Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет22/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

континюитет във времето и в приемствеността, съхранението и репродукцията 
на сакралните традиции и пр. е напълно в контекста на генералната парадигма-
тика на всяка консервативна теория, доктрина, идеология. Но той е и дискретно 
оръжие срещу опасните склонности и „забежки“ на либералните или на социа-
листическите/комунистическите/анархистическите идейни визионерства, които 


55 
много повече държат на разривите, динамиките, или прогреса, отколкото на рев-
ностното производство и възпроизводство на консервативните наследства.
Прокламацията и обосновката на такава съблазнителна и атрактивна ви-
зия неизбежно изисква отговорът и на един друг съдбовен въпрос - какво трябва 
да е устройството на държавата-обител на желаната социална хармония. По съ-
щество, Лоренц фон Щайн за сетен път ни връща в териториите на добре 
познатата тема от отшумялата история, стигаща чак до изворите си в епохата на 
Античността, за това кои от формите и начините на управление на държавата е 
най-полезна - монархията, аристокрацията, демокрацията, охлокрацията и пр. с 
всичките им разновидности, които политическата теория и история „сервират“ в 
огромно изобилие, а и по протежение на различни исторически епохи, периоди.
В добре позната (от други автори, творили в различни епохи, цивилизации, 
култури и общества) стилистика фон Щайн разкрива и оценява плюсовете и ми-
нусите на всяка една от версиите, калкулирайки техните шансове и способности 
да прокрамират и реализират (на практика) визията за социалната хармония. 
Теоретическият му взор и научният му анализ последователно минават през от-
делните варианти, за да произнесат накрая и полагащата им се тежка присъда. 
Нито абсолютната монархия, нито демократичната република, нито охлократич-
ната диктатура или произволът на масите са годни и способни, според неговото 
меродавно и далновидно мнение, да гарантират твърдо социалната хармония. 
Единствената форма на управление, а и на устройство на държавата, която той 
счита за исторически перспективна и стабилно осигуряваща практическото реа-
лизиране на страстно бленуваната от него социалната хармония, е конституци-
онната монархия, имаща добре изградено и стабилно функциониращо разделе-
ние на властите, което е способно оптимално, а и сигурно да предотвратява ве-
роятни заплахи, опасности и вреди за държавата, обществото и нацията. Изис-
кването за наличие и ефективно публично действие на парламентарната сис-
тема гарантира „народното представителство“, изборност и мандатност на вла-
стниците, свободите и правата на поданиците, както и автономността й от дру-
гите власти - изпълнителната и съдебната, и т.н. А висшата цел или общова-
лидно приетата кауза на властовите апарати в държавата и обществото е да се 
поставят, но и решават такива социално-значими проблеми, които отговарят на 
интересите и ценностно-нормативните основи на социума и нацията. Тези деба-
ти и властови операции следва да са интимно посветени на две фатални те-


56 
леологии - една, която е ангажирана с реализация на необходимата социална 
кохезия, на обединението и единението на обществото и нацията, и друга, която 
гарантира своевременно, мащабно и оптимално редуциране, или даже елими-
ниране на гибелните за държавността идейни визии, идеологии и организации, 
под които основно трябва да се различават тези от левия партийно-политически 
спектър. Единствено практическата и то максимална реализация на тези две те-
леологии е способна, по мнението на Л. фон Щайн, напълно да гарантира исто-
рическото съществуване, а и бъдеще на капиталистическата обществена систе-
ма, на господстващия в нея начин на производство, на политическата, икономи-
ческата и културната инфраструктура на държавата и обществото, която е бази-
рана върху частната собственост и класовото разделение, но не и противопоста-
вяне в и на обществото. Следователно иде реч за такъв вид господство в дър-
жавата и обществото, който да не провокира сериозни, още повече гибелни за 
системата недоволства, противоречия, конфликти или ексцесии от страна на ли-
шените от собственост и господство индивиди, или, още по-точно, съсловия и 
даже класи. Но, за да се осъществят ефективно тези две генерални телеологии, 
според фон Щайн, е фатално необходимо да се създадат редица предпоставки, 
условия, институции, властови логики, техники и практики, чрез които да е реално 
възможно и постижимо социалното хармонизиране; т. е. Държавата (с нейните 
разнородни и многобройни институции) да бъде непременно социално ориенти-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет