Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет27/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

ти, поради което са неизбежни при конкретни обстоятелства, но и че действат 
върху основата на конкретен принцип.
49
Това обаче не значи, че съществуват оп-
ределени социални теореми или аксиоми, познанието и усвояването на които би 
превърнало неминуемо хората в обречени същества, които безропотно и пасив-
но следват логиката им, или че изобщо не могат/трябва да се очакват новости, 
които отличават настоящето (или бъдещето) от миналото. За Щайн времето и 
идейните визионерства за подобни всемогъщи теореми са исторически приклю-
чили.
50
За него прогресът не е случайно или произволно събитие, а е резултат 
от въплъщението на закони и принципи, които са валидни за нормалното функ-
циониране на държавата и обществото.
51
Осъзнаването на дълбинния порядък, 
лежащ в основата на нещата, прави хората и техните класи желаещи субекти, 
неистово искащи, стремящи и опитващи се да подчинят (на своите интереси и 
цели) този завоалиран порядък. Това, обаче, никога и никъде не е възможно да 
се осъществи без участието на държавата, без нейните отношения и действия 
към отделните социални класи. Именно в това отношение и участие на държа-
вата се изразява съдбовният или неизбежният закон на обществено-историчес-
кото развитие на всяка страна.
52
Затова социалният въпрос, изразяващ по сво-
ему отношението, а и действието към този закон, не е реципрочен, еквивалентен 
на социалистическия такъв. Той не е произволен или случаен, нито е рожба на 
отвлечени от реалностите идеи. А единственият фактор, който може/трябва да 
реши правилно и ефикасно този неимоверно сложен въпрос, е конституционната 
монархия, която обаче следва да е и непременно социално ангажирана. За да не 
се извърши пагубната социална революция, тази монархия следва не само на-
временно, но и добре да осъзнае фатална необходимост и значимост на този 
49
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года. СПб., 187 , с. Ⅱ. 
50
Пак там.
51
Пак там, с. ⅡⅠ. 
52
Пак там, с. ⅠⅤ. 


68 
принцип, пък и да го внедри изцяло в логиката и практиката на своето публично 
реализиране в социума. В тоза аспект социалният въпрос не е, нито следва да 
бъде теоретически, защото той винаги и навсякъде се проявява, но и разрешава 
чрез съответни практически действия. А от тази гледна точка, значението, което 
се придава на социалните теории, много често е несъобразено с тяхната ис-
тинска, реална или практическа значимост. Такава постановка означава, че ре-
шението на социалния въпрос не може да бъде плод от идейно-теоретическите 
проз-рения и решения на някой мислител, а е много дълъг, сложен, противоречив 
и кумулативен израз на различни фактори, процеси или тенденции в общество-
то, който единствено конституционната монархия правилно може да разреши. 
Очевидно е, че в този пасаж от капиталното произведение на фон Щайн стрели-
те на критиката са насочени срещу популярността на Марксовата теория. Но ос-
вен това, изтъкнатият немски мислител е твърдо убеден, че бленуваната соци-
ална хармония в държавата и обществото не могат да се постигнат с авансово 
планиране на общественоис-торическите събития; а че тя е и плод на упоително 
чувство и безгранична любов към Божеството, което единствено е способно да 
покаже как и кога, къде и от кого, а и заради какво тази страстно жадувана 
хармония може да стане реален факт
53
в историята и ежедневието на хората.
В случая сме очевидци или читатели на особено странен микс, които се 
извършва между аналитиката на учения, който разчита единствено на истинното 
знание и сциентистките методи, от една страна, но и на дълбоко вярващия в ре-
лигията немски аристократ, от друга страна, който, на практика, отрича тихо-
мълком и дискретно приноса на науката в разгадаването на мистериите на ста-
ващото и случващото се в държавата и обществото, отдавайки заслугите за това 
преди всичко или едва ле не само на Бога, на неговия Промисъл и тайни проекти. 
Нещо повече, ако успехът на каузата на социалната хармония, до която 
може и трябва да отведе консервативният социализъм, зависи изцяло от произ-
волните хрумвания и неразгадаемите намерения на Висшето същество, т.е. на 
Бога, едва ли науката и политиката, а в не по-малка степен и устройството, както 
и начина на управлението на държавата притежават някаква особена роля, или 
значимост за усъвършенстването на държавата, обществото и човека в него. Ето 
защо тайнството на човека е дълбоко скрито в противоречието между живота на 
53
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅤⅠ. 


69 
планетата и предназначението на човека в и чрез него. А в природата на човека 
неизменно съществува желанието за властно отношение към природата и хора-
та, за подчинение на естествената и изкуствената природа на целите му. 
Социалният въпрос, обаче, не е елементарен феномен. Той се състои от 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет