53
телно и всеотдайно да се грижи за своя народ, да ограничава и даже отстранява
произволите, несправедливостите и неравенствата, които притежаващите голя-
ма собственост и обвързаната с нея власт слоеве могат да, или реално оказват
върху препитаващите се с наемен труд индивиди, слоеве, класи. И съвсем не е
случаен фактът, че значителна част от лоялните към монархията идеи на Лоренц
фон Щайн биват радушно възприети, а пък и мащабно
вкарани в практически
оборот при някои от важните реформаторски иновации на Ото фон Бисмарк.
Ако внимателно се взрем и по-надълбоко замислим, ще установим, че в
опцията на фон Щайн присъства един много важен рефрен, който и в
нашата
смутна и преломна обществено-историческа съвременност отново се превръща
в моден шлагер. Става дума за доста натрапчиво присъстващата, а и всекиднев-
но перфидно, или директно експлоатираната от новите елити на различни видо-
ве партийно-политически фамилии опция, че
нормализацията и прогресивното
развитие на управлението на държавата и обществото са реално постижими
само ако на „кормилото“ на властта застанат много богати персонажи, или типа-
жи, които са достатъчно задоволени, че да разчитат на корупцията, или на бру-
талните грабежи на държавно и обществено богатство, но пък са и, успоредно с
това, длъжни най-съзнателно и отговорно да се грижат за своя народ. А подобна
опция никак не е чужда и на немалко леви - възродени или сътворени в годините
на злополучния демократичен преход - партийни формации. Не бива да забра-
вяме, че този рефрен години наред се „въртеше като грамофонна плоча“ дори в
средите на БСП, доколкото беше използван като аргумент от страна на някои от
нейните представители в новата, а и самозвана политическа класа. В този ракурс
може да се и отстоява тезата, че опцията на консервативния социализъм вече е
пребивала, макар в непълен вид и с кристално очертан образ в битийността и
идеологическата визия на някои
- нови леви - партийни елити, които страстно
пледираха за
наложителни изменения в и на социалните представи, нагласи и
оценки за имуществения статус на хората в новото общество.
Едва ли е необходимо да отбелязвам, че подобни казуси, а и становища,
изискващи
радикална промяна в отношението към собствеността, днес са без-
спорни символи и въплъщения на отдалечаването и отчуждаването на идейните
парадигми и на свещените завети, върху фундаментите на които е родена, а и
осъществявала своя - противоречив и много сложен - исторически път и БСП.
Нещо повече: те са най-ясно и безспорно доказателство за
сбогуването на ре-
54
дица представители от няколкото поредни елитни
вълни в БСП с теорията и
идеологията на марксизма, по-точно, с неговата иманентна противопоставеност
към частната собственост и на различни форми и средства за господство и ко-
релацията му със собствеността.
Лансираната и прокламираната от фон Щайн социална хармония се гра-
ди върху фундамента на известни мащабни промени и трансформации най-вече
в съзнанието на класите, в тяхната психика и духовно-моралното им „прераж-
дане“ в нещо различно от исторически познатото и свързаното с класовите про-
тивостояния. В практическата й реализация не бива да
се стига никога до ис-
торически вече познатите от миналото класови смъртни присъди и публични ек-
зекуции, които да ознаменуват и гарантират „смяната на караула“ във властовите
институции и кадрови състави на съответната държава, а и на нейното общество.
Дискретната цел на подобна (кардинална) обществено-държавна транс-
формация на фон Щайн се разкрива мащабно в неговия императив държавата
да се превърне в институционално-властови фактор и механизъм, който трябва
да бъде солидно отдалечен, противопоставен на класовите интереси и афекти.
Успоредно с преследването и реализацията на тази заветна цел обаче, държа-
вата не бива да бъда тотално ограничавана, притеснявана и омаломощавана.
Точно обратно, - тя следва да бъде всячески подкрепяна, одобрявана, подсил-
вана и енергично насърчавана в своите видими и незрими властови действия,
които обаче са посветени на осъществяването на социалната хармония в нея.
Ето защо в противовес на визията за слабата държава, или за държавата „нощен
пазач“, ревностно прокламирана и всячески отстоявана от либерализма, или на
исторически осъдената на неизбежна смърт от марксизма държава, фон Щайн
лансира изкусителна визия за
силната и дълготрайна държава, в органиката на
която няма пропасти между минало, настояще и бъдеще, а има последовател-
ност, взаимодействие и жива приемственост, стабилно гарантиращи социалната
хармония между класите, социалните слоеве и различните елити. А този солиден
Достарыңызбен бөлісу: