Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
глава, или чело, и превит в задължителен реверанс гръбнак пред „Величието“. В крайна сметка, йерархично разпределените държави и общества никога и никъде не толерират своеволията или капризите на поданиците си да гледат не както трябва към „върховете“. А консервативният социализъм е особена държавно-об- ществена система, имаща резервирана йерархична пирамидална структура, коя- то трябва и много ревностно, но пък и стриктно, безпрекословно да се спазва.) От тази гледна точка, крайната телеология или фундаменталният принцип на функционирането на всяко общество не е посветена на възвишеното и хармо- нично развитие, или на предоставянето на много и реални свободи и права на всички негови членове. Такъв, обаче, е генералният принцип на определен тип държавност и на нейното управление. Основният принцип на обществото е под- чинението на едни от други хора. 60 То обуславя и възпроизвежда определени форми, степени, средства и бойни полета на властовите им интереси. За разлика от естеството и спецификата на този основен принцип на функционирането на обществото, генералният принцип на съществуването и развитието на държава- та е тъкмо противоположен и противоречив, защото се изразява в шансовете и способностите й тя да формира, но и да гарантира хармония между поданиците. Това, обаче, според фон Щайн, не може практически да се осъществи нито в условията на абсолютната монархия, нито в и от реалностите на демокрацията, а единствено при условностите и действителността на конституционната, но и 60 Размишлявайки на подобна теза на фон Щайн, просветеният читател неволно си припомня за знамени- тия и вечен девиз Homo homini lupus est (човек за човека е вълк), лансиран за пръв път от древноримския комедиограф Тит Макций Плафт в творбата му „Асинария“, който обаче Луций Аней Сенека заменя с дру- га опция, а именно, че „човек е нещо свещенно за човека“. Впоследствие двата антиподни девиза се използ- ват от Томас Хобс, когато той развива теорията си за естественото състояние и обществения договор. Ло- ренц фон Щайн повече гравитира към версията, лансирана от Тит Макций Плафт, макар че косвено или иносказателно се опитва - чрез социалната хармония и класовите компромиси в държавата и обществото да даде исторически шанс за впечатляващо изпълнение и на втората версия - тази на Луций Аней Сенека. 76 социално ангажираната монархия. А в този контекст държавата винаги трябва да има приоритет над обществото, защото само тя може да създаде, развие и ут- върди отношения, предпоставки, условия и съответни гаранции за равенството и свободата на отделните класи, социални съсловия, респ. и на индивидите. В тази аспект идеологиите и социалните теории, залагащи на обществото, определено не са в състояние да предложат и осъществят най-добрите условия и гаранции за свободите и правата на отделните личности, съсловия, или класи. Освен това, за разлика от обществото, държавата е съдбовно заинтересована от плурализма и особеностите на битуващите в нея социални класи, докато - на- против - обществото е ангажирано често с притеснението и дори унищожението на определени класи, вредящи на интересите и целите на други такива. (Зна- менателно и твърде интересно в научно-теоретически контекст е „двойното сче- товодство“ на Л. фон Щайн спрямо плурализма и монизма: той допуска или даже фаворизира плурализма в много сфери и дейности на държавата и живота на нейните поданици, обаче, никога и никъде не отменя монизмът, или, още повече, тоталната хегемония на собствеността и свързаното с нея господство, както и не се отказва от монизма, които - явно, или дискретно - се прокарва и чрез монарха.) Заедно с тези особености на корелациите и съперничествата между държавата и обществото е важно да се подчертае, че и държавата не само може, а и трябва да се ангажира с ограничения, или дори с ликвидации на определени социални класи, най-вече на тези, които са лишени от собственост, или са силно зависими от онези, които я притежават и се възползват от нея, за да господстват. 61 Тя е жизнено заинтересована от разнообразието и съхранението на класите, но и, за- едно с това, е длъжна да им осигури нормални, равни и свободни условия, как- вито обществото не може никога да им предложи, нито да се стреми да формира, защото то функционира на основата на противоречията между отделни класи. Тъкмо затова управлението на държавата следва да въведе публично равенство на правата и свободите на поданиците си, чрез което да изпълни една своя важ- на цел - да повдигне и промени живота на нископоставените, които са лишени от собственост или са силно зависими от други класи, а и господства в обществото. За разлика от обществото, в което винаги има и не може да няма класови противоречия, съперничества и войни, държавата е способна да ги ограничи и 61 Срав.: Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩⅩⅩⅠⅩ. 77 омекоти, да ги вкара в коловозите на определени форми, степени и прийоми на тяхното реализиране в публичния и частния живот на нейните поданици като не оставя възможности за цялостно завземане, или експлоатиране на ресурсите, или облагите от класовото господство само в ръцете на имуществените класи. 62 На това основание, според фон Щайн, държавата не бива да оставя генезиса, естеството и спецификата на значимите за нея събития, процеси и тенденции в ръцете и волунтаристичните решения на отделни личности, или на обществото, а следва да ги контролира и управлява и то в синхрон с висшите принципи и цели на държавния организъм, създавайки и узаконявайки определена система на от- читане, проверка на ценността, полезността и значимостта на обществените и персоналните интереси и цели, упования и надежди, настроения, претенции и очаквания на поданиците. Тя следва да формира и наложи такива реалности и условия, при които господстващите класи следва да проумеят, че ако не споде- лят до известна степен и в определени форми властта и богатствата си с не- имуществените и зависимите от тях съсловия/класи, неминуемо ще се стигне до опасни, принудителни, репресивни действия, които ще унищожат властта им. 63 И депозирайки такава визия за корелациите между държавата и обществото, фон Щайн смята, че държавата не бива да предизвиква и води сражения, още пове- че войни с обществото, нито трябва да се опитва радикално да го видоизмени. Защото отговорността и вината за напреженията, противоречията и конфликтите между нея и обществото, респ. за ограниченията на правата и свободите на по- даниците й, винаги лежат в полето и реализацията на целите на обществото, а то винаги - генетично, но и иманентно - противопоставя едни на други индивиди. От морално-етическа гледна точка подобен тезис едва ли е солидно бро- ниран срещу разнопосочни критични атаки. Защото, според фон Щайн, вечният дуализъм между държавата и обществото неизбежно превръща единствено об- ществото във „вечен и непоправим виновник“ за всичко, ставащо или случващо се в държавата по начин, във форма, със средства, в темпове и мащаби, които се осъществяват в историята и живота не както „би трябвало“. Може дори и да се твърди, че изтъкнатият немски аристократ-мислител никъде и никога в своите фундаментални трудове не пропуска сгодния случай директно, или опосред- ствано да даде и съответната необходима индулгения на Държавата, но и да я 62 Срав.: Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩL. 63 Пак там, с. ⅩLⅡ. 78 представи единствено и само в ипостаса на невинно и добро създание, за смет- ка, разбира се, на пряко, или косвено стигматизираното от него Общество. А по- добно вечно разделение и изпълнение на алтернативни роли - Държавата в бит- ността й на вечния праведник, а Обществото - в тази на вечния и непоправим грешник, едва ли е научно-теоретически коректна, а и доказуема аргументирано. Защото подобно заключение означава единствено, че не държавата, а общест- вото е истинският и реалният източник на свободите и несвободите, равенствата или неравенствата между хората, респ. между класите. Обаче, по силите и пред- назначенията на държавата е да ограничи, омекоти, изглади конфликтите между класите, но и да създаде условия и гарантции за равноправен и свободен живот на всички. Именно в този сюблимен момент и контекст се появяват фигурата и ролята на Конституцията, която следва да регламентира всички тези отношения и зависимости. На всичко отгоре, конституцията не бива да е само формален акт и фокус на законността, а да бъде реално съществуваща и приложима в живота на хората. Този нейн фундаментален дълг, но и исторически процес, обаче, може да се осъществят реално само чрез администрирането на държавния живот, което е организъм и живот на вътрешната самоопределяща се държавна воля. 64 Но ако между различните органи да държавата възникнат противоречия, напре- жения, конкуренции и войни, тя ще се представи по одиозни начини в сетивата на поданиците и обществото, които неминуемо ще се опитат и да се възползват от такава неблагоприятна (за държавната воля и администрация) конюнктура. В такова деликатно положение господстващите класи непременно ще положат уси- лия и ще направят всевъзможни опити да подчинят на своите интереси и цели държавните служби, превръщайки ги в оръдия на своите щения или капризи. На всичко отгоре, тези домогвания или посегателства на господстващата класа не са дадени само в техния чист общностен класов вид, а винаги притежават и съот- ветни родови, фамилни, корпоративни, дори личностни страни и отенъци. По то- зи път, чрез такава логика и технология на властване, волята и животът на дър- жавата могат да станат заложници/пленници на нечии класови интереси, което може да означава, че държавната власт става притежание и оръжие не на цялото общество, нито пък на народът като тоталност, а само на господстващите и доб- ре облагодетелстващите се от и чрез нея за своите интереси класи. В тези оди- 64 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩLⅠⅤ. 79 озни процеси обществото - не като тоталност и свободна волеизява, а като пред- ставено от и служещо на господстващите класи, - може не само да потисне, но и изцяло да обезличи, дори да унищожи идеята за държавността. И, вместо дър- жавата да бъде сигурен фактор за ограничение или даже за унищожение на зли- ните, неравенствата и несвободите, обществото, което я е превзело и подчинило на интересите на господстващите класи, може да носи щети не само за себе си, а и за народа, който също е зависим от господстващите. А подобен развой на събитията или процесите в държавата не е случаен, нито произволен. Напротив, той е закономерен и логичен, ако се изхожда от предпоставката, или условието, че всяка класа, успяла да се добере до властовите лостове и институции на дър- жавата, непременно ще се опита да ги подчини на собствените си ценности, ин- тереси, цели и проекти и в ущърб на другите класи. (Странна и озадачаваща е теоретическата логика на фон Щайн. От една страна, той категорично и непре- станно твърди, че дълбоко в човешката природа е спотаен и непреодолим веч- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|