Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет24/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

то на властта да изпълнява задълженията си равноправно и равностойно към 
поданиците й, най-вече към социално уязвимите класи/слоеве. И по тази причина 
друг много важен щрих от социалната ангажираност и политика на държавата е 
тясно свързан с неотвратимата му дължимост: след като властта признава 
социалните си ангажименти, но и функции към уязвимите класи, или слоеве, тя 
вече не може да абдикира от тях, да се откаже да ги спазва и реализира, ако 
не иска да последват различни обществени конфликти, или ексцесии, които вече 
другояче ще й напомнят и ще я заставят да ги изпълнява. В този взривоопасен 
контекст социалната държава се явява в качеството на особен амортисьор, пре-
вантивен фактор или доста ефективен механизъм, изпреварващо недопускащ 
(
от дистанция на времето) нежелани или пагубни за властта събития и процеси.
В един абстракто-теоретически „развинтен“, имагинерен ракурс, социална-
та държава може да се описва, а и тълкува като своеобразно „възмездие“ за 
безразличието, или нехайството на държавните власти за най-уязвимите класи. 
А, както знаем от етическата теория, всяко едно възмездие е неминуемо апос-
териорно. То е последващо, а не априорно, т.е. обусловено е от определени на-
рушения, неизпълнени, пренебрегнати, омаловажени и пр. задължения и отго-
ворности. Но то може да се предотврати авансово, т.е. априорно само чрез кон-
кретни (изпреварващи, но и блокиращи генезиса и развитието му) действия. И 
тъкмо в тази роля може да се отличи социалната държава, която (на базата на 


59 
рефлексията на свой или чужд исторически опит) трябва да изобрети и въведе в 
практически оборот такива инструментариуми, които априорно до предотвратя-
ват възникването или репродукцията на различни типове конфликти и ексцесии. 
Ако приемем, че социалната държава е такова особено възмездие, следва 
логично да стигнем и до заключението, че всеки опит за възпрепятстване или 
унищожение на присъствието и мисията й в държвата и обществото е равностоен 
на импулсиране на правото на засегнатите класи, слоеве, маси да имат възмож-
ността и основанията да въздадат и коригират нарушената справедливост. А 
това, от друга гледна точка, е съответно - директно, или сложно опосредствувано 

разобличение на аморалната същност на подобна държава, или, още по-точ-
но, на управляващите я и господстващите в нея елити, съсловия, класи.
42
И в 
този аспект не трябва да се подмине с мълчание, или с високомерно, аристокра-
тическо пренебрежение идеята на Лоренц фон Щайн, че държава, която желае 
да има историческо бъдеще, каквато може да бъде социалната такава, следва 
да гарантира всячески монопола на социалните гаранции на своите поданици, 
който освен това следва и да бъде по-значим, а и по-високопоставен от монопола 
на пазара, както и от този на парите, които обикновено се смятат и за всесилни. 
Както се вижда, но и разбира опцията на Л. фон Щайн за приоритета на 
собствеността и произтичащото, а и обслужващото я господство в редица случаи 
се оказват недостатъчни и безпомощни, заради което и той е принуден, а и за-
дължен да прибягва до услугите на други аргументи, или доводи, които в извес-
тен смисъл реално „подкопават“ статуса на собствеността и господството. И това 
е едно от лесно забелязващите се и твърде често явяващите се в неговите 
текстове противоречия, от капаните на които той въобще не може да се спаси.
От тази гледна точка е вече очевидно защо неолибералната държава се 
отнася рестриктивно или даже убийствено към социалната; защо публично де-
завуира, дискредитира и елиминира монопола на социалните гаранции, като, 
вместо него, издига на пиедестал, а и на трона на властта монопола на пазара и 
фундаментализма на парите, т.е. защо не само опазарява, но и морално опозо-
рява всичко. А е елементарно формално-логическо съждение, че след се отказва 
42
Днес много се пише/говори за историческия крах на неолиберализма, обаче се забравя, че пришествието 
и господството на тази идеология и политическа практика дойдоха на гребена на публичното дискредити-
ране и тоталното унищожение на „държавата на всеобщото благоденствие“, която преди това се реклами-
раше като връх и като безалтернативно постижение в историята на човешката цивилизация. Едва ли е необ-
ходимо да се описват и тълкуват социалните атрибути на тази някога неистово прокламирана държава.


60 
от социалната си деонтология, неолибералната държава е символ и въплъще-
ние на аморалност, меркантилизъм, спекулативност и манипулаии на хората.
Напълно естествена, закономерна и логическа операция е следната: за да 
се възстановят нормалният статус и ефективното функциониране на социалната 
държава, необходимо е пазарният и монетарният фундаментализми да бъдат 
публично разобли-чени или „понижени в ранг“ за сметка на възстановяването на 
монопола на социалните права, свободи и гаранции на поданиците на държа-
вата. Именно такава държавническа оферта предлага и рекламира фон Щайн. 
Завръщането на социалната държава е и винаги трябва да бъде реаби-
литация на историческия статус и функционалния капацитет на възмездните 
реакции на обществото, принуждаващи държавата да се корегира. Това винаги 
е прескриптивен, деонтологически, а не дискриптивен или пасивно тълкувате-
лен проблем, но и процес, изискващ и определени волеви усилия от хората
които да са в тясна помощ на осъзнаването на мисията на социалното начало. 
Този иманентен ригористичен потенциал и специфичен функционален ан-
гажимент на социалната държава, обаче, не бива да се свеждат единствено до 
техното публично деклариране и формално присъствие. Те следва да бъдат ре-
ално-практически въплътени в съответни много значими жизнени области. Това 
може/следва да се осъществи само по един начин: чрез законово ограничаване 
на възможностите и способностите на господстващите класи да експлоатират 
държавните репресивни институции, технологии и средства изцяло в своя полза 
и в безогледна вреда на слабите и зависимите класи. Понеже, ако не се извърши 
такава авансова редукция на държавното насилие в полза на силните и богатите, 
неминуемо по-късно ще се стигде до радикален обрат, при когото слабите и бед-
ните ще прибягнат до кървави насилия срещу държавата, защитаваща, но и га-
рантираща несправедливия статус на богатите и силните класи. А в този контекст 
е важно да се отбележи и една друга опция на Л. фон Щайн: всеки поданик е длъ-
жен да се съобразява със и подчинява на законите на държавата, която, ако иска 
това да става без ексцесии, трябва да произвежда и прилага закони, които да са 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет