъдат провокирани, или насочени към принудителни действия, чрез които могат да подкопаят автономността, независимостта, сигурността, стабилността и авто- ритета на държавните власти. Затова и Революцията е табу, или трябва да се определя даже като вечен и смъртен враг за консервативния социализъм. Но в този деликатен контест пътеводната звезда на идейните опиции на фон Щайн доста сериозно се отдалечава, отчуждава и дори контрастно, макар и дискретно, противопоставя на страстното визионерство на Жан-Жак Русо, чиято обща воля е присъща на свободните граждани на републиканската държава. За Щайн, оба- че, приоритетната роля и безалтернативната значимост на индивидуалната роля и личния интерес, страстно и неотстъпно прокламирани във всички либерални визии, представляват извънредно сериозни или даже пагубни възможности, за- плахи и опасности за държавността, а чрез това и за националния интегритет. И е твърде странно, че тези свои колосални и непреодолими опасения той не от- нася също и към възможностите, или реалностите те да се окажат присъщи и на дейността на монархическата особа, дори ако тя е със статут на конституционна и социално-ориентирана коронована глава на държавата, обществото и народа, нацията. А такава представа съдържа вече в своите ценностни „дебри“ и едно фрапиращо противоречие, което се отнася до умишленото приписване на нега- тивни, опасни и зловредни характеристики на определени идеологически фами- лии (или партийни субекти), но и, същевременно, на тяхното съзнателно прикри- ване, или премълчаване у други такива, които, обаче, трябва да се представят на масовите аудитории в доста по-привлекателни, или даже в илюзорни форми. Умишлено фаворизираният статут на индивидуалните свободи и права, както предпочитанието или толерирането на личните интереси пред класовите и обществените, каквито опции рекламира и практически налага либералното кре- до, се оказват опасни и зловредни за държавата и нацията, защото пораждат и утвърждават всевъзможни социални несправедливости и неравенства, които, на свой ред, постоянно затрудняват нормалното функциониране на държавата. За- това единственото реално спасение от такива антиномии и съперничества е в радикалното преобръщане на властовата пирамида, на върха на която следва 38 да бъде не гражданското общество, а държавата, контролираща и грижещата се за своите поданици, за което те са длъжни да й се отблагодаряват по съответен ред. Именно затова Лоренц фон Щайн слага на мястото на либералната държа- ва конституционната социално-ориентирана и ангажирана монархическа дър- жава, която е единствено готова и способна, според неговите убеждения, да бъ- де не само съпричастна, а и съучастна с проблемите и колизиите на хората. Тази политическа и идеологическа конфигурация единствено, според него, има реал- ни знания, умения, способности и, най-вече, желания, а и механизми да се погри- жи за своите поданици, като им гарантира нормален и перспективен живот. В то- зи специфичен ракурс на описание и тълкувание на мисията на държавата фон Щайн развива доводите и аргументите си, според които законодателната власт в нея трябва да бъде символ и въплъщение на самоопределението на волята на държавата, а не на тази на гражданското общество, както традиционно постули- рат либералните визии. Мощта, стабилността, авторитетът и перспективността на Държавата трябва да са над или преди всичко - в отличие на либералното символ-верую, което винаги залага на обратна формула, т.е. че Обществото е приоритетната величина. Затова и, според Лоренц фон Щайн, волята на Държа- вата следва да се описва, възприема и преживява като неимоверно много по- ценна и доста по-значима от тази, която принадлежи на гражданското Общество. А такава властова конфигурация вече предпоставя и доста по-различна теория, но и прагматика за жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|